Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 67

 

гр. Сливен, 14.03.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 95    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение № 1240/20.12.2012 г. по гр. д. № 4697/2012 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от ЗК „Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. С.,Р.К.С.,УЛ.Ю.* против Община- Сливен иск с правно основание чл. 213 о КЗ за заплащане на сумата 133. 02 лв., като неоснователен.  Със същото решение Община – Сливен е осъдена да заплати на ЗК „Уника” АД законната лихва върху сумата от 133.02  лв. за периода от 01.10.2012 г. до 30.10.2012 г., както и сумата от 290 лв., представляваща разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ответната община, в която се твърди, че решението е неправилно. До момента на предявяването на иска Община – Сливен не е била известена за настъпилата щета и не е получавала  покана за доброволно плащане. Поради това се твърди, че осъждането за заплащане на законната лихва  е неправилно. Неоснователно се явявало искането за заплащане на направените разноски, дължащо се на бездействието на ищецът, който своевременно не е предявил плащането по доброволен път.  Освен това решението било неправилно и поради неправилното прилагане на материалния закон по отношение на акцесорната претенция и момента, от който длъжникът се счита в забава. Твърди се, че присъдените разноски са значително завишени и недоказани. Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите. Претендират се разноски пред тази инстанция.

 

В срока по чл. 263 от ГПК  е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. Твърди се, че наведените оплаквания са изцяло неоснователни, а решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.  Неоснователно е възражението, че не се дължат лихви. Исковата молба има характер на покана и фактът на плащане на главницата не освобождава ответника от задължените за заплащане на лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на плащането. На второ място: След като исковете са се явили основателни, то е налице повод от страна на ответника за завеждането им и той дължи направените от ищеца разноски в производството. Поради това се иска  решението да бъде потвърдено.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивната община, редовно призована, не се явява представител. Постъпило е писмено становище с което се моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска за лихва.

Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 213 ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 133.02 лв. е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Сумата е била дължима към момента на подаването на исковата молба и впоследствие е платена доброволно, но това е станало в хода на процеса и съдът правилно го е приел. Поради това, че заплащането е станало след завеждането на исковата молба, претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата се явява основателна за периода от датата на подаването на исковата молба до датата на плащане, защото ответникът е изпаднал в забава и дължи нейното обезщетяване.От друга страна ответникът с поведението си е станал причина за подаването на исковата молба и започване на производството, поради което той дължи и заплащането на направените от ищеца разноски. В случай е неприложима хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като е видно, че ответната община макар и да е заплатила главницата, е оспорвала претенцията за заплащането на лихвата за забава.  Присъдените  разноски на ищеца не се явяват прекомерни с оглед фактическата правна и фактическа сложност на делото, поради което не следва да бъдат намалявани от въззивния съд, съгласно нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1240/20.12.2012 г. по гр. д. № 4697/2012 на РС – Сливен.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: