Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 134

гр. Сливен, 27.05.2013г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и втори май  през две хиляди и тринадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. САНДУЛОВ

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 92 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника в първоинстанционното производство – търговско дружество „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД гр.Сливен, депозирана чрез представителя по закон, управител на дружеството М.С. и насочена срещу Решение № 610/12.11.2012г. по гр.д.№ 732/2012г. по описа на СлРС.

С обжалвания съдебен акт, съдът уважил частично предявения иск с правна квалификация чл.200 КТ, като осъдил въззивното дружество да заплати на ищеца Й. *** сума в размер на 6 000 лв., представляващи причинени неимуществени вреди следствие на настъпила на 03.12.2009г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на увреждането до окончателното й изплащане, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съобразно уважената, респ.отхвърлената съдът с решението е разпределил между страните и отговорността за деловодни разноски.

Въззивното дружество счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Намира изводите на районния съд, относно размера на присъденото обезщетение по справедливост за неправилни. Иска се отмяна на решението в уважителната иска част, като се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявената претенция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна не е постъпил писмен отговор.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че въззиваемия / ищец в първоинстанционното производство/ Й.С.Г. ***  работил в ответното дружество на длъжност „общ работник, линейно строителство”  от 02.12.2009г. до 09.04.2010г., когато със Заповед № 10-3/09.04.2010г. е прекратено трудовото му правоотношение.

На 03.12.2009г. около 13,30ч. въззиваемият Г. изпълнявал трудовите си функции на работен обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Булаир” по подмяна на разрушена канализационна система и изграждане на нова такава. От представения протокол от 04.12.2009г., съставен в изпълнение на заповед № 7 на управителя на въззивното дружество за установяване на злополуката е видно, че при осъществяване трудовите си задължения, въззиваемият слязъл с още един свой колега в изкопа за да почистят тръбите и връзките за полагане на нови тръби /удължаване/ и за подготовка за укрепване на откос на изкопа. По време на работата се свлякла земна маса от единия откос на изкопа  и затрупала двамата работници, в това число и въззиваемия Г., вследствие на което същия получил редица наранявания. Настъпилата злополука с въззиваемия е декларирана на следващия ден с декларация за трудова злополука № 2 от 04.12.2009г. пред РУ”СО” при НОИ гр.Сливен. С протокол № 12/15.12.2009г. било извършено разследване на настъпилата злополука, при което е установено, че предпоставка за настъпването й е непроверена  от страна на техническия ръководител устойчивост на откосите и укрепване на изкопа, с което била нарушена т.1.13 от Приложение № 1 към чл.1, ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и минимални условия на труд при извършване на строително монтажни работи. Констатирано било, че не са взети мерки срещу обрушване на откосите на изкопа, подложен на навлажняване, с което била нарушена и т.1.31 от горепосочената наредба.

Видно от разпореждане № 63/15.12.2009г., издадено от длъжностно лице при РУ”СО” НОИ гр.Сливен на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука с въззиваемия Й.С.Г. била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена, респ.изслушана съдебно медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че въззиваемия Г. в деня на злополуката бил хоспитализиран в ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – гр.Сливен, с диагноза – контузия на главата, контузия на гръден кош, контузия на корема, фрактура на лява лъчева кост средна трета.

На 08.12.2009г. бил опериран под обща анестезия – кръвна репозиция на лъчева кост и метална остеосинтеза с плака. Следоперативния период протекъл гладко и на 14.12.2009г. въззиваемия бил дехоспитализиран. Според вещото лице, фрактурата на лъчева кост средна трета е напречна и е резултат от директно притискане. На  директно притискане се дължали и контузиите по глава, гърди и корем, които обикновено отзвучавали за около 20 дни. На 18.12.2009г. е извършена метална остеосинтеза- плака с 6 отвора под обща анестезия. Проведена била антибиотична и антикоагулантна профилактика.

На 16.06.2010г. въззиваемият Г. бил опериран, като били отстранени костни фрагменти. На 17.08.2010г. бил хоспитализиран с диагноза пост операционен профрактурам радии синистри псевдоартрозис. На 18.08.2010г. опериран – отстранен метала. На 30.05.2012г. вещото лице  извършило личен преглед на въззиваемия, при който се установило за лява предмишница – добре зарастнал стар оперативен цикатрикс в средна трета с дължина около 12 см. Движенията в лакетната става, гривнена става и пръсти на лява ръка били в пълен обем. Направената рентгенова графия установила действително отстранен метал, пълно костно срастване.

За дясно коляно се установила – над горния ръб на капачката добре зарастнал оперативен цикатрикс с дължина около 10 см. Свиване на дясно коляно около 95 градуса, изправяне в пълен обем, но в крайна фаза се налагало въззиваемия да си помага с ръка при феномен „прищракване” Направената рентгенова графия показала здрава капачка  и над горния ръб на капачката осификация с размери около 1,5/1 см.

В проведеното открито съдебно заседание в районния съд на 14.06.2012г., вещото лице  посочило, че в медицинската документация, в частност епикриза от 15.06.2010г. било записано „състояние след счупване на дясна капачка и осифициращ миозит”, което означавало натрупване на костно вещество в областта на капачката. Рентгеновата графия, която била направена при личния преглед на въззиваемия на 30.05.2012г. показала, че счупване нямало, но имало действително осификация над горния ръб на капачката. Макар в медицинската документация да било записано, че е отстранено,  в действителност било налично. Вещото лице  посочило, че това състояние  на въззиваемия, вероятно се дължи на получено кръвонасядане в областта на коляното при затрупването му със земна маса. Организирано  и пасвало по време, тъй като осификации се получавали след хематоми в период от 6 месеца до 5 години. Експерта посочил още, че било затруднено пълното изправяне на коляното, тъй като трябвало въззиваемия да си помага с ръка. При движение се получавало накуцване, което налагало допълнителна интервенция, при която парчето кост, което пречело на движението следвало да се премахне. Тази оперативна интервенция обаче зависела от личната преценка на пациента.

В хода на въззивното производство е допусната и изготвена нова съдебно медицинска експертиза въз основа на представената медицинска документация. Вещото лице  взело предвид и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, както и извършило личен преглед на въззиваемия на 10.05.2013г. Посочено е, че веднага след злополуката въззиваемият Г. бил приет в болнично заведение за лечение и динамично наблюдение, с оглед евентуални клинични проявления на синдрома на притискане на цялото тяло или различни части от него. На 08.12.2009г. бил опериран, при което костните фрагменти са били наместени по открит метод и фиксирани с плака и винтове. Била е поставена гипсова имобилизация за 30 дни. На 16.06.2010г. бил опериран по повод травмата на дясна колянна става, а на 18.08.2010г. въззиваемият бил опериран за изваждане на металните остеосинтезиращи материали от лява предмишница.

В заключение вещото лице обобщава, че в резултат на настъпилата с въззиваемия Г. злополука на 03.12.2009г., същия получил контузия в областта на главата, гръдния кош, коремната област, счупване на тялото на лъчевата кост на лявата ръка с разместване на костните фрагменти и контузия в областта на дясното коляно. Основният механизъм, по който са били причинени тези увреждания е тъпа травма от притискане на широка повърхност със сравнително голяма сила. Счупването на лъчевата кост на лявата ръка било възможно да се дължи и на директен удар с твърд, тъп или тъпоръбест предмет. Увреждането в областта на дясното коляно се дължало преди всичко на тъпа травма от твърд, тъп предмет, довела на по-късен етап до  образуването на костно вещество в сухожилието на правия бедрен мускул.

Всички увреждания, отразени в окончателната диагноза на история на заболяването № 21676/03.12.2009г., издадена от ОТО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД Сливен се дължали на настъпилата на 03.12.2009г. злополука и се намирали в пряка причинно- следствена връзка с нея. Увреждането в областта на дясна колянна става се дължало най-вероятно на травма, получена също по време на злополуката. Вещото лице подробно обяснило, че образуването на костно вещество извън костите на човешкия скелет има травматична етиология и сравнително дълго протичане. Дължало се най-често на тъпа травма, протекла с кръвоизлив в мястото и по своя характер представлявало метапластичен процес – заместване на даден вид тъкан с костна такава. Този процес бил сравнително продължителен и може да трае месеци, дори години. Полученото от въззиваемия увреждане в областта на дясно коляно добре отговаряло да се дължи на травмата, получена по време на злополуката на 03.12.2009г.

Към настоящият момент въззиваемият Й.Г. бил напълно възстановен от контузиите на гръдния кош и корема, както и от счупването на лъчевата кост на лявата ръка. Контузията в областта на дясното коляно все още не била отзвучала. Костното вещество в сухожилието не било остранено и въззиваемия търпял все още болки при определени условия и дискомфорт. Лечението на това състояние се лекувало единствено по оперативен път. Едва след отстраняване на костното вещество следвало да се очаква пълно възстановяване на функциите на дясната колянна става и отзвучаване на болковата симптоматика.

В проведено открито съдебно заседание в хода на въззивното производство, вещото лице допълнително посочва, че непосредствено след злополуката с въззиваемия Г., същия изпитвал силни болки най-вече от счупването на лъчевата кост на ръката. Освен това въззиваемият изпитвал и затруднения в дишането заради притискането на гръдния кош и болки в коремната област и кръста.

По делото с отговора на исковата молба са представени ксерокопия от различни писмени документи, а именно извлечение от книга за инструктаж, етапна епикриза от 04.12.2009г., 2 броя преводни нареждания, справка от НАП  от 04.12.2009г., които обаче не са били заверени за вярност от страна на ответното дружество, съответно не са били приети от първоинстанционния съд, като доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата, за които са били представени. С въззивната жалба не са направени искания за събирането им от въззивната съдебна инстанция, поради което тези документи не следва да се кредитират и ценят от настоящия съдебен състав.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства, посредством разпитани свидетели – колеги на пострадалия работник, от които се установява механизма на настъпилата злополука и обстоятелството, че въззиваемия бил приет в болнично заведение непосредствено след нея.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г., които макар и дадени от брат на въззиваемия са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. От тези показания се установява още, че след злополуката и последвалите извършени операции, въззиваемият не е могъл да работи, да се обслужва сам, а изцяло  бил подпомаган в ежедневието си от неговата съпруга.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Ганева- съпруга на въззиваемия, тъй като макар и дадени от заинтересовано от изхода на спора лице съответстват на останалите доказателства по делото. От тях се установява, че въззиваемия изпитвал болки от получените увреждания и не можел да се обслужва сам, а единствено с нейна помощ. Установява се още, че болките в областта на коляното продължавали, като въззиваемия не можел да го движи без да си помага с ръка, както и че коляното  прещраквало.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля И., в частта в която сочи, че съуправителя на ответното дружество  заплатил здравните осигуровки, както и че давал на ръка пари  на въззиваемия, тъй като свидетелят не е възприел лично тези обстоятелства от обективната действителност, а е чувал за тях от други лица.

 

Изложеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност на ищеца в размер на 10 000 лв.- неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането 03.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, какъвто е настоящия случай, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира гаранционно-обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причиняването на неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.

В конкретната правна хипотеза тези предпоставки са налице. Безспорно се установи, че злополуката с ищеца – въззиваем е трудова по смисъла на чл.55 КСО, тъй като е установена по специалния предвиден за това административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.  

Въззиваемият Й.Г. следствие на претърпяната трудова злополука не е могъл да продължи своята трудова дейност, поради което въз основа на негова писмена молба трудовото правоотношение с ответното дружество било прекратено. Макар и да не е представен болничен лист или решение от ТЕЛК, от заключенията на вещите лица, изготвили съдебно медицинските експертизи се установи, че на  въззиваемия е причинена временна неработоспособност, доколкото същия е бил с поставена гипсова имобилизация на лявата ръка за срок от 30 дни, а увреждането в областта на дясното коляно е все още налично до отстраняване по оперативен път на костно вещество, отложено в сухожилието на капачето. Освен това вещото лице, изготвило втората съдебно медицинска експертиза допълни в открито съдебно заседание, че счупването на лъчевата кост на ръката на въззиваемия при нормални оздравителни процеси отшумява в рамките на около 5- 6 месеца, период през който въззиваемия не би могъл да извършва физически труд.

Установи се, че получените наранявания са в пряка причинно следствена връзка с настъпилата на 03.12.2009г. трудова злополука с въззиваемия Г. и са довели първоначално до изпитани от него интензивни физически болки, страдания и  затруднения в ежедневния бит. Макар контузиите по тялото да са отшумяли за сравнително кратък период от време – за около 20 дни, то  увреждането на  лъчевата кост на лявата ръка, респ. търпените болки, свързани с това увреждане са продължили по-дълъг период от време около 5 месеца. Следва да се отчете обстоятелството, че увреждането, респ. отлагането на костно вещество в областта на дясно коляно към настоящия момент е налично и въззиваемия не се е възстановил напълно. За пълното му възстановяване ще е необходимо извършване на още една оперативна интервенция в тази част на тялото за отстраняване на натрупаното костно вещество. Освен това не са необходими специални знания за да се приеме, че по естеството си инцидента на 03.12.2009г. е предизвикал у въззиваемия уплаха, стрес, повишена тревожност и негативни душевни изживявания.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от въззиваемия Г. морални  /неимуществени/ вреди обезщетение в размер на 6 000 лв.

Разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ повелява, че работодателят дължи обезщетение  за разликата между причинената неимуществена /в конкретния случай/ вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Както се посочи вече по-горе в изложението, по делото не е представен болничен лист или друг документ, от които да е видно какви обезщетения по ДОО, в частност за временна неработоспособност, поради трудова злополука или пенсия за инвалидност поради трудова злополука е получил въззиваемият.

Ето защо работодателят следва да поеме отговорност за сумата от 6 000 лв., на която се оценяват причинените неимуществени вреди.

В исковата си молба обаче ищецът - въззиваем е посочил / признал/, че е получил сума в размер на 390,60 лв., представляваща обезщетение по сключена застраховка със ЗАД „ДЗИ”-София. Тази сума ще следва да се приспадне от дължимото обезщетение от 6 000 лв., съгласно чл.200, ал.4 КТ или работодателят следва да бъде осъден да заплати на работника си сума в размер на 5 609,40 лв., представляваща обезщетение формирано от разликата между причинените на работника неимуществени вреди и заплатената сума по сключен договор за застраховка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 03.12.2009г. до окончателното изплащане.

Решението ще бъде отменено частично, макар и да няма формиран отхвърлителен диспозитив до пълния предявен размер на иска, тъй като съдът е изложил мотиви за това в решението си, а страните не са поискали допълване на решението в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на ответното дружество, както и в частта, с която същото е осъдено да заплати държавна такса върху уважената част от предявената претенция.

Тези суми следва да претърпят корекции с оглед дължимата крайна сума, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, определена с настоящото съдебно решение, а именно 5 609,40 лв. Освен това въззивното дружество – работодател на основание чл.78, ал.6 ГПК  ще следва да поеме и разноските по изготвените в хода на производството пред двете съдебни инстанции съдебно медицински експертизи.

Разноските сторени от ищеца Г. в производството пред районния съд са в размер на 650 лв. платен адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени, съобразно уважената част от исковата претенция. За въззивното производство разноски не е претендирал. Разноските за изготвените съдебно медицински експертизи в общ размер на 350 лв., ще следва да се поемат от въззивното дружество, което следва да ги заплати по сметка на съдебната власт.

Така въззивното дружество следва да заплати на въззиваемия Г. сума в размер на 364,61 лв., представляваща платен адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.

Въззивното дружество не е направило искане за присъждане на деловодни разноски, както за първата, така и за въззивната съдебна инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани, респ.съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 610/12.11.2012г., постановено гр.д. № 732/2012г. на районен съд гр.Сливен, В ЧАСТТА,  с която

-              на основание чл.200 КТ е осъдено търговско дружество „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Г., ЕГН: ********** ***-Б сумата над 5 609,40 лв.  до 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие на трудова злополука, настъпила на 03.12.2009г., около 13,00 ч. в изкоп, находящ се на обект „Колектор 1 – ул.Булаир” в гр.Сливен, както и в ЧАСТТА за разноските, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен искът по чл.200 КТ на Й.С.Г., ЕГН: ********** ***-Б против „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ап.*, над сумата от 5 609,40 лв. до  6 000 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Г., ЕГН: ********** ***-Б, сума в размер на 364,61 лв. /триста шестдесет и един лева и 0,61 ст./, представляваща разноски по делото – платен адвокатски хонорар в производството пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 „БУЛ-ГЕЙТ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлОС сума в размер на 574,38 лв. / петстотин седемдесет и четири лева и 0,38 ст./, от които държавна такса от 4 % върху присъденото обезщетение в размер на 224,38 лв. / двеста двадесет и четири лева и 0,38 ст./ и 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ - разноски за изготвяне на две съдебно медицински експертизи.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно решението в останалата обжалвана част.

 

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ: