Р Е Ш Е Н И Е  № 38

 

Гр. Сливен  04.06.2014 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в публично

 заседание на…………петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е.Х.…… …………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова………..….гр.дело № 35 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявените  искове са с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът - Община Сливен, твърди в исковата си молба, че през периода м. август 2008 г. до м. февруари 2010 г. ответникът „БУЛ ГЕЙТ” ЕООД ползвал незастроената част от терени индивидуализиращи се като УПИ І и ІІ в кв. 721 и УПИ VІ и VІІ в кв 701 по плана на гр. Сливен /бивш Зенитен полк със стара номерация 8630/, собственост на ищеца Община Сливен. С допълнителна молба уточнява че общо ползваната незастроена част от имота е с площ от общо 55 451 кв.м., като за гариране и домуване на автомобилите и машините на ответника е ползвана площ от 9 000 кв.м.; за струпване и складиране на инертни материали – 15 300 кв.м. и 34 751 кв. м. за складове на открито.  Твърди, че същите са ползвани за процесния период от ответното дружество, като същото е складирало върху тях свои строителни и инертни материали, а също така е използвало за гараж и ремонт на своя строителна техника. Твърди, че от ползването на тези имоти от ответната страна, е претърпял имуществени вреди равняващи се на сумата 35 335,20лв. месечно или общо за исковия период 671 368,80лв. Твърди, че размерът на обезщетението е изчислен като сумата, която би пропуснал да получи, ако е отдал описания по-горе имот под наем. Моли съдът да постанови решение, с  което осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на частично сумата от 25 100лв. представляваща част от цялата дължима сума от 671 368,80 лв. за периода от  м. август 2008 г. до м. февруари 2010г. ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

 

Ответникът е подал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като твърди, че изложените в исковата молба факти не отговарят на действителното положение, а именно че не е ползвал посочената част от поземления имот. Твърди, че не ползвал части от общия имот надвишаващи 1000 кв.м свободна площ и признава твърденията на ищеца по фактическо естество до този размер. Твърди, че е налице противоречие в твърденията на ищеца, като същия по АД № 58/2010г. на СлАС е заявил, че складираните материали - инертни материали, метални конструкции и дърва за огрев са собственост на Община Сливен. Твърди че освен него и други дружества са ползвали процесния имот.

Ответникът „БУЛ ГЕЙТ” ЕООД е предявил срещу първоначалния ищец Община Сливен, насрещен иск, в който твърди, че се легитимира като собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.604.11 с площ от 3 575 кв. м и начин на трайно ползване за търговски обект, при описани в молбата граници въз основа на сключен с Община Сливен договор за продажба на недвижим имот от 30.05.2008г. Твърди, че след закупуването на недвижимия имот Община Сливен продължила да ползва същия като събира неговите граждански плодове, а именно да получава наеми от търговски обекти находящи се в имота. Твърди, че поканил Община Сливен с Нотариална покана от 27.01.2012г. да му предаде владението на имота, но до 29.10.2012г. не му предаден във владение. Твърди, че с действията на ответната Община, същата се е обогатила за негова сметка със сумата от общо 70 000лв. месечно за периода от 27.01.2012г. до 29.10.2012г. като претендира осъждането на ответника да заплати частично сумата от 25 100 лв.част от  цялата сума 630 000лв., представляваща сума, с която ответната Община неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ползвайки имота за процесния период, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска и направените разноски.

С молба ответната страна е направила изявление за прихващане на претендираната от ищеца сума в размер на 25 100лв. с претендираната от ищеца по насрещния иск сума от 25 100лв. дължима на посоченото основание. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и на това основание.

Ответникът по насрещния иск е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения насрещен иск, като твърди, че не е не е ползвал, и не е събирал наеми от тях. Оспорва направеното възражение за прихващане, като твърди, че прихващане е недопустимо, тъй като основанията за възникване на задълженията са различни от предмета и основанията на насрещния иск по делото. Моли да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск. Твърди, че предявеният насрещен иск е погасен по давност.

            В с.з., ищецът, чрез своя пълномощник, поддържат предявените искове. В с.з  на 10.04.2014г., ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на предявения иск, като същият се счита заведен за сумата 418 179,70лв., представляваща част от цялото задължение в общ размер 671 368,80 лв., ведно със законната лихва за забава върху предявената част до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

          Ответникът, чрез своя представител по пълномощие в с.з. поддържа възраженията в отговора и насрещния иск. В с.з. на 23.01.2014г., съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличаване на цената му до размера от 49 600лв., като частичен от 630 000лв. и в откритото с.з. на 27.02.2014г. е допуснал ново увеличение на иска по размер, като същия се счита заведен общо за сумата  68 700лв., представляваща част от цялата сума от 630 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху предявената част до окончателното й заплащане.           Претендира разноски.

            От събраните по делото доказателства, съдът прие за установен следното от фактическа страна:

            Ищецът - Община Сливен е собственик на недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, част от поземлен имот № 8630 актуван с акт за общинска собственост № 1908/9.01.2006 г. /бивш зенитен полк/. Същият е с обща площ 116 035, 805 кв.м., застроена и незастроена площ и върху него са построени 48 бр. сгради, с обща застроена площ 25 089,96 кв.м., подробно изброени в акта за държавна собственост. През периода от м.август 2008 г. до м.февруари 2010 г. част от описания поземлен имот от незастроения терен е бил ползван от ответника „Бул Гейт“ ЕООД. Със Заповед № РД-15-282/19.02.2010 г. на кмета на община Сливен е определен тридневен срок от датата на получаване на заповедта ДЗЗД „Хидросистеми“, „Бул Гейт“ ЕООД и „Екобул агро“ ЕООД да освободят поземлен имот № 8630 частна общинска собственост, чрез извеждане на неправомерно разположените технически съоръжения, като същите биват освободени от товар. Посочените в заповедта дружества са обжалвали същата  и по жалбата им е образувано административно дело № 58/2010 г. по описа на Сливенския административен съд, което е приключило с решение № 84/21.06.2010 г., с което е отхвърлена жалбата на изброените дружества срещу заповедта на кмета на община Сливен като неоснователна.

          Окръжна прокуратура – Сливен е повдигнала обвинение на Й.Л.Я.,  в качеството му на кмет на гр.Сливен, за това, че периода м.август 2008 г. до м.февруари 2010 г. в гр.Сливен в качеството му на длъжностна лице – кмет на гр.Сливен нарушил служебните си задължения, визирани в чл. 14 ал.2 от ЗОС и чл. 16 от Наредба за реда за приобщаване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Сливен, като е предоставил недвижим имот, представляващ част от поземлен имот № 8630 за ползване от ДЗЗД“Хидросистеми“ Сливен, „Бул Гейт“ ЕООД, „Еко бул Агро“ ЕООД и „Консорциум ЛТБ- България ХГ“ ООД без да проведе публичен търг или конкурс и сключи договор за наем, с цел са набави облага за изброените дружества и от това са настъпили имуществени последици за община Сливен в размер на 671 368,80 лв., пропуснати ползи, което деяние представлява престъпление по чл.282 ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК. До приключване на устните състезания по настоящото дело, не са представени доказателства за изхода на наказателното производство, образувано по описания обвинителен акт.

          Ответникът „Бул Гейт“ ЕООД извършва строителна дейност и като част от ДЗЗД „Хидросистеми“ е участвал в извършването на строителни работи по ремонт на водопроводната и канализационна мрежа на гр.Сливен. Същият притежава строителна техника – МПС и съоръжения, установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице М.К. на 5.11.2013 г. Видно от заключението на вещото лице инж.К.В., общата необходима площ за разполагане на транспортните средства, строителните машини и съоръжения, включително и площта за маневриране вход и/или изход, възлиза на 2 319 кв.м., изчислена съобразно съответните нормативи за гариране и маневриране на описаната строителна техника. В тези машини не са включени машините обслужващи бетоновия възел на ответника и за които се приема че функционират само там.

          Размерът на месечния наем за 1 кв.м. незастроена площ, за процесния недвижим имот според заключението на вещото лице инж.Ф.Д. е определен както следва: за периода от м.08.2008 г. до м.12.2008 г. по 0,50 лв. на кв.м., за периода от м.01.2009 г. до м. 12.2009 г. по 0,45 лв. на кв.м. и за периода от м.01.2010 г. до м.02.2010г. по 0,40 лв. на кв.м.

          По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на посочени от страните свидетели. В по-голямата си част разпитаните свидетели са били служители на звено „Общинска охрана“ през периода, за който се претендира обезщетение и са работили като охрана на процесния имот. От показанията на тези свидетели се установява обстоятелството, че машини на ответника "Бул Гейт“ ЕООД  са били разположени на територията на бившия зенитен полк, като са били гарирани там и са били изваждани за извършване на строителните работи на територията на гр.Сливен, след което отново са били паркирани в имота. Машините са били багери, трактори, самосвали, автобус и друга строителна техника. Освен строителната техника на ответника, в този имот била паркирана и строителна техника на други дружества. На този терен били разположени и машини за сметосъбиране на „Комунални услуги“, както и голямо количество контейнери за смет, които били разположени на плаца на бившия зенитен полк и заемали площ от около 1 дка, видно от показанията на свид.Е.. Според показанията на част от свидетелите в процесния имот били складирани и строителни материали, представляващи чакъл, пясък, филц и тръби, за които обаче свидетелите не могат да установят, чия собственост са били и каква площ са заемали от процесния имот. Видно от производството по приложеното адм.дело № 58/2010г. на Административен съд – Сливен е бил налице спор за собствеността върху находящите се в имота инертни материали.

          Ответникът „Бул Гейт“ ЕООД е придобил по силата на сключен с община Сливен договор за продажба на недвижим имот от 30.05.2008 г., вписан в Служба по вписванията под № 223 том III, вх. № 3900/30.05.2008 г., представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.604.11 с площ 3 575 кв.м. и начин на трайно ползване „за търговски обект“. Ответникът е заплатил на 30.05.2008 г. цената по сключения договор за покупко-продажба. Владението върху процесния имот не е било предадено на ответника и същия с нотариална покана, връчена на община Сливен на 27.01.2012 г. я поканил да предприеме действия, с които да го въведе във владение на имот. С протокол за предаване на имот общинска собственост от 29.10.2012 г. било извършено фактическо предаване и приемане на общински имот, представляващ поземлен имот № 67338.604.11. Констатирано е, че към момента на предаването върху имота са разположени 5 бр. временно преместваеми обекти, които не са общинска собственост. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за две от сградите, находящи се в същия имот има сключени договори за отдаване под наем съответно № 337/01.03.2006 г. между Български пчеларски съюз и община Сливен и № 335/01.02.2006 г. между ЕТ „Агро Анди – А. ***. По първият от договорите община Сливен е получавала наем за периода от продажбата на имота 01.06.2008 г. до 31.03.2009 г. в размер на 675,94 лв. и за втория наем за периода от 01.06.2008 г. до 30.11.2011 г. в размер на 7 119,02 лв.

          Според заключението на изготвената техническа експертиза, застроената част от имота със съществуващи постройки е общо 321 кв.м. В него има съборени постройки с площ 929 кв.м. или общо незастроената част е 3 254 кв.м. Пазарната наемна цена за ползване на този имот към 2012 г. е била в размер на 4 960 лв. за 1 месец или общо за периода 49 600 лв. според заключението на вещото лице инж.Д.. Същото заключение е оспорено  от ответника по насрещния иск и след извършване на ново проучване от страна на вещото лице, чрез съпоставка с други пазарни аналози е определена месечна наемна цена от 6 875 лв. или общо за целия период 68 700 лв.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на разпитаните свидетели охранявали обекта, съдът приема за доказано че всички притежавани от ответника „Бул Гейт“ ЕООД превозни средства и машини, през периода са били разположени върху терена на ищеца, с изключение на машините работили на бетоновия възел на ответника. Това обстоятелство се установява от описанието на машините от свидетелите, техния брой и вид. Същите са били използвани за извършването на дейностите на ответника в град Сливен и са били гарирани на терена, когато не са работили на обекти.  Ответникът е направил възражение, че притежава и други имоти върху които може да разположи притежаваната от него техника. Представил е писмени доказателства за право на собственост. От последните се установява че терените са или извън град Сливен – село Тополчане, или са собственост на лица и дружества, различни от ответното.

          Съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът „Бул Гейт“ ЕООД е ползвал за процесния период, незастроената част от имота му, като е складирал на нея инертни и строителни материали. Това твърдение не се доказва от събраните гласни доказателства. Никой от разпитаните свидетели не посочва конкретно какви по вид и количество материали са били разположени в имота на ищеца, както и чия собственост са били те. От обжалвания административен акт е видно, че в имота е имало разположени такива материали, но заповедта за освобождаване на терена е по отношение на няколко дружества и не е ясно кое от тях притежава материалите.  Недопустимо е основаването на фактическите констатации по настоящото дело на експертно заключение по друго дело, както и на свидетелски показания, изслушани по друго дело. В тази връзка, съдът е отказал приемането на тези доказателства на ищеца. Други доказателства, установяващи твърдените факти от ищеца не са поискани и не са събрани.

          Съдът кредитира заключенията на експертизите, изслушани по делото. По отношение на определянето на месечния пазарена наем на единица площ за имот  № 8630 (бивш зенитен полк) , съдът не кредитира заключението на в.л. Кондова, тъй като видно от разпита й в с.з. тя е определила наемна цена за целия имот – застроена и незастроен част. По този въпрос, съдът възприема заключението на  в.л. инж. Д. , като компетентно и обективно, за месечния наем за незастроената част от имота.

          По отношение на месечния наем за имот с идентификатор № 67338.604.11 съдът възприема допълнителното заключение на техническата експертиза, тъй като е изготвено след съобразяването с повече пазарни аналози от вида на спорния имот.

           На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            I. По предявеният първоначален иск:                       

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 59 от ЗЗД. Същият е частично основателен и доказан. Отношенията между  страните в производството следва да бъдат уредени на плоскостта на неоснователното обогатяване.

          Ответникът е ползвал собствения на ищеца недвижим имот без между двамата да е налице облигационна връзка или друго основание , т.е. ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със сумата, която евентуално би получил като наем за процесния имот и  тъй като ищецът не разполага с друг иск следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 59  ал.1 от ЗЗД. Ответникът дължи на ищеца, онова с което се е обогатил до размера на обедняването.

          Обезщетението за ползването на чужд имот се изчислява, според установената практика, в размер на пазарния  наем, който собственикът на имота би получил от него, ако ответника не го беше лишил от ползването му. В конкретния случай, от събраните доказателства, следва да бъде направен извода, че ответната страна е ползвала без основание незастроена част от имота – представляваща площ от 2 319 кв.м. за гариране на своите автомобили и строителна техника за периода от месец 08.2008г. до месец 02.2010г. Размерът на дължимия наем за тази площ е както следва : за месец август, септември, октомври, ноември и декември 2008г. – в размер на по 1 159,50лв. месечно ( 2 319 кв.м. х 0,50 лв. на кв.м.) или общо 5 797,50лв. За цялата 2009г. – месечен наем в размер на по 1 043,55 лв.( 2 319 кв.м. х 0,45 лв. на кв.м.) или общо 12 522,60 лв.  За месец януари и февруари 2010г. – месечен наем в размер на 927,60 лв. ( 2 319 кв.м. х 0,40 лв. на кв.м.) или общо 1 855,20лв. Общо за периода дължимото обезщетение е в размер на 20 175,30лв.

          До този размер искът е основателен и доказан, а до пълният му предявен размер е неоснователен.

          II. По предявеният насрещен иск:

          Насрещният иск също намира правното си основание в чл. 59 от ЗЗД. Същият е основателен до предявеният размер от 68 700лв. Безспорно е че „Бул Гейт“ ЕООД е придобил имота чрез договор за покупко-проджба от 30.05.2008г.Към същата дата е платена и цената по договора. От този момент нататък, Община Сливен е ползвала имота без правно основание. Същата е продължила да събира наеми от постройките в имота. От дата на изпратената и връчена нотариална покана на 27.01.2012г. ответната страна по насрещния иск е била поканена да предаде владението на имота на „Бул Гейт“ ЕООД. Предаването на владението е станало на 29.10.2012г. с протокол, подписан от длъжностни лица от Община Сливен и представител на „Бул Гейт“ ЕООД. В този протокол е отразено че на 29.10.2012г. е извършено „фактическо предаване и приемане на общинския имот“ , представляващ имот с идентификатор № 67338.604.11  с площ 3 575 кв.м. Налице е признание от ответника по насрещния иск, че до датата на предаването на владението, имотът е бил във владение на Община Сливен. Ответната страна по насрещният иск, в отговора си е оспорила съдържанието на този документ, но за опровергаване на същото не е посочила или събрала доказателства , поради което съдът приема че същият удостоверява обстоятелствата, за които свидетелства.

          Обезщетението следва да бъде определено като пазарният месечен наем за периода, определен от в.л. в размер на 68 700лв. Сумата 68 700лв. е претендирана като частична от общо 630 000лв., но не се събраха доказателства за основателност на претенцията над предявения размер от 68 700лв. Тъй като над тази сума липсва предявен иск, съдът не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив.

          Възражението за погасяване на насрещната претенция по давност е неоснователно. Исковете по чл. 59 от ЗЗД се погасяват с общата петгодишна давност. Претенцията е за период от 27.01.2012г. до 29.10.2012г., а несрещният иск е предявен на 20.03.2013г.

          По направеното възражение за прихващане:  

          Ответникът е направил възражение за прихващане, в случай че съдът уважи иска с вземането си по насрещния иск. Възражението е допустимо и направено в срок.

          Налице са условията на чл. 103 от ЗЗД за извършване на исканото прихващане на двете насрещни, ликвидни и изискуеми задължения до размера на по-малкото от тях.

          С оглед изложеното по-горе, следва да бъде допуснато прихващане, като бъде прихваната дължимата сума от ответника на ищеца по първоначалния иск в размер на 20 175,30 лв. и вземането на ответника към ищеца в размер на 68 700лв.

          Първоначалният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане  до размера от 20 175,30 лв. и като неоснователен и недоказан до пълния му размер.

          След извършеното прихващане, насрещният иск следва да бъде уважен до размера от 48 524,70лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.03.2013г. за сумата 4 924,70лв. (уважената част до първоначално предявения размер от 25 100лв.); считано от 23.01.2014г. върху увеличението от 24 500лв. и от 27.02.2014г. върху увеличението от 19 100лв.

          При този изход на производството на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска,  в размер на 915 лв., а на ответника направените разноски съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск и за уважения насрещен иск в размер на 5 408лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, гр. С., бул. „Ц. О.“ № * срещу „БУЛ- ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.*-*, със съдебен адрес гр. С., пл. „Х. Д.“ № *, ет.*, чрез адв. Р., иск за заплащане на сумата 418 179,70лв., част от общо 671 368,80лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, чрез ползването на имот частна общинска собственост  - имот № 8630, за периода от месец август 2008г. до месец февруари 2010г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ до размера от 20 175,30лв. и до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 да заплати на  „БУЛ- ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.“ *-*, със съдебен адрес гр. С., пл. „Х. Д.“ № *, ет.*, чрез адв. Р., сумата 48 524,70лв. ( четиридесет и осем хиляди петстотин двадесет и четири лева и 70 ст.), представляваща сума с която ответникът се е обогатил неоснователно чрез ползването на собствения на ищеца имот с идентификатор № 67338.604.11 по КК на град Сливен, за периода от 27.01.2012г. до 29.10.2012г. , ведно със законната лихва за забава върху сумата  4 924,70лв. , считано от 20.03.2013г. до 23.01.2014г.; законната лихва за забава върху сумата 29 427,70лв. считано от 24.01.2014г. до 27.02.2014г. и законната лихва за забава върху цялата сума от 28.02.2014г. до окончателното й заплащане, както и сумата 5 408 лв. разноски.

          ОСЪЖДА „БУЛ- ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.“ *-*, със съдебен адрес гр. С., пл. „Х. Д.“ № *, ет.*, чрез адв. , да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, гр. С., бул. „Ц. О.“ № *, направените разноски в размер на 915лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: