Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      87

 

       гр. Сливен,  11.12.2013г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря К.И. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. №  96 по описа на СлОС за 2013 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е искова молба от Н.П.Б., чрез адв. Б. С. ***, против Прокуратурата на РБ, в която се твърди, че с Постановление от 12.11.2007 г. РП – Сливен е образувала наказателно производство срещу ищеца и с Постановление от 14.01.2008 г. той е бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на 30.08.2007 г. в гр. Сливен причинил средна телесна повреда на П.К.А., изразяваща се в разкъсване на предна кръстна връзка на дясното коляно с разкъсване на вътрешна колатерална връзка, както и увреждане на вътрешния менискус, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник – престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК. Обвинителен акт бил внесен в край на м. април 2008 г., по повод на който било образувано НОХД № 742/2008 г. по описа на РС – Сливен. Твърди се, че с присъда № 807/10.11.2009 г. подс. Н.Б. бил признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В нарушение на закона Б. бил признат за виновен за причинена на А. лека телесна повреда по хулигански подбуди, каквото обвинение не се съдържало в обвинителния акт. Поради цитираното съществено процесуално нарушение Окръжен съд – Сливен, със свое решение отменил присъдата на първоинстанционния съд и върнал делото за ново  разглеждане от друг състав. Било образувано ново НОХД № 778/2010 г. по описа на РС – Сливен, по което с присъда № 517/16.5.2012 г. СлРС отново признал подс. Н.Б. за невиновен и го оправдал изцяло по предявеното му обвинение. Срещу цитираната присъда РП – Сливен депозирала протест, като с решение на въззивна инстанция присъдата била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Било образувано ново, трето поред НОХД № 1516/2011 г. на  РС – Сливен, което приключило с Присъда от 11.07.2012 г., с която за трети пореден път подс. Н.Б. бил признат за невиновен и оправдал изцяло по предявеното му обвинение. С решение по ВНОХД № 394/12 г. въззивната инстанция потвърдила изцяло присъдата на РС – Сливен в оправдателната й част.

         Предвид гореизложеното се претендира обезщетение от Прокуратурата на РБ за претърпени неимуществени вреди, които са пряка последица от водения срещу ищеца пет години наказателен процес, респ. от неправомерно повдигнатото срещу него обвинение за извършено умишлено престъпление, без такова да е извършено. Неимуществените вреди са конкретизирани като: злепоставяне пред близки, роднини и приятели, накърняване на доброто му име в обществото, намаляване работоспособността, силен психоемоционален стрес от загубване доверието на близки и приятели, притеснение и загуба на самочувствие, силен психоемоционален стрес от участие в следствени действия и съдебни заседания като подсъдим в продължение на пет години, влошаване здравословното състояние, изпадане в паника, непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение. Описаните неимуществени вреди ищецът оценява на сумата 30 хил.лв., ведно със законната лихва, начислена от 19.12.2012 г. – датата на постановяване на решението на въззивната инстанция до окончателното изплащане на присъдената сума.

         Исковата молба е връчена редовно на Прокуратурата на РБ, като в законоустановения срок е депозиран отговор по нея. В същият се оспорва исковата претенция изцяло, както по основание, така и по  размер. Посочва се, че не се сочат доказателства за претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. Сочи се още, че видно от приложената експертиза от 23.11.2009 г. на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински”, трето вътрешно отделение, е видно, че ищецът страда от захарен диабет, установен през 2000 г. и по време на престоя в отделението е в добро общо състояние, адекватен, контактен, ориентиран по време и място. В отговора се посочва още, че липсват обективни доказателства, че Прокуратурата на РБ е разпространявала по какъвто и да е начин информация в обществото, която да дискредитира доброто име на ищеца, като липсват доказателства и за влошеното здравословно състояние, като пряк резултат от воденото срещу него наказателно преследване.

         Твърди се още, че досъдебната фаза на процеса е продължила в разумен и законосъобразен срок – от 12.11.2007 г. до внасянето на обвинителния акт на 17.04.2008 г., т.е. малко над пет месеца. От тогава до 19.12.2012 г. производството се намира в съдебен стадий и прокуратурата не може да носи отговорност за продължителността на процеса в тази му част. Твърди се наличието на обстоятелства по ч. 5 от ЗОДОВ, изключващи или намаляващи значително отговорността на държавата за вреди. Претендира се отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

         В с.з. Ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Представя подробни писмени бележки.

         В с.з.  Прокуратурата на РБ се представлява от представител по закон, който оспорва изцяло исковата претенция и моли за отхвърлянето й, респ. намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

         След анализ на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното :

С Постановление от 12.11.2007 г. РП – Сливен е образувала наказателно производство срещу ищеца и с Постановление от 14.01.2008 г. той е бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че на 30.08.2007 г. в гр. Сливен причинил средна телесна повреда на П.К.А., изразяваща се в разкъсване на предна кръстна връзка на дясното коляно с разкъсване на вътрешна колатерална връзка, както и увреждане на вътрешния менискус, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник – престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК.

Обвинителен акт е бил внесен в края на м. април 2008 г., по повод на който било образувано НОХД № 742/2008 г. по описа на РС – Сливен. С Присъда № 807/10.11.2009г. подс. Н.Б. бил признат за НЕВИНОВЕН и оправдан по предявеното му обвинение, като е признат за виновен за причинена на А. лека телесна повреда по хулигански подбуди. Присъдата е била обжалвана и протестирана, като  Окръжен съд – Сливен, със свое решение отменил присъдата на първоинстанционния съд и върнал делото за ново  разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Било образувано ново НОХД № 778/2010 г. по описа на РС – Сливен, по което с Присъда № 517/16.5.2012 г. СлРС отново признал подс. Н.Б. за невиновен и го оправдал изцяло по предявеното му обвинение. Срещу цитираната присъда РП – Сливен депозирала протест, като с решение на въззивна инстанция присъдата била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Било образувано ново, трето поред НОХД № 1516/2011 г. на  РС – Сливен, което приключило с Присъда от 11.07.2012 г., с която за трети пореден път подс. Н.Б. бил признат за невиновен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение.

С решение по ВНОХД № 394/12 г. въззивната инстанция потвърдила изцяло присъдата на РС – Сливен в оправдателната й част. Решението е влязло в сила на 19.12.2012г.

По време на наказателното производство на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Подписка”.

         От разпита на св. М. и св. Б. се установява, че по време на годините през които е било поддържано обвинението срещу ищецът, той се е затворил в себе си и не е споделял за станалото дори с децата си, т.к. е изпитвал срам, дълбока обида и унижение. Преустановил е контакти с близки, поради изпитвано неудобство от случилото се. Изпадал е в отчаяние, угнетение, депресия. Загубил е съня си. Преди всяко съдебно заседание, а и след това е бил отпаднал, изпитвал слабост и изтощение. За ищеца е било въпрос на чест да докаже своята невинност, като в противен случай е бил готов да си постави смъртоносна доза инсулин. При всяко силно вълнение е било необходимо да поставя по – високи дози инсулин. Заради влошеното здравословно състояние не е могъл да си намери работа и да си осигури необходимия за пенсиониране трудов стаж. Променено психическо състояние на ищеца е оказало негативно влияние и върху семейните отношения в дома.

По делото е изслушана комплексна психиатрична – психологична експертиза, като вещите лица след проведен преглед посочват, че преди обвинението ищецът е имал висока самооценка, бързо и успешно кариерно развитие, известност и уважение сред обществеността. По време на поддържаното обвинение срещу него, в периода 2008г. – 2012г. ищецът е имал прояви на субективен дистрес, изразени най – вече в дните и седмиците преди и след съдебните заседания. Тези прояви са били от кръга на тревожно – депресивните състояния, имали са преходен характер и ищецът не е търсил специализирана помощ за справянето с тях. Вследствие на тези прояви се е влошило качеството на живот на ищеца, който ограничил силно контактите си и се наложило да спре да работи. Загубил доверие в институциите и в системата на правораздаването. Изпитвал неудобство и срам от ситуацията, в която се намира, което влияело на самочувствието му и го карало да мисли, че доброто му име е очернено. Независимо от положителния краен резултат, ищецът приема, че вече не може да се върне към предишното си ниво на функциониране и обидата и разочарованието остават трайни за него.

Ищецът в с.з. чрез процесуалния си представител е оттеглил искането си за назначаване на съдебно – медицинска експертиза относно здравословното състояние на същия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви кредитира изцяло. Съдът даде вяра и кредитира изготвеното по делото експертно заключение на изслушаната комплексна психиатрична – психологична експертиза, като изготвена от компетентни и добросъвестни вещи лица.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

         Предявеният иск е с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ и чл. 13 от ЕКПЧОС.

Искът е предявен срещу  

 

Прокуратурата на Република България, за присъждане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в периода от пет години, а именно от 14.01.2008 г до 19.12.2012г.

Искът е доказан по основание, но в завишен размер.

Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК в продължение на пет години. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът три пъти постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление са причинили на ищеца, който е бил с чисто съдебно минало, неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни и стресиращи психични изживявания за периода от 5 години, през който е бил обвиняем за престъпление от общ характер, както и в породени отрицателни емоции от отражението, което фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имало пред децата и семейството, пред близки и познати, приятелите, както и пред обществото в града. Установена е и пряката причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение, претърпените вреди, техния интензитет и трайност.

Предвид продължителността на незаконното повдигане и поддържане на обвинение, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на ищеца и неговото обществено положение, интензитета на търпените от него психични страдания и отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 14 000 лв. би била адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди.

Предвид обстоятелството, че правото на обезщетение по чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент и същото става изискуемо, то в случая законна лихва върху сумата 14 000 лв. се дължи от 19.12.2012г. до окончателното изплащане.

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 30000 лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция. Ищецът е извършил разноски за държавна такса в размер на 10.00 лева, като следва да му бъдат присъдени 5.00 лева.

         С оглед изхода на правния спор и съгл.  чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответника следва да заплати по сметка на СлОС сумата в размер на 370 лева – възнаграждение на вещи лица.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р    Е    Ш   И

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.* ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата в размер на 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2012г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 30 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.* ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Б. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата в размер на 5.00лева - деловодни разноски.

 

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд сумата в размер на 370 лева – възнаграждение на вещи лица.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                              

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :