Р Е Ш Е Н И Е 

Гр. Сливен, 12.02.2013 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито

 заседание на…дванадесети февруари……………..…………………………

през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                  Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                            Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря и с участието на прокурора…………………..като разгледа докладваното от ………….…съдията Сн. Бакалова……… гр. дело № 64 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по обжалване на действията на съдебния изпълнител и намира правното си основание в чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на  С.В.Н. против действията на ДСИ – при КРС по изп.д. № 20122210400026.

В жалбата си твърди че получила запорно съобщение по изп.д. № 20122210400026 на ДСИ при КРС на 05.12.2012г., с което се налага запор върху трудовото й възнаграждение, което получава от ЕТ „Тони-Пам –П.Д.” гр. Сливен и „Пави Стоун” гр. Сливен. Твърди че видно от удостоверение № 3/12.03.2012г., издадено от ЕТ „Тони-Пам –П.Д.” гр. Сливен в момента не получава трудово възнаграждение, а ползва отпуск за отглеждане на детето си Й.П.П. род. на ***г. и получава обезщетение по чл. 53 от КСО в размер на 240 лв. месечно. Счита че получаваното от нея обезщетение представлява несеквестируем доход, по см. на чл. 446 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което „свали запора от трудовото й възнаграждение”, тъй като получаваното от нея не е трудово възнаграждение по смисъла на закона.

Взискателят е депозирал в срок възражение, с което оспорва основателността на жалбата.

Съдебният изпълнител в съответствие с разпоредбата на чл.436 ал.3 предложение последно от ГПК е изложил мотиви по обжалваните действия.

Жалбата е допустима на основание чл. 435 ал.2 пр. второ от ГПК. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението срещу имущество, което смята за несеквестируемо.

Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.

Производството по изп.д. № 20122210400026 по описа на ДСИ при КРС е образувано по молба на С.П.К. от 14.06.2012г., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 361/2011г. на КРС, с който е осъдена С.В.Н. да заплати на С.П.К., в качеството му на законен представител на малолетното дете С.С.К., сумата 720лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 09.08.2010г. до 09.08.2011г., както и месечна издръжка в размер на 70лв., считано от 19.01.2012г. до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й.

ДСИ е извършил служебна справка от НАП, дали длъжника е осигуряван от работодател. Посочено е от НАП, че С.В.Н. е осигурявана от работодател ЕТ „Тони-Пам –П.Д.” гр. Сливен, „Пами Стоун”. ДСИ е изпратил запорни съобщения до тези работодатели на основание чл. 512 от ГПК.

Видно от представеното удостоверение № 3/12.03.2012г., издадено от ЕТ „Тони-Пам –П.Д.” гр. Сливен в момента С.В.Н. не получава трудово възнаграждение, а ползва отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Видно от представеното удостоверение от НОИ, РУСО –Сливен от 06.08.2012г., С.В.Н., получава от м. 06.2012г. за детето си Й.П.П. род. на ***г. обезщетение по чл. 53 от КСО в размер на 240 лв. месечно.

От изложеното в жалбата следва да се направи извод, че жалбоподателката обжалва насочването на изпълнението срещу запор върху получаваното от нея обезщетение по чл. 53 от КСО, макар и все още да не е наложен запор върху същото, тъй като запорното съобщение е изпратено до последния й работодател, а обезщетението се получава от РУСО-Сливен. Насочването на изпълнението срещу вземането от обезщетение по чл. 53 от КСО за задължение за издръжка е допустимо. С оглед разпоредбата на чл. Чл. 114а. от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка. В конкретния случай е налице законово изключение и вземането за обезщетение по чл. 53 от КСО не е несеквестируемо, тъй като вземането на взискателя е за издръжка.

С оглед изложените съображения, съдът намира че жалбата против действията на ДСИ е неоснователна и следва да бъде оставено без уважение.

По гореизложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  С.В.Н. ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Д.Ч.” № *, чрез адв. Г.М., против действията на ДСИ – при КРС по изп.д. № 20122210400026, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :