Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 48

гр. Сливен, 14.02.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 21    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 74 от 12.11.2012г. по гр.д. №2544/2011г. на Сливенския районен съд, с което е осъден Г.М.М. ЕГН ********** *** 25 - А - 6 да заплати на основание на чл.45 във вр. с чл.51 ал.1 от ЗЗД на Й.Д.Й. *** сумата от пет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.05.2010г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца против ответника иск за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 7076,00 лева на основание на чл. 45 вр. чл.51 ал.1 от ЗЗД. Страните са осъдени да заплатят и разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.

Подадена е жалба от ответника, с която се обжалва решението само в частта по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че размерът е завишен и несъобразен с характера на нанесените телесни увреждания и не е съобразен със съдебната практика. Поради това се иска изменени на решението като бъде намален размера на присъденото обезщетение по справедливост.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че периодът на оздравяване е продължителен и се е наложила допълнителна медицинска интервенция.

В същия срок не е подадена насрещна жалба.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да се намали присъденото обезщетение за репариране на неимуществени вреди.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и чрез представител по пълномощие моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Ищецът, в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, следва да докаже противоправното деяние, вредата, както и причинната връзка между тях, а също и размера на претърпените от него вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от деянието. В първоинстанционното производство ищецът е доказал противоправното деяние, което е квалифицирано като престъпление и за което има влязло в сила решение на военен съд. Той е следвало да докаже продължителността на търпените болки и страдания, въз основа на което обосновава и размера на търсената обезвреда. От представената медицинска документация е несъмнено, че на ищеца е била причинена фрактура на носната кост с изкривяване на носните кости на дясно, претърпял е операция и по този начин са налице болки и страдания. Самото лечение е било продължително, като по това време той е търпял не само дискомфорт, но и болки. Чрез свидетелски показания се установява, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразили се в негативни психически изживявания. Нанесените физически травми и публичността на инцидента са понижили самооценката му, довели са до затруднения в общуването с колеги и близки. С деянието е налице унижаване на честта и достойнството, което е довело до изолация, страх от външната оценка на колектива и промяна на ежедневния режим. За това съдът, като е определил обезщетение в размер на 5000 лева е постановил един законосъобразен акт, а и обезщетението отговаря на критериите за справедливост. Поради това подадената жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 1300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 12.11.2012г. по гр.д. №2544/2011г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Г.М.М. ЕГН ********** *** *-* да заплати на Й.Д.Й. *** сумата от 1300 / хиляда и триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

          Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: