Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 20.02.2013 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесети февруари през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 68 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 284/20.12.2012г. по гр.д. № 639/12г. на НзРС, с което са отхвърлени като недоказани предявените от Т.М.Н. против П.В.Н. обективно кумулативно съединени искове по чл. 140 и чл. 149 от СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от завеждането на исковата молба до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти и за заплащане на издръжка за минал период от една година преди завеждането на исковата молба в размер на общо 1200 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва, и са присъдени разноски и държавна такса по делото.

Въззивницата - ищца в първоинстанционното производство, обжалва решението, като счита, че то е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че направеният от първоинстанционния съд доклад по делото не отговаря на изискванията на чл. 140 и сл. от ГПК, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото й на защита. Твърди, че в доклада не се съдържат всички задължителни реквизити, съдът не е указал на страните, съгласно чл. 146 ал. 2 от ГПК, за кои твърдени то тях факти не сочат доказателства и неправилно е посочил в решението си, че въпреки изричните указания, ищцата не сочи доказателства за възможностите на ответника да дава издръжка. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички предварителни въпроси, както изисква разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ГПК и изобщо не се е произнесъл по своевременно направеното от ответника доказателствено искане в писмения му отговор за поставяне на допълнителни въпроси към допуснатата съдебно-медицинска експертиза за установяване на здравословното му състояние, за нуждите му от лечение и за възможностите му да полага грижи за ищцата. Също така въззивницата твърди, че по делото са събрани гласни и писмени доказателства, които категорично доказват нейните нужди от търсената издръжка с оглед тежкото й здравословно състояние и липсата на достатъчно доходи. Доказано било, че страните са във фактическа раздяла от 3 години и ответникът не полага грижи и не подпомага с пари болната си жена. Не е оспорил твърдението й, че получава месечна пенсия и трудово възнаграждение от работа във фирма „Градус”, не е доказал и твърденията си, че също страда от множество заболявания, които изискват закупуване на лекарства. Поради  изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло исковете за бъдещия и за миналия период. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, за да изрази становище.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е писмен доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на исковете, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна какво следва да докаже. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователно е оплакването на въззивницата, че РС не е изпълнил задължението си по чл. 146 ал. 2 от ГПК и не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства и, че не е разпределил доказателствената тежест, указвайки на страните кои факти коя от тях следва да докаже. С оглед служебното начало, първоинстанционният съд в определението си от 29.08.2012г. е описал претендираните от страните права и фактите, от които произтичат, като е посочил кои от тях не се нуждаят от доказване. Указал е точно кои обстоятелства, с оглед вида на търсената правна защита, подлежат на доказване, като е изхождал от въведените в исковата молба и отговора твърдения и доводи – нуждите на ищцата и възможностите на ответника. От тук нататък, предвид диспозитивното начало, страната е тази, в чиято дискресия законодателят е поставил конкретния избор с какви точно средства ще доказват отделните си твърдения, специфични във всеки един случай. Разпределянето на доказателствената тежест между тях също е правилно указано от първоинстанционния съд, който не може да нарушава принципа на равнопоставеност между страните и не следва да ги замества в осъществяването на процесуалните им права и задължения, като изброява всички конкретни възможности, осигурени им от правната норма.

   Независимо от горното, следва да се посочи, че макар въззивницата да се оплаква от процесуални нарушения, касаещи фактите и доказването им, не ги отнася към някаква последица, свързана с несъбирането на точно определени доказателствени средства и сама не е поискала такова да бъде извършено от въззивния съд. Тя не е направила никакви доказателствени искания – нови, или такива, които да не са били уважени от РС в резултат на твърдените процесуални нарушения и в действителност желае въззивният съд да се произнесе въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, които да обсъди повторно.

Що се отнася до възражението, че РС не се е произнесъл по направеното от ответника с отговора доказателствено искане за поставяне на допълнителни въпроси към съдебно-медицинската експертиза за установяване на неговото здравословно състояние и нужда от лечение, настоящият състав счита, че то също е неоснователно. Това оплакване може да направи ответникът, но той не е подал насрещна въззивна жалба, а самата ищца, ако е считала, че тези факти е следвало да бъдат изяснени, е следвало сама да направи такова искане, което тя не е сторила. Освен това РС правилно не е събирал доказателства в тази насока, тъй като тези въпроси излизат извън обсега на доказване по настоящия спор.

От материалноправна гледна точка първоинстанционният съд правилно е привел фактическата обстановка към съответстващите й правни норми и е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод.

Изложените и в тази насока съображения в жалбата не са обосновани.

По отношение на иска по чл. 140 от СК за издръжка за напред с цена 3 600 лв.:

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за уважаването му по принцип, следва да прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – дали ищцата попада в кръга на лицата, на които правната норма е признала възможността да търсят издръжка – дали е работоспособна и дали може да се издържа от имуществото си. От друга страна – дали избраният ответник може да бъде адресат на претенцията – принадлежи ли към субектите, номинирани от правната норма като задължени да дават издръжка, и дали има възможност да я дава.

Безспорно е, че като съпрузи, страните по делото са в двупосочно отношение на търсещ и даващ издръжка, като всеки от тях разполага с правото на иск, чиято материалноправна основателност следва да докаже.

 Задължението на съпруга за издръжка не е безусловно, то е обвързано както от гледна точка на активния, така и от гледна точка на пасивния субект, с предпоставки, заложени в СК.

В случая съпругата е предявила иск срещу съпруга си и тя следва да установи тези положителни факти, разписани в правната норма, с чието наличие се свързва предоставянето на търсената правна защита.

Несъмнено е доказано, че ищцата е неработоспособна, страда от няколко тежки заболявания и се нуждае постоянно от медикаменти и от обслужване за ежедневните си нужди. Получава месечна социална пенсия за инвалидност в размер на 248, 58 лв. За наличието на друго имущество не са ангажирани доказателства, но ищцата е заявила в исковата молба изрично, че живее в с. Стоил войвода в семейното жилище на нея и ответника, като липсват данни за принадлежността му.

Съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че средно месечните разходи за лечение на ищцата са около 37 лв., част от които се поемат от НЗОК. Заключението на социалния работник е, че цялостната средномесечна издръжка на ищцата, предвид състоянието и нуждите й, е в размер на 463 лв.

Така е видно, че ищцата отговаря на условието по чл. 139 от СК да е неработоспособна и съдът приема, че не може да се издържа от имуществото си, формирано от месечния й доход от пенсия.

За да се определи евентуалния размер на издръжка, следва да се съпоставят нуждите на лицето, което я иска и възможностите на дължащото я лице. Нуждите на ищцата, които тя сама не може да покрие, са с паричен еквивалент от 213 лв. месечно и тя претендира от съпруга си издръжка от 100 лв.

От своя страна ответникът, който е на 80 г., е пенсионер, има сърдечно заболяване и липсват данни, че разполага с доходи, даващи му възможност да покрива своите нужди и да дава търсената от ищцата издръжка. Недоказани са както размерът на пенсията му, така и твърдението, че той работи и получава допълнително възнаграждение – това са положителни факти, от които ищцата черпи изгодни за себе си правни последици и върху нея е лежала тежестта да ги докаже, но тя не е сторила това своевременно с годни и допустими доказателствени средства. Не е доказала и наличие на друго имущество, с което ответникът да разполага, и което би му позволило да дава без затруднения за себе си исканата издръжка. Дори да се приеме, че той получава около средната за страната пенсия от 270 лв., тази сума категорично не обуславя изискваната от закона „възможност” да плаща месечно нито по 100 лв., нито каквато и да е сума, за издръжка на съпругата си, тъй като остатъкът не би му позволил да съществува дори на границата на човешкото достойнство. Както бе посочено, обаче, липсват доказателства за действителния размер на получаваната от него пенсия.

Така, в обобщение, въззивният съд счита, че не е доказано, че ответникът разполага с възможност да дава търсената издръжка, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Следва да се посочи, че в този ред на задължени за издръжка лица, фигурират на първо място и децата, като страните имат две дъщери, а задължението се разпределя съобразно възможностите на задължените субекти. Законодателят е предвидил и хипотеза, в която задълженото лице няма възможност да дава издръжка /тоест – задължението не е абсолютно/, и съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 2 от СК, е допуснал преминаване на задължението към лица от следващите редове.

По отношение на иска по чл. 149 от СК за издръжка за минал период от една година с цена 1 200 лв.:

Казаното дотук важи и за тази претенция, тъй като елементите на фактическия състав и правопораждащите факти са едни и същи, а с оглед събраните доказателства, няма причина да се приеме, че за предхождащия предявяването на иска едногодишен период те са били различни от установените към този момент. Ето защо и този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отхвърлянето на главните обуславя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето и на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху претендираните суми от завеждането на исковата молба, до окончателното им изплащане.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва д абъде уважавана. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати д.т. по сметка на СлОС в размер на 80 лв., въззиваемият не е направил разноски и такива не следва да му  се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 284/20.12.2012г. по гр.д. № 639/12г. на НзРС.

 

ОСЪЖДА Т.М.Н. да заплати по сметка на СлОС в размер на 80 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5 000 лв.                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

ЧЛЕНОВЕ: