Р Е Ш Е Н И Е № 102

гр.Сливен, 18.04.2013 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

         мл.с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от младши съдия Кр.Кондова въззивно гражданско дело № 89 по описа за 2013година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника в първоинстанционното производство Народно читалище „Зора 1860” гр.Сливен, депозирана чрез процесуален представител по закон – председателя М.С. и насочена срещу Решение № 1048/20.11.2013г. по гр.д.№ 441/2012г. по описа на РС гр.Сливен.

С обжалвания съдебен акт СлРС уважил частично предявените в условията на кумулативно активно съединяване  5 бр. положителни установителни искове, след надлежно проведено заповедно производство по чл.410 ГПК за заплащане на необходими разноски, в резултат на извършен неотложен ремонт на покрив на съсобствена сграда, находяща се в гр.С., бул.”Х. Д.” № * – искове с правна квалификация чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС, както и 5 бр. искове с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за плащане на сумите главници по установителните искове. С решението съдът разпределил и деловодни разноски съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковите претенции.

Частичното уважаване, респ.отхвърляне на претенциите са както следва:

1. На ищеца Д.Р.Д. *** сума в размер на 2320,47лв., представляваща припадащата част от необходимите разноски, направени за запазване на съсобствения  недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2011г. / датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2348.89 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за период 03.12.2010г. – 24.11.2011г.  е уважена в размер на 234.50 лв. и отхвърлена до пълния предявен размер от 255.96 лв.

2. На ищеца В.Р.Д. *** сума в размер на 2320,47лв., представляваща припадащата част от необходимите разноски, направени за запазване на съсобствения  недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2011г. / датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 2348.89 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за период 03.12.2010г. – 24.11.2011г.  е уважена в размер на 234.50 лв. и отхвърлена до пълния предявен размер от 255.96 лв.

3. На ищцата М. А.К. *** сума в размер на 1546.98 лв., представляваща припадащата част от необходимите разноски, направени за запазване на съсобствения  недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2011г. / датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата,  като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1565.92 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за период 03.12.2010г. – 24.11.2011г.  е уважена в размер на 156.35 лв. и отхвърлена до пълния предявен размер от 170.64 лв.

4. На ищцата К.А.В. *** сума в размер на 1546.98 лв., представляваща припадащата част от необходимите разноски, направени за запазване на съсобствения  недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2011г. / датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата,  като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1565.92 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за период 03.12.2010г. – 24.11.2011г.  е уважена в размер на 156.35 лв. и отхвърлена до пълния предявен размер от 170.64 лв.

5. На ищцата И.А.И. *** размер на 1546.98 лв., представляваща припадащата част от необходимите разноски, направени за запазване на съсобствения  недвижим имот, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.11.2011г. / датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата,  като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1565.92 лв. Претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за период 03.12.2010г. – 24.11.2011г.  е уважена в размер на 156.35 лв. и отхвърлена до пълния предявен размер от 170.64 лв.

Въззивникът намира решението в неговите уважителни исковете части за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в исковата молба и в уведомлението до народното читалище не се посочвало какъв бил  характера на неотложния ремонт – основен или текущ. Подмяната на покрива имал формален характер с цел да бъде продаден втория етаж от съсобствената сграда на по-висока стойност. Монтирането на покрив „Брамак” се извършвал на здрава и укрепена конструкция, а извършения ремонт не включвал подмяна на всички ребра или носещи греди. Сега била създадена по-голяма опасност за покрива на сградата. Течовете на покрива, падането на фризовете, разкриване на бордовете и падането на мазилката били достатъчни факти за да се установи неизпълнение на договора, който бил изпълнен от изпълнител непритежаващ необходимите качества и технически ресурс. Районният съд не обсъдил какъв бил характера на неотложния ремонт, какви били причините за ремонта, кога бил установен теч от покрива и други проучвателни дейности, необходими за извършването на СМР от подобен характер. Факт било, че свидетелят по делото М.З. –/съпруга на един от ищците, а именно  Д.  Р. и съдебен експерт в Сливенски съдебен окръг / не дал обяснение за характера на неотложния ремонт, в уведомлението до читалището нямало посочен срок, в който се предвиждало започването на ремонта, а направо въззивника  бил уведомен за необходимостта да приеме обекта. Имало съществени пропуски при обсъждането на доказателствата по делото и съда подходил формално, като не вникнал в характера на ремонта, а се предоверил единствено на един от свидетелите и вещото лице, чиито въпроси били неясни, а отговора непълен. Като общ представител на съсобствениците на втори етаж от сградата, ищеца Д.Р.  депозирал предложение пред читалището за извършване на неотложен ремонт. В него нямало нищо конкретно – дата на започване, изпълнител на обекта, начин на плащане, количествено- стойностна сметка и др. елементи на офертата, по която страните следвало да дадат становището си. Това уведомление, входирано в читалището не би могло да се приеме като предложение за започване на ремонт. Нямало срок за изразяване на съгласие или друг начин на формиране на позиция, а целенасочено се пристъпило към започване на ремонтните работи. Сключеният договор за изработка от 18.06.2010г. между ищеца Д.Р. и изпълнителя не бил представен на настоятелството на народното читалище, като съсобственик на сградата  последното не е давало съгласието си за извършване на ремонтните работи. Въззивното читалище смята, че в конкретния казус бил извършен основен ремонт без разрешение за строеж, каквито били изискванията на ЗУТ. Освен това липсата на законови установени счетоводни документи, касаещи стойността на извършения ремонт поставяли в невъзможност читалището да приеме този ремонт за плащане. Разходните документи имали информативен характер, тъй като фактури без съответни реквизити изпълнили функцията на складови разписки. Дървеният материал бил без съответни документи за пренасяне от склада на продавача до мястото на ремонта и по този начин нямало как да се приеме гаранционната отговорност за извършения ремонт.

В обобщение се изтъква, че съда не коментирал необходимостта от ремонт, а начина на неговото извършване, стойността му, времето за провеждане, отчитането му, качеството му и др. присъщи проблеми, възникващи при такива отношения. Не били изпълнени изискванията на ЗС, поради което не можело да се търси споделяне на финансова отговорност от другия съсобственик на сградата, доколкото липсвало възлагане от него  за извършването на ремонта, а извършилия го съсобственик следвало да го приеме за своя сметка.

От въззивния съд се иска отмяна на постановеното от СлРС решение, с което са уважени  исковите претенции и постановяване на ново решение, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна  е постъпил писмен отговор. Въззиваемата страна  намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. В отговора детайлно се отговаря на всяко от оплакванията, релевирани във въззивната жалба, като се иска потвърждаване на атакуваното решение и се претендират разноски за въззивното производство, представляващи платен адвокатски хонорар.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок против съдебен акт, подлежащ на обжалване. Подадена е от легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от атакуване на решението, чрез постановилия го Районен съд - Сливен.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд  доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Пред СлРС са предявени в условията на кумулативно обективно и активно субективно съединяване пет броя установителни искове след надлежно проведено заповедно производство. Всеки един от ищците  претендирал установяване дължимостта на сторени необходими разноски  за запазване на съсобствена вещ, в частност - извършен ремонт на покривна конструкция на съсобствена сграда.

Установява се от нотариален акт за собственост № 153,том ІV, нот.д.№ 2552/1996г. / л.3 от делото/ и удостоверение за наследниците на Б.М.Р. № 003412/01.11.2011г., че ищците притежават заедно ½ ид.част от дворно място, цялото с площ 1400 кв.м., от които застроено 860 кв.м., съставляващо имот пл.№ 5508, кв.143 ЦГЧ гр.Сливен , при граници: имоти №№ 5507; 5519; 5512; 5509 и улица, заедно с втори етаж от масивна жилищна сграда, застроен върху 235 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон , килер, обособени, като самостоятелен жилищен обект. Не се спори по делото, че останалата ½ ид.част от дворното място, заедно с първия етаж от жилищната сграда е собственост на въззивника Народно читалище „Зора 1860” гр.Сливен.

 

С уведомление на въззиваемите / ищци в първоинстанционното производство/ от 07.06.2010г., отправено до Председателя на въззивното народно читалище и входирано под Вх. №17/10.06.2010г., същите уведомили съсобственика на сградата и едноличен собственик на първи жилищен етаж за възникналата необходимост от извършване на ремонт на покривната конструкция на сградата. Посочени са в уведомлението причините за наложащия ремонт на покрива на сградата, мотивиран от настъпили повреди и износване на материалите / счупени и разместени керемиди и капаци, компрометирани ламаринени обшивки около комини, улами и др./, както и проникнала влага до втория етаж на сградата.

От протокол от проведено заседание на настоятелството на НЧ „Зора 1860” от 23.06.2010г. е видно, че уведомлението на ищците за необходимостта от извършване на ремонт е разгледано, като е констатирано, че стойността на предложения ремонт била висока и не във финансовите възможности на читалището. В протокола е отбелязано да се излезе с предложение до един от въззивамите Д.Р., да бъдат проучени и други оферти, за да се избере най-оптимален вариант за ремонта, след което да бъде сключен тристранен договор с ясна количествено- стойностна сметка.

Липсват представени доказателства дали така вписаното в протокола предложение е достигнало до знанието на ищците – въззиваеми.

По делото са представени договор за изработка № 1/18.06.2010г. сключен между един от въззиваемите – Д.Р. и изпълнителя С.Н.Г., в който са изброени дейностите, които следва да бъдат изпълнени, както и дължимото възнаграждение. С анекс № 1 от 22.06.2010г., сключен към договора за изработка  и неразделна част от него, страните са уговорили и заплащане на извършени тенекеджийски работи.

С протокол от 12.07.2010г. възложителят по договора за изработка – един от въззиваемите Д.Р. приел извършените СМР по покрива на жилищната сграда.

 С покана, изходяща от въззиваемите и входирана в деловодството на въззивното читалище под № 53/03.11.2010г., последното било поканено да заплати приспадащата му се част от направените необходими разноски за извършения ремонт през месец юли 2010г. на покривната конструкция на съсобствената сграда, като е даден едномесечен срок за сключване на споразумение за това.

Установява се от писмо № 1800-22/1 от 28.09.2012г. на Общинска администрация-Сливен и извлечение от Регистър на недвижимите паметници на културата в община Сливен, че съсобствената на страните сграда, т.нар.”Русчевата къща” е архитектурен паметник, деклариран на 05.12.1975г. с писмо № 6727/08.12.1975г. и включена в регистъра на недвижимите паметници на културата в община Сливен под № 96.

 

 

 

Представени са и приети като писмени доказателства оригиналите на фактури, складови разписки, касови бонове за закупувани материали във връзка с извършения ремонт, както и документи относно осъществените плащания по банков път на изпълнителя по договора за изработка.

От гласните показания на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели се установява, че покрива на сградата през зимата и  пролетта на 2010г. започнал да тече отвсякъде, като се наводнил тавана и дървения тавански гредоред. Влагата проникнала до втория етаж на сградата. Течове от тавана имало и към първия етаж на сградата / арг.от показанията на свидет. М.Д., Г.Г./. Всички свидетели на въззивната страна са категорични, че читалището е било уведомено относно необходимостта за ремонт на покрива. За започването на ремонтните работи, както и за приемането на извършения вече ремонт, представител на читалището не е уведомяван или канен да присъства.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на доведените от ответната страна свидетели, като логични и последователни. Съдът кредитира отчасти и показанията на свидет. Д., преценяйки ги с оглед  възможната заинтересованост от изхода на делото. Нейните показания на първо място са вътрешно непротиворечиви, кореспондират с показанията на останалите свидетели по отношение уведомяването на читалището, както и досежно наличните течове от тавана на сградата  /съпоставени с показанията на свидет.Г./. Съдът не кредитира показанията на свидет.Д. в частта, относно изгърмяла ел.инсталация на втори етаж, тъй като това обстоятелство не се потвърждава от останалите свидетели, както и от останалите приети по делото доказателства. Не кредитира и показанията в частта относно водени неформални разговори между нейния съпруг и представителя по закон на читалището – г-н М.С., тъй като тези обстоятелства не са лично възприети от свидетелката, а чути от нейния съпруг. Освен това съдът не кредитира и показанията на свидетелката Д. по отношение на вложените материали при извършването на ремонта, тъй като в случая свидетелката не е разпитана в качеството й на вещо лице и не би могла да дава заключение по тези въпроси.

По делото са представени и приети като писмени доказателства и документи неотносими към правния спор, а именно : разрешение за строеж № 427/04.10.2005г., издадено от гл.архитект на Община Сливен за СМР по фасадите на процесната сграда, заповед РД-15-755 от 04.06.2012г. на кмета на Община Сливен, удостоверение № 1023/18.06.2010г. издадено от БРАМАК- ПОКРИВНИ СИСТЕМИ ЕООД БЪЛГАРИЯ на С.Н.Г., писмо от Общинска администрация Сливен с изх.№ 9400-13283/24.08.2012г. и адресирано до Г.С.А. от гр.Сливен, които  въззивния съд не следва да анализира, обсъжда и цени.

Част от изброените документи касаят извършен ремонт на сградата по проект на МТСП „Красива България-Сливен” в период неотносим към процесния, а квалификацията на изпълнителя по договора за изработка изобщо не е предмет на разглеждане в настоящото производство и това обстоятелство не е включено в предмета на доказване.

В хода на първоинстанционното производство са допуснати, респ. изготвени, изслушани и приети съдебни техническа и икономическа експертизи.

От заключението на първата експертиза се установява,че на втория етаж на сградата във всички помещения съществували жълти петна по тавана от предишен теч  /преди ремонта/, а в едно от помещенията имало паднала част от окачен таван при комина. Вещото лице подробно  обяснило какви СМР са извършени по покрива, а именно посочените в договора за изработка и анекса към него, представени от ищците, без да е извършван  ремонт на дървената покривна конструкция, с изключение на подмяната на едно ребро и укрепване на второ в южната част на покрива, както и укрепване с вертикална дървена подпора и хоризонтална такава в зоната на покривната конструкция в близост до вътрешното стълбище. Посочено е от вещото лице в заключението, че материалите, описани в представените по делото фактури, включително, тези които представляват експедиционни бележки с №№ 36/21.06.2010г., 37/24.06.2010г., 37/28.06.2010г. и 38/28.06.2010г., издадени от ЕТ „АЛЕКС-Е.Червенпеев” гр.Сливен, м.”Дюлева река” и касаещи закупуването на дървен материал  /греди, ребра и т.н./, неговата обработка – разбичване на летви и контралетви са вложени в ремонта на покрива на съсобствената сграда. Посочено е още, че по представените от ищците фискални бонове - общо десет броя за закупени помощни материали, шест от тях не визирали точно конкретизирана стока, но било посочено, че са от група 8 и се касаело за закупени пирони, варов разтвор, материал за шпакловка, фасадна боя, найлонови чували, найлон. Тези помощни материали били необходими при извършваната ремонтна дейност и са вложени, респ. използвани при ремонта на покрива. В останалите 4 бр. фискални бонове било записано, че помощните материали са бои, крепежни елементи, като вещото лице посочило, че боята е вложена при фасадното боядисване на комините, а крепежните елементи – за укрепване на дървената покривна конструкция в южната част на покрива. Посочено е още, че е извършено и остъкляване на прозорчетата в подпокривното пространство и покрива по представената касова бележка за стъклопоставяне със стойност 32,00 лв.

В т.5 от заключението вещото лице посочило и причините, предизвикали извършването на ремонта, а именно наличните течове от покрива на сградата, констатирани от установените при огледа жълти петна във всички помещения на втория етаж и наличието на паднала част от окачен таван при комина в едно от помещенията също на втория етаж на сградата.

В заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза е посочено, че представените по делото 4 бр. фактури, издадени от ЕТ” Алекс-Е.Червенпеев” гр.Сливен са за доставка на дървен материал на обща стойност 1395,50лв. Тези фактури съдържали само издателя на документа, наименованието на стоките и услугите, тяхната стойност и датата на получаване на стоката. Не били попълнени останалите реквизити – а именно получател на стоките и услугите, както и липсвал фискален бон за плащане по тях. От извършената насрещна проверка / на място/ при издателя на тези документи се установило, че същите са попълнени и ползвани като експедиционни бележки при предаване на стоките, а собственикът на фирмата потвърдил, че е извършено, както предаване на стоките, рес.услугите, така ие осъществено плащане в брой, но не били издадени от негова страна документи за това.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД.

Когато етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, както е в конкретната правна хипотеза, отношенията следва да се разгледат по правилата за съсобствеността, поради невъзможността  на практика да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата вещ  / в този см. Р.520/22.06.2010г. по гр.д. № 496/2010г. ІV г.о. ГК, ВКС РБ- постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 В чл.30, ал.3 ЗС  се съдържа един от основните принципи, върху които е изграден институтът на съсобствеността, а именно, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Под ползи следва да се разбират преди всичко плодовете  /естествени или граждански/, чийто източник е съсобствената вещ, а под тежести – разноските за вещта. При спор между съсобственици, относно сторени необходими разноски, съсобственикът – ищец носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния размер. Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на извършването им, съобразно изразходеното.

В настоящия случай не се спори по делото, че е извършен ремонт на покрива на съсобствената на страните сграда. Спорният въпрос е характера на извършения ремонт, а оттам  и вида на сторените разноски.

По делото категорично е установено, както от свидетелските показания / свидет. Д. и Г./, така и от т.5 на заключението на вещото лице, изготвило СТЕ по делото, че се касае за извършване на необходим, неотложен ремонт на покривната конструкция на съсобствената сграда, предизвикан от налични течове от покрива на сградата. Извършеният ремонт, респ. сторените по него разноски представляват необходими разноски, доколкото са извършени за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. По делото не се установи и по-точно от изготвената СТЕ при извършената ремонтна дейност на покрива на сградата да са вложени материали, които да не са били необходими и да представляват полезни разноски - „подобрения”, за които отношенията между страните се развиват по друг ред. Напротив установи се, че всички закупени материали по представените фактури, складови разписки, включително и тези, касаещи закупен дървен материал по експедиционни бележки са били необходими,  вложени в ремонта на покрива и са заплатени от ищците.

Възраженията, релевирани във въззивната жалба са неоснователни. На първо място несъгласието на останалите съсобственици за извършването на ремонта е ирелевантно, тъй като те дължат всички съответни на тяхната идеална част от вещта необходими разноски. Следователно и при липса на решение за ремонта на общите части, когато това е било необходимо, както съсобствениците, така и етажните собственици по отношение на общите части на сградата дължат всички необходими разноски.

Изложени са и възражения, касаещи самото изпълнение по ремонта на покрива от страна на изпълнителя по сключения договор, които възражения не са относими към настоящия спор и не се включват в предмета на доказване. Неизпълнението по договор за изработка, било то пълно или частично /лошо в качествено, количествено или времево отношение/ на първо място касае страните по самия договор, а на следващо място  при наличие на правен интерес за трето лице се установява с друг вид искова защита, при която предмет на установяване са други факти и обстоятелства. Неоснователно се явява и възражението, че не е издадено строително разрешение от компетентните за това органи за извършване на ремонта. Нормата на чл.151, ал.1, т.2 ЗУТ  повелява, че не се изисква разрешение за строеж за подмяна на покривни материали, какъвто е настоящия казус, доколкото се касае за извършен текущ ремонт по смисъла на §5, т.43, вр.чл.151, ал.1, т.2 и т.4 ЗУТ, т.е. не била засягана конструкцията на сградата.

Основателно е възражението на въззивника по отношение на това, че се касае за недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство и в този смисъл, както и на основание чл.151, ал.2 ЗУТ, дейностите по чл.151 , ал.1 ЗУТ следва да се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство.

Разпоредбата на чл.71, ал.1 от Закона за културното наследство  /ЗКН/ въвежда редица задължения за  собствениците, ползвателите и концесионерите на недвижими културни ценности, а именно да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на закона и актовете по прилагането му, да уведомяват незабавно Националния институт за недвижимо културно наследство, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на закона и т.н.

В чл.72 и следващите ЗКН действително е предвидена процедура, която следва да бъде спазвана при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност /каквато е съсобствената на страните по спора сграда/ от увреждане или разрушаване. Въведено е задължение за собственика по уведомяване на кмета на общината и др.посочени в нормата лица, както и  предприемане на незабавни действия по обезопасяването. Следва процедура по даване на указания за укрепване на културната ценност, които указания  в случай, че не бъдат спазени от собственика се изпълняват от общината за сметка на собственика, концесионера или ползвателя. Необходимо е също така кмета на общината по местонахождение на недвижимата културна ценност  да назначи комисия с определен състав / чл.73, ал.1 ЗКН/, която посредством констативен протокол установява състоянието на културната ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-раставрационни и ремонтни работи. Въз основа на този протокол кмета на общината издава заповед, с която задължава собствениците, ползвателите или концесионера за тяхна сметка да извършат необходимите ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл.84, ал.1 и 2 ЗКН.

Изложеното дотук и съпоставено с настоящия правен казус, води до извода, че в случая не е бил спазен този ред по уведомяване на посочените по-горе лица и институции. Не е била издадена проектна документация, респ. съгласувана по реда на ЗКН по отношение ремонтната дейност на недвижимия имот – съсобствената на страните сграда. Тези задължения обаче важат както за ищците, така и за ответника, който също е собственик по смисъла на чл.71, ал.1 ЗКН и е имал задължение по уведомяване, респ. искане за намеса на съответните институции при реализиране на ремонтните дейности. Неспазването на този ред - ЗКН е обвързано с административно-наказателна отговорност за съсобствениците на недвижимия имот- архитектурна културна ценност, но не освобождава последните от задължението по поемане на всички разходи, свързани с извършването на такава дейност / арг. от чл.72, ал.4 и чл.73, ал.3 ЗКН/.

Следователно установените по делото ремонтни дейности, извършени на съсобствената сграда и разноските, сторени при осъществяването на тази дейност следва   да се поемат от всички съсобственици, съответно на притежаваната от тях идеална част от общата вещ.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че предявените искове са основателни и доказани, а с оглед на тяхното частично уважаване - решението  се явява правилно и законосъобразно. Правилно  районния съд е изключил сумите по представени фискални бонове за закупено гориво - бензин, дизелово масло, закупени семена и ел.материали, доколкото не е доказано тези разходи да са свързани с извършването на ремонта на покрива.

С оглед основателността на претенциите за заплащане на необходимите разноски, съобразно с уважената им част, основателни се явяват и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху дължимите суми. Лихви върху вземанията между съсобствениците се дължат по общото правило на чл.86 ЗЗД от момента на забавата, която съгл.чл.84 ЗЗД настъпва от падежа / изискуемостта/ на задължението. При искове по чл.30, ал.3 ЗС това е момента на извършването на разноските, чието възстановяване се дължи. В случая обезщетение за забава е присъдено от 03.12.2010г., доколкото съда приел, че е даден едномесечен срок за плащане. Видно от поканата, изпратена от ищците до ответника и входирана в деловодството на ответното народно читалище на 03. 11.2010г. едномесечния срок е даден с оглед на евентуално постигане на споразумение между страните, а не за изплащане на задължението, което както се посочи по-горе е дължимо от момента на направата на самите разходи, но тъй като не е подадена насрещна въззивна жалба, въззивния съдебен състав не би могъл да утежни положението на въззивника, като присъди обезщетение за забава от претендираната дата.

Поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение бива потвърдено. Това автоматично води до възлагане върху въззивника на отговорността за разноските, сторени от въззиваемите в настоящото въззивно производство в размер на 475,00 лв. – платен адвокатски хонорар.

 

 

Водим от изложеното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно № 1048/20.11.2013г. по гр.д.№ 441/2012г. по описа на РС гр.Сливен.

ОСЪЖДА , на основание чл.78 ГПК НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА 1860”, с адрес на управление гр.С., ул.”Х. Д.” № *, с председател М.В.С. да заплати на Д.Р.Д., ЕГН: ********** ***; В.Р.Д. ЕГН: ********** ***; М. А.К., ЕГН: ********** ***; К.А.В., ЕГН: ********** *** и И.А.И., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 475,00 лв. / четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторени деловодни разноски във въззивното производство.

 

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:       

1.

                                                                                             2.