Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 68

гр. Сливен, 15.03.2013г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на тринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 98 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство Н.Т.П. *** насочена против Решение № 1135/04.12.2012г. по гр.д. № 3756/2012г. на СлРС.

С атакувания съдебен акт съдът уважил частично исковата претенция по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  гр.Сливен за признаване на установено по отношение на ответника П., че последния дължи на ищцовото дружество  сума в размер на 496,48 лв., представляваща главница за ползвана, но не заплатена питейна вода на обект с административен адрес: гр.Сливен, кв.”Българка”, бл.37, Вх. В, ап.1 за периода от 01.04.2009г. до 30.04.2012г., като искът е отхвърлен над уважената част до пълния предявен размер, като неоснователен.

С решението съдът уважил частично и предявеният иск с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 80,58 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение към 01.06.2012г., като искът до пълния предявен размер от 101,53 лв.  отхвърлил като неоснователен. Ответникът П. е осъден да заплати на ищцовото дружество и деловодни разноски в размер на 209,75 лв., съобразно уважената част от исковите претенции.

Въззивникът счита, че неправилно съдът признал за установено, че дължи сумата от 80,58 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение, а сумата от 496,48 лв.- начислена за доставена и разходена вода, въззивникът желае да изплати разсрочено и безлихвено след сключено споразумение с въззиваемото дружество. Твърди се още, че проблема на входа не бил решен и единственото, което било направено от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД Сливен е подмяна на индивидуалните и общия водомер, но въпреки това разликата при отчитането им продължавала да надхвърля 20%. Освен това, въззивникът обжалва решението и в частта за присъдените в негова тежест деловодни  разноски в размер на 209,75 лв. Смята, че въззиваемото дружество е допуснало редица нарушения на закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, подробно описани в жалбата, в резултат на които той е изпаднал в качеството на длъжник, като разноските за воденото съдебно производство следвало да се поемат изцяло от това дружество. Иска се отмяна на решението в частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, както и в частта за присъдените разноски.

Претендира деловодни разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор от ответната по жалбата страна не е подаден.

В същия срок не е депозирана  насрещна въззивна жалба.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощник в лицето на съпругата си, редовно упълномощена с писмено пълномощно от 12.03.2013г., която поддържа въззивната жалба.

Въззиваемото дружество, редовно призовано се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното решение.

Във въззивното производство доказателства не са събирани

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пределите очертани с въззивната жалба и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд изцяло споделя и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материално правните норми, приложими към настоящия спор.

Въззиваемото дружество предявило положителен установителен иск по чл.422 ГПК /след надлежно проведено заповедно производство в ч.гр.д. № 2959/2012г. по описа на СлРС, приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на ищцовото дружество, произтичащо от доставена и консумирана от ответника питейна вода и други ВиК услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/ и иск с правна кволификация чл.86 ЗЗД.

По делото не е спорно, че ответника П. е потребител на В и К услуги, предоставяни от оператора „В И К - Сливен” ООД гр.Сливен по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „В и К”-Сливен /ОУ ВиК Сливен/, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, както и по силата на чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изд.от министъра на регионалното развитие и благоустройство / обн. ДВ бр.88/08.10.2004г./.

Въпросът, който се поставя с въззивната жалба касае начислената сума за забавено изпълнение на задължението за заплащане на доставена, респ. консумирана вода за битови нужди. Въззивникът счита, че не дължи заплащане на лихви, а същите следва да се поемат от дружеството ищец в първоинстанционното производство, доколкото следствие допуснати нарушения на нормативни актове, в това число Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, въззивникът като потребител е изпаднал в качеството на длъжник.

Както се посочи по-горе отношенията между страните в конкретния правен спор се регулират от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „В и К”-Сливен, както и от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2, вр. чл.6, т.2 от ОУ ВиК Сливен, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. При неизпълнение в срок на това задължение потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгл.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора / арг. от чл.42 ОУ; чл.40, ал.1 и чл.43, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г./.

Анализът на посочените норми, обуславя категоричния извод за дължимост на обезщетение за забавено изпълнение от страна на въззивника, тъй като същия не спори, че не е заплатил задълженията си в срок. Неспазване на задължения от страна на ВиК оператора, каквото обстоятелство твърди въззивната страна не може да бъде санкционирано с освобождаване от заплащане на дължими суми, вкл. и тези за забавено изпълнение на основното задължение на потребителите – заплащане на фактурираните суми от ползвани ВиК услуги.

Що се отнася до възраженията, касаещи начислявани от ВиК оператора суми при разпределяне на показания от общия водомер на жилищния вход, съдът намира същите за неоснователни, доколкото тези суми не са били присъдени с първоинстанционното решение. Съдът ги е приспаднал, като приел, че искът в тази част не е доказан от ищцовото дружество.

Въпросът за основателността или неоснователността на начисляването на сумите от общия водомер въобще не е бил разглеждан от първоинстанционния съд, а настоящия въззивен съдебен състав не би следвало да го обсъжда, доколкото не е сезиран с въззивна жалба или насрещна въззивна жалба от ВиК дружеството. Следва да се отбележи, че и при неоснователно начислени суми потребителят не е освободен от заплащането им. При разлика в отчетеното количество вода по общия водомер и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по –голяма от двадесет на сто, в седем дневен срок операторът уведомява упълномощения представител на етажната собственост, а цялостната процедура, която следва в такъв случай е уредена в чл.32, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/2004г. Установяването на разлики по-големи от двадесет на сто не е основание за неплащане на изразходваното количество вода – арг. от ал.7 на същата разпоредба.

Освен това потребителят разполага с възможност за подаване на възражение срещу определената дължима сума / т.е. след фактурирането/ пред ВиК оператора в срок от седем работни дни, считано от датата на получаване на фактурата. Нещо повече дори подаването на такова възражение не освобождава потребителя от заплащане на дължимата сума – чл.32 от ОУ  и чл.40 от Наредба № 4/14.09.2004г. В случай, че потребителя не е съгласен от отговора на оператора по направеното възражение, то същия разполага и с  право да подаде жалба до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по всички въпроси, свързани с прилагането на закона, цитиран от въззивника - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ - арг. от чл.5, т.6 ОУ ВиК - Сливен.  

Нарушенията допускани от ВиК операторите, свързани с неспазване на права и задължения по договорите, сключени при бщи условия за предоставяне на ВиК услуги се санкционират  от председателя на ДКЕВР или упълномощено от него длъжностно лице чрез налагане на имуществена санкция на съответния ВиК оператор – чл.38, ал.2 ЗРВКУ.

Разбира се в случай на несъгласие на потребителя с отговора на ВиК оператора, касаещ начислените му суми за заплащане, спора би могъл да се отнесе за решаването му пред съд, но в настоящия правен казус сумите начислени, респ.определени за плащане от показанията на общия водомер са приспаднати изцяло с първоинстанционното решение и в този смисъл се явяват неоснователни възраженията във въззивната жалба по същия въпрос.

Възражението, касаещо неправилност на присъдената сума за сторени от ищцовото дружество деловодни разноски, настоящия съдебен състав намира също за голословно.

Всяка от страните в процеса носи отговорност за направените разноски, в случай, че съда е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна в спора. Заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска. Тези разноски не се присъждат в тежест на ответника само когато той с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай ответника именно с подаденото възражение на 16.07.2012г. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2959/2012г. на СлРС е предизвикал воденето на исков процес от страна на ВиК оператора за установяване дължимост на вземането  по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ето защо, след като съдът макар и частично уважил исковите претенции, насрещната страна дължи направените разноски в този процес, съобразно с уважената част от исковете.

С оглед изхода на процеса във въззивното производство, въззивникът П. следва да бъде натоварен и с деловодните разноски сторени от въззиваемото дружество във въззивната фаза на процеса, но тъй като не са ангажирани доказателства за действително извършени такива разноски, то съдът не следва да държи изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА   решение № 1135/04.12.2012г., постановено по гр.д. № 3756/2012г. по описа на СлРС.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.