Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 25.01. 2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                 

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА 

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова  гр. д.  N 41 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.278, вр.чл.463, ал.1 ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от „НОУБЪЛ ПРОПЪРТИС”ЕООД гр.Бургас, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 39/2011г. по описа на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС-гр.Котел, насочена срещу Разпределение на сума, постъпила от публична продан на недвижим имот.

В жалбата се твърди, че съдебния изпълнител приел за обезпечено със законна ипотека върху имота, предмет на изпълнение, вземане на Община Котел в размер на 2 921 032 лв., като съгласно чл.136, т.3 ЗЗД заделил сума в размер на 16 138,29 лв., която да бъде изплатена на Община Котел след представянето на изпълнителен лист. Жалбоподателят намира извършеното от ДСИ при КРС за незаконосъобразно и неправилно в тази част, като твърди, че Община Котел не е привилегирован кредитор с вписана законна ипотека върху процесния имот. Този извод формира в резултат на анализ на молбата на Община Котел за вписване на законна ипотека с вх.рег.№ 75/29.01.2007г., акт № 2, том І, парт.пр. 1107, 2852,42, за която счита, че не обективира валидно извършено вписване на законна ипотека върху процесния имот. Твърди, че съгласно нормата на чл.170 ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор или в молбата за учредяване на законна ипотека съществува неизвестност за размера на сумата, за която се учредява ипотеката, какъвто бил настоящия случай. В молбата на Община Котел  за учредяване на законна ипотека, в т.4 „Обезпечено вземане” било посочено „всички задължения по приватизационния договор в размер до 2 921 032 лв., плюс дължимите по договора неустойки и всички други плащания по договора от страна на купувача”. Твърди, че посочения по този начин размер на обезпеченото вземане не отговарял на изискванията на чл.166, ал.2 ЗЗД за определеност и индивидуализация на вземането. Посочването „ до 2 921 032 лв.” не означавало, че вземането е в размер на тази сума, както приел ДСИ в извършеното от него разпределение. В молбата за вписване на ипотеката липсвало дори посочване на приватизационния договор, във връзка с който се вписва законната ипотека. Твърди, че дори ипотечния акт да препраща към договора, от който произтича вземането, предмет на обезпечение, това не запълвало изискването на чл.167, ал.2 ЗЗД за индивидуализация на вземането в ипотечния акт. В този смисъл и в защита на цялостната си теза, жалбоподателят цитира и прилага съдебна практика на различни съдилища.

От съда се иска отмяна действията на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 39/2011г. по описа на ДСИ при РС Котел, изразяващи се в извършено разпределение на постъпилата сума от публичната продан на недвижим имот и извършване на ново разпределение на постъпилата сума, като съобразно чл.136, т.6 ЗЗД, сумата в размер на 16 138,29 лв. да бъде разпределена на ТД на НАП за удовлетворяване на дължимите от дружеството публични задължения, съгласно приложеното по делото Удостоверение изх.№ 020371200742651/31.10.2012г.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от останалите страни в изпълнителното производство – взискател и присъединени взискатели не са постъпили писмени отговори на частната жалба.

Представени са мотиви  по чл. 436, ал. 3  ГПК от съдебния изпълнител по обжалваното действие, а именно – Разпределение на постъпилата следствие публична продажба на недвижим имот сума.

Сливенски окръжен съд намира жалбата за редовна, тъй като е подадена в законоустановения тридневен срок. Спазена е процедурата по администрирането й и е представено  копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, разполагащ с правен интерес от обжалване, като длъжник в изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали и като съобрази доводите на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя М.Д.Г. *** с приложен към молбата изпълнителен лист от 10.03.2011г., издаден по влязла в сила заповед за изпълнение № 1374/02.03.2011г. по ЧГД № 1883/2011г. по описа на РС-Бургас, с който е осъден длъжника / настоящ жалбоподател/ да заплати на кредитора  сума в размер на 60 000,00 лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден от длъжника на 01.09.2010г. в гр.Бургас и с падеж на 15.09.2010г., както и сумата 1 200,00 лв. – съдебно деловодни разноски. С молбата за образуване на изпълнително производство  взискателят насочил  изпълнението върху недвижим имот на длъжника,  поземлен имот, находящ се в гр.Котел и подробно описан с граници и площ в молбата, като поискал вписване на възбрана.

В хода на изпълнителното производство били установени задължения по ЗМДТ към Община Котел в размер на 541,07 лв., видно от справка от 06.11.2012г., издадена от общината / л. 169 от изп.д./ и в размер на 34 954,49 лв. публични задължения към държавата, видно от удостоверение от 31.10.2012г. издадено то ТД на НАП Бургас / л.170/. От изисканата справка от Служба по вписванията –гр.Котел е видно и съдебният изпълнител установил вписана законна ипотека в полза на Община Котел върху недвижимия имот, изнесен на публична продан.

След продажбата на този недвижим имот постъпилата сума била в размер на 11 200 лв., от която съдебния изпълнител правилно привел дължимия на основание чл.131, ал.1 ЗДДС данък на ТД на НАП-Бургас в размер на 3 700 лв. Остатъка от сумата в размер на 18 500 лв., ДСИ разпределил съобразно нормата на чл.136 ЗЗД, както следва:

- вземания за разноски по принудителното изпълнение – в размер на 1820,64 лв., от които 1328,16 лв. за първоначалния взискател М.  Г.; 79 лв. – за ЧСИ Божилова, при който първоначално е било образувано и.д.; 413,48 лв. за държавна такса по сметка на РС Котел / включваща 30 лв. за изготвяне и предявяване на разпределението, съгл.чл.40 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 383,48 лв. по чл.53 от Тарифата/.

- вземания на Община Котел за дължими местни данъци за продадения на публична продан имот  в размер на 541,07 лв., като присъединен по право взискател, съгл.чл.458 ГПК, вр. чл.136,т.2 ЗЗД.

- вземане на Община Котел, обезпечено със законна ипотека върху имота за вписаната сума в размер на 2 921 032 лв., като присъединен по право взискател, съгл.чл.459, ал.2 ГПК, вр.чл.136, т.3 ЗЗД.

- вземане на държавата, установени от ТД на НАП в размер на 34 954,49 лв., като присъединен по право взсикател, съгл.чл.458 ГПК, вр.чл.136, т.6 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира извършеното разпределение на постъпилата по изпълнението сума за правилно и законосъобразно.

Изготвяне на разпределение от съдебния изпълнител се предпоставя от наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на постъпилата по изпълнението  сума за цялостно удовлетворяване на всеки от тях – условия, които са налице в настоящата правна хипотеза. При извършване на разпределението, предмет на настоящата проверка, съдебния изпълнител правилно е формирал редовете на вземанията, според реда на привилегиите, визиран в чл.136 ЗЗД. Спорният въпрос поставен с частната жалба касае трети ред по разпределението за вземане на Община Котел, присъединен като взискател по право- ипотекарен кредитор.

Ипотеката обезпечава вземането в посочения от кредитора размер, за който е извършено вписването – чл.174 ЗЗД. В случая е видно, че законната ипотека е вписана за вземане в размер на 2 921 032 лв., а възражения за размера на това вземане, както и по отношение недействителността на обезпечението или недействителност на вписването му са изключени и не подлежат на разглеждане, респ.решаване от съдебния изпълнител или от съда в производството по разпределение. Тези възражения, касаят проверка, извършвана от съдията по вписванията при вписване на законната ипотека и съдебния изпълнител, както и съда в настоящото производство не могат да приемат, че такова вземане или ипотека не съществуват. Въпросът за действителността на обезпечението на вземането има отношение към материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и може да бъде проверявано само в исков процес, при равенство и състезателност на страните по спора, в резултат на който да бъде постановен съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо. При обжалване действията на съдебния изпълнител, каквото е настоящото производство на контрол се подлага само процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение. В случая такава е налице, тъй като пред съдебния изпълнител е предоставен изпълнителен лист от първоначалния взискател М.Г.,*** е присъединен по право взискател, в качеството си на ипотекарен кредитор, спрямо който отговорността на длъжника е ангажирана по вписана законнна ипотека.

С решението си по чл.463, ал.2 ГПК съдът разрешава процесуален въпрос – за начина по който следва да се разпределят суми по изпълнителното дело между взискателите на основание чл.460 ГПК,  и не може да се  произнася по въпроси, касаещи самото материално правоотношение между страните / в този см. Решение № 17/17.01.2011г. по гр.д. № 44/2011г. на ВКС РБ ІV г.о./. Цитираната и приложена към жалбата съдебна практика, представлява съдебни актове, постановени  именно в исково производство, с правно основание на претенцията чл.254 ГПК /отм./, в каквото производство съдът има  задължение да разгледа и да се   произнесе в диспозитива на съдебното си решение, обвързващ страните със сила на присъдено нещо по материално правните въпроси, с които е сезиран. Приложеното Определение № 316/17.10.2008г. на ВКС РБ по ч.т.д. № 226/2008г., ІІ т.о., ТК,  касаещо отказ на съдията по вписванията да впише законна ипотека, тъй като  молбата за вписване не съдържала реквизитите по чл.167, ал.2 ЗЗД и чл.6, ал.1 от Правилника за вписванията, иде да покаже, че тази проверка както се спомена по-горе в изложението се извършва от съдията по вписванията, а в настоящия правен казус вписването е надлежно извършено и задължава съдебния изпълнител да  приеме съществуването на вписаното обстоятелство.

Ето защо, действията на съдебния изпълнител са правилни и законосъобразни и не следва да бъдат отменявани.

Разноски за това производство не са претендирани, поради което  съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

 

Предвид горното и на основание чл.463 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна  жалбата на „НОУБЪЛ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК 10224095, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С. С.” № *, вх.*, ет.*, представлявано от М.Н.К., против действия на ДСИ при РС Котел по изп.д.№ 39/2011г. по описа на СИС при КРС във връзка с извършване на разпределение на постъпила сума след публична продажба на недвижим имот.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас по реда на чл.274 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на:

1. „НОУБЪЛ ПРОПЪРТИС” ЕООД, ЕИК 10224095, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С. С.” № *, вх.*, ет.*;

2. Община Котел;

3. ТД на НАП Бургас, офис Б. на адрес гр.Б., ул.”С. С.” № *, вх.*, ет.*;

4. М. Д. Г. ***.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                     2.