Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   N 155

гр. Сливен, 20.06.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

      мл.с.       КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                                    

при  секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 61 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците в първоинстанционното производство М. ***, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, с която атакуват решение № 1027/23.11.2012г. по гр.д. № 2901/2012г. на СлРС. С това решение съдът определил режим на лични отношения между ищцата П.М. и нейния внук Д.С. – всяка четвърта събота от месеца от 09:00 часа до 13:00 часа на съботния ден в присъствието на майката. Отхвърлен е предявеният иск на ищцата М. за определяне режим на лични отношения между нея и внука й – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото несъвпадащ с отпуска на майката и четири дни през новогодишните празници. С решението е отхвърлен изцяло предявеният от М.М. иск за определяне режим на лични контакти с малолетното дете Д.С. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото несъвпадащ с отпуска на майката и четири дни през новогодишните празници.

С решението е отхвърлено и искането на двамата ищци за заплащане на направените по делото разноски.  

Въззивницте твърдят, че първоинстанционният съд не е осъществил пълен и задълбочен анализ на доказателствата по делото в резултат на което установената фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Правните изводи на съда не се основавали на безспорни доказателства, а почивали на предположения и противоречиви твърдения. Не се доказало, че претендирания режим на лични контакти противоречи на интересите на детето. Безспорно било установено, че въззивниците имат необходимите финансови средства, отлични битови условия и родителска обич, с които да осигурят добри условия за осъществяване режима на лични контакти с техния внук. Неправилно съдът обсъждал мотивите на съдебно решени, с което бил прекратен гражданският брак между сина на ищците и въззиваемата В. С.. Твърди се, че в случая предмет на доказване е съществуването на законовите предпоставки за определяне на режим на лични контакти на бабата и дядото с внучето им, както и дали този режим и в интерес на детето. Правно илеревантни били фактите досежно отношенията между майката и бащата  на детето. Посочва се още, че твърденията за конфликт между въззивника М. и майката на детето не доказват, че претендираният режим противоречи на интересите на детето. Твърдяното от насрещната по жалбата страна агресивно поведение на ищеца не се доказало. Неправилно съдът кредитирал изцяло показанията на свид.Н. (майка на въззиваемата) без да съобрази абсолютната заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото. Не било отчетено обстоятелството, че тя не е била пряк свидетел на събитията, за които дала показания. В жалбата се излагат подробни съображения по анализа на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства и неправилното им анализиране и кредитиране от съда. Не са обсъдени показанията на свидетелите М., М. и С. в тази им част, от която се установява, че въззивника М. е добър и спокоен човек и колега, че детето се радва на редките срещи с дядо си и че бащата на детето живее и работи в чужбина и не може да осъществява режима си на лични контакти. От тези свидетелки показания било доказано съществуваща емоционална привързаност между детето и неговия дядо. Освен това се сочи, че е безспорно доказано, че детето Д. искрено обича баба си П. и се радва на срещите с нея. В този смисъл напълно необосновано съдът не е уважил изцяло предявеният иск, а определеният от съда режим на лични контакти между детето и бабата е изключително ограничен. При анализа на изготвения социален доклад съдът не отчел факта, че разговорът с детето бил проведен в присъствието на майката. Това поставяло под съмнение достоверността на изразеното от детето отношение към дядо му. Неговата ниска възраст и зависимост от майката обуславяла невъзможност за формиране на самостоятелно мнение и автоматично възприемане мнението на майката. Въззивниците счита, че е в интерес на техния внук да осъществява лични отношения с тях като негови баба и дядо, предвид факта, че детето е живяло заедно с тях от раждането си до раздялата на неговите родители. По делото не било доказано, че бабата и дядото имат негативно влияние върху детето. Свидетелските показания за агресивност на въззивника М. били противоречиви и не пресъздавали преки и непосредствени възприятия, поради което не следвало да се кредитират от съда. Въззивниците смятат, че за да расте детето в хармонична среда било необходимо и дори задължително да осъществява контакти с всички членове на семейството си. Недопустимо било евентуалните конфликти между въззивника и въззиваемата да са пречка за поддържане на лични контакти и емоционална връзка между детето и неговите баба и дядо по бащина линия.

С постановеното решение първоинстанционният съд неоснователно лишил бабата и дядото от възможността да полагат грижи за внучето си и да са част от неговото детство. В заключение се иска да се отмени като неправилно постановеното решение и да се постанови ново, с което да присъди осъществяване на режима за лични отношения, определен за бащата на детето, а именно всяка събота на месеца от 09:00 часа до 17:00 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на майката.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата В.М. ***, с който счита жалбата за неоснователна.

Намира, че постановеното решение, в частност определения от съда режим, бил в интерес на детето. Твърди че контактите на детето с неговия дядо ще даде отрицателно отражение за бъдещото му развитие, поради което моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В законовия срок отговор на въззивната жалба, на исковата молба и допълнителната искова молба е депозиран и от назначения особен представител на въззиваемият Д.С., адв.Д.М. ***. Намира подадената въззивна жалба за неоснователна и недоказана. При вземане на своето решение съдът осъществил пълен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото и установил фактическа обстановка, която отговаря на действителността. В заключение моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Насрещни въззивни жалби не са депозирани.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в законоустановен срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед пълния обхват на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове предявени от надлежно легитимирани правни субекти, разполагащи с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

В исковата молба се твърди, че след  развода на сина на ищците и по –точно след като той заминал да работи и се установил в чужбина, майката на внука им не разрешавала лични контакти на детето с неговите баба и дядо по бащина линия. От време на време такива контакти са осъществявани от страна на ищцата, но единствено в дома на ответницата М., като последната не позволявала детето да посещава ищците в техния дом. Ищецът М.М. бил лишен изцяло от лични контакти с внука си и единствено благодарение на работата му, като снабдител на детските градини в града, включително и тази, посещавана от внука му имал възможност да вижда детето за кратко време през деня. Твърди се, че детето и ищците били привързани един към други, тъй като до развода на родителите на детето, същото отраснало в дома на ищците и те полагали непрекъснати грижи към него.

В отговор на исковата молба се твърди, че ищецът бил агресивен спрямо ответницата по време на брака й с неговия син, намесвал се в отношенията на съпрузите и тъй като снаха  му се противопоставяла неведнъж се стигало до случаи на физическа саморазправа между тях. Въззиваемата счита, че ищецът е негоден да полага каквито и грижи да било спрямо внука си, тъй като в почивните дни злоупотребявал с алкохол, след което ставал агресивен. Твърди, че след развода, когато случайно се срещали на улицата или най-често в двора на детската градина, ищецът отправял в присъствието на детето обиди, закани и заплахи спрямо нея.

При разглеждане на делото по същество, съобразно събраните в хода на първоинстанционното и въззивно производство  доказателства и доказателствени средства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищците М. и П. М. са възходящи по права линия  от втора степен или баба и дядо по бащина линия на малолетния Д. Д. С..

Установява се от представеното съдебно решение № 963/14.01.2011г., постановено по гр.д. № 5027/2010г. по описа на СлРС, че гражданския брак между родителите на детето Д.С., а именно В.Г.М. и Д.М.С. е прекратен по вина на двамата съпрузи, като родителските права върху малолетното, родено от брака дете са предоставени на майката В.. На бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка събота на месеца от 09,00 часа до 17,00 часа и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

Не е спорно обстоятелството, че личностните взаимоотношения между ищеца М. и ответницата М., както по време на брака на последната със сина на ищците, така и понастоящем не били добри.

В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелката М. се установява, че при срещите на ищеца с неговия внук, когато по служба са ходили  до детската градина, посещавана от детето, последното виждайки дядо си засиявало, искало да отива при него, за да го прегръща. Когато детето било навън в двора на градината и видело дядо си да пристига, веднага отивало при него. В случаите, когато ищецът носел разни сладки лакомства и сокчета на детето, то винаги ги приемало.

От показанията на свид. М. се установява, че детето е посетило за последно  дома на ищците преди около година. Последните закупили велосипед и други играчки, които стояли в дома им, за да може детето да ги ползва, когато им  отиде на гости.

Свидетелката С. сочи, че детето винаги когато видело дядо си М. да идва в детската градина със служебния автомобил  се затичвало радостно към него. Свидетелката често вземала детето от групата за да се види с дядото в нейния кабинет. Когато свидетелката посещавала групата на детето  по различни служебни поводи, то след като я видело викало „дядо, дядо”.

Свидетелката Н. – баба на Д. по майчина линия, споделя, че детето живее заедно  с нея,  майка си и другата й дъщеря – леля на детето. Ищцата М. – бабата по бащина линия посещавала дома им за да вижда внука си, като дори  преспивала в дома им. Когато идвала носела сладки неща за детето.

Свидетелката сочи, че дъщеря й не давала детето да посещава дома на  ищците,  затова баба му идвала в дома им.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. в частта им, досежно наличните лоши отношения между въззивника и въззиваемата и подробностите, споделени в тази насока. За наличието на лоши личностни взаимоотношения между двамата не се спори между страните, а подробностите, които свидетелката сочи са за факти и обстоятелства, които не са били лично възприети от нея в обективната действителност, а са чути, споделени  от нейната дъщеря.

Показанията на свидетелката Никова изцяло са насочени за установяване на лошите отношения между въззиваемата М. и нейния бивш свекър. Съдът не кредитира тези показания, тъй като те се базират изцяло на чужди възприятия, тези на въззиваемата М., преразказани на свидетелката.

Видно от показанията на свидетелката Г., бабата на детето, а именно ищцата М. посещавала детето в дома на въззиваемата. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, по отношение наличните отношения между въззиваемия М. и въззиваемата М. – негова бивша снаха. Тези показания не възпроизвеждат пряко възприети факти от действителността, а чужди такива, тези на въззиваемата М., преразказани от нея на свидетелката.

По делото в хода и на двете съдебни инстанции е изготвен социален доклад от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен, отдел „Закрила на детето” .

От доклада, представен в първоинстанционното производство е видно, че е бил проведен разговор с детето в присъствието на неговата майка. Детето споделило, че обича баба П., т.е. ищцата, а за дядо си М. отговорило, че е лош, като на задаваните му въпроси детето мълчало.

Констатациите обективирани в социалния доклад, представен във въззивната фаза на процеса сочат, че основните потребности на детето Д. Д. С., предвид възрастта му 4 г. и 6 месеца са от храна, облекло, подходящи жилищни условия, посещаване на подходящо детско заведение, осигуряване на внимание и топлина от страна на близките. Установено е от социалния работник, че за детето се полагат добри грижи от страна на неговата майка и е налице привързаност между дете и родител. От проведения разговор с детето се установило, че то е общително и не се притеснява от контакти с непознати. Разговорът бил затруднен, с оглед недоразвития говор на детето, като то говорело за баба си П., майка си и дядо си М.. Споделило, че вижда баба си, но не желаело да посещава жилището на баба си и дядо си. При  обсъждане на взаимоотношенията между детето и роднините, отговорите му били автоматизирани и не биха могли да отразят негово обективно отношение към близките. В заключение е посочено, че детето е във възраст, в която не би могло да прецени обективно ситуацията. Възрастта на детето, липсата на осъществявани контакти между него и дядо му М.М., взаимоотношенията между значимия за детето родител – неговата майка и дядото М. – детето не би могло да има изградена обективна преценка за настоящата ситуация.

По делото са събрани и неотносими към правния спор доказателства, а именно писмени документи, удостоверяващи получаваните доходи от страна на ищците- въззивници. Доходите им не са предмет на изследване, тъй като казуса не касае издръжка на детето или упражняване на родителски права.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно, евентуално съединяване искове с правна квалификация чл.128, ал.3 СК за постановяване осъществяването на определения за бащата на детето режим за лични отношения от неговите родители и евентуален иск по чл.128, ал.1 СК за определяне мерки за лични отношения между ищците, настоящи въззивници и техния внук Д. Д. С..

Отношенията между внуци, дядо и баба са самостоятелна категория семейни отношения. Те са отделни от връзките между дете, баща и майка, но житейски и юридически те са най-близки до тях и затова са уредени от законодателя наред с тях.

Със семейния кодекс от 2009г. бе въведена възможност дядото и бабата да осъществяват режима на лични отношения, постановен за родителя, на когото те са възходящи.  Нормата на  чл.128, ал.3 СК повелява, че ако родителя, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето. В тези хипотези бабата и дядото не встъпват в родителско качество, като носители на родителски права и задължения, а упражняват законното си право на личен контакт със своя внук в рамките на режима, определен за временно възпрепятствания родител.

В настоящата правна хипотеза, съдът намира, че искът по чл.128, ал.3 СК е неоснователен и недоказан. Твърденията и на двете страни по спора са, че бащата на детето, на когото е определен режим на лични контакти с малолетното му дете се е установил да живее и работи извън пределите на страната. Макар и по делото да няма данни за какъв период от време ще продължи това отсъствие на бащата, респ. за колко време той няма да бъде в състояние да осъществява лично определения му режим, съдът намира, че в случая се касае до едно трайно състояние на отсъствие на родителя, а не за временно, каквото е имал предвид законодателя в нормата на чл.128, ал.3 СК. Освен това на родителя е определен един по-разширен режим на лични отношения с малолетното дете, а именно всяка събота на месеца от 9ч. до 17ч. и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Режимът в този му вид и честота на контакти е определен за бащата именно в качеството му на родител, доколкото не му е предоставено упражняването на родителските права след развода. По този начин от една страна не се  ограничава  правото на детето да контактува и  не губи връзката с другия родител, а от друга се осигурява, респ.реализира правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Упражняването на режима в този му вид от бабата и дядото на детето, чийто родител не е в състояние лично да го упражнява е оправдано единствено, когато това е в интерес на детето и се касае за временно състояние на отсъствие или заболяване, а не както  в случая за един по-продължителен период от време.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявения иск по чл.128, ал.3 СК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При това положение съдът следва да разгледа предявеният при условията на евентуално съединяване иск по чл.128, ал.1 СК.

 Във всички случаи бабата и дядото имат в това си качество право на лични отношения с внука/внучката си и при невъзможност за доброволно осъществяване на лични контакти те могат да поискат от съда определяне на мерки за лични отношения с него.

Установи се в производството, че въззиваемата М. – майка на внука на въззивниците препятства личните контакти на детето с неговите баба и дядо по бащина линия. Контактите на въззивницата М. не са изцяло ограничени, а епизодични, изцяло в зависимост от волята на родителката на детето и осъществявани единствено в дома на последната. След заминаването, респ. установяването на бащата на детето в чужбина, личните контакти на въззивника М. с неговия внук били преустановени, поради нежелание на майката на детето за поддържане на каквато и да е връзка между тях.

При това положение следва да се приеме, че за ищците – въззивници е налице правен интерес да упражнят регламентираното в закона право, съгл.чл.128, ал.1 СК за установяване на самостоятелен режим на личен контакт с внука им Д. Д.. За допускане осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Това второ и най-важно основание, съдът намира, че също е установено.

По време на брака на въззиваемите В. и Д. детето е живяло в дома на въззивниците М., които са силно привързани към него. Макар и в крехка детска възраст детето Д. Д. познава своите баба и дядо по бащина линия, благодарение на посещенията на баба му П. в дома, в който живее с майка си, както и на осъществяваните контакти от страна на дядото М. в детската градина, реализирани благодарение единствено на служебното му положение. Констатациите в социалния доклад, че детето не отговаря на зададените му въпроси, свързани с неговия дядо, както и изказването на детето, че този дядо е „лош”, сочат единствено на създадено у детето раздвоение и настроение срещу въззивника от страна на неговата майка и роднини по майчина линия. Това се дължи единствено на съществуващите лоши личностни взаимоотношения между майката на детето и неговия дядо по бащина линия. Последните обаче не са предмет на установяване в производството и в никакъв случай не следва да се допусне именно тези отношения да ограничат или забранят връзката на детето с неговите възходящи. В заключението на социалния доклад, изготвен във въззивната фаза на процеса е посочено, че детето не би могло да прецени обективно ситуацията, като се има предвид именно ситуацията на съществуващите лоши отношения между неговата майка и дядо му по бащина линия.

Не се установиха в производството пречки, поради които не следва да бъде определен режим на лични контакти на малолетното дете с неговите баба и дядо – въззивници в производството. Последните са във видимо добро физическо и психическо състояние / арг. от личното им изслушване в о.с.з./,  а битовите условия в дома им са подходящи за гостуване от страна на детето / арг. от социалните доклади/. Твърденията за злоупотреба с алкохол с последваща ескалираща агресия от страна на въззивника не се доказаха в процеса. Детето не бива и не може да се превръща в оръдие, чрез което майката  налага репресия върху бившия си свекър, обвинявайки го, респ. наказвайки го за разпадналия се граждански брак. Съдът намира, че именно чрез осъществяване на лични контакти от една страна със своите баба и дядо по бащина линия и ежедневното общуване с майката от друга страна ще съумее да изгради своята обективна оценка за отношенията в семейството му. Освен това, както се изложи по-горе, детето не е прекъснало напълно емоционалната си връзка с двамата въззивници, благодарение на контактите, осъществявани от тях, макар и тези на въззивника без съгласието и одобрението на майката на детето. В този смисъл няма пречка детето да посещава своите баба и дядо в техния дом без присъствието на майката. Последното е изключено и предвид изострените и лоши отношения между родителката на детето и неговия дядо.

Съдът намира, че е в интерес на детето да запази и още повече  развие близки отношения със своите баба и дядо. Този интерес е продиктуван и от обстоятелството, че бащата на детето е извън пределите на страната и не е в състояние редовно да упражнява определения му със съдебно решение режим на лични контакти.

При преценката, относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук, съдът е длъжен да изхожда винаги от интересите на детето.

Към момента детето е на 4 години и шест месеца. Същото посещава целодневна детска градина, пет дни седмично, от понеделник до петък включително. Установено е, че бабата – въззивница работи от понеделник до събота включително, с оглед на което съдът намира, че най- удачно е детето да бъде вземано от неговите баба и дядо всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 9 ч. до 17 ч. Така от една страна детето ще има възможност да посещава без прекъсване детското заведение, а в съботните дни, докато трае отсъствието на бащата / с оглед установения за него режим/, както и неделите – втора и четвърта на месеца детето ще бъде целодневно със своята майка. По този начин въззивниците ще могат да упражняват режима на лични контакти с внука си дори, когато бащата на детето се завърне в страната, тъй като последния има право да взима детето всяка събота от месеца. Съдът намира, че към настоящия момент не е удачно детето да остава с преспиване в дома на въззивниците, тъй като от раздялата на родителите, детето е живяло само с майка си, силно е привързано и не е отделяно от нея и от дома, в който понастоящем обитават. След заминаването на бащата в чужбина детето  не е посещавало дома на въззивниците, а осъществяваните между тях контакти са били в рамките на няколко часа, като за дядото тези контакти са били изцяло в детското заведение, посещавано от детето, а за бабата – изцяло в дома на майката на детето.

Съдът намира, че така определения режим на лични отношения не следва да се прилага през времето, когато майката на детето ползва платен годишен отпуск, тъй като за този период от време не бива да се ограничава възможността на родителката за организиране на почивка и евентуално пътувания извън града.

Страните и по-точно въззивникът  М.М. и въззиваемата В.М.  следва да положат максимални усилилия, първия при осъществяване на контактите си с малолетното дете, а втората при отглеждането и възпитанието му, като не допускат повлияване на съществуващите лоши лични отношения между тях и рефлектиране върху психологическото състояние на детето, да не насаждат раздвоение у детето и настроение срещу който й да е от близките. Страните следва да имат предвид, че при промяна на обстоятелствата, съдът може да измени постановените мерки и да определи нови.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, което налага решението да бъде отменено, като се определи режим на лични отношения на ищците – въззивници М. и П. М. с техния внук Д. Д. С., както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 09,00 часа до 17,00 часа. Така определеният режим на лични отношения между М. и П. М. с внука им Д. Д. не следва да се прилага през времето, в което майката В.М. ползва платен годишен отпуск.

Предвид изхода от спора, съдът следва да разпредели разноските между страните, съобразно уважената, респ.отхвърлената част на исковите претенции.

Въззивниците са направили деловодни разноски в хода на двете съдебни инстанции в размер на 720 лв. /в първоинстанционното производство - 300 лв. адвокатски хонорар и 80 лв. държавна такса; във въззивното производство – 200 лв. адвокатски хонорар, 40 лв. държавна такса и 100 лв. – депозит за особен представител/. От двата предявени иска е уважен този по чл.128, ал.1 СК, поради което разноските сторени от въззивниците в двете фази на производството, следва да се редуцират до размера на 360 лв. Така двамата въззиваеми следва да заплатят на въззивниците сума в размер на 360 лв. или всеки от тях по 180 лв. деловодни разноски за двете фази на съдебното производство.

Въззиваемата М. е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за тяхното реално извършване. В представеното пред районния съд пълномощно, респ. договор за правна  защита и съдействие № 9370/09.10.2012г. не е вписано реално платена сума на адвокатско възнаграждение. За въззивната фаза на производството изобщо не е представен документ, установяващ извършени деловодни разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Въззиваемият Д.М.С., чрез назначения му особен представител не е претендирал разноски.

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1027/23.11.2012г., постановено по гр.д. № 2901/2012г. на СлРС, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ,   на основание чл.128, ал.3 СК предявеният от М.  С.М., ЕГН: ********** и П.Д.М., ЕГН: ********** *** 3- А, иск за постановяване упражняване от тяхна страна по отношение на внука им Д. Д. С., роден на ***г., режим на лични отношения, определен с Решение № 963/14.01.2011г. по гр.д. № 5027/2010г. на СлРС за бащата Д.М.С., ЕГН: ********** *** -А и малолетния му син Д. Д. С., роден на ***г.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.128, ал.3 СК режим на лични отношения между М.  С.М., ЕГН: ********** и П.Д.М., ЕГН: ********** *** 3- А и техния внук Д. Д. С., роден на ***г., с родители Д.М.С., ЕГН: ********** *** –А и В.Г.М.,***, всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09,00 часа до 17,00 часа, като ТОЗИ РЕЖИМ НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЛАГА през времето, в което майката В.Г.М. полза платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.М.С., ЕГН: ********** *** –А  ДА ЗАПЛАТИ на  М.  С.М., ЕГН: ********** и П.Д.М., ЕГН: ********** *** 3- А сума в размер на 180,00 лв. / сто и осемдесет лева/, представляваща сторени деловодни разноски в хода на двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Г.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на  М.  С.М., ЕГН: ********** и П.Д.М., ЕГН: ********** *** 3- А сума в размер на 180,00 лв. / сто и осемдесет лева/, представляваща сторени деловодни разноски в хода на двете съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

ЧЛЕНОВЕ: