Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 54

 

гр. Сливен, 21.02.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 34    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба против  решение №  665/03.12.2012г. по гр.дело №4722/11г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, Булстат 829053806, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № * иск  на основание на чл.415 и чл.422 от ГПК да се приеме за установено, че Д. Х.П. *** дължи сумите, за които на дружеството е издадена заповед №2397/19.05.2011г. по чгд №3227/2011г. и е осъдено дружеството да заплати на ответницата направените разноски.

 

Във въззивната жалба се твърди, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По делото категорично било доказано, че ответницата живее в жилището. Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството, че известно време е живяла в чужбина. Не следвало да бъдат кредитирани показанията на разпитаната свидетелка относно обстоятелството, колко са обитателите на жилището. Ответницата е потребител на предоставяната от дружеството услуга, тъй като не отрича факта, че е била наемател. Потребител е и ползувателя на имота. В случая не се има предвид само учредено вещно право на ползване, а и случаите на отдаване под наем. Поради това се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се заявява, че решението е правилно и законосъобразно. Съдът се е съобразил с ОУ и е установил, че ответницата е наемател на имота, но не е представена декларация. Поради това партидата се води на собственика. Отделно се твърди, че сумите не се дължат и поради недоставянето на начислените количества. Те са начислени служебно и не показват реална консумация на питейна вода.

В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от пълномощник, с което се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да се уважат предявените искове като основателни.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника, с което се моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи.

       

        За да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявеният иск, съдът е приел, че дружеството е доставяло вода до обект - жилище, представляващо адреса за призоваване на ответницата, количествата са фактурирани съгласно правилата, но дружеството не е ангажирало доказателства, че ответницата е собственик или ползувател на имота. Установено било, че тя е била наемател на това жилище, но не са били ангажирани доказателства, че собственикът на жилището е депозирал пред дружеството декларация съгласие, която е изискуема съгласно ОУ на ВиК. Поради това следвало да се приеме, че ВиК операторът открива и води партидата за жилището на собственика, който заплаща ВиК услугите. Този извод на съда обаче е незаконосъобразен и не намира опора в законовата норма. Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, регламентира, че потребители са юридически или физически лица, собственици или ползуватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица, собственици или ползуватели на имоти в етажна собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация не предназначена за питейни води. Изрично е посочено, че не са потребители лицата, които са ВиК оператори и закупуват вода от други ВиК оператори или други предприятия и я доставят на потребители чрез ВиК системите, предоставени за управление, поддържане и експлоатация. В „ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК Сливен” е уредено същото положение, както е прието в закона. Единствените допълнителни разпоредби се отнасят до случаите когато правата на потребите се притежават от няколко лица и тогава те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник и изрично е посочено, че потребител по смисъла на ОУ може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. В такъв случай е посочено, че юридическите и физически лица, които са собственици на имота се задължават солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация съгласие. Очевидно е, че в случая е уредена хипотезата при наличието на писмена декларация - съгласие и собственикът и наемателят да дължат заплащане за съответната ВиК услуга.

            В конкретния казус обаче безспорно е установено, че ответницата е била наемател на жилище общинска собственост, живяла е в него и е ползвала ВиК услуги. В този смисъл тя е била ползувател на имота и дължи заплащане на предоставените й услуги. В Наредбата за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища /Наредбата е приета с Решение № 129/27.03.2008 г. и изменена с Решения №№ 160/08.05.2008 г.; 206/05.06.2008 г.; 236/31.07.2008 г. № 679/24.09.2009 год. Реш. № 771/29.10.2009 г. и Реш. № 856/25.03.2010 год., допълнена с Реш. № 901/27.05.2010 год.; изм. с Реш. №1252/10.05.2011 год.; изм. с Реш. № 1373/29.09.2011 год. на Общински съвет – Сливен/ е посочено, че въз основа на настанителната заповед настаненото лице сключва писмен договор с Община Сливен, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена, заплащане на консумативи и такса смет, отговорността при неизпълнение, поддържането /текущи и основни/ ремонти и други условия по наемното правоотношение. В новата Наредба за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища / Наредбата е приета с Реш. №385/27.09.2012 год. и допълнена с Реш. №476/28.11.2012 год. / още по ясно е регламентирано, че въз основа на настанителната заповед настаненото лице представя документи за открити партиди на свое име за консумиране на вода, ел.енергия и топлоенергия, след което сключва писмен договор с Община Сливен, в който се определят : правата и задълженията на наемателя и наемодателя, наемната цена, заплащане на консумативи, отговорността при неизпълнение, поддържането /текущи и основни/ ремонти и други условия по наемното правоотношение.

          Поради това следва да се приеме, че лицата, настанени в общински жилища са потребители на услугата и като е приел обратното РС е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

       

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 465 лева представляваща направените разноски пред двете инстанции.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 665 от 03.12.2012г. по гр.д. № 4722/2011г. на Сливенския районен съд изцяло като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Х.П. ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД БУЛСТАТ 829053806 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”6-ти с.” № *, представлявано от управителя П.М. на основание на чл.415 и чл.422 от ГПК сумите, за които на дружеството е издадена в Заповедно производство, развило се в ч.гр.д. № 3227/2011г. на РС – Сливен Заповед № 2397 от 19.05.2011г.

 

ОСЪЖДА Д. Х.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД БУЛСТАТ 829053806 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”6-ти септември” № *, представлявано от управителя П.М. сумата от сумата от 465 /четиристотин шестдесет и пет/ лева представляваща направените разноски пред двете инстанции.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: