Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   62

 

                                               гр.С., дата 12.03.2013 г.

                                   

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. БАКАЛОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                                                                                                     

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 78 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство, против Решение № 1194 от 11.12.2012 г., постановено по гр.д. № 3237 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. С атакуваното решение е отхвърлен предявеният от ищеца „ВиК”ООД, гр.С. иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за признаване на установено спрямо С.П.Б., че дължи на ищцовото дружество сумата от 4 388,04 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. в недвижимия имот на ответника, находящ се на адрес гр.С., ул. „П.Я.” № *. С решението е отхвърлен иска и в частта, досежно претендираната от ищцовото дружество мораторна лихва за забава в размер на 36,27 лв. Със същото решение ищецът „ВиК”ООД, гр.С. е осъден да заплати на ответницата Б., направените разноски в размер на 440 лв.

          Недоволен от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда въззивникът - ищец обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Между страните не бил налице спор относно факта, че ответницата е потребител на услугите на „ВиК”ООД, гр.С.. Обстоятелството, че след спиране на крана водомерът продължил да отчита вода, не водело до извода, че същият е развален, а по – скоро, че имало повреда в системата на потребителя. Изтъква, че съгласно ОУ индивидуалните водомери били собственост на потребителите, поради което при евентуална повреда, последиците също следвало да са за тях. Водомерът имал показания, нямало данни за повреда и бил отчетен от представител на дружеството, поради което счита, че районният съд неправилно приел, че последиците следва да са за ищцовото дружество.

         Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да уважи предявените искове.               

                  В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания.                    

                  От Сливенски окръжен съд се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от неговия процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба. Няма възражения по доклада на жалбата и отговора, няма доказателствени и процесуални искания. По същество преповтаря исканията изложени във въззивната жалба. Претендира направените пред две инстанции разноски.

           В съдебно заседание, въззиваемата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК, който няма възражения по доклада на жалбата и отговора, няма доказателствени и процесуални искания. По същество пледира за отхвърляне на въззивната жалба, тъй като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което иска да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивна инстанция, посочени в договора за правна защита

           Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който те не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на материалите по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд. При положителния установителен иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право, а именно, че ищцовото дружество е доставило питейна вода – 2 151 куб.м. за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. в недвижимия имот на ответника, находящ се на адрес гр.С., ул. „П.Я.” № *, поради което същият дължи сума в размер на 4 338,04 лв., начислена с фактура № 4420849/31.01.2012 г.

                  Проверката, която съдът извършва, е досежно основателността на положителните твърденията за съществуване на претендираното право на ищеца. В настоящия случай безспорно е  установено между страните, че от 2007 г., когато е закупен имотът от ответницата Б., същият не се обитава, поради което за периода от месец май 2007 г. до 10.01.2012 г. В и К операторът не е отчитал по водомера изразходваните количества питейна вода в нарушение на чл.20, чл.21, чл.22 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – „В и К”-Сливен /ОУ В и К Сливен/, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Не се доказа в производството да е била налице хипотезата и  на чл.46 от ОУ В и К Сливен. От представения карнетен лист се установява, че последното засичане на водомера е било извършено на 10.01.2012 г., когато са отчетени показания 5457 куб. м. и 2151 куб. м. вода са начислени на абоната.

                   Неоснователно е оплакването на въззивника, че в настоящия случай следвало да се приеме, не че водомерът е развален, а че имало повреда в системата на потребителя, от където прави извод, че последиците също следвало да са за ответницата. Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 ОУ ВиК - Сливен при установяване на повреда на водомер, в случаите, различни от тези, посочени в чл.45 от същите ОУ  /касаещи повреди по вина на потребителя/, операторът подменя средството за измерване за своя сметка, като през периода на повреда на водомера, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл.24, ал.1 ОУ. Според последната разпоредба при повреждане на водомерен възел на водопроводно отклонение, операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година, а съгл.ал.2 на чл.24 ОУ при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.23, ал.5.

                  В настоящия случай съдът намира за безспорно доказан факта, че процесният водомер е бил неизправен. Този извод следва както от представеното от ищцовото дружество предписание за отстраняване на неизправност на водомер от 24.01.2012 г., така и от показанията на свидетелката Никифорова. При засичането на водомера на 10.01.2012 г. инкасаторката констатира, че водомерът се върти непрекъснато от изтичането на вода по вътрешната водопроводна инсталация, с оглед на което е издадено предписанието за отстраняване на неизправност на водомер от 24.01.2012 г. и с двустранен протокол за демонтаж от 24.01.2012 г. същият е демонтиран. С оглед на изложеното, неоснователно и недоказано се явява твърдението в исковата молба, че начислената сума от 4 338,04 лв. се дължи от ответницата за реално доставена и консумирана питейна вода, както и за отведената такава, за месец януари 2012 г. Ищцовото дружество не доказа спазването на разпоредбите на ОУ ВиК – Сливен, във връзка с методиката за начисляване на количеството изразходвана вода, при констатирана неизправност на индивидуален водомер на потребителя.

                  Голословното твърдение, че това водно количество е отчетено от представител на дружеството на 10.01.2012 г., не е достатъчно, за да се приеме, че сумата е действително дължима, а предявеният иск основателен при наличие на доказателства за неизправност на процесния водомер, към момента на отчета и липса на засичане на същия за почти пет години назад. Ищецът следва в условията на главно и пълно доказване да докаже основанието за дължимост на сумата от 4 338,04 лв., начислена  от „В и К” ООД, гр.С.. Поради липсата на доказателства за наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването на претендираното право, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

                  Въззивният съд намира, че ищецът, който носи доказателствената тежест относно доказването на съществуването на задължението и неговия размер, не е представил убедителни доказателства за правно релевантните факти, тъй като издадената фактура не доказва факта на доставка на питейна вода, количеството и стойността й, предвид направеното с отговора оспорване и доказаната неизправност на процесния водомера.

                 Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 180 лв. за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за въззивна инстанция.

                 Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                                                        

                                                    

                                                   Р      Е     Ш     И  :

  

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1194 от 11.12.2012 г., постановено по гр.д. № 3237 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Ш. С.” № *, да заплати на С.П.Б., ЕГН **********,***, сумата 180,00 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща деловодни разноски за въззивна инстанция.

   Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                      

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                          

                                                                                                           

                                                                                                                    2.