Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 56

 

гр.С., 21.02.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 47    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е за отмяна на  неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 от ГПК вр. чл. 304 и сл. от ГПК.

 Твърди се, че решение №1104/08.11.2012 г. по гр. д. № 3436/2012 г. на Сливенския районен съд е било постановено като неприсъствено решение, което е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е преминал към процедурата за постановяване на неприсъствено решение, тъй като не са били налице предпоставките за това, а именно непредставяне в срок на отговор на исковата молба и неявяване в първото заседание по делото. Сочи се, че отговор на исковата молба е постъпил и надлежно е бил входиран в деловодството на съда. Липсвала и втората предпоставка, а именно неявяване на ответника в с.з., тъй като от материалите по делото е видно, че към тях е приложено становище депозирано от адв. Г.М.. Депозираното становище замества личното участие на ответника или на неговия процесуален представител в с.з. и неправилно съдът е приел, че ответното търговско дружество не е изпратило свой представител. Твърди се, че липсата на представителна власт, каквото съображение съдът е направил в с.з.,  той е бил длъжен служебно да следи  и след като констатира такава липса да даде указание на страната да изправи тази нередност и срок. Така законният представител на дружеството щеше да има възможност да потвърди извършените от адв. Г.М. действия. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. На следващо място се сочи, че всички книжа по делото  - призовки и съобщения, са били изпращани не на адреса където е седалището на дружеството, а на друг адрес.  Съдът не е коментирал вероятната основателност на предявения иск и никъде не е коментирал дали са налице писмени и гласни доказателства,  които да обосновават тази основателност. Иска се отмяна на постановеното неприсъствено решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

Поради това моли въззивния съд, на основание чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК да отмени решението. Счита, че не е пропуснат срока, предвиден в закона, тъй като и уведомлението за решението е ненадлежно връчено и оформено неправилно – посочена е информация от съсед, че “рядко вижда лицето”, а не, че то е напуснало адреса, но въпреки това РС е приел, че са налице условията на чл. 50 ал. 2 от ГПК. Представени са писмени доказателствени средства. Не са претендирани разноски.

В срока по чл. 306 ал. 2 от ГПК насрещната по молбата страна не е подала писмен отговор.

        

         В с.з., молителят, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа молбата и моли тя да бъде уважена.

         В с.з. насрещната страна, редовно призована, изпраща  процесуален представител по пълномощие, който оспорва молбата и моли тя да не бъде уважавана.

         Не са направени процесуални или доказателствени искания, не са претендирани разноски.

        

         Въззивният съд намира молбата за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 306 от ГПК, същата е подадена в срок, чрез постановилия атакувания акт съд, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес да иска отмяна на неприсъственото решене.

         Разгледана по същество, молбата е и основателна, и следва да бъде уважена.

         Настоящият състав намира, че е налице първата хипотеза, с която законът свързва отмяната на неприсъствено решение – тази по чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК.

         Налице е ненадлежно връчване на препис от исковата молба и приложенията, както и ненадлежно връчване на призовката за съдебното заседание на ответника.

         За да обоснове този извод настоящият състав намира за необходимо да изложи фактическите обстоятелства довели до постановяване на неприсъственото решение.

   Районният съд е бил сезиран с искова молба от 25.07.2012 г., подадена от Районен кооперативен съюз гр.С. против „Униарт и Ко” ООД, представлявано от Г.Г.Г. и Н.С.П.. Като  седалище и адрес на управление на ответника е бил посочен адрес в гр.С., кв. „Д.Г.” бл. * вх. * ап. *. С разпореждане от 09.08.2012 г. районният съдия е разпоредил препис от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответника, разяснил му е правото за подаване на писмен отговор, предупредил го е за последствията при неподаване на такъв писмен отговор, както и че ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо него.  Съобщението е било изпратено на посочения в исковата молба адрес, връчено е на 15.08.2012 г. на Н.П., който е посочен като управител.  На 14.09.2012 г.  в деловодството на съда е постъпил отговор на исковата молба от Н.С.П., в качеството на управител на търговското дружество, чрез адв. Г.М. *** и е посочен съдебен адрес гр.С., ул. „Г.С.Р.” № *.

С определение № 3184/02.10.2012 г. съдът е констатирал, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, ответната страна е представила отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни, допуснал е и приел доказателства, изискал е за прилагане ч.гр.д. № 917/2012 г. на СлРС и е насрочил съдебно заседание за 08.11.2012 г., за която дата е посочил да се призоват страните. За това с.з. на ответното дружество е изпратена призовка отново на посочения в исковата молба адрес, която е била получена от адв.М.М..  На 07.11.2012 г. в деловодството на съда е постъпило становище от  адв. Г.М. в качеството на процесуален представител на ответното дружество, в което е взел становище по хода на делото, както и по неговото същество.

На 08.11.2012 г. в открито  с.з. за ищцовата страна се явил процесуален представител по пълномощие, а за ответника не се явил представител.  Съдът е констатирал, че по делото е постъпило становище от адв. Г.М., който е подписал това становище като пълномощник на ответника. Към становището обаче и към съдържащите се материали по делото съдът констатирал, че няма представено пълномощно, от което е видно че адв. М., посочен като съдебен адресат, има качеството на процесуален представител – пълномощник на ответното дружество по смисъла на чл. 32 т. 1 от ГПК. Пълномощникът на ищеца е изразил становище за даване ход на делото, което съдът е направил, след което представителят на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатирал, че отговорът на исковата молба представен по делото е подаден чрез пълномощника адв. М. и е подписан от него, но няма представено пълномощно и следователно този отговор, като волеизявление на лице, се явява ненадлежно подписан и се приравнява на липсващо изявление, респективно не се зачита, че отговор на исковата молба е подаден в срок. Поради това съдът е приел, че искането на пълномощника на ищцовото дружество е основателно, посочил е че от надлежен представител на ответната страна не е депозиран отговор в срок, представител на ответника не се явил в първото заседание по делото и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответното дружество, следователно били налице условията на чл. 238 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 239 от ГПК, поради което обявил съдебното дирене за приключено и постановил неприсъствено решение №  1104/08.11.2012 г. по гр. д. №3436/2012 г. на СлРС. Това решение е било връчено на 12.11.2012 г. на адв. Г.М..

На 12.12.2012 г. в деловодството на съда е постъпила молба за отмяна на неприсъствено решение, подадена от Г.Г.Г. в качеството на управител на „Униарт и Ко” ООД.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Молбата е основателна и следва да бъде уважена. Молителят се основава на хипотезата на  чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК като твърди, че е бил лишен от участие в процеса, поради ненадлежно връчване на призовките за съдебно заседание. В тази хипотеза  законът предвижда случай, при който съдът е нарушил нормите за връчване, в резултат на което страната не е могла да упражни правото си на защита по предявения иск.

Задачата на неприсъственото решение е да се дисциплинира гражданския процес, като се санкционира пасивното поведение на една от главните страни при защита на спорното материално право и се явява средство за възпрепятстване на неоправдано забавяне на процеса.

От справката в Търговския регистър е видно, че адресът на управление на „Униарт и Ко” ООД  и седалището е гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, като промяната е извършена на 27.04.2012 г. Въпреки това всички съобщения и призовки на дружеството са били изпращани на адрес гр.С., кв.”Д.Г.” 34-Г-11. Предвиденият в чл. 50, ал. 1 от ГПК адрес, е вписаният адрес на управление по фирменото дело, съответно в Търговския регистър, тъй като това е публично достъпната информация за съответния търговец. Вярно е, че преписът от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на един от управителите на дружеството, но призовката за първото с.з. е била приета от  адв. Маринова, като не е посочено в какво качество тя е приела призовката.  По този начин действително страната не е била призовавана по надлежен ред за първото съдебно заседание.

Отделно от това първоначано съдът е приел наличието на отговор на подадената искова молба, подаден чрез адв.М.. Възможно е,  по отношение на отговора, да е налице формална нередовност, например липса на подпис, преписи и други, и в този случай на общо основание –чл. 101 от ГПК, съдът следва да даде указание на ответника за поправяне на формалния недостатък в определен срок като посочи, че в противен случай ще приеме, че отговор не е подаден. По принцип за съда съществува задължението по чл. 101 от ГПК да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия на страните и да им дава възможност като им указва в какво се състои нередовността на съответното процесуално действие и как може тя да бъде отстранена и определя срок за поправка. В конкретния случай съдът е констатирал в първото с.з. такива нередовности на извършените процесуални действия от лицето, посочено като пълномощник, а именно липсата на пълномощно, но въпреки това и в нарушение на чл. 101 от ГПК, не е указал на страна да поправи този пропуск. Съдът, като е констатирал, че страните са извършили действия чрез пълномощник, който не може да осъществява процесуално представителство, е трябвало да ги извести за това, като им даде указания да потвърдят лично или чрез пълномощник, но от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, извършените до момента процесуални действия Упълномощаването е едностранно изявление, овластяващо пълномощника с определена представителна власт спрямо лицето, от чието име упълномощаването изхожда. Липсата на представителна власт не е непоправима. За да запази действията, извършени без представителна власт, законът допуска те да бъдат потвърдени и задължава съдът да даде срок за потвърждаването - чл. 101 ГПК. Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно дали процесуалните действия са извършени надлежно. Когато констатира нередовност на действието, съдът указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Ако нередовността не бъде отстранена в срок, процесуалното действие се смята за неизвършено. Съдът няма право да се произнесе с неприсъствено решение ако до приключване на устните състезания извършените процесуални действия без представителна власт се потвърдят от представлявания. Само ако той не стори това, те се смятат за неизвършени и с право съдът може да уважи искането за неприсъствено решение. Но след като в случая съдът не е указал на страната да отстрани този недостатък на практика я е лишил от  участие, което е свързано  с нередовното й призоваване, тъй като призовките и съобщенията са връчвани на лице, което  самият съд е приел, че няма качеството на пълномощник на страната.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 1104/08.11.2012 г. по гр. д. №3436/2012 г. на Сливенския районен съд поради ЛИШАВАНЕ НА ОТВЕТНИКА ОТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УЧАСТИЕ, в следствие на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовката за съдебно заседание на същия.

 

         ВРЪЩА делото на СлРС за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията в мотивите.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: