Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 66

 

гр. Сливен, 14 .03.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 79    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №272 от 07.12.2012г. по гр. д № 204/2012г. на НЗРС, с което е осъден Й.М.П. ЕГН ********** *** да заплати на застрахователна компания „Уника” АД ГР.С., р-н К.С., ул. „Ю.” * ЕИК 040451865 сумата от 3457 лева, ведно със законната лихва считано от 06.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на застрахователното дружество  направените по делото разноски.

Ответникът обжалва решението като твърди, че то е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е и необосновано. Сочи се, че единственото спорно обстоятелство е дали ответникът виновно или невиновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол след настъпването на ПТП. Развиват се съображения, че въззивникът не се е отклони виновно от такава проверка и се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се развиват съображения за нейната неоснователност. Подробно е анализирано поведението на водача на МПС след настъпването на ПТП и се защитава направения от съда извод, че той виновно се  е отклонил от проверка за употреба на алкохол. Коментира се посочената в жалбата практика на ВКС и се сочи, че тя касае различни хипотези.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        За да уважи претенцията районният съд е приел, че ответникът  се е отклонил виновно от проверка за алкохол и по този начин е ангажирана отговорността му по чл. 274 от КЗ. Този извод на съда е правилен. Както е посочил и  в мотивите си съдът, ответникът е напуснал ПТП. Поради това следва да се приеме, че в случая  ответникът се отклонил виновно от проверка за алкохол, тъй като е напуснал мястото на възникналото ПТП. Като е направил този извод районният съд не е допуснал незаконосъобразност. Несъмнено е, че ответникът е нарушил задълженията си по чл. 123 от ЗДП и виновно се отклонил от задължителната проверка за алкохол, като не е уведомил и органите на МВР за настъпилото  ПТП, нито пък ги е изчакал да бъде проверен за употреба на алкохол

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 450 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №272 от 07.12.2012г. по гр. д № 204/2012г. на НЗРС.

 

ОСЪЖДА Й.М.П. ЕГН ********** *** да заплати на застрахователна компания „Уника” АД ГР.С., р-н К.С., ул. „Ю.” * ЕИК 040451865 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: