Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 66

гр. Сливен, 11.03.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 46 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищците в първоинстанционното производство А.И. и Г.И. ***, с която атакуват Решение № 1155/07.12.2012г. по гр.д.№ 2500/2012г. по описа на СлРС.

С обжалвания съдебен акт съдът признал за установено на основание чл.422, вр.чл.417 ГПК в отношенията между страните, че ответника С.С. дължи на ищците следните суми:

- сума в размер на 1500 лв. – неизплатено задължение по извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите от 10.03.2011г.;

- сумата в размер на 1 102 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение по уговорена дейност, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1160 лв.;

- сумата в размер на 250 лв. – неустойка за забавено изпълнение за плащане на задължението от 1500 лв., като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 3 800 лв.

Върху главниците е присъдена и законна лихва, считано от 30.12.2011г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното им изплащане. Присъдени са с решението и разноски в размер на 57,04 лв., сторени в заповедното производство за внесена държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, както и разноски за първоинстанционното исково производство, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Въззивниците считат постановеното от районен съд решение за неправилно и незаконосъобразно в частите, с които исковите им претенции са отхвърлени до пълния претендиран от тях размер. Излагат подробно фактите, изложени и в първоначално подадената искова молба, както и в допълнително подадената такава. Твърдят, че при присъждане на сумата в размер на 1102 лв. за неизвършване на уговорена дейност съдът не взел под внимание констативния протокол и твърденията на двамата специалисти в него, нито пък показанията на свидетеля  С.П.. От тях се установявало, че нивата изобщо не била изорана, а само бил направен опит за обработване, чрез направата на две малки бразди по 100 м., тъй като нивата била оставена да обрасне с треви и бурени. Съдът взел под внимание само показанията на свидетеля на ответника, а именно св.Б., който заявил, че ответника набраздил цялата земя и извършил 5%  от изораването. Изложени са подробни съображения, поради които се счита, че това набраздяване не би могло да се сравни с изораване на нива, нито да се приравни на 5% от оранта. Твърди се, че ответника имал достатъчно време да изоре нивата, така както била изорана по-късно от земеделската кооперация.

По отношение на неустойката за забава в претендирания размер от 3 800 лв. въззивниците твърдят, че същата не била уговорена за облагодетелстването им, дори напротив през годините те имали много големи по размер пропуснати ползи, вреди, щети и дори тази неустойка не би могла да ги компенсира изцяло. Твърдят, че всичко се проточило във времето, водили са съдебни дела, съответно изпълнително дело, сумите се увеличили със съдебни разноски, също и за обработка на земята. Твърдят, че дори неустойката в размер на 3800 лв. представлявала за тях само известна компенсация, тъй като реалните им вреди надвишавали размер от 5000 лв., от които 2000 лв. за обработка на земята, пропуснати ползи в размер на 2800 лв., както и  много съдебни разноски. Претендираната неустойка в размер на 3 800 лв. била за компенсиране на вече направени разходи и за пропуснати ползи, доколкото не им било заплатено в хлебна пшеница, а с някакви суми пресметнати по много по-ниска цена на пшеницата. Считат, че присъдената им с решението сума от 250 лв. била петнадесет пъти по – ниска от претендираната - 3800 лв. и не можела да покрие с нищо направените от въззивниците разходи. Иска се от въззивната съдебна инстанция отмяна на решението в отхвърлителната исковете част и постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло претенциите, като съобразно това се преразпределят и разноските. Претендират разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната по жалбата страна е подала писмен отговор.

Въззиваемият твърди, че с въззивната жалба се въвеждали нови твърдения за плащане на вреди и пропуснати ползи, като в тази връзка моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Намира претендираната неустойка за прекомерна, дори клаузата с която е уговорена – нищожна, тъй като липсвал краен предел и срок на начисляване на неустойката – в този смисъл сочи ТР № 1/2009г. ОСГК ВКС. Съдът правилно намалил размера на неустойката, тъй като тя била уговорена за неизпълнение на цялото задължение за заплащане на сумата от 3000 лв., а към момента на подписване на извън съдебното споразумение, длъжникът заплатил половината от него – 1 500 лв. Правилна била преценката на съда, че уговорената неустойка надвишавала десетки пъти размера на законната лихва за забава, поради което я определил около тройния размер на мораторната лихва. Твърденията на въззивниците, че неустойката в размера, в който се претендира би ги компенсирало за направените от тях разходи и пропуснати ползи за необработване на нивата им в м.”Банска мера”, землището на с.Блатец, общ.Сливен били неотносими и недопустими, тъй като за неизпълнение на това задължение за извършване на оран, страните са предвидили друга неустойка. Твърди, че оранта на земеделска земя била продължителен процес, а длъжникът С. не изпълнил това задължение докрай поради обективни причини – неблагоприятни атмосферни условия – сухо време, твърда почва, невъзможност за оран, поради повреждане на селскостопанските машини.

Неоснователно било искането да се преразгледат разноските за адвокат на ищцовата страна, тъй като било видно, че ищците се представлявали сами, нямали ангажиран процесуален представител – адвокат, липсвали документи за заплатен такъв хонорар. Освен това искането в жалбата за преразглеждане на полагащите се лихви, тъй като размера им бил по-голям от присъдените им било неоснователно, защото съдът за изчисляването на законната лихва използвал електронна програма, като извлечение от нея се съдържало по делото. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и претендира разноски за въззивното производство.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в законовия срок.

Страните, както с въззивната жалба, така и с отговора не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание, въззивниците, редовно призовани не се явяват и не се представляват. 

Въззиваемият, редовно призован, не се явява, но се предствавлява от пълномощник по чл.32,т.1 ГПК, редовно упълномощен за въззивното производство от 09.01.2013г., който поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства и доказателствени средства.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.        

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове- предявени от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, респ. обжалваното решение частично неправилно.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивниците предявили положителен установителен иск по чл.422 ГПК /след надлежно проведено заповедно производство в ч.гр.д. № 8434/2011г. по описа на СлРС, приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на ищците, произтичащо от неизпълнено парично задължение – иск с правна квалификация чл.79 ЗЗД, иск за заплащане на мораторна неустойка, с оглед неизпълненото парично задължение в срок – иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, както и компенсаторна неустойка, произтичаща от неизпълнено задължение за извършване на действие в срок.

По делото е установено, а и не се спори между страните, че с извънсъдебно споразумение от 10.03.2011г.  въззиваемият, ответник в първоинстанционното производство С.С. се е задължил, съгласно четири броя договори за наем на земеделска земя спрямо ищците - въззивници А.И. и Г.И. да им заплати сума в размер  3 000 лв. до 30.04.2011г., като в случай на неизпълнение на това задължение в срок дължи неустойка за първия месец на забавата или в края на месец май 2011г. в размер на 800,00 лв., а за всеки месец на просрочие по още 500 лв. върху сумата от 800 лв. или до 31.05.2011г. – 1300 лв., до 30.06.2011г. – 1800 лв., до 31.07.2011г. – 2300 лв. и т.н.

Със същото извънсъдебно споразумение въззиваемият се задължил да извърши оран на земеделска земя – нива 96 дка и нива 28,2 дка или общо 124,2 дка – собственост на въззивниците, като наследници на майка си – през месец март или април по взаимна договореност за датите и в присъствието на единия от двамата въззивници, но не по-късно от 25.04.2011г.. За неизпълнение на задължението за извършване на оран  на общо двата парцела страните  предвидили неустойка – еднократно платима в размер на 1500 лв. Не е спорно обстоятелството, че длъжникът при подписване на споразумението е платил половината от паричното задължение, а именно сума в размер на 1 500 лв. Не се спори и по отношение на това, че останалата част от задължението не е заплатена от страна на длъжника.

Спорният въпрос в настоящото производство касае размера и начина на определяне на мораторната неустойка / дължима при неизпълнение на паричното задължение/, респ. нищожност на неустоечната клауза или прекомерност на размера – по направеното възражение от въззиваемия с отговора на исковата молба, а що се отнася до компенсаторната неустойка, предвидена при неизпълнение на задължението за извършване на оран на земеделската земя  - налице ли са условията за намаляване поради транформация на един вид неустойка в друг.

По отношение на мораторната неустойка, настоящия съдебен състав намира следното:

Предпоставките при наличието на които уговорената в граждански или търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави са разгледани в Тълкувателно Решение /ТР/ № 1/2009г. от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС РБ. Според указанията дадени в т.3 на решението, неустойката следва да се приеме за нищожна, тогава когато единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Недействителността се преценя за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване на примерно изброените критерии като естество и размер на обезпеченото с неустойка задължение, обезпечаване на задължението с други, различни от неустойката правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношение между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Нещо повече в  решението е признато и служебно правомощие /не само и единствено по възражение на насрещната по спора страна/ на съда да следи за съответствие на клаузата за неустойка с добрите нрави и принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи.

В конкретната правна хипотеза става въпрос за уговорена между страните мораторна неустойка, доколкото задължението е за престиране на родово определени вещи – парични знаци, при което не би могло да има пълно неизпълнение, тъй като рода не погива, а се касае винаги до забавено неизпълнение.

Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД повелява, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тази норма е диспозитивна и по принцип не съществува пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения над размера на законната лихва, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно която норма страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

В случая е вярно, че страните свободно  са договорили неустойка при неизпълнение на задължението за предаване на сумата от 3 000 лв. в срок, но факта на двустранно уговаряне сам по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските, респ. търговски правоотношения. Страните са обективирали съгласие при парично задължение в размер на 3 000 лв., в случай на забава за изпълнение, длъжникът за първия месец да заплати сума в размер на 800 лв., а за всеки следващ месец на забава по 500 лв. върху сумата от 800 лв., като точно е посочено за първия месец – май 2011г.- неустойка в размер на 1300 лв. Уговорената по този начин и в тези размери неустойка само за първия месец на забава - май 2011г. надвишава повече от четиридесет и девет пъти размера на законната лихва за забава, която за един месец / в случая тридесет и един дни/ е в размер на 26.38 лв./ сумите са изчислени от съда, посредством интернет програма за изчисляване на законна лихва – калкулатор бг/. За исковия период размера на неустойката възлиза на 3 800 лв., докато този на законната лихва за същия период е в размер на 155.45 лв. или надвишаваща я с повече от двадесет и четири пъти  Преценявана към момента на сключване на извънсъдебното споразумение, уговорената по този начин неустойка безспорно отговаря на обезпечителната си функция, доколкото има за задача да стимулира точното изпълнение на поетото задължение. Съпоставена обаче с размера на задължението, чието изпълнение обезпечава и със стойността на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение, неустойката излиза извън другите две обичайни нейни функции – обезщетителна и санкционна. Санкционирането на длъжника с неустойка е предвидено в случай на пълно неизпълнение на паричното задължение в срок, поради което и по аргумент от чл.86 ЗЗД  стойността на очакваната вреда, за която въззивниците биха имали право на обезщетение при неизпълнение се съизмерява с размера на законната лихва. При липса на уговорка за неустойка въззивниците биха могли да претендират от длъжника наред с изпълнението и обезщетение за забавено изпълнение по общите правила за договорна отговорност – чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.86, ал.1ЗЗД.

Предвидената в споразумението неустойка както се посочи по-горе надхвърля над 49 пъти само за първия месец на забавата размера на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение на паричното задължение в срок. С оглед съотношението й спрямо евентуалната вреда неустойката несъмнено дерогира уредената в чл.92, ал.1 ЗЗД и целена от страните обезщетителна функция, а предвид размера й изчислен само за първия месец, както и за целия  исков период надхвърля и придадената й от договарящите санкционна функция. Така както е уговорена неустойката – нейното формиране и размер предпоставя отнапред недопустимо обогатяване на кредиторите за сметка на длъжника. Изложените съображения обуславят извода, че уговорената и отнасяща се към т.І от споразумението сключено между страните на 10.03.2011г., неустоечна клауза противоречи на основния принцип на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна. Като неоснователни се преценят възраженията, релевирани във  въззивната жалба, че въззивниците търпели в много по-голям размер вреди по водени съдебни дела и т.н., тъй като тези вреди са в резултат на неизпълнение на договорно задължение, предмет на договорите за аренда. С подписването на извънсъдебното споразумение въззивниците са изразили съгласие да получат пари вместо дължимото им количество хлебна пшеница. Паричното задължение за плащане на сума в размер на 3 000 лв., предмет на настоящия спор дори да е свързано с арендните договори е възникнало с подписването на извънсъдебното споразумение, а именно на 10.03.2011г., а уговорената неустойка обезпечава изпълнението именно на това парично задължение. Освен това въззивниците недопустимо смесват неизпълнението на задължението за изораване на земеделската земя - двете ниви, за което е уговорена отделна неустойка с това по изплащане на паричното задължение.

Съдът обаче, съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК не би могъл да влоши положението  на жалбоподателите, с оглед констатиране нищожността на клаузата за неустойка по т.І от споразумението, доколкото  решението не се атакува и от насрещната по спора страна, както и поради липса на депозирана в срок насрещна въззивна жалба.

Ето защо в тази част, с която е присъдена неустойка в редуциран до трикратния на законната лихва размер – 250 лв., решението следва да се потвърди.

По отношение на неустойката, уговорена към т.ІІ от споразумението, съдът намира, че тази клауза обезпечава пълното неизпълнение на задължението за изораване на земеделската земя. Страните не са уговаряли неустойка при частично или забавено изпълнение на задължението.

По делото не е спорно обстоятелството, че малката нива била изорана изцяло. При това въззивниците още с исковата си молба са извършили трансформация на неустойката за пълно неизпълнение в неустойка за частично неизпълнение, предвид факта на изпълнение задължението по отношение на по-малката от двете ниви. Спорният момент тук се явява набраздяването на по-голямата нива и следва ли това действие да бъде отчетено като частично изпълнение на задължението, респ. да се намали дължимия размер на неустойката.

Във връзка с установяването на тези обстоятелства са събрани, както писмени доказателства, така и гласни доказателствени средства.

Тук е мястото да се посочи, че представения от ищците - въззивници констативен протокол от 30.05.2011г. представлява частен свидетелстващ документ, който обаче не е подписан от ответника и в него не се съдържат негови изявления, удостоверяващи неизгодни за него факти и обстоятелства, поради което този документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Констативният протокол съставлява доказателство, единствено за това, че изявленията съдържащи се в него са направени от лицата посочени в т.1-3, сред които не фигурира ответника- въззиваем по делото.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля Панайотов. От тях не може да се заключи, че свидетеля установява състоянието на голямата нива, доколкото сам свидетеля посочва, че не познава нивата, нито местонахождението й, а тя му била посочена от ищците. В останалата си част неговите показания възпроизвеждат не пряко възприети от свидетеля факти и обстоятелства от обективната действителност, а чути- преразказани му от самите въззивници.

От показанията на св.Б. се установява, че  към месец май 2011г. нивата на въззивниците била обрасла с голяма трева, поради което било невъзможно да се извърши оран – цит.” През месец май 2011г. А. идва при мен и й казах, че не може да се оре защото има голяма трева… Нивата беше изоставена, келямя”. Установява се също, че ответника не е изорал голямата нива, а е извършил набраздяване „ на капаци”, като свидетелят посочил, че тази дейност представлявала 5- 10% от оранта.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че е налице пълно неизпълнение на задължението за изораване, тъй като въззиваемият се е задължил да извърши оран на общо двете ниви или на земеделска земя, представляваща 124,2 дка. Всъщност както се посочи по-горе в изложението и самата неустоечна клауза, обезпечаваща изпълнението на това задължение предвижда еднократна санкция в размер на 1 500 лв. в случай, че не се изпълни общо за двете ниви.

Съдът намира, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, тъй като по делото липсват данни кредиторите, в лицето на двамата въззивници да са били търсени от длъжника въззиваем, за да присъстват на изораването, каквато е била уговорката по споразумението. В този смисъл по делото отсъстват данни да са отказвали да приемат изпълнението. Последното е станало невъзможно, поради израстването на нивата с висока трева и последвалото сухо време / арг. от показанията на св.Б./. Но това състояние на нивата е установено към края на месец май 2011г., когато длъжникът вече е изпаднал в забава, доколкото задължението е следвало да бъде изпълнено през месеците март или април, но не по-късно от 25.04.2011г. Въззиваемият не е доказал в процеса, че в срока в който е следвало да изпълни задължението са действали фактори, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение. Набраздяването на нивата съдът не приема за частично изпълнение, какъвто извод е формирал районния съд, тъй като това обстоятелство не е установено / доказано/ по надлежния ред, чрез ангажиране на годно доказателствено средство. Възможно е със свидетелски показания да се установи състоянието на нивата, както в случая това е станало чрез показанията на св. Б., но този свидетел не разполага със специални знания в областта на агрономството или поне не е установено това обстоятелство, за да е в състояние съда да приеме, че набраздяването представлява някакъв процент от цялостната обработка на почвата. Това обстоятелство е следвало да бъде установено чрез изготвяне на съответна експертиза и кредитиране заключение на вещо по тези въпроси лице.

Ето защо съдът намира, че въззиваемия дължи изцяло претендирана от въззиваемите неустойка в размер на 1 160 лв. Решението в частта, с която е отхвърлен този иск до пълния предявен размер ще следва да се отмени и претенцията да се уважи в цялостен размер, както е предявена.

 

 

Изходът на процеса, обуславя преразглеждане на решението и в частта за присъдените разноски. Така въззивниците следва да заплатят на въззиваемия сума в размер на 423,14лв., деловодни разноски /платен адвокатски хонорар/ сторени пред двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете, а въззиваемия да заплати на двамата въззивници сума в размер на 201,80 лв. / платени държавни такси/ в производствата пред двете съдебни инстанции, според уважената част от исковете. С първоинстанционното решение в полза на въззивниците са присъдени деловодни разноски в размер на 150,00лв., поради което с настоящото решение ще следва да им се присъди разликата до 201,80 лв. или сума в размер на 51,80 лв. В полза на въззиваемия са присъдени с обжалваното решение  разноски в размер на 306 лв., поради което с настоящото решение ще следва да му се присъди разликата до 423,14 лв. или сума в размер на  117,14 лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ Решение № 1155/07.12.2012г., постановено по гр.д.№ 2500/2012г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А.И.И. ЕГН: ********** и Г.И. *** срещу С.Д.С., ЕГН: ********** *** иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, вр.чл.422 ГПК за заплащане на неустойка от неизпълнение на задължение за извършване на дейност – оран на земеделска земя, до пълния му предявен размер от 1 160 лв., като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД в отношенията между страните, че С.Д.С., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на А.И.И., ЕГН: ********** и Г.И.И., ЕГН: ********** *** 16-4, сума в размер на 58,00 лв., представляваща разликата от уважената до отхвърлената част от иска за заплащане на неустойка, дължима от неизпълнение на задължение за извършване на дейност – оран на земеделска земя, ведно със законовата лихва, считано от 20.12.2011г. до изплащането на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно   Решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Д.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  на А.И.И. ЕГН: ********** и Г.И. ***, сума в размер на 51,80 лв./ петдесет и един лева и 0,80 ст./ деловодни разноски, сторени в двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А.И.И. ЕГН: ********** и Г.И. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Д.С., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 117,14 лв./сто и седемнадесет лева и 0,14 ст./ деловодни разноски, сторени в двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.