Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 190

 

гр. Сливен, 03. 07. 2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети юни  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  60   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно е се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ответника П.И. срещу решение № 290/20.12.2012г. на РС Нова Загора по гр.д. № 711 по описа за 2012г. на същия съд. С атакуваното решение е разпределено ползването между двамата съсобственици на дворно място цялото от 1150 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-271 в кв.32 по плана на с. Караново, общ. Нова Загора, съобразно скицата по вариант 2 от заключението на вещото лице М., която скица се счита неразделна част от атакуваното решение. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца Й. направените разноски в размер на 112.50 лв.

Във въззивната жалба ответникът изразява несъгласието си с постановеното решение. Счита, че е неправилно и необосновано. Обжалва го и в частта за разноските по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изготвената и оспорена по делото съдебнотехническа експертиза на вещото лице Д., се установявало, че в северната част на имота имало изградена и не отразена на кадастралния план стопанска постройка, която била на самата граница и в която имало изградена пещ, както и шахта, ведно със септична яма. В съдебното решение не било отчетено, че при вариант 2 преминаването следвало да се осъществи именно оттам, като оттам следвало да се обслужва и тази сграда, също и да се ремонтира и поддържа. Така определеният от съда режим не позволявал чистенето на ямата, която обслужвала жилищната сграда, индивидуална собственост на П.И.. В жалбата се сочи, че този факт сам по себе си е достатъчен, за да се определи такъв режим на ползване на съсобствения имот, с който да се избегнат всякакви бъдещи конфликти, а постановеното решение било в противоречие с тази цел. Съобразно заключенията на вещите лица са възможни два варианта за разпределяне ползването на поземления имот като варианта на вещото лице Д. и първия вариант на инж. М. съвпадат. Нещо повече, М. в заключението си твърди, че при този вариант не се налагат никакви допълнителни мероприятия, освен изкореняването на една смокиня. При втория, предложен от вещото лице М. вариант е необходима значителна сума, за да се извършат допълнителни строителни дейности, да се съборят сграда, пещта в нея, щяло да се създаде проблем във връзка с ползването на изградената септична яма, както и обслужването на жилищната сграда на жалбоподателя. Вещото лице е заявило, че това ще доведе до цялостна промяна на канализационната система на основната жилищна сграда. Поради изложеното, решението е в противоречие и с трайната практика на ВКС при постановяване на решение по чл. 32 ал.2 от ЗС да не се разпореждат никакви промени и преустройства в имота. Атакува се решението и в частта за разноските поради съображения, че се касае за спор на съдебна администрация, в която разпоредбите на чл.78 от ГПК не намират приложение. С оглед на изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло атакуваното решение като се постанови ново, с което да се разпредели ползването между двамата съсобственици да е съобразно варианта на вещото лице Д. или първия вариант на  М.. Моли решението да бъде отменено и в частта относно разноските. Претендира разноски пред въззивна инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна И.Й., който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно. Не били верни твърденията, че жалбоподателят е единствен собственик на септичната яма. С оглед наличието на съсобственост на терена, твърдението било неоснователно. Сочи се, че не следва да се коментира и заключението на вещото лице Д., тъй като е оспорено и не е било прието от съда. Не било  вярно твърдението, че ако се уважи искания от жалбоподателя вариант, следва да се изкорени само една смокиня, тъй като нямало изграден достъп до вътрешната страна  на дворното място с входна врата и ограда. При сега приетия от съда вариант, това не било необходимо. С приетия от съда вариант се осигурява най-малък достъп на страните до ползването на близки части, с оглед на влошените им междуличностни отношения. Сочи се, че решението е правилно и в частта за разноски. Въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

В с.з. въззивникът не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, в което се оспорва основателността на подадената жалба.

  Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

Искът по  чл. 32, ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по отношение, на които не е налице мнозинство относно ползуването им. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. Съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост.

В производството по  чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да се съобразява с действителното положение на имота, като не може да предписва каквито и да било преустройства и премествания на сгради, огради и съоръжения. В конкретния случай съдът се е съобразил с тези принципни постановки и е приел, че следва да бъде запазено фактическото ползване в имота така, че да се вършат най-малко изменения и преустройства. Съобразил е, че при приетия вариант не е необходимо да се извършват преустройства и ще се използват наличните входове. Няма да се изсичат дървета и всяка от страните ще има осигурен достъп до частта, която ползва. Това разпределение не препятства дейностите, свързани с обслужването на жилищните сгради.

Решението е обжалвано и в частта за разноските поради съображения, че се касае за спор на съдебна администрация, в която разпоредбите на чл.78 от ГПК не намират приложение.

Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Характерът и целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков процес

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са направени пред тази инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 290/20.12.2012г. по гр.д. № 711 по описа за 2012г. на Районен съд – Нова Загора.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: