Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 06.03.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шести март през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 97 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 277/02.01.2013г. по гр.д. № 250/12г. на НзРС, с което са отхвърлени като недоказани предявените при условията на обективно кумулативно съединяване от  „Силвър стар” ООД, гр. Стара Загора против Д.Б.Б. искове за заплащане на сумата 8 130, 00 лв., представляваща продажна цена на подробно описани родово определени движими вещи – семена слънчоглед за посев и семена царевица за посев, по фактура №0331/29.10.2011г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 278, 65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за периода от 24.11.2011г. до 23.03.2012г., и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението, като счита, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Заявява, че изводите на съда не съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Неправилно РС е приел, че не са ангажирани безспорни доказателства, установяващи облигационна връзка между страните. Твърди, че видно от представените по делото документи, ищецът, в качеството си на търговец, е отразил в счетоводните си книги извършената продажба на семена на ответника. Посочва, че са съставени 3 броя приемо-предавателни протокола и данъчна фактура, които представляват безспорни доказателства за действителното прехвърляне от страна на ищеца върху ответника на собствеността върху описаните във фактурата стоки. Въззивникът заявява още, че е установено, че търговските му книги са водени редовно, и съгласно разпоредбите на ТЗ те се ползват с доказателствена сила спрямо третите лица. В случая представените от него извлечения от книгите му, могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки и наличие и липса на активи, и могат да служат като доказателство против насрещната страна. Също така твърди, че представената фактура, като частен свидетелстващ документ, ценена с оглед и на другите доказателства, доказва извършването на сделката, описана в нея. Свидетелските показания също еднозначно доказвали облигационната връзка между страните, основаваща се на неформален договор за покупко-продажба. Не е оборена от ответника доказателствената сила на приемо-предавателните протоколи и е безспорно установено както постигането на съгласие между страните, така и реалното предаване и лично получаване от ответника на стоката. Тъй като купувачът не е изпълнил основното си задължение – да заплати продажната цена, той следва да бъде осъден да я заплати, заедно с обезщетение за забава. Поради  изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло исковете както са предявени. Претендира разноските.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Излага последователно контрааргументи, с които оборва всички инвокирани в нея оплаквания, като сочи съображения относно правилността на атакуваното решение. Счита, че исковете са недопустими, евентуално -  неоснователни, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 28 от ЗСТЗ, развива подробни доводи, аналогични на поддържаните пред РС. С оглед това, въззиваемият моли настоящата инстанция да потвърди обжалвания акт. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от гледна точка на фактологията, изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав, макар и по различни съображения, споделя и крайните правни изводи на РС.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът, въззивник в това производство, претендира реално изпълнение на парично задължение по сключен неформален договор за продажба на семена  слънчоглед и царевица.

На първо място следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Правното основание на един иск се извлича не само от петитума, а от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, представляваща виждането на ищеца за това какво е неговото право и по какъв начин е засегнато. Доколкото тя е пълна и ясна – съдът сам определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска.

В случая, от изложеното в исковата молба е видно как самият ищец характеризира спорното право и е несъмнено, че съдът е сезиран с главна и акцесорна претенция, почиващи на договорно основание и това е защитата, търсена от ищеца.

Недискутируемо е, че ищецът е търговец и в предмета му на дейност влиза търговия със селскостопански продукти. Обект на спорните взаимоотношения са определени количества семена за слънчоглед и царевица, които ищцовото дружество твърди, че е продало на ответника, а последният не е изпълнил основното си насрещно договорно задължение – да заплати тяхната цена.

Съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 1 от ТЗ, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, което е безспорно в случая. Независимо, че ответникът-купувач е физическо лице, съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, след като за ищеца-продавач, както се установи, сделката е търговска.

Така е явно, че процесните взаимоотношения между страните следва да се регулират от разпоредбите на ТЗ и, евентуално – от тези на специален закон, при субсидиарно приложение на ЗЗД. Ищецът твърди наличие на сключен с ответника неформален договор за покупко продажба на родово определени движими вещи – семена на царевица и слънчоглед. Съгласно нормата на чл. 293 ал. 1 от ТЗ по начало за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или друга форма, такава се изисква само в случаите, предвидени от закон. Именно такова изключение от общото правило на чл. 293 ал. 1 от ТЗ, е заложено в разпоредбата на чл. 28 ал. 1 от ЗСТЗ /Закон за съхранение и търговия със зърно/. Тази норма издига писмената форма като условие за валидност на сделката, а не й придава значение само на форма за доказване. Непререкаемо е, че вещите, предмет на твърдяната продажба, влизат в режима на регулация на ЗСТЗ, тъй като съгласно пар. 1 т. 1 от ДР, царевицата и слънчогледът, във всякакъв вид, представляват ”зърно” по смисъла на същия закон.

Поради това, за да се приеме, че между страните са възникнали надлежни договорни отношения, следва да е налице сключен писмен договор, какъвто ищецът, черпещ изгодни за себе си правни последици от наличието на този положителен факт, не е представил. Освен това липсват по делото и  доказателства, с оглед изискването на чл. 23 ал. 1 от ЗСТЗ, че ищецът е регистриран в Националната служба по зърното. След като в предмета му на дейност е включено, като част от занятието му, търговия на едро със селскостопанска продукция и той е представил доказателства, че има склад, съгласно ал. 3 на чл. 23, където извършва товаро-разтоварни дейности, теглене и предаване на стоки – семена и торове, то той е „търговец на зърно” по смисъла на чл. 23 ал. 1. Налице е изрична законова забрана по ал. 2  на чл. 23, нерегистрирано по ЗСТЗ лице да извършва дейности по ал. 1 – включително продажба на зърно в първоначален, преработен или обработен вид. Това също поставя самостоятелно под съмнение валидността на сключения договор, независимо от формата му.

В обобщение - щом липсва действителна търговска сделка, по отношение основателността на настоящия главен иск е без значение дали фактически е предадено някакво количество семена на ответника или не. Както се посочи вече, ищецът изрично се позовава на наличие на договорна облигационна връзка и търси реализиране на договорна отговорност. След като между страните не е доказано да е сключен валиден договор с твърдяния предмет, отношенията между тях не могат да се разглеждат и разрешават на тази плоскост.

Следва да се отбележи, че в случая представената от ищеца фактура №0331/29.10.2011г. не може да неутрализира липсата на писмен договор, независимо дали съдържа всички реквизити по чл. 7 от ЗСч, тъй като тя не приобретава в пълнота тези съществени елементи, доказващи съвпадение на две насрещни волеизявления. Тя би могла да „замести” писмената форма “ad probationem” /за доказване/, но не и тази “ad solemnitatem” – за действителност, щом такава е императивно разписана от законодателя.

По същата причина свидетелските показания за установяване сключването и параметрите на договора също са недопустими, с оглед забраната на чл. 164 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Поради изложеното претенцията за изпълнение на парично задължение за заплащане на продажна цена по договор за продажба на семена слънчоглед и царевица, е неоснователна и следва да се отхвърли.

В този смисъл е излишно да се обсъждат въпросите дали ищецът действително е предавал някакви количества семена, кога и по какъв начин е сторил това, каква е била стойността им, на кого ги е предал и дали ответникът ги е получил лично, както и дали лицата, подписали приемо-предавателните протоколи са могли и са действали от негово име и за негова сметка.

В действителност всички доводи на ищеца-въззивник, изложени във въззивната жалба, по същество аргументират единствено твърдението за предаване на вещите, но не обосновават твърдяния правопораждащ факт – сключването на търговския договор, който отново е поставен като източник на задължението в основата на жалбата. Въззивникът анализира представените доказателства в светлината на фактическото доставяне на семената, привежда съображения относно правната тежест и сравнява доказателствената стойност на различните ангажирани доказателствени средства, като ги коментира единствено във връзка с предаването, получаването на семената и съставянето на различните счетоводни документи.

Тези факти биха били относими, ако източникът на облигационното отношение, на който ищецът се позовава, е извъндоговорен. При евентуална претенция за неоснователно обогатяване във фокуса на изследването биха попаднали фактите, касаещи разместването на имуществените блага и релевираните твърдения за реално предаване от страна на ищеца на точно определени по вид, количество и стойност вещи, и същевременно тяхното получаване точно от посочения ответник. В този случай цитираната фактура би могла да послужи, евентуално, за удостоверяване на факта на доставката, който, от своя страна – да породи основание за плащане, различно от договорното.

Както се посочи, обаче, ищецът категорично и еднозначно сочи като източник на облигационните отношения с ответника сключен договор и търси защита на свое накърнено материално право, произтичащо от договорни отношения. Евентуален или алтернативно съединен иск не е предявяван на друго основание при същия петитум и съдът не може своеволно да напуска пределите на правораздавателната власт, очертани с исковата молба, или да подменя заявеното основание с друго без надлежно изменение по реда на ГПК.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността, а оттам – и отхвърлянето, на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата, възлизащо на 278, 65 лв. от датата на получаване на фактурата, до завеждането на исковата молба. Неоснователна е и претенцията за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главната сума от завеждането на исковата молба до окончателното й  изплащане, и тя също следва да бъде отхвърлена.

Така, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивницата, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 400 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 277/02.01.2013г. по гр.д. № 250/12г. на НзРС.

 

ОСЪЖДА „Силвър стар” ООД, гр. Стара Загора да заплати на Д.Б.Б. направените по делото за тази инстанция разноски в размер на 400 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.                              

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: