Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е  570

 

гр.Сливен, 01.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Е.Х.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 31 по описа за 2013 год. на СлОС за да се произнесе взе предвид следното :

 

       Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 от ГПК.

Предявена е искова молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД срещу Г.П.Щ., в която се твърди, че на 27.08.2008 г. в гр. Сливен е бил сключен договор за банков кредит между страните. Предоставеният кредит на ответника бил в размер на 28 462 лв., с цел на кредита за потребителски нужди и краен срок на погасяване на главница и лихва – 25.08.2018 г. Договорена е лихва за ползвания кредит в размер на 13.25% за целия срок на кредита. Договорено е и обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума. Твърди се, че с Анекс № 1 и Анекс № 2 от 29.09.2009г. и 29.10.2009 г. страните са се съгласили да бъдат променени условията на сключения между тях договор.

Твърди се още, че на месечните падежи, считано от 05.04.2011 г. до 06.08.2012 г. задължените по кредита лица не платили дължимите към банката месечни погасителни вноски. Били изпратени писма с обратна разписка, с които писма ответника е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за банков кредит. Посочва, се че на 13.08.2012 г. е наредено и счетоводно записване на задължението на главния длъжник и поръчителя по договора. На 19.09.2012 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Заявлението било уважено и по образуваното ч.гр.д. № 4436/12 г. на СлРС била издадена заповед за незабавно изпълнение № 2954 и изпълнителен лист. Въз основа на тези документи било образувано изп. дело № 592/12 г. по описа на ДСИС при СлРС. На 08.11.2012 г. е постъпило възражение от длъжника Г.Щ., за което банката получила уведомление на 17.12.2012 г.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в указания от съда срок не е депозирал отговор по нея.

В с.з. ищецът, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да уважи исковите претенции. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответника се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да постанови решение, с което остави без уважение предявените искове.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

На 27.08.2008 г. в гр. Сливен е сключен Договор за банков кредит между Кредитодателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, Кредитополучателя - ответник Г.П.Щ. и поръчителя Г. Г.Н..

Предоставеният на кредитополучателя Г.П.Щ. кредит е в размер на 28 462 лева с цел на кредита – за потребителски нужди и краен срок на погасяване на главницата и лихвата по отпуснатия кредит 25.08.2018 г. За ползвания кредит е договорено кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на 13,25% за целия срок на кредита. При забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените задължения.

На 25.09.2009 г. между страните е подписан Анекс № 1, с който падежната дата по кредита е променена от 25-о на 5-о число и е приет нов погасителен план.

С Анекс № 2 от 29.10.2009 г. просрочената главница, просрочената лихва и лихвата и наказателната надбавка върху просрочената главница, начислени до 29.10.2009г. се прибавят към редовната главница и е договорен погасителен план за изплащането им.

На дати с падеж: 05.04.2011 г., 05.05.2011г., 06.06.2011г., 05.07.2011г. 05.08.2011 г., 07.09.2011 г., 05.10.2011 г. 07.11.2011г., 05.12.2011г., 05.01.2012 г., 06.02.2012 г., 05.03.2012 г., 05.04.2012 г., 07.05.2012 г., 05.06.2012 г., 05.07.2012 г. и 06.08.2012 г.  не са платени дължимите към банката месечни анюитетни погасителни вноски.

С писма с обратни разписки изх. № 001-38793/06.06.2012г. и изх. № 001-38794/06.06.2012г  е съобщена настъпилата предсрочна изискуемост по Договора за банков кредит както на длъжника, така и на пъръчителя по договора. Обратните разписки са получени редовно.

На 13.08.2012 г. е наредено счетоводното записване на задължението на Г.П.Щ. и поръчителя Г. Г.Н. по Договор за банков кредит от 27.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 25.09.2009г. и Анекс № 2 от 29.10.2009 г. като предсрочно изискуемо поради неплащане в срок на повече от една вноски по кредита.

На 19.09.2012 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вход. рег. № 20458/19.09.2012 г. по описа на СлРС, на основание документ по чл. 417 т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги. Образувано е ч.гр.д. № 4436 по описа на Сливенски районен съд за 2012 г.

На 21.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4436 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд, са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 2954 и изпълнителен лист срещу Г.П.Щ. и поръчителя Г. Г.Н..

Срещу същите е образувано изпълнително дело № 592/2012 г. по описа на Държавна съдебно-изпълнителна служба при Сливенски районен съд.

На 08.11.2012 г. е постъпило възражение от длъжника Г.П.Щ., за което надлежно е получено съобщение в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД на 17.12.2012 г.

Назначената по делото ССчЕ установява, че непогасените вноски по Договора за кредит са както следва – просрочена редовна лихва в размер на 4570.04 лева, просрочена главница 25 728.84 лева и наказателна лихва в размер на 994.23 лева и лихва, съгласно чл.8, във вр. с чл.2, буква „в“ и „г“ от Анекс № 2 от 29.10.2009г. в размер на 402.38 лева.        

Образуваното по жалба на ответника Г.Щ. ДП № 60“ИП“/2013г. по описа на ОД на МВр – Сливен, пор. № 744/2012г. на РП – Сливен е прекратено с влязло в сила Постановление от 15.05.2015г. поради липса на съставомерност на деянието, при което пострадалите са извършили услуга на своя работодател, като са разчитали на неговата добросъвестност да плаща теглените от тяхно име кредити.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът възприе и изготвеното по делото заключение на вещото, което добросъвестно и компетентно е изпълнило възложените задачи.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

         Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. Същите са допустими, предявени в законоустановения срок от легитимирана страна.

По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо.  В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е Договор за банков кредит от 27.08.2008г. От представените  по делото писмени доказателства и заключението на съдебно -икономическата експертиза по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е направил превод по разплащателна сметка на кредитополучателя на договорената сума и кредитът е усвоен. Кредитополучателят - ответник от своя страна не е изпълнил поетото задължение за плащания по кредита и не е заплатил дължимите вноски за погасяване на главница и начислени лихви съгласно погасителния план. На датите /падеж/ 05.04.2011 г., 05.05.2011г., 06.06.2011г., 05.07.2011г. 05.08.2011 г., 07.09.2011 г., 05.10.2011 г. 07.11.2011г., 05.12.2011г., 05.01.2012 г., 06.02.2012 г., 05.03.2012 г., 05.04.2012 г., 07.05.2012 г., 05.06.2012 г., 05.07.2012 г. и 06.08.2012 г.  не са платени дължимите към банката месечни анюитетни погасителни вноски.

           Съгласно чл.11.1 от Договора при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или отчасти на което и да е парично задължение по Договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 – вия ден Кредитът става автоматично предсрочно изискуем, какъвто е и настоящия случай.

           Съгласно разпоредбата на чл.11.2 от Договора уведомление на Кредитополучателя не е дължимо, тъй като страните са договорили автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на задължението.

           Съгласно чл.12.7 от Договора всички уведомления се считат за получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора, т.е. съобщенията се считат за редовно получени, дори и при неоткриване на адресата, стига да са изпратени на точния адрес, посочен в договора.        Уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост е изпратено на длъжника и поръчителя по договора, получени редовно. Между страните не е договорено уведомяването да има правопораждащо действие за настъпването на предсрочната изискумост на вземането, а същото има само оповестителен характер.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на исковата претенция, която се явява основателна и доказана в пълен размер. По делото се събраха доказателства установяващи настъпилата изискуемост на вземането, неговото основание и размер - главница, лихви и такси, за които е постановено издаване на заповед № 2954/21.09.2012г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.09.2012г. по ч.гр.д. № 4436/2012г. по описа на СлРС.

С оглед изхода на делото се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените деловодни разноски в настоящето исково производство – 1953.82 лева, от които държавна такса - 661.91 лева, сумата от 1 111.91 лева - юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 180 лева.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., ул.”Г.” № *, с ЕИК 831558413, че съществува вземане срещу Г.П.Щ. ЕГН **********, с адрес: *** произтичащо от Договор за банков кредит от 27.08.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 25.09.2009 г. и Анекс № 2 от 29.10.2009г. в размер на: изискуема главница в размер на 25 728,86 лева; изискуема редовна лихва в размер на 4 570,35 лева начислена за периода от 05.04.2011 г. до 12.08.2012 г. включително;  изискуема  наказателна лихва в размер на 994,23 лева, начислена за периода от 05.04.2011 г. до 18.09.2012 г. включително, изискуема лихва съгласно чл. 8 във връзка с 1л.2, буква”в” и чл. 2, буква „г” от Анекс № 2 от 29.10.2009 г. в размер на 402,38 лева, за периода от 05.09.2009 г. до 28.10.2009г., законна лихва за забава за периода от 19.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 633,91 лева - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 766,00 лева за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4436/2012г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА Г.  П.  Щ. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „РАЙФАЙЗЕН БАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., ул.”Г.” № *, с ЕИК 831558413 направените деловодни разноски в размер на 1953.82 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :