Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 117

гр. Сливен, 20.05.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                          мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 116 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива, съгласно глава двадесета ГПК.

Образувано е по жалба на ответника в първоинстанционното производство Община Котел, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие адв. Р. *** и насочена срещу Решение № 108/13.12.2012г. по гр.д.№ 143/2012г. по описа на РС гр.Котел.

С обжалвания съдебен акт КРС уважил предявеният положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, като признал за установено в отношенията между страните, че ищцата Т.Д. *** е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Тича, общ.Котел, съставляващ УПИ ХVІ в кв.48 по регулационния план на селото, ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м., с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон при граници: улица, УПИ ХVІ-457, УПИ VІ-474, УПИ V-456, УПИ VІ-453 и УПИ ХVІІ-458.

С решението съдът обявил за нищожен акт за държавна собственост на недвижим имот № 4835/01.02.1978г. на Общински народен съвет гр.Котел, осъдил ответната община да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 661,30 лв., както и сума в размер на 61,30 лв. държавна такса по сметка на РС-Котел.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил писмен отговор.

 Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Въззивникът намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. На първо място сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението, релевирано в отговора на исковата молба за недопустимост на предявения иск за обявяване нищожност на АДС № 4835/1978г., с което допуснал процесуално нарушение. Счита се, че такъв иск е недопустим, а съдът не само, че не се е произнесъл по това възражение, но и е обявил нищожността на акта за държавна собственост.

 

 

 

На следващо място се твърди, че фактическата обстановка, възприета от районния съд е неправилна, непълна, некореспондираща с доказателствения материал по делото, което обусловило и неправилните правни изводи на съда. Твърди се, че нотариален акт № 48 от 1979г., издаден на праводателя на праводателите на ищцата по обстоятелствена проверка не съдържал точно описание на недвижимя имот с посочване на границите и местонахождението му, т.е. липсвала ясна индивидуализация на имота, съгласно действащия тогава ПУП на с.Тича от 1963г. В акта били посочени вместо граници на имота- улица и имената на три лица, а от приложената по делото скица по действащия план на селото ясно се виждали номерата на съседните имоти, посочването на които било задължитилено.

 Поради това, въззивникът счита, че този нотариален акт не отразява действителното  и исканото фактическо състояние и не може да му  придаде нужната правна форма. Наследниците на М.Д. също не били станали собственици на имота и не са могли да го прехвърлят на ищцата, тъй като те черпели права от един нотариален акт, който не удостоверявал права на праводателя им. Същественото по спора било обстоятелството, че към датата на издаване на констативния нотариален акт на М.Д. – 06.06.1979г. по отношение на същия имот били налични два акта за държавна собственост.  Първият от  тях № 2458/30.06.1966г. касаел няколко имота сред които и процесния такъв, а втория АДС № 4835/01.02.1978г. съставен само за процесния недвижим имот. При извършената през 1978г. обстоятелствена проверка в констативния нотариален акт не било посочено, според изисването на чл.484 б.”а”, чл.476 б.”д” и чл.482, ал.1 ГПК /отм./, че е представен необходимия документ, удостоверяващ, че имотът не е актуван като държавен. По делото липсвали данни, че преди издаването на констативния нотариален акт № 48/1978г., посочения в него имот не е имал статут на държавен, а от друга страна липсвали доказателства М.Д. да го е придобил по друг валиден начин преди 1978г. Нямало и разрешаван по исков  път спор за собственост след 1978г., което показвало, че към момента на обстоятелствената проверка  правото на собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на държавата. В заключение се сочи, че щом имотът е бил собственост на държавата, приобритателят в лицето на ищцата не е могъл да придобие собствеността върху него. С приемането на §7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС Община Котел по силата на закона е станала собственик на спорния недвижим имот.

С оглед изложените съображения от въззивния съд се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Сливенския окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства и доказателствени средства, както в хода на производството пред районен съд, така и в хода на въззивното производство, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Следващата преценка, която настоящата съдебна инстанция следва да извърши в обжалвания съдебен акт е по отношение на неговата допустимост.

С исковата си молба ищцата Т.Д. ***, въззиваема в настоящото производство е сезирала съда с положителен установителен иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Община Котел, че ищщата е собственик на недвижим имот- дворно място с площ от 1250 кв.м., образуващо УПИ ХVІ в кв.48 по регулационен план на с.Тича, общ.Котел, ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон със застроена квадратура 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХІV-457, УПИ VІ-474, УПИ V-456, УПИ VІ-453 и УПИ ХVІІ-458 на основание извършено дарение с нотариален акт № 156, том 1, дело № 148/04.06.2004г. на нотариус Н.Б. с район на действие РС-Котел, рег.№ 416 на Нотариалната камара. Дарението било извършено от наследниците на М.М.Д..

Правният интерес на въззиваемата от предявяване на установителен иск за собственост на гореописания имот е налице, с оглед обстоятелството, че при предприетите от нея действия за снабдяване с необходимите документи за строеж на ограда на имота, същата  узнала, че за този имот има издаден акт за държавна собственост /АДС/ № 48351/01.02.1978г. С исковата молба е предявен и иск за прогласяване нищожността на този административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че такъв иск е недопустимо да бъде разглеждан, респ. решен, поради неподсъдност на спора на граждански съд. Такова произнасяне на съда е недопустимо, тъй като компетентен да се произнесе по такъв вид иск е съответния административен съд.

В случаите, в които изходът на граждански спор зависи от административен акт, който по делото се оспорва, контролът върху този акт се упражнява по повод на възражение за нищожност на акта, на който основава права една от страните по спора. Съдът е длъжен да разгледа възражението за недействителност на административния акт и ако приеме, че той е нищожен, следва да отрече претендираните въз основа на него последици. Този косвен съдебен контрол съдът извършва на основание чл.17, ал.2 ГПК, като своите констатации относно действителността на административния акт излага в мотивите на решението си, а не с изричен диспозитив, за което е компетентен само административен съд. Недопустим е такъв инцидентен установителен иск, както и е недопустимо произнасянето на граждански съд в диспозитива на решението, формиращо сила на пресъдено нещо по отношение действителността на административните актове.

Доколкото с обжалваното решение Котелски районен съд се е произнесъл в диспозитива на решението си, т.е. формирал е сила на пресъдено нещо, като е обявил за нищожен АДС № 48351/01.02.1978г., то решението в тази част се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в тази му част.

В останалата част решението е допустимо и настоящият въззивен съдебен състав следва да извърши проверка, досежно правилността му.

От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка:

Въз основа на констативен нотариален акт от 06.06.1979г. / л.7 от делото/, том І, дело № 86/1979г. издаден по обстоятелствена проверка на районен съдия при РС-Котел, наследодателят - дядо на въззиваемата  /ищца/ -М.М.Д. от с.Тича, общ. Котел е признат въз основа на давностно владение за собственик на недвижим имот – празно дворно място, съставляващо парцел ХVІ в кв.48 по плана на с.Тича, състоящо се от 1250 кв.м. при съседи: улица, Ю.Х.К., наледници на Т.К. и А.М.Д..

От удостоверение за наследници № 548/05.10.1999г.,издадено от Община Котел и приложено в гр.д. № 160/2000г. по описа на КРС и прието като доказателство по настоящото дело се установява, че наследници на починалия М.М.Д. са М.М.Д. /починал син/ и оставил наследници Ю.Б.Д.,Х.М. и Ф.М., Х.М.Д. / син/, А.М.Д. / син/ и Е.М. Д. / дъщеря/.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156 от 04.06.2004г., том І, рег.№ 889, дело № 148/2004г. на нотариус Н.Б.- нотариус с район на действие РС Котел, наследниците на М.Д. са дарили на въззиваемата  Т.Д. недвижим имот, находящ се в с.Тича – дворно място, състоящо се от 1250 кв.м., образуващо УПИ ХVІ, в кв.48 по регулационния план на селото, при граници: УПИ ХІV-457, УПИ VІ-474, УПИ V-456, УПИ ІV453 и УПИ ХVІІ-458, ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон, със застроена площ 70 кв.м.

По делото са представени АДС № 2458 от 30.06.1966г. и АДС № 4835 от 01.02.1978г. От първия акт се установява, че процесния имот попада в празно дворно място, образувано по регулационен план от държавна земя. Това място включва освен спорния парцел ХVІ, така също и парцели с №№ ХV, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ и ХХ. Тези парцели са актувани като държавни с горепосочения АДС и са предадени за ползване на СОНС. От тях е отстъпено право на строеж на бездомни граждани, а именно парцел ХVІІ в кв.48 на М.А.Я. през 1964г. чрез ДЗС – безвъзмездно; парцел ХІХ в кв.48 на Х.А.Х. през 1964г. – ДЗС и парцел ХVІІІ в кв.48 на Х.М.Ч. през 1964г безвъзмездно чрез ДЗС.

С вторият АДС № 4835 от 01.02.1978г. е актуван самостоятелно  процесния имот ХVІ в кв.48, представляващ празно дворно място от 1350 кв.м., като е посочено, че се образува по регулационен план на селото от държавна земя и предадено на СОНС.

В производството пред първата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н.Т. и  Д.В. – и двете от с.Тича. Показанията на тези свидетели сочат, че имота се водел на името на бащата на ищцата, в който имот същата построила къща. Свидетелите посочват, че познавали и дядото на ищцата – М.Д..

В хода на въззивното производство е допусната, респ.изготвена и изслушана съдебно техническа експертиза, от заключението на която се установява следното:

Първият регулационен план за с.Тича е от 1940г. По този план процесният имот е бил извън регулацията на селото. През 1963г. за част от извън селищното землище на с.Тича бил изготвен регулационен и застроителен план /РЗП/, записан като разширение и одобрен със Заповед № 925/31.05.1963г. По този план процесния имот УПИ ХVІ попадал в кв.48 и бил отреден с плана за „магазин на Селкооп”. По този план имотът бил без кадастрален номер. В разписния лист към този план за имота е записано, че е № 458 по плана, вид и назначение на имота – градина, а за собственик на имота е записано с червено мастило Селкооп и ДЗС, в скоби бивша собственост на Парашкева Николова Славова. Под това записване  е посочено отново Селкооп, а срещу него с червено мастило е записано „слети в общ” , „ХV” и ХVІ”, прот. §58 от ППЗПИНМ от 18.05.1963г. Записано е още, че от имота е образуван парцел № - ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ и ХХ.

Вещото лице посочило, че за имот УПИ ХVІ в кв.48 е съставен АДС № 4835/01.02.1978г. , който акт не е вписан в разписния лист към плана на селото от 1963г. Посочено е още, че при съставяне на нотариалния акт, издаден въз основа на давностно владение на М.Д. е представена само тарифна оценка за имота, определена от кметството на с.Тича. Липсвала скица на имота от РП на селото, който към него момент е този от 1963г. Констативния нотариален акт също не е записван в разписния лист към плана на с.Тича.

През 1966г. е изработен нов ЗРП за с.Тича, който покривал изцяло този от 1940г. За процесния недвижим имот УПИ ХVІ от кв.48 единствения и действащ и към настоящия момент подробен устройствен план  е РП на с.Тича от 1963г.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника Община Котел, че ищщата Т.Е.  е собственик на процесния, описан подробно по-горе недвижим имот, на основание извършено дарение с нотариален акт № 156, том 1, дело №148/04.06.2004г. на нотариус Н.Б. с район на действие РС-Котел, рег.№ 416 на Нотариалната камара е неоснователен и недоказан.

Въззиваемата следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че имота предмет на дарствена сделка е принадлежал на праводателите й /дарители/, респ. на техния праводател/ наследодател.

По делото се установи, че процесния имот парцел ХVІ е бил образуван  през 1963г. от сливането на парцели ХV и ХVІ. Собствеността върху тази земя била държавна, като е отредено по регулационния и застроителен план на селото от 1963г. за магазин на Селкооп. За собственик в разписния лист по този план за имота е записан Селкооп и ДЗС.  През 1966г. е актувано като държавна собственост празно дворно място, от което са образувани парцели с №№ ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ и ХХ. Не е установено защо в този акт е посочен и парцел ХV, след като двата парцела ХV и ХVІ са били слети в един под № ХVІ. От тези парцели е отстъпено безвъзмездно право на строеж на различни лица за парцели с №№ ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ. Няма данни да е отстъпвано право на строеж върху процесния парцел № ХVІ на наследодателя на въззиваемата – М.Д.. През 1978г. имота е актуван самостоятелно / без останалите парцели, за които е отстъпено право на строеж/ като държавна собственост.

 Следователно този имот бил завладян от М.Д. без правно основание / без да му е отстъпен от СОНС и да учредено право на строеж върху държавна земя/. Това завладяване обаче не би могло да постави началото на давностно владение, тъй като собствеността принадлежала на държавата, а впоследствие преминала в собственост на общината.

Имоти публична държавна или общинска собственост  - чл.86 ЗС, действащ от 1951г. и до сега визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост / в периода от 1951г. до 1990г./, вещ, държавна или общинска собственост / в периода от 1990г. до 1996г./, а след 1996г. вещ публична държавна или общинска собственост. В този смисъл са и чл.7, ал.1 от Закона за държавна собственост от 1996г. и чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост от 1996г. Следователно до 1996г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 1996г. – имоти публична държавна или общинска собственост.

 

 

 

Съгласно §1 от Закона за допълнение на ЗС / обн. ДВ, бр.105 от 2011г., в сила от 31.12.2011г./, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2014г.

Следователно наследодателят на праводателите на въззиваемата не би могъл да придобие процесния имот по давност. От тук следва извода, че и след смъртта на М.Д., неговите наследници не са станали собственици на имота и не биха могли да го дарят на въззиваемата. Що се отнася до изградената в имота сграда, доколкото се установи в процеса, че същата е построена без учредено право на строеж от собственика на недвижимия имот, то същата по силата на приращението е собственост също на ответната община – чл.92 ЗС.

Що се отнася до възражението, релевирано с отговора на исковата молба и поддържано във въззиваната жалба за нищожност на нотариалното удостоверяване в констативния нотариален акт, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.472 ГПК/отм./ нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши  /чл.465, 466, ал.1, 469, ал.1, 470, 471/, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл.474, ал.4, чл.475, 476, т.”а”, „в”, „г” и „е”, чл.478, чл.479 и чл.485, ал.2 ГПК /отм./. Сред посочените разпоредби не е сочената от въззивника чл.482, ал.1 ГПК /отм./, съдържаща изискването нотариусът да провери дали праводателят е собственик на имота.

При съставяне на констативен нотариален акт за собственост се формира обвързваща доказателствена сила само относно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и, че същите действително легитимират молителя като собственик. Съдът не е обвързан от преценката на нотариусаа, относно съществуването на удостовереното в констативния акт вещно право, а съобразява това по вътрешно убеждение. Когато един официален документ удостоверява изявления на граждани, той се ползва с обвързваща доказателствена сила само относно това, че лицето е направило изявление със съответното съдържание, но не и, че това изявление съответства на действителността. Аналогично е и доказателственото значение на съставения от нотариуса протокол за разпит на свидетели по реда на обстоятелствената проверка / чл.483, ал.2 ГПК отм., респ.чл.587, ал.2 ГПК/, какъвто е настоящия случай при съставянето на нотариален акт от 06.06.1979г.

По същество се касае до оспорване на този охранителен акт, доколкото засяга права на трети лица, в частност Община Котел, но не е отправено до съда искане по чл.537, ал.2 ГПК за неговата отмяна, като последица от съдебното отричане на удостовереното в този акт право на собственост.

С оглед изложеното по-горе, постановеното решение, в частта, с която Котелски районен съд се е произнесъл в диспозитива на решението си, като  обявил за нищожен АДС № 48351/01.02.1978г., се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в тази му част.

Постановеното решение по съществото на спора следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и постановено друго решение, с което предявеният положителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК бъде отхвърлен, като неоснователен.

Отговорността за деловодни разноски, сторени от двете по спора страни, следва да се възложи върху ищцата – въззиваема, с оглед крайния изход на делото.

Така въззиваемата Т.Д. ***, сума в размер на 1 110,65 лв., от която 600 лв. платен адвокатски хонорар за процесуално представителство в първата съдебна инстанция, 30,65 лв. – платена държавна такса за въззивно обжалване и 480 лв. – платен адвокатски хонорар за процесуално представителство във въззивното производство.

 

Ръководен от гореизложеното Сливенски окръжен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Решение № 108/13.12.2012г. по гр.д.№ 143/2012г. по описа на РС гр.Котел, В ЧАСТТА,  с която е обявен за нищожен акт за държавна собственост на недвижим имот №4835 от 01.02.1978г. на Общински народен съвет гр.Котел и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно  Решение № 108/13.12.2012г. по гр.д.№ 143/2012г. по описа на РС гр.Котел, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният от Т.Е.Д., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес гр.К., ул.”П. П.” № *, чрез адв.М.Г. ***, положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – за признаване на установено по отношение на ОБЩИНА КОТЕЛ с адрес гр.К., пл.”В.” № *, представлявана от кмета Х.Р.К., че Т.Е.Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Тича, общ.Котел, съставляващ УПИ ХVІ в кв.48 по регулационния план на селото, ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м., с дървен гредоред, състояща се от две стаи и салон при граници: улица, УПИ ХVІ-457, УПИ VІ-474, УПИ V-456, УПИ VІ-453 и УПИ ХVІІ-458, на основание дарение, обективирано в нотариален акт № 156 от 04.06.2004г., том І, рег.№ 889, дело № 148/2004г. на нотариус Николай Б. с район на действие районен съд гр.Котел и рег.№ 416.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК,  Т.Е.Д., ЕГН: **********,*** и съдебен адрес гр.К., ул.”П. П.” № *, чрез адв.М.Г. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА КОТЕЛ  с адрес гр.К., пл.”В.” № *, представлявана от кмета Х.Р.К., сума в размер на 1 110,65 лв. / хиляда сто и десет лева и 0,65 ст./, представляваща сторените от ОБЩИНА КОТЕЛ деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: