Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № ….

 

                                                 гр.Сливен, дата 22.01.2013 г.

                                   

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНЯКИЕВА                                                                       

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова гражданско дело № 32 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл. 463 във вр. с чл. 278 от ГПК.         

          Образувано е по жалба на „ЕАР ЛУКС-В” ООД - взискател по изпълнително дело № 20108360400457 на ЧСИ Н.Г., чрез неговия законен представител Е. Благоева, против Постановление от 29.11.2012 г. за разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство.          

         Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че изпълнителните действия свързани с процесните два трактора са завършили на 18.05.2012 г. със съставянето на протокол за публична продан, а едва на 07.06.2012 г. и на 13.06.2012 г. длъжникът и взискателят по делото са получили съобщение, че държавата е присъединен взискател по делото. Първото оплакване е, че за да бъде разпределена сума за вземането на държавата, е следвало ТД на НАП Сливен да е имал качеството на присъединен взискател към датата на извършване на публичната продан на двата колесни трактора. Поради това, че държавата не била присъединен взискател към 18.05.2012 г., разпределението на ЧСИ Н.Г. от 29.11.2012 г. било незаконосъобазно. Следващото оплакване на жалбоподателя се свежда до това, че в противоречие със закона с Постановлението от 29.11.2012 г. не се извършвало разпределение на постъпили суми, а се задължавал взискателят да плати сумата от 23 920 лв., представляващи задължение на длъжника „Никрас Ойл” ООД към ТД на НАП Сливен. Липсвали основания за вменяване на задължението за заплащане на суми от взискателя по изпълнителното дело. В протокола за разпределение на суми съдебният изпълнител се позовал на Удостоверение изх.№ 200371200763678/28.11.2012 г., а в същото време удостоверение от ТД на НАП Сливен липсвало по делото, имало издадено такова от ТД на НАП Бургас. От друга страна това удостоверение не било подписано, т.е. липсвало изявление от компетентния орган, направено в установената форма и по установения ред. В жалбата се сочи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, тъй като не били определени съръзмерни части на взискателите. Съденият изпълнител неправилно посочил като правно основание за съставяне на процесното постановление чл.460 и чл.495 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че в хипотезата на чл.495 от ГПК не се разпределяли парични суми, а се установявали съръзмерните дялове на всеки един от присъединените взискатели. Съдебният изпълнител следвало да изпрати съобщение до НАП преди всяко започнато изпълнение, т.е. преди насочване на изпълнението към двата колесни трактора. Счита, че чл.191 от ДОПК не е приложим в настоящия случай, тъй като не била налице конкуренция между действията на ЧСИ и публичния изпълнител. Оспорва се вземането на ЧСИ Н.Г., като се твърди, че е необосновано и недоказано. Не било посочено кои точно сметки не са били платени. Взискателят твърди, че всички такси са били платени предварително. Счита, че таксата по т.13 от ТТР към ЗЧСИ не е дължима, тъй като разпределението не е влязло в сила. По отношение на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ сочи, че не се дължи, тъй като няма събрана сума, а е определен взискателят за купувач на тракторите при проведената публична продан.

         Моли Сливенски окръжен съд да отмени като незаконосъобразно и необосновано Постановление за разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство, издадено на 29.11.2012 г. от ЧСИ Н.Г. и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК от насрещната страна – длъжник по изпълнителното дело, пред ЧСИ е депозирано писмено възражение /нименовано становище/. Във възражението се излагат аргументи, насочени към опровергаване на направените в жалбата отменителни доводи. Вземането на държавата не било в едни ред с вземането на частния взискател и ЧСИ процедирал законосъобразно, като при изготвяне на разпределението съобразил нормите на чл.136 и чл.137 от ЗЗД. Моли съда да потвърди обжалваното постановление, като правилно и законосъобразно.

                  При спазване изискванията на чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител е изложил подробни мотиви по атакуваното разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство. Излага становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като били спазени всички изисквания на закона при изготвяне на атакуваното разпределение.

         При разглеждане на спора по същество, Сливенски окръжен съд, след като обсъди доказателствата, намиращи се в приложеното копие от изпълнително дело № 457 по описа на ЧСИ Н.Г. рег.№ 836 в КЧСИ, с район на действие Сливенски окръжен съд, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                  Изпълнителното дело № 457/2010 г. по описа ЧСИ Н.Г. рег.№ 836 в КЧСИ, с район на действие Сливенски окръжен съд е образувано по молба на взискателя „ЕАР ЛУКС-В” ООД за задължение на „Никрас Ойл” ООД от гр. Сливен. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителен лист, от който е видно, че вземането на взискателя е за сумата от 16 973,47 лв.

                  С молба вх. № 4698/ 28.09.2010 г. взискателят „ЕАР ЛУКС - В" ООД поискал налагане на запор, извършване на опис, оценка и публична продан на посочените в справката КТИ два колесни трактора модел „К10Т1" СК 35, рама GT8100001, с per. № СН01656 и модел „FOTON" FT 404, рама TB048978Y, с per. № СН01984, собственост на длъжниковото дружество.

                   След проведена по изпълнителното дело публична продан от 17.04.2012 г. до 17.05.2012 г. на посочените по - горе колесни трактора, с протокол от 18.05.2012 г. е обявен купувач взискателят „ЕАР ЛУКС - В" ООД, който предложил цена за МПС - колесен трактор, модел „FOTON" FT 404, рама TB048978Y, с ДК СН 01984, двигател № 0818126 в размер на сумата 11 240,00 лв. с ДДС и МПС - колесен трактор, модел „КЮТ1" СК 35, рама GT8100001, с per. СН 01656 в размер на сумата 12680,00 лв. с ДДС или общо за сумата от 23 920 лв. с ДДС.

                   На 28.05.2012 г. е изготвено постановление за разпределение , което с протокол 07.08.2012 г. е предявено на страните. В тридневния срок е постъпила жалба от взискателя „ЕАР ЛУКС - В" ООД.

                   Съгласно Решение № 339 от 11.10.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 486/2012 г. влязло в законна сила на 12.11.2012 г, по описа на Окръжен съд Сливен, съдът е отменил постановление от 28.05.2012г. за разпределение на постъпили суми по изпълнително дело 20108360400457 на ЧСИ Н.Г. като неправилно и незаконосъобразно и е върнал делото на ЧСИ Н.Г. за извършване на ново разпределение, съобразно мотивите на съда.

                    В изпълнение на съдебното решение на основание чл. 191 ДОПК е изискано и получено удостоверение от НАП гр. Сливен, изх. № 200371200763678/28.11.2012 г., от което е видно, че към 28.11.2012 г. длъжникът има публични задължения в размер на 51 515,14 лв.  

                     Съобразно мотивите на посоченото по – горе решение и на основание чл.460 във  вр. с чл.495 от ГПК /тъй като събраната сума била недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели/, съдебният изпълнител извършил ново разпределение обективирано в Постановление за разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство от 29.11.2012 г. С Протокол за предявяване на разпределение на постъпили суми от 19.12.2012 г. съдебният изпълнител удостоверил извършеното предявяване на разпределението на страните след редовното им уведомяване и в присъствие на явилите се от тях.

                    При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в срок /Протокол за предявяване на разпределение на постъпили суми от 19.12.2012 г. е предявен в присъствието на законния представител на дружеството - взискател, жалбата е постъпила в деловодството на съдебния изпълнител на 27.12.2012 г., с дата на пощенското клеймо – 21.12.2012 г./, от активно легитимирана страна – взискател по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 462, ал. 2 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

                   По същество разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението/Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС/. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. За да се определи естеството на отделните притезания и какъв е редът на привилегированите притезания се взема предвид нормата на чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща на разпределение се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остане ли свободна сума, тя се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания. При недостатъчност на сумата удовлетворяват се само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. До частично удовлетворения на хирографарните притезания се идва, ако сумата, постъпила по изпълнението покрива напълно привилегированите притезания, като известна част остава хирографарните кредитори, както и когато се върши разпределени, между хирографарни кредитори. Те се удовлетворяват по съразмерност (чл. 133 ЗЗД).

                   В конкретния случай първата група от възражения на жалбоподателя целят да изключат вземането на присъединеният по право взискател –държавата в лицето на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Неоснователно е първото оплакване на жалбоподателя, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като е следвало ТД на НАП Сливен да е имал качеството на присъединен взискател към датата на извършване на публичната продан на двата колесни трактора. Съгласно чл.458 от ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В този смисъл е и разпоредбата на чл.456 от ГПК. Настоящият случай е обхванат от посочените текстове, тъй като с Решение № 339 от 11.10.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 486/2012 г. влязло в законна сила на 12.11.2012 г, по описа на Окръжен съд Сливен, съдът е отменил предходно постановление от 28.05.2012г. за разпределение на постъпили суми по изпълнително дело и е върнал делото за изготвяне на ново разпределение, съобразно изложените мотиви. В изпълнение на посоченото решение и съобразно чл.458 от ГПК, съдебният изпълнител е поискал и получил преди изготвяне на разпределението Удостоверение от НАП гр. Сливен, изх. № 200371200763678/28.11.2012 г., от което е видно, че към 28.11.2012 г. длъжникът „Никрас Ойл” ООД има публични задължения в размер на 51 515,14 лв. Държавата, по силата на закона се счита за присъединен взискател за вземанията, които се съобщят в 14-дневен срок от полученото уведомление за започнатото изпълнение или разпределение. (чл. 458 от ГПК, чл. 191 ал. 4 от ДОПК) независимо от това дали е била вече присъединен взискател към момента на извършване на процедурата по публична продан или не.  Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че удостоверение от ТД на НАП Сливен липсвало по делото, а имало издадено такова от ТД на НАП Бургас. От приложеното към настоящото дело копие на изпълнителното дело № 457/2010 г. по описа ЧСИ Н.Г. се опровергават тези твърдения, тъй като е видно, че на лист 357 е приложено Удостоверение по чл.191 от ДОПК за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на длъжника „Никрас Ойл” ООД издадено от компетeнтния за това орган по приходите към ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Неоснователно е оплакването, че удостоверение не било подписано, т.е. липсвало изявление от компетентния орган, направено в установената форма и по установения ред. В случая справката е получена по електронен път и подписана с електронен подпис, което съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕП се приравнява на обикновена писмена форма.

                   Следващият отменителен довод на жалбоподателя, че в хипотезата на чл.495 от ГПК не следва да се разпределят парични суми също е неоснователен. На разпределение подлежи сумата, на която възлиза предложената от взискателя цена, винаги когато в делото участват и други взискатели, независимо дали са участвали в търга, дали са встъпили или следва да се зачитат правата им по чл.458 и 459 от ГПК – Решение № 402 от 21.10.2010 г. по ч.гр.д. № 682/2010 на ОС – Враца и Решение № 104 от 29.09.2010 г. по в.ч.гр.д. № 432/2010 на АС –Варна. Безспорно е, че по делото има още един присъединен взискател, при което разпределението е неизбежно, тъй като е налице повече от един взискател и те не могат да се удовлетворят изцяло за вземанията си към длъжника.

                   Неоснователно е оплакването, че не били определени съръзмерни части на взискателите съобразно изискването на чл.495 от ГПК. Разпределение на сумата между взискателите по съразмерност се извършва само между хирографарни кредитори, след изплащане изцяло на разноските по изпълнението, данъците, привилигированите вземания, както и обезпечените със залог или ипотека. В конкретния случай вземането на Държавата е привилигировано за разлика от вземането на взискателя „ЕАР ЛУКС - В" ООД, което е хирографарно. Съразмерно се удовлетворяват само вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. В този смисъл са удовлетворени изцяло вземанията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД - разноските, направени от взискателя по изпълнението, които представляват отделно негово привилегировано вземане, т.е. налице е  определяне на съръзмерна част на взискателя „ЕАР ЛУКС - В" ООД  в размер на  1357,73 лв. Това вземане в случая не се прибавя към вземането по изпълнителния лист, което е хирографарно. На основание чл.461 от ГПК взискателят може да осъществи прихващане, респективно да се освободи от задължението за внасяне на цената само до размера на приспадаща му се по това предварително разпределение сума, т.е. са сумата от 1357,73 лв. След като са се удовлетворили предпочитателно по реда на погасяване вземанията за разноски и от части публичните вземания, то не са останали средства, с които да се удовлетворят вземанията на взискателя – купувач.

                   По отношение възраженията за недължимост на таксите посочени в т. 4 и 5 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, съдът намира, че страната е следвало да представи доказателства за това, че е внасяла такси за изпращане на призовки по пощата, препис от жалбите, връчване на призовки и т.н., което тя не е извършила, с оглед на което възражението в тази част е неоснователно поради недоказаност. В своите обяснения ЧСИ Н.Г. е посочила конкретно кои уведомления и ППИ не са били заплатени до момента от взискателя, а жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи  разпределението в тази част. По отношение възраженията за недължимост на таксата посочени в т.13 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – за изготвяне и предявяване на разпределението, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като за дължимостта на сумата според тарифата е ирелевантно обстоятелството дали разпределението е окончателно, т.е дали е влязло в сила или не. Дължима е и пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, която е правилно изчислена от съдебния изпълнител. При изготвяне на разпределението е съобразена и разпоредбата на чл.131 от ЗДДС.

                   С оглед на горното Сливенски окръжен съд намира, че ЧСИ с обжалваното разпределение правилно и законосъобразно е определил участниците в разпределението, техните вземания, редът на вземанията като се е съобразил с разпоредбите на чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД, посочил е конкретните за случая редове вземания, като правилно е определил и вземанията на държавата като присъединен взискател по чл. 136, т. 6 за дължими суми от длъжника „Никрас Ойл” ООД за неплатени публични задължения съгласно Удостоверение от НАП – Бургас, офис Сливен, изх. № 200371200763678/28.11.2012 г.

                   При тези данни от фактическа страна, Окръжният съд приема, че разпределението на постъпилите суми по изпълнителното дело е направено от ЧСИ правилно и законосъобразно. Твърденията в частната жалба за неправилното им разпределяне са неоснователни и недоказани. Поради тези съображения жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.

          Предвид неоснователността на подадената жалба, на страна не се дължи и присъждане на направените от нея разноски.

                   Водим от горното, съдът

 

                                                                        

                                                   Р      Е     Ш     И  :

 

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЕАР ЛУКС-В” ООД - взискател по изпълнително дело № 20108360400457 на ЧСИ Н.Г., чрез неговия законен представител Е. Благоева, против Постановление от 29.11.2012 г. за разпределение на постъпили суми в изпълнителното производство по изпълнително дело № 457 по описа за 2010 г. на ЧСИ Н.Г. рег.№ 836 в КЧСИ, с райони на действие Сливенски окръжен съд.     

                    ПОТВЪРЖДАВА Разпределение от 29.11.2012 г. на ЧСИ Н.Г. рег.№ 836 в КЧСИ, с райони на действие Сливенски окръжен съд по изпълнително дело № 20108360400457 .     

                 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

  

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

                                                                                                                       2.