Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  23.04.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 70 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Р., в качеството й на процесуален представител на „ИТАЛИАНА” ЕООД, с. Ч., обл. П., ул. „О. К.” № * против Решение № 1152/20.12.2012 г. по гр.д. № 6706/2011 г. по описа на РС – Сливен, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против въззиваемия Б.П.Б. иск за присъждане на сумата от 6 500 лв., частичен остатък от предявен иск в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 710.00 лева деловодни разноски по делото.

Във въззивната жалба се сочи, че така постановеното решение на СлРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон,  съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че съдът не се е съобразил с факта, че има налице влязло в сила решение по остатъка от частично предявения иск, който касае същото вземане и без да се съобрази с този факт е преразгледал спора и по отношение на ползващите се със сила на присъдено нещо въпроси, които вече са били разгледани от предходния съд, който е постановил влязлото в сила решение. Страната е посочила, че най-съществен порок на решението е незачитането на влязлото в сила решение по предходния частичен иск за същото вземане. Сочи, че когато е налице влязло в сила решение, с което е уважен частичен иск, се формира сила на присъдено нещо по отношение на основанието на цялата искова претенция, както и по отношение на право-пораждащите факти, като единствено не се формира сила на присъдено нещо по отношение размера на целия иск. Страната сочи, че в конкретния случай е налице пълна идентичност между делата по първото от които вече е налице влязло в сила решение и няма никакви нови или различни обстоятелства, които да обосновават отхвърлянето на иска за останалата част от претенция. От друга страна се сочи, че размерът на цялата претенция е безспорен и доказан  по делото и че въобще не се е спорило по факта, че ответникът по иска, въззиваем в настоящото производство, е получил претендираната сума изцяло. Страната е посочила, че като е постановил решение, с което е отхвърлил частично предявения иск по второто дело, СлРС е допуснал да съществуват две съдебни решения, които са взаимно изключващи се, което е недопустимо. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният частичен иск да бъде уважен изцяло. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Страната е посочила, че цитираната от ответника съдебна практика е предходна на решение № 89/11.07.2011г. по т.д. № 716/2010г. на ВКС, което е със задължителен за съдилищата характер и подкрепя становището, изложено от въззивника.

Депозиран е по делото в законния срок и писмен отговор от адв.А., в качеството й на пълномощник на въззиваемия Б., с който въззивната жалба е оспорена, като неоснователна. Твърди се, че когато е бил предявен частичен иск със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от спорното право и при уважаването на частичния иск ищецът по новия иск не може да се позовава на формирана сила на присъдено нещо. В този смисъл била съдебната практика, обективирана в ТР № 1/17.01.2001г. на ВКС. Ответникът е посочил, че със съдебно-икономическата експертиза, извършена пред първоинстанционния съд, се установява че въззивното дружество не е имало основание, поради което да получи сумата от 34 500 лева, поради което след това няма основание да претендира и връщане на сумата от 12 000 лева, претендирана от ответника. Още повече, че ответникът е бил получил сумите на два пъти докато е продължавал да работи при въззивното дружество и че управителят на това дружество не е възразил по никакъв начин за получаването на тези суми. Нещо повече получаването на сумата от 12 000 лева е било отразено в счетоводните документи на дружеството, които са били представени пред данъчните служби. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.А., която поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

По делото са безспорни следните факти: налице е влязло в сила решение на РС – Асеновград, което се ползва със сила на присъдено нещо, съобразно което е установено, че между „ДЕА ФИЛАТИ” с правоприемник „ИТАЛИАНА” ЕООД и  Б.П.Б. не е съществувал договор за заем, по силата на който Б. да е предоставил на „ДИА ФИЛАТИ” ЕООД сумите от 18 800 лв. на 31.01.2005 г. и 15 700 лв. на 31.03.2006 г. Налице е и влязло в сила решение на Сливенски окръжен съд, с което е бил отхвърлен частично предявен за сумата от 5 500 лв. иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за връщане на неоснователно получената от въззиваемия Б. сума в общ размер на 12 000 лв. Това решение на СлОС е постановено във връзка с решение № 303/2011 г. по гр.д. № 6890/10 г. на РС – Сливен. Ответник по граждански дела №№ 6890/10 г. по описа на РС – Сливен и 6706/11 г. по описа на РС – Сливен е въззиваемият Б.П.Б., като второто дело е образувано за остатъка от частично предявения иск по първото дело. И в двата отговора на исковите молби ответникът е посочил, че негово правно основание да получи сумата в размер на 12 000 лв. е обстоятелството, че преди това той е дал безвъзмездна финансова помощ на въззивното дружество. Въззиваемият сочи, че е предоставил тази безвъзмездна помощ, като за това са били съставени два ПКО, съответно за сумите от 18 800 лв. на 31.01.2005 г. и 15 700 лв. на 31.03.2006 г.

Очевидно е, че за едни и същи документи, които отразяват извършването на счетоводна операция, а именно ПКО от 31.01.2005 г. и 31.03.2006 г., Б.Б. сочи различни основания за предоставянето на сума на дружеството „ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД. Пред Асеновградския РС той е посочил, че сумите от 18 800 лв. и 15 700 лв. представляват паричен заем, предоставен на „ДЕА ФИЛАТИ” ЕООД, а в двата отговора на исковите молби, по които са образувани гр.д. №№ 6890/10 г. и 6706/11 г. по описа на РС – Сливен, въззиваемият е посочил, че ПКО оформят предоставена безлихвена финансова помощ. Може да се направи извода, че страната твърди, че е предоставила парични средства на „ДИА ФИЛАТИ” ЕООД като не е имала уговорка за заплащане на лихва. Съдът е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение на Асеновградския РС и да приеме, че такъв паричен заем или такава финансова помощ не е била предоставена на „ДЕА ФИЛАТИ” от въззиваемия Б.. В този смисъл пред първоинстанционния съд при разглеждане на гр.д. № 6706/11 г. страната /въззиваемият Б./ не е доказала наличието на друго основание за предоставяне на сумата в общ размер на 34 500 лв. Съдебно-счетоводната експертиза е посочила безспорни факти, че в счетоводството на дружеството е имало отразяване на такава счетоводна операция, но само по себе си нито счетоводната операция, нито вещото лице е дало заключение за това какво е било основанието за внасяне на тези суми в касата на дружеството.

Когато съдът отхвърли като неоснователен частичен иск се отрича със СПН цялото право. Но когато се предяви частичен иск и той бъде уважен частично до размера до който е предявен, със СПН се установява само предявената част от правото. Тогава когато е предявен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД и се установи със СПН, че не е съществувало правно основание за получаване на дадена сума, в допълнително предявения иск за остатъка от общата сума страната /ответникът/ би могла да наведе и нови твърдения, които да обосноват неоснователността на тази претенция. Т.е. решението по един иск, който е предявен като частичен, създава СПН относно наличието на правно основание само когато се твърди такова правно основание. А когато се твърди, че липсва правно основание, за което да е получена определена облага, ответникът би могъл да се брани като по първоначално предявения частичен иск посочи едни основания, които са му дали право да получи облагата и ако тези основания не бъдат доказани, при предявяването на иска за остатъка той би могъл да сочи и нови, други твърдения, които са му дали основание да получи имуществената облага.

В конкретния случай след като твърдението на ищеца е било, че ответникът е получил определена сума без правно основание, ответникът е следвало да докаже, че има основание да получи сумата. Той е твърдял, че основанието за получаване на претендираната от ищеца сума е предоставената преди това от него финансова помощ на ищеца. Това негово твърдение е останало недоказано в хода на производството. Ответникът е следвало да докаже в производството, че е имал основание за предоставянето на безлихвена финансова помощ на ищеца. От наличието на основание за внасянето на паричните средства в касата на дружеството ще се отговори на въпроса дали тези средства следва да бъдат върнати на дружеството или не, т.е. дали са били получени с правно основание от въззиваемия Б. тогава Управител на дружеството. Тъй като въззиваемият не е установил по делото основание за получаване на сумите, то същите следва да се приемат, че са получени без правно основание и че предявеният частичен иск от въззивното дружество е основателен и доказан до размера на исковата претенция, а именно 6 500 лв., остатък от сумата 12 000 лв.

Основателна се явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от 6 500.00 лв. от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, с оглед на обстоятелството, че претенцията за лихви е акцесорна по своя характер и след като се уважава основния иск за присъждане на главницата, следва да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на въззивната страна за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на 2 840.00 лв., от които 1710.00 лв. за първа инстанция – 260.00лв. държавна такса и 1450.00 лв. адвокатско възнаграждение и 1130.00лв. за въззивна инстанция, от които 130.00 лв. държавна такса и 1000.00 лв. адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 1152/20.12.2012 г. по гр.д. № 6706/2011 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ОСЪЖДА Б.П.Б. с ЕГН ********** *** *-*, ДА ЗАПЛАТИ на „ИТАЛИАНА” ЕООД с. Ч., обл. П., ул. „О. К.” № *сумата от 6 500.00 /шест хиляди и петстотин/ лв. представляваща частичен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от общо 12 000.00 /дванадесет хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

 

 

ОСЪЖДА Б.П.Б. с ЕГН ********** *** *-* да заплати на с. Ч., обл. П., ул. „О. К.” № * деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на 2 840.00 /две хиляди осемстотин и четиридесет/ лв., от които 1710.00 /хиляда седемстотин и десет/ лв. за първа инстанция – 260.00 /двеста и шестдесет/ лв. държавна такса и 1450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лв. адвокатско възнаграждение и 1130.00 /хиляда сто и тридесет/ лв. за въззивна инстанция, от които 130.00 /сто и тридесет/ лв. държавна такса и 1000.00 /хиляда/ лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.