Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 44

  

                                                 гр.С., дата 15.02.2013 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                                                 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                     

                                                                    МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 29 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционото производство против Решение № 1151 от 27.11.2012 г., постановено по гр.д. № 4196 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С.. С Решението изцяло е уважена претенцията на ищеца С.К.С. спрямо „ЕВН България Електроснабдяване” АД за признаване на установено, че не дължи сумата от 536,19 лв., начислена по фактура № 1073578774 за обект находящ се в гр.С., ул. „Л.Ч.” №*. Със същото решение ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” АД е осъден да заплати на ищеца С. направените по делото разноски в размер на 251,50 лв.

          Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционото производство. В жалбата си до съда въззивникът  обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Подробно излага съображения защо установената практика на ВКС за подобни казуси, на която се позовавал районният съд, не следвало да намери приложение в настоящия случай, тъй като не се отчитало последващото нормативно изменение от месец юли 2012 г. на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Сочи, че принципното прилагане на корекционната процедура за изчисляване, а не за измерване на реалното потребление не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. Но дори и съдът да приемел, че практиката на ВКС намира приложение във всички случаи на корекции до 17.07.2012 г. счита, че заплащането на неотчетеното потребление следва да се разреши чрез приложение на принципа на справедливостта/чл.162 от ГПК/. Жалбоподателят сочи, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречали на материалния закон. Доказателствата по делото били тълкувани превратно само в полза на ищеца, като се пренебрегвали важни обстоятелства. Възразява, че правомощие на енергийния доставчик е да въведе в своите ОУ механизъм за корекция на сметки за изминал период. В този смисъл въведения бил в пълно съответствие с приложимата правна и регулаторна рамка. Начисляването на допълнително количество енергия не следвало да се приема като санкция от страна на дружеството за неправомерно поведение на потребителя. С оглед съблюдаване на принципа на добросъвестността, при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида, законодателят определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. Представеният констативен протокол  от експертиза на средство за измерване № АУ – 05 - 59/01.06.2011 г. бил съставен по надлежния ред и в съответствие с изискванията на Общите условия. Счита, че от събраните по делото доказателства и по – конкретно от приетата експертиза било видно, че върху средството за търговско измерване е извършена нерегламентирана намеса, поради което се отчитало по – малко от реално потребената ел. енергия.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на сторените разноски за две инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият не е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се представлява.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба. Пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

           Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу неизгоден за ответника първоинстанционен акт. Издаването на фактура за доставена електрическа енергия, вменяваща задължение на ищеца за заплащане на посочената в нея сума, обуславя наличието на правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за отричане на удостовереното с нея вземане на ответника и правото му на такова, поради което същият се явява допустим.

           С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от РС, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд достига до същите изводи като тези на районния съд.

          При отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия. Основанието, на което претендира въззивникът, че е възникнало и съществува правото му да коригира сметката на въззиваемата страна за потребена ел.енергия, са съставените констативен протокол за техническа проверка на електромерно стопанство № 002040/11.05.2011 г., констативен протокол от експертиза на средството за измерване № АУ – 05 – 59/01.06.2011 г. на БИМ, заедно със справката за начислена енергия – чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/. От друга страна обаче, за да бъдат тези документи годни основания за възникване на претендираното право, трябва да бъдат съставени по предвидения за това ред и форма – чл.63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/. Освен това е необходимо преизчисляването на количеството потребена енергия да е извършено по релевантната за конкретния казус методика в съответствие с нормата на чл.54, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

                   В настоящия случай не са налице изискванията, които ОУ на ДПЕЕ на ЕР поставя относно процедурата по съставянето на констативния протокол                  В случая, проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл.35, от лицата по ал.4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем от тези ОУ – чл.63, ал.1 и ал.2 – подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

          Качеството на лицата извършили проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ е в съответствие с разпоредбите на общите условия – чл.35, ал.4 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, видно от съставения от тях констативен протокол за техническа проверка на СТИ. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че клиентът не е присъствал на проверката. В същото време не са ангажирани доказателства от въззивника, че при проверката служителите на дружеството са потърсили абоната или друго лице от домашните, за да се запознае с направените констатации. От друга страна от разпита на свидетеля К. пред районния съд се установява, че на датата, на която е извършена проверка на електромерно стопанство, абонатът е бил на адреса, но не е бил потърсен от служители на ответното дружество. Дори и да се приеме, че в деня на проверката е направено всичко необходимо, за да се потърси ищецът и да се запознае със съставения протокол, изискването за приподписването му от двама свидетели не е било спазено. Вписаните като свидетели в протокола лица не е ясно какво обстоятелство са удостоверили, че клиентът отсъства или че отказва да подпише.

          След като при извършване на проверката са били констатирани обстоятелства, които налагат корекция в сметката за ел.енергия, е следвало съставеният протокол да бъде предявен на потребителя, а не корекцията да се извърши едностранно без изобщо лицето да е било уведомено за извършената проверка, констатираните обстоятелства и причините довели до корекцията. В този смисъл в ОУ на ДПЕЕ на ЕР са уредени правила във връзка с необходимостта протокола да бъде приподписан от други две лица, когато абоната отсъства или отказва да го подпише. За това и чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, изисква в горната хипотеза протокола да се изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, от чието получаване той се счита за редовно връчен. От данните по делото не може да се направи заключение, че е налице такова редовно връчване, т.к. по делото липсват доказателства за изпълнение от страна на въззивника на изискването на чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Въззивника е връчил на въззиваемия само констативен протокол от експертиза на средството за измерване, но не и констативния протокол за техническа проверка на електромерно стопанство № 002040/11.05.2011 г. Следва да се отбележи, че всеки потребител дължи стойност само на реално консумирана енергия, изчислена със съответните технически средства, съобразно Директива 2006/32/ЕО, но не и заплащане на прогнозни суми, определени по процедура, за която потребителят дори не е адекватно уведомен.

           От гореизложеното става ясно, че констативният протокол като основание за корекция на сметката за електроенергия, не е бил съставен в съответствие с изискванията на ОУ на ДПЕЕ, дори напротив констатирани са редица нарушения в тази връзка. Той като частен свидетелстващ документ, не се ползва с противопоставима на въззиваемия материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за въззивника. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът  не е доказал наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право да коригира сметката за потребена ел.енергия.

                   Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан.

                   С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 220 лв.

                    Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                                                        

                                                    

                                                                Р      Е     Ш     И  :  

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1151 от 27.11.2012 г., постановено по гр.д. № 4196 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С., като правилно и законосъобразно.

          ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г.Д.” № *, да заплати на С.К.С., ЕГН **********,*** - В, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 220 лв. /двеста и двадесет лева /.

          Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                      

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                           

                                                                                                                    2.