Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 69

 

                                                  гр.С., дата 16.04.2013 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                                      

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно гражданско дело № 94 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е въз основа на подадена от ответника в първоинстанционното производство „Елитстрой” ООД, въззивна жалба против Решение № 1117 от 12.12.2012 г. постановено по гр.д. № 3303 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С.. С атакуваното решение, съдът уважил изцяло предявения иск, като осъдил ответника „Елитстрой” ООД да заплати на ищеца „Държавно горско стопанство – Сливен” – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие”, сумата от 3 000 лв., подлежаща на връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 440 лв., представляваща разноски по делото. Отхвърлено е предявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане, като неоснователно.

          Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство, който обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр.С.. Твърди, че е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на ответника. Поради възникналата обективна невъзможност в първото по делото открито съдебно заседание, представляващите ответното дружество нямали възможност да се явят. Поради това в 11,45 ч., преди насроченото за 13,30 ч. заседание, страната депозирала молба с искане за отлагане на делото, с приложени писмени доказателства, установяващи обективната невъзможност за явяване в съдебно заседание. Евентуално, ако се дадял ход на делото, било направено искане за допускане до разпит на двама свидетели. Съдът дал ход на делото, не се произнесъл по молбата и го обявил за решаване. С оглед на изложеното жалбоподателят твърди, че несъбирането на своевременно поисканите гласни доказателства, е довело до неизясняване на фактическата обстановка по делото, предвид направените в отговора възражения, а това от своя страна довело до необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Районният съд допуснал нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК, тъй като с доклад на делото не дал указания на ответника, че не сочи доказателства за факти и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба. Освен допуснатите процесуални нарушения, постановеното решение било неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Необоснован бил изводът на съда, че не е налице липса на съдействие от страна на възложителя. Съдът неправилно изключил представените по делото фактури, като неотносими към спора, тъй като от тях не ставало ясно, че строителните материали са закупувани за изпълнение на задължението по договора за ремонт. Необоснован бил изводът на съда, че ответното дружество не е претърпяло вреди от липсата на съдействие от страна на възложителя. От представените по делото с отговора писмени доказателства и липсата на възражение от ищеца по тях, безспорно се установявали загубите на дружеството от липсата на кредиторово съдействие. Поради необоснованост на фактическите изводи, съдът приложил неправилно материалния закон, като приел, че възражението за прихващане е неоснователно.

         Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да отхвърли предявения иск или ако приеме, че същият е основателен, да признае за основателно възражението за прихващане. Претендира разноски за две инстанции.

         Във въззивната жалба с оглед на оплакването за допуснати процесуални нарушения е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели: А. В.В., с адрес за призоваване: гр.С., кв. „Р.”, бл.*, вх.*, ап.* и Г.Л.Н.,***, с чиито показания въззивника цели да докаже, че многократно ответното дружество е настоявало да му бъде предоставено разрешението за строеж, че ищецът не е осигурил достъп до обектите за започване на ремонтни дейности, че материалите посочени във фактурите са закупени за тази дейност и блокирането на средства на дружество, поради липса на строително разрешение и неосигурен достъп до обектите на ремонта, че с бездействието си възложителят е станал причина въззивника да пропусне да реализира обичайната си печалба от подобен род дейности.

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Не били налице посочените в жалбата процесуални нарушения, тъй като страната не се явила в съдебно заседание на посочения ден и час. С факта, че възложителят превел сумата от 3000 лв., като авансово плащане за извършване на ремонтни дейности, изявил категоричното си намерение да бъде извършен ремонт, поради което възраженията за липса на съдействие били несъстоятелни. Счита, че фактическият състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД е доказан. Неоснователно било възражението на ответника за прихващане, тъй като съдът правилно приел, че липсва връзка между приложените писмени доказателства и действителните отношения между страните.

                  С оглед на изложеното, моли въззивният съд да остави жалбата без уважение.

                 С мотивирано определение от закрито съдебно заседание от 19.02.2013 г. окръжният съд е уважил доказателствените искания на въззивника.

                  В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, представлява се от неговия управител – М.И. и от процесуален представител по пълномощие – адв.А. жт АК - Сливен. Страната не възразява по доклада на жалбата и отговора. Няма други доказателствени и процесуални искания. По същество процесуалният представител на дружеството пледира жалбата да бъде уважена, като основателна, а първоинстанционното решение отменено. Иска определяне на срок за депозиране на писмени бележки по делото, но не представя такива. Претендира разноски за въззивна инстанция и представя списък по чл.80 от ГПК.    

                  В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.3 от ГПК. Няма възражения по доклада. Представителят оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

                  С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

                  При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първа инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.

                  Настоящият състав на Слвенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар и да не споделя крайните правни изводи.                 

                  Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди наличие на обогатяване чрез пряка престация. При иск с правно основание по  чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД какъвто е този, по който Сливенски районен съд се е произнесъл с обжалваното решение, базисното твърдение в исковата молба на настоящия въззиваем е било, че претендираната от него сума му се дължи обратно от страна на търговеца - ответник поради неосъществяване на основанието, с оглед на което тя е била платена от ищеца, т.е. твърдението се свежда до липса на договор между страните по спора. Районният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, с оглед предмета на доказване при иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 - ро от ЗЗД.

                  С иск по  чл. 55, ал. 1, предл. 2 - ро ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. За да са налице вторият и третият фактически състави на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало, или, че макар и възникнало, последното е отпаднало с обратна сила. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е било да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

                  Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до различни правни изводи от тези на районния съд, които от своя страна обуславят отхвърляне на ищцовата претенция.

                   Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване.

                  Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г., IV г. о., ГК. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/79 г. в хипотезата на  чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието.

                   От събраните пред въззивния съд свидетелески показания и писмените доказателства по делото се установява, че през 2008 г. между страните е сключен договор за основен ремонт на административните сгради на ГСУ – Раково и ГСУ – Бяла на обща стойност 18 000 лв., по силата на който възложителят „Държавно горско стопанство – Сливен” – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие” е възложил на изпълнителя „Елитстрой” ООД, да извърши ремонт на покрива на едната сграда,  а на другата сграда - ремонт на покрива и подмяна на дограмата. Безспорно е по делото, че ищецът е извършил авансово плащане в полза на ответника, по сключения договор за ремонт в размер на 3 000 лв., представляваща частично плащане по фактура № 123/03.12.2008 г. за извършване на СМР на горепосочените обекти, с уговорката фирмата изпълнител да закупи с тях част от необходимите строителни материали. Безспорно е между стрните, че не е съставен Протокол/акт обр.19 за извършените работи, защото такива въобще не са били извършвани.     

                  При тези данни по делото въззивният съд намира, че правоотношенията между страните следва да се уреждат не на плоскостта на неоснователното обогатяване, а като неизпълнение на договорни задължения. След като е налице договор между страните  и същият не е развален, няма основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението му на отпаднало или неосъществено основание на плоскостта на института на неоснователното обогатяване. Към момента плащане на сумата от 3 000 лв. е съществувало валидно основание за получаването на сумите от ответника и основанието за плащането им не е отпаднало с обратна сила. В случая между страните действително са съществувал договорни отношения, по силата на които ответното дружество е следвало да извърши определени действия във връзка с ремонт на посочените сгради на ищеца, за която услуга последният е заплатил на ответника авансова сума в размер на 3 000 лв. От обстоятелството, че договор за ремонт в писмена форма не е бил сключен, не може да се направи извод, че между страните не е налице облигационна обвързаност, тъй като формата не е лемент от фактическия състав на договора. Наведените от ищеца основания сочат на претенция във връзка с неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника - чл. 79 ЗЗД, но липсват твърдения за това, че договорът между тях е прекратен, липсват и доказателства за виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. Ищецът неправилно свързва неосъществяването на ремонта с отпадане на основанието за престиране на ищеца по сделката. Съобразена правната характеристика на този договор като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Формата не е елемент от фактическия състав на този вид договор и е налице валидно сключен договор за СМР, от момента на постигане между договарящите на съгласие по отношение възложената за изпълнение работа.

                  Втората от хипотезите на чл.55 от ЗЗД винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено. Съгласно Постановление на пленума на ВС № 7/79 г. в хипотезата на  чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието. Престираната сума е с оглед очаквано в бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено, а настоящият случай не е такъв.

                    От друга страна ищецът не е предявявил претенция за неизпълнение на договорни задължения в настоящото производство, нито с исковата молба, нито с изрично извършеното й уточнение в съдебно заседание пред въззивна инстанция.

                   При така установените фактически данни неправилно районният съд е приел за установено, че разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответното дружество по иска и обедняването на ищеца, без правно основание за това. Под правно основание се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на чужда работа без поръчка и др. Ответното дружество чиято е тежестта на доказване, е установило по делото в инстанциите по съществото на спора, правното основание на обогатяването си с процесната сума за сметка на ищеца, поради което неправилно е прието с първоинстанционнното решение, че дължи връщането на получената без основание сума на ищеца, за чиято сметка се е обогатил. В изпълнение на служебните си правомощия по преценка на събраните по делото доказателства районният съд при правилно определено от него, предвид посочените в исковата молба юридически факти, правно естество на претендираното право, е изградил несъответстващ на същите правен извод, че страните не са обвързани от валидно сключен помежду им договор, което от своя страна изключва приложението на института на неоснователното обогатяване.

                   От изложеното следва извод, че няма основание да се претендира връщане на авансово платената сума за изпълнението, тъй като е получена с основание към момента на плащането й. При тези данни по делото въззивният съд намира, че правоотношенията между страните следва да се уреждат не на плоскостта на неоснователното обогатяване, а като неизпълнение на договорни задължения. След като между страните е налице договор и същият не е развален, няма основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението му, нито поради неосъществено, нито на отпаднало основание  и изобщо на плоскостта на неоснователното обогатяване. Въззвинят съд не дължи произнасяне по възражението на ответното дружество за прихващане, тъй като същото е евентуално, т.е. обусловено е от уважаване на ищцовата претенция.

                   С оглед изхода на процеса и отмяната изцяло на решението на районния съд, отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззивника, сторените от него за тази инстанция в размер на 285 лв. Въззвинкът не е представил доказателства за направените пред районния съд разноски, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по тях.

                   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

                                               

  

                                                           Р      Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1117 от 12.12.2012 г. постановено по гр.д. № 3303 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.С., с което е осъден „Елитстрой” ООД, ЕИК 119662111, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „С. К.*-*, да заплати на „Държавно горско стопанство – Сливен” – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие”, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „О.” № * сумата от 3 000 лв., подлежаща на връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на сумта от 440 /четиристотин и четиридесет/лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ предявения от „Държавно горско стопанство – Сливен” – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие”, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Орешак” № 15А срещу „Елитстрой” ООД, ЕИК 119662111, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „С.к.*-*, иск за заплащане на сумата от 3 000 лв., подлежаща на връщане на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2012 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА „Държавно горско стопанство – Сливен” – териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие”, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „О.” № * да заплати на „Елитстрой” ООД, ЕИК 119662111, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв. „С. К.*-*, направените разноски по делото пред въззивна инстанция в размер на 285 лв. /двеста осемдесет и пет лева /.

 

                   Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

          

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                             2.