Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  28.02.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 20 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. М. в качеството му на процесуален представител на С.П.С., ЕГН **********, Е.И.П., ЕГН **********, М.И.П., ЕГН ********** и С.Д.В., ЕГН ********** против решение № 231/23.10.-2012 г. по гр.д. № 862/2010 г. по описа на РС – Нова Загора. С обжалваното решение на РС – Нова Загора е била допусната делба на наследствени недвижими имоти между всички съделители чрез разпределяне на имотите. Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите, а не чрез извършването на жребий по реда на чл. 353 от ГПК. Страните твърди, че не се е оказвало невъзможно или много неудобно да се съставят дялове, които да бъдат разпределени между страните, чрез теглене на жребий. В същото време въззивниците твърдят, че пред РС е била представена съдебно-техническа експертиза ( като в съдебно заседание уточнява, че представената експретиза е от 02.05.2012 г.), съгласно която се формират дялове, които удовлетворяват всички съделители. Въззивниците твърдят, че неправилно съдът не е възприел този трети вариант на съдебно-техническа експретиза и не е съобразил своето решение с нея. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като се допусне делба на наследстевните имоти чрез теглене на жребий или делбата да се извърши съобразно изготвеното заключение на вещото лице от 02.05.2012 г. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.М.  в качеството и на пълномощник на Ана С.. Същата е посочила, че жалбата е неоснователна и неправилна и че единствено при този вариант, който е възприет от съда съделителите получават самостоятелен реален дял, съобразен със законовата им квота. Посочено е също така, че  в с.з.проведено на 19.09.2012 г. съделителите получаващи  дял  ІV и V са направили изрично и окончателно искане, че не желаят да получат общи дялове, а че искат да получат самостоятелни дялове и по този начин съдът е бил обвързан  с тяхното волеизявление и не е имал  възможност по принцип да приеме варианта на заключението от 02.05.2012 г. Страната е посочила, че по принцип намира, че не е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 353 от ГПК за теглене на жребий, поради същественото неравенство на дяловете на съделителите. Моли се да се отхвърли  въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение. Моли се да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание въззивниците се представляват от адв. М.. Лично се явява въззивникът С.. Адв. М. и С.С. поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена като съдът приеме, че делбата следва да се извърши съгласно трети вариант на техническата  експертиза, представена по делото на 02.05.2012 г.

Въззиваемата Ана С. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание лично се явява въззиваемата С.П.С., която моли да бъде потвърдено решението на Новозагорския РС.

В съдебно заседание не се явяват останалите въззиваеми Г.С.Д., Д.С.П., М.П.Н. и С.Н.Н., като последните две - М.Н. и С.Н. представят писмени молби, с които заявяват, че оспорват въззивната жалба, че не желаят да получат общ наследствен дял при извършване на делбата и молят да бъде постановено решение, с което да  се потвърди решението на НзРС.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 29.10.2012 г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 14.11.2012 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Производството по делото се намира във втора фаза на извършване на делбата. В първата фаза на делбата с влязло в сила решение е установено, че съделителите на наследствените имоти, предмет на делба са 12 на брой, а подлежащите на делба недвижими имоти /земеделски земи/ са 8 броя, като 4 от тях представляват ниви, 3 от тях представляват лозя и 1 недвижим имот е овощна градина. С решението по първата фаза на делбата са установени квотите от правото на собственост на страните : 12/48 ид.части за А.С., 6/48 ид.ч. за С.С., за С.В., за М.Н. и за С.Н., по 3/48 ид. ч. за Е. и М. П. и по 2/48 ид.ч. за С.С., Г.Д. и Д.П..

         При така установените факти относно броя на сънаследниците и броя на недвижимите имоти, както и квотите от право на собственост на всеки един сънаследник, съдът следва да прецени по какъв начин реално да бъде извършена делбата. Следва да се има предвид, че целта на делбеното производство е да се ликвидира съсобствеността изцяло. Всеки съделител има право да получи реален дял от имота, на който има идеална част право на собственост.

         Основният принцип за извършване на делба, залегнал в разпоредбата на чл. 352 от ГПК е делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. Този способ може да се използва тогава, когато от допуснатите до делба имоти, могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял. Тегленето на жребий е възможно и тогава, когато квотите на съделителите са равни. Ако не е налице някоя от тези предпоставки, не би могло да се извърши делба по реда на теглене на жребий. Тогава ще е налице втората хипотеза, по която би могла да се извърши делбата, а именно чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. Законодателят предвижда, че съдът може да извърши делба като разпредели наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност или частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий е неудобно, когато в някой от имотите някой от наследниците е извършил значителни подобрения, когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяване на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите, когато тегленето на жребий би довело до усложняване на отношенията между съделителите до неудобства в изравняването на дяловете и т.н.

         В настоящият случай е невъзможно да бъде извършена делба по реда на тегленето на жребий, тъй като съделителите са повече от броя на имотите, подлежащи на делба. От друга страна не би могла да се извърши делба и по колена, тъй като имаме изрично несъгласие на част от съделителите да получат общ дял /а целта на делбата е приключване на съсобствеността/ и на трето място следва да се посочи, че в този случай дяловете на сънаследниците са твърде различни и е невъзможно да се обособят дялове, между които да се тегли жребий. Практиката приема, че тегленето на жребие е винаги невъзможно , когато не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, т.е. недопустимо е група съделители да получат общ дял, тъй като законът не установява правила за начина, по който ще бъде извършено теглена на жребие от група лица.

         С оглед гореизложеното следва да се приеме, че делбата в конкретния случай е следвало да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределяне на имотите. Единственият разделителен протокол, който предвижда получаване на реален дял от всеки съделител е първия разделителен протокол, който е и възприет от първоинстанционния съд.

         Възраженията на въззивниците, че са ползвали част от наследствените имоти чрез отдаването им под аренда, освен че остана недоказано в настоящото производство е и обстоятелство, които не би могло да бъде взето предвид при постановяване на решението, тъй като експертното заключение, което го е съобразило от 02.05.2012 г., не предвижда получаване на реален дял от всеки съделител и поради по-горе изложените съображения не може да бъде възприето и приложено по настоящото дело.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

         С оглед изхода на делото следва да бъдат уважени претенциите за деловодни разноски, направени от А.И.С.. Същата е доказала деловодни разноски в размер на 300 лв.. за въззивната инстанция. Тази сума следва да бъдат осъдени да заплатят въззиввниците С.П.С., Е.И.П., М.И.П. и С.Д.В..

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231/23.10.2012 г. по гр.д. № 862/2010 г. на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА С.П.С.,***, Е.И.П.,***, М.И.П.,*** и С.Д.В.,*** да ЗАПЛАТЯТ на А.И.С.,***-*, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 /триста лева/ лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.