Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 59

 

гр. Сливен, 28.02.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 52    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение №  829/21.11.2012 г. по гр. д. № 1096/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И.Г.П. ЕГН ********** *** против ЗАД „ДЗИ” с ЕИК  121518328 със седалище гр. С., район ”С.” ул. „Г.Б.” № *, иск с правно основание чл. 208 ал. 1 и 3 от КЗ и цена 2 229.42 лв., която се претендира ведно със законната лихва от 12.03.2012 г. до окончателното изплащане и е отхвърлен като неоснователен  предявеният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 259.46 лв.  Със същото решение ищецът е осъден да заплати на застрахователното дружество направените в производството разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против посоченото по-горе решение като се твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Развиват се съображения, че е била налице фактическа грешка по отношение на посочването на надлежния ответник и съдът е следвало да отстрани тази грешка. При хипотезата, че спорът за допустимостта на иска не е разрешен в с.з., при разглеждането на делото, а по-късно, съдът е трябвало да постанови определение и да прекрати производството.  Твърди се, че постановеното решение на районния съд е неразбираемо, тъй като не ставало ясно дали действителната воля на съда е била произнасяне по процесуален въпрос,  свързан с допустимостта на иска или има произнасяне по съществото на спора.  Иска се да бъде обявена нищожността на решението и делото да се върне на районния съд за разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, където се твърди, че съдът правилно е установил фактическата обстановка и е изложил своите правни изводи. Съдържащите се в жалбата доводи са несъстоятелни. Съдът не е коментирал, че предявените искове са процесуално недопустими и поради това се е произнесъл относно тяхната основателност с решение по съществото на спора.  Твърдението на жалбоподателя, че ЗАД „ДЗИ” е дружество, което обединява в себе си  „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и „ДЗИ Живото-застраховане” ЕАД е невярно. Сочат се промените в ТР и се обосновава, че се касае за отделни самостоятелни юридически лица. Така съдът правилно е преценил, че облигационната връзка между ЗАД”ДЗИ„ и ищеца  не е възникнала, поради което правилно е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който моли, да бъде отменено първоинстанционното решение като нищожно и делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде постановено друго решение, с което да се уважат предявените искове като основателни.

В с.з. за въззиваемото застрахователно дружество, редовно призовани, се явява процесуален представител по пълномощие, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

      

        Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        Жалбата е неоснователна. За да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца против застрахователното дружество иск с правно основание чл.208 ал.1 и ал.3 от КЗ, РС е приел, че ищецът е насочил иска си срещу ответното дружество, което обаче не е било страна по застрахователното правоотношение. От справките в ТР се установява, че ДЗИ – Животозастраховане ЕАД е правоприемник на ЗАД „ДЗИ”, като правоприемството е настъпило на 16.10.2012г. Другото дружество в системата на ДЗИ е „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД, което е самостоятелно юридическо лице с различен предмет на дейност от предходните. Ищецът е представил застрахователна полица по автомобилна застраховка „Каско”, от която е видно, че договорът е сключен с „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД. За нанесените щети на автомобила му е било изплатено застрахователно обезщетение от това акционерно дружество, от което по несъмнен начин е установено, че отношенията на ищеца по тази застраховка са именно с това юридическо лице, но не и с посоченото като ответник ЗАД „ДЗИ”. РС, след внимателен разбор на всички тези несъмнени обстоятелства, е достигнал до извода, че ищецът не е насочил претенцията си към действителния длъжник и като не е постъпил по този начин, а е предявил иска си срещу „ДЗИ” АД, то този иск се явява неоснователен. Тези изводи на съда изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но няма доказателства за направени  и такива не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 829 от 21.11.2012г. по гр.д. № 1096/2011г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: