РЕШЕНИЕ№                                  

 

Гр. Сливен, 26.03.2013

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 114 на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Подадена е от И.М. Д. против постановление от 25.09.2012г. на ДСИ гр. Сливен по и.д. № 491/2012г., с което му е наложена глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължението да уведоми ДСИ готов ли е да предаде детето, кога и къде и има ли пречка за това. Твърди, че никога не е отказвал да предаде детето, но е очаквал да му бъдат съобщени условията, при които ще бъде извършено предаването, поради което не са налице условията на чл. 527, ал. 3 от ГПК.

Отделно от това глобата не е съобразена с имотното му състояние.

Тъй като никога не е отказвал да предаде детето, счита, че не заслужава да му бъде наложена глоба в максималния размер.

С оглед изложеното се иска съдът да отмени постановлението, с което е наложена глобата и алтернативно – да бъде намален размера на наложената глоба.

Препис от жалбата е връчен на взискателя – Т.Г.Д., която поддържа становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че детето е взето на 01.06.2012г. от баща му И.Д. за срок от един месец, след изтичането на който не е било върнато и опитите й да го върне доброволно са останали без успех. След като на 15.08.2012г. разбрала, че Д. няма намерение да върне детето е подала молба до СИС при РС – Сливен, въз основа на която е образувано изпълнителното производство. Детето не е било върнато след получаване на призовката за доброволно изпълнение, както и на определените в последствие дати – 12.10.22012г. и 15.10.2012г. Твърди, че с поведението си длъжника препятства всячески контактите й с детето.

В обясненията си ДСИ счита жалбата за неоснователна. Изтъква, че липсва доброволно изпълнение на задължението за предаване на дете, като не е изпълнено и лед определянето на дата за това – 15.10.2012г. и до сега. Същевременно е подал молба-деклараци за получаване на помощ за отглеждане на дете и е получавал такава в продължение на два месеца.

Въз основа на данните от и.д. № 494/2012г. на ДСИ при РС – гр. Сливен се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по подадената на 15.08.2012г. молба от Т.Г.Д. за привеждане в изпълнение на решение по гр.д. № 7346/10г. на РС – Сливен за прекратяване на гражданския брак между нея и И.М.Д. и, с което й е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И.Д., като на бащата е определен режим на лични контакти. Въз основа на молбата и представения изпълнителен лист изпълнителното производство е образувано и на длъжника – И. М. Д. е връчена ПДИ на 03.09.2012г.

По изрично разпореждане на ДСИ от 16.08.009г. в ПДИ е вписано само, че родителските права спрямо детето Д.И. Д. са предоставени за упражняване на майката Т.Г. Д.. Разпореждането е изпълнено, като в призовката не е определено време и място, в което да бъде изпълнено задължението за предаване на дете.

На 24.09.2012г. по делото е постъпила молба от Т.Г. Д., в която е поискала ДСИ да наложи глоба на длъжника за неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК, както и да определи време и място за предаване на детето – посочени от нея в молбата, 12.10.2012г., 15.00ч. на адрес С.З.В.,ОБЩ.С., УЛ.С.Г. * и съответно да изпълни задължението си по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

С постановление от 25.09.2012г. ДСИ се е произнесъл по молбата, като е наложил на длъжника глоба в размер на 400лв. за неизпълнение на задължението му да уведоми ДСИ готов ли е да предаде детето, кога и къде и има ли пречки за това. Наредено е длъжника да се яви лично и с малолетното дете Д.И. Д. на 12.10.2012г. в 15.00ч. в СИС при РС – Сливен с предупреждение, че при неизпълнение ще му бъде наложена глоба съгласно чл. 93, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 91, ал. 2 от ГПК за затрудняване хода на изпълнителното производство по делото.

Постановлението е връчено на длъжника на 26.09.2012г., а жалбата е подадена пред ДСИ - гр. Сливен на 02.10.2013г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага от правна страна извода, че жалбата е основателна.

Правото за обжалване на постановлението, с което на длъжника е наложена глоба е установено в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което подадената в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК жалба е допустима.

Разгледана по съществото си е и основателна по следните съображения.

С действащия след 01.03.2008г. ГПК е възприет диференциран подход в регламентацията на изпълнението на установени със съдебни решения задължения за действие или бездействие, като са отчетени специфичните отношения, права и интереси съгласно ЗЗкД чл. 8 от ЕКПЧ , засягащи се при изпълнението на задължения за предаване на дете в сравнение с останалите случаи, при които се касае за задължение за извършване на незаместимо действие. Съгласно установения общ способ за принудително изпълнение на незаместими действия съдебния изпълнител принудждава длъжника да изпълни като му налага глоба в размер до 200 лв., а при повторно неизпълнение съгласно чл. 527 ал.3 от ГПК - до 400 лв.

За разлика от тези случаи законодателят в разпоредбата на чл. 528 от ГПК е установил различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящия случай. Чрез нормата на чл. 528 ал.5 от ГПК е възприето разрешението дадено с т.1 от Постановление № 4\62г. на Пленума на ВС, а именно, че изпълнението на решенията на съдилищата относно упражняването на родителските права на малолетните и непълнолетните деца се извършва от съдебните изпълнители чрез фактическо предаване на детето, а не чрез налагането на глоби. Съгласно чл. 528 ал.5 от ГПК, ако длъжникът не изпълни доброволно задължението за предаване на дете или последващо задължение за връщането му съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема принудително детето и го предава на взискателя. За съдебния изпълнител не съществува възможност да избира способа за изпълнение – фактическо предаване или принуждаване към изпълнение чрез налагане на глоби. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528 ал.5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни спрямо ефективното изпълнение действия на съдебния изпълнител по чл. 528 ал.1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528 ал.2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528 ал.4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗкД и по чл. 56 от ЗМВР – от полицейските органи.

Крайният извод е, че налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528 ал.3 от ГПК като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК, а не като способ за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете. Респективно, за да наложи глоба, съдебният изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл. 528 ал.1 от ГПК с необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание, от което за длъжника да е възникнало задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК и то да не е изпълнено.

В случая такава покана, в която да се съдържа определеното от ДСИ време и място за предаване на детето или да е отправена покана за изпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК липсва. Поради неизпълнение на задължението от страна на ДСИ в ПДИ да определи време и място за предаване на детето и/или да покани длъжника да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето за длъжника не е възникнало съответното задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК и не са изпълнени предпоставките на чл. 528, ал. 3 от ГПК, обуславящи налагането на глоба. Същевременно от изложените в мотивите на постановлението, а и от обясненията на ДСИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК е видно, че глобата е наложена за неизпълнение на задължението за предаване на дете, което с оглед изложеното по-горе противоречи на целите на закона.

С оглед изложеното не е необходимо обсъждането на възраженията относно размера на наложената глоба, но съдът намира за необходимо да подчертае, че 400лв. е максималния предвиден то закона размер, който следва да е обоснован с обективно установени в рамките на изпълнителното производство данни и обстоятелства, каквито в случая не са отразени в мотивите на обжалваното постановление.

Що се отнася до възраженията на взискателя по жалбата и обясненията на ДСИ, основани на последващо поведение на жалбоподателя – след издаване на постановлението от 25.09.2012г., същите са неотносими по въпроса за законосъобразността на обжалваното постановление. Настоящото производство по своя характер е контролно отменително, а не въззивно, поради което настъпилите до приключване на настоящото производство факти и обстоятелства, са ирелевантни по въпроса за законосъобразността на обжалваното действие.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 25.09.2012г. издадено по и.д. № 492/2012г. по описа на ДСИ при РС – гр. Сливен, с което на И.М.Д.,*** е НАЛОЖЕНА ГЛОБА от 400 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.