Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 02.04.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на втори април през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                           мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т. като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 119 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1142/14.12.2013г. по гр.д. № 2024/12г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователене предявения от ЗК ”Български имоти” АД, гр. София против Х.Д.К. иск с  правно основание чл. 213 от КЗ за заплащане на главница в размер на 4 830 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, осъден е Х.Д.К. да заплати на ЗК „Български имоти” АД, гр. София сумата 2 187, 97 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главница от 4 830 лв., изтекла за периода от датата на заплащане на застрахователното обезщетение 10.06.2008г. до завеждането на исковата молба на 27.04.2012г., както и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главинца от 4 830 лв. за периода от 27.04.2012г. до 02.08.2012г. и разноски по делото в размер на 921, 72 лв.

С въззивната си жалба ответникът в първоинстанционното производство атакува само в осъдителните му части, включително и по отношение на разноските, като счита, че в тях то е неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с установената фактическа обстановка. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал събраното от него писмено доказетелствено средство – споразумение сключено между страните на 27.06.2012г., с което са се съгласили ответникът да не заплаща сумата 2187 лв., представляваща мораторна лихва, както и заплатения адвокатски хонорар. Въззивникът заявява, че мотивите на първоинстанционния съд да не цени този документ – че споразумението е оспорено от другата страна и не е окончателно – са несъстоятелни. Твърди, че неправилно е осъден да заплати мораторна лихва, най-напред, поради наличие на споразумение с насрещната страна, освобождаващо го от това задължение, а освен това – и понеже не е изпадал в забава, понеже ищцовото дружество никога не го е канило доброволно да заплати сумата. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени в посочените части първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли като неоснователни исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от 4 830 лв., изтекла от датата на плащане на застрахователното обезщетение до завеждането на исковата молба, за заплащане на законовата лихва върху сумата 4 830 лв. от 27.04.2012г. до 02.08.2012г. и  искането за присъждане на разноски по делото в размер на 921, 72 лв. при условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Не са претендирани разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В хода на процеса, поради настъпило правоприемство чрез вливането на първоначалното дружество-ищец в ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп” АД, гр. София, и заличаването му от ТР, съдът е конституирал като въззиваем дружеството-правоприемник и производството е приключило с неговото участие.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, и по реда на преупълномощаването,  поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон, за нея се явява процесуален представител по  пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението, в обжалваните части, е частично незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тях.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав не споделя изцяло правните изводи на РС, касаещи засегнатите от въззивната жалба части, тъй като те не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

На първо място, по отношение на оплакването на въззивника, че съдът неправилно е изолирал и не е взел предвид като доказателство представеното споразумение между страните, касаещо имуществените им отношения по повод този спор, следва да се отбележи  следното:

Доколкото не е валидирано от страна на ЗК „Български имоти” АД, гр. София, представителството на лицето, което е положило подписа си за дружеството, не е установено надлежно. Тъй като посоченото лице не е от кръга на представителите по закон на дружеството, неговата представителна власт следва да е несъмнителна за останалите правни субекти. Единственото приложено по делото пълномощно от страна на ищцовото дружество по отношение на това лице – адвокат М.Д., е това от 25.08.2011г., което, обаче, го овластява само и единствено с процесуални права за извършване на изброени действия, включително сключванена спогодби, но само пред съд. Поради това настоящата инстанция не счита, че от така представеното споразумение могат валидно да се черпят права и не може да го приеме за годен  източник на волеизявления, уреждащи облигационните отношения по повод настоящия спор.

Независимо, че това споразумение само  по себе си не дава основание за отхвърляне на акцесорния иск, настоящият въззивен състав счита, че той не следва да бъде уважаван по други съображения.

С плащането на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско на МПС” на увреденото лице, за застрахователното дружество-ищец е възникнало правото да иска възстановяване на платеното, суброгирайки се в правата на застрахования срещу делинквента.

Действително, правото на застрахователя да предяви иска си против прекия причинител на вредата възниква от момента на плащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само вземането да е възникнало.

Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при несвоевременно изпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законовата лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, се приема, че длъжникът изпада в забава след като е бил поканен от кредитора съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, тъй като ответникът не е страна по застрахователния договор и не би могъл да знае дали застрахователят е изплатил обезщетение, в какъв размер и кога. Не може да се приложи разпоредбата н ачл. 84 ал. 3 от ЗЗД, тъй като вземането на ищеца-застраховател не произтича пряко от деликта, а е възникнало в резултат на изпълнение на договорно задължение по договор за застраховка, сключен с увреденото лице, за заплащане на застрахователното обезщетение.

Не може да се приеме нито, че лихвата се дължи от момента на настъпване на застрахователното събитие – тогава не е съществувало паричното вземане по регреса, нито, че се дължи от момента на плащането на обезщетението – застрахователят по имуществената застраховка „Каско” няма задължение да заплаща на увредения лихви и не може в този момент да претендира такива от прекия причинител.

Така, за да се породи задължение за ответника за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху сумата от 4 830 лв., изплатена като застрахователно обезщетение от ищцовото дружество, той е следвало да бъде надлежно поканен да я върне, и ако не е сторил това, би изпаднал в забава, която би поставила начало на периода, за който би дължал и лихва. Не се установи по делото към него да е била отправяна покана за доброволно плащане в по-ранен момент от датата на завеждане на исковата молба – 27.04.2012г. Поради това едва от този момент той е в забава и дължи обезщетение за това в размер на законовата лихва върху главната сума /за чиято дължимост, размер и момент на плащане спор няма/, до превеждането й по сметка на ищеца на 02.08.2012г.

Тази претенция е основателна и следва да се уважи. В тази част съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претенцията за заплащане на сумата 2  187, 97 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от 4 830 лв., от датата на изплащането й на увреденото лице – 10.06.2008г., до завеждането на исковата молба на 27.04.2012г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Като е стигнал до обратния извод, решаващият съд е постановил неправилно решение по тази претенция, което следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което искът по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен.

Така отхвърлянето на главния и на акцесорния иск налагат при разпределяне на тежестта за разноските в първоинстанционното производство те да бъдат възложени на ищеца, тъй като той не е предприел действия за десезиране на съда с главния иск веднага, щом той е станал неоснователен с оглед настъпилото в хода на процеса плащане, а другият му иск също е отхвърлен. Поради това той следва да понесе своите разноски както са направени и заплати тези на ответника в размер на 1 500 лв. Съдът счита, че няма условия за уважаване на искането за намялане на адвокатския хонорар поради прекомерност.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени и заплати тези на въззивната страна за въззивното производство в размер на 394 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1142/14.12.2013г. по гр.д. № 2024/12г. на СлРС,  в частите, с които:

- Х.Д.К. е осъден да заплати на ЗК „Български имоти” АД, гр. София сумата 2 187, 97 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главница от 4 830 лв., изтекла за периода от датата на заплащане на застрахователното обезщетение 10.06.2008г. до завеждането на исковата молба на 27.04.2012г. и

- Х.Д.К. е осъден да заплати на ЗК „Български имоти” АД, гр. София направените по делото разноски в размер на 921, 72 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С ТА Н О В Я В А:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” АД, ЕИК 831510265, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н Т., ж.к. „И. В.”, ул. „Б.” № *, против Х.Д.К. ЕГН ********** *** *, иск за заплащане на сумата 2 187, 97 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главница от 4 830 лв., изтекла за периода от датата на заплащане на застрахователното обезщетение 10.06.2008г. до завеждането на исковата молба на 27.04.2012г., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗК „Български имоти” АД, гр. София да заплати на Х.Д.К. направените разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 1 500 лв

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1142/14.12.2013г. по гр.д. № 2024/12г. на СлРС в останалата обжалвана част, с която Х.Д.К. е осъден да заплати на ЗК „Български имоти” АД, гр. София обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главница от 4 830 лв., считано от завеждането на исковата молба на 27.04.2012г. до изплащането й на 02.08.2012г.

 

ОСЪЖДА ЗК „Български имоти” АД, гр. София да заплати на Х.Д.к.  направените разноски за въззивното производство в размер на 394 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5000 лв.

 

                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

ЧЛЕНОВЕ: