Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   71

                                              

                                              гр.Сливен, дата 01.04.2013 г.

                                   

                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 120 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.310, ал.1, т.1 от ГПК  и чл.317 от ГПК.

                  Делото е образувано въз основа на подадена на 22.02.2013 г. от ищеца в първоинстанционното производство Г.Н.К., въззивна жалба срещу Решение № 96 от 12.02.2013 г., постановено по гр.д. № 5940 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. С атакуваното решение първоинстанционният съд отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТр, за признаване на уволнението за незаконно, извършено със Заповеди № 3/16.10.2012 г. и № 53/16.10.2012 г.  и отмяната му, за възстановяване на предишната работа, като неоснователни. Първоинстанционният съд приел, че нарушението на трудовата дисциплина от страна на работника било несъмнено установено, работодателят спазил законовите изисквания при осъществяване на дисциплинарното производство и наложеното наказание съответствало на тежестта на извършеното нарушение. Районния съд установил, че няма допуснати от работодателя нарушения на чл.193, 194 и 195 от КТр. В мотивите си съдът посочил, че няма пречка уволнението да се извърши в два акта, както и, че при несъответствие между посоченото от работодателя правно основание за уволнението и дисциплинарното нарушение, съдържащо се в мотивите на заповедта, от значение била обстоятелствената част на акта.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 5940 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд. Депозира жалба, с която обжалва изцяло като неправилно и постановено в противоречие със закона, Решение № 96 от 12.02.2013 г., постановено по посоченото по – горе дело на Сливенски районен съд. Съображенията на жалбоподателя са, че решението противоречи на събрания доказателствен материал, тъй като съдът приел за установени факти, които не били надлежно и безспорно доказани. Правните изводи били изградени въз основата на предположения, което водело до необоснованост и немотивираност на съдебния акт. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е изпълнявал коректно и съвестно служебните си задължения. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите И. и П., тъй като същите били заинтересовани да твърдят изгодни за ответното дружество факти. Освен това не били преки свидетели на твърдяното нарушение, поради което не ставало ясно как се формирала убедеността им във вината на работника  К.. Липсвало логично обяснение как К. е проникнал в склада, след като нямал ключ и нямало данни за влизане чрез употреба на сила. Съдът се позовал на видеозапис от охранителни камери, за чието съществуване и съдържание нямало данни по делото. С оглед на това жалбоподателят счита, че тяхното обсъждане в производството е недопустимо. Правните изводи на съда били изградени въз основа на негодни и недопустими доказателства. Предвид соченото от работодателя нарушение и събраните доказателства, въззивникът намира, че не са налице предпоставките, които да обосноват налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове, претендира разноски за две инстанции.            

        В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от процесуалния представител на насрещната страна, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор. В него са изложени съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания. Въззиваемият намира атакуваното решение за мотивирано, постановено след задълбочено обсъждане на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски за тази инстанция.

            В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и пледира тя да бъде уважена на изложените в нея основания, а порочното решение отменено.

                  В съдебно заседание, въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява представител по закон, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивна инстанция и представя списък по чл.80 от ГПК.

        Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

        С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

        Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правни изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените искове, като такава по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда. Въззивната инстанция счита, че районният съд е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, с надлежно разпределение на тежестта на доказване, по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

                   Формулираните в жалбите оплаквания за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства, достига до същите изводи относно законосъобразност на извършеното уволнение, респективно за неоснователност на предявените искове.  

                   Неоснователно е оплакването на въззивника, че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът е приел за установени факти, които не били надлежно и безспорно доказани. Както във въззивната жалба така и в исковата молба ищецът твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а в посочения в Заповед № 3/16.10.2012 г. ден, работил по направени заявки, съгласно установения ред на дейност в дружеството. Тези твърденията на въззивника са останали недоказани, въпреки изрично указаната му и разпределена тежест на доказване от районния съд. От призованата по инициатива на ищеца свидетелка К. не се установяват твърденията, изложени в исковата молба, а страната не е ангажирала други доказателства в полза на своите твърдения. От показанията на К. се установява само, че работниците Г. и С. не са имали ключове за склада, от който са установени липси на материали. Още повече, че нейните показания не са преки, тъй като преразказва чутото от К. и Ч.. По никакъв начин ищецът не е доказал твърдението си, че по време на соченото от работодателя дисциплинарно нарушение, той е изпълнявал съвестно своите трудови задължения, като е доставил взетите от склада стоки на клиенти.

                     Фактическата обстановка, която районния съд е приел за установена е изградена на базата на относими и допустими доказателства, които са били ценени поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е направен законосъобразен краен извод за неоснователност на предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната работа. В този смисъл работодателят е доказал според разпределената му тежест за доказване, че е налице законно извършено уволнение на ищеца, поради което липсват предпоставки и за възстановяването на работника на предишната работа. Нещо повече, в обясненията дадени от К. на основание чл.193 от КТр, същият признава по същество фактите, изложени в обстоятелствената част на Заповед № 3/16.10.2012 г. Различията са свързани с твърдения от страната на работника, че след натоварването на материалите на личния автомобил на колегата му Ч., стоката е била пренесена в служебния микробус, след което е била доставена  в гр.Шумен. Както бе посочено по – горе обаче, страната не е ангажирала никакви доказателства в полза на тези свои твърдения.

                   Неоснователни са оплакванията на въззивника, че не следва да се ценят показанията на И. и П., поради очевидната им заинтерсованост и обвързаност да твърдят изгодни за съответното дружество факти. Техните показания съдът правилно е ценил при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото. Същите тези свидетели макар и да не са очевидци на твърдяното нарушение, са възприели извършването му в резултат на запознаване с видеозаписи от охранителни камери, намиращи се срещу склада на дружеството. Неоснователно е оплакването на въззивника, че е недопустимо обсъждането на видеозаписите на охранителните камери тъй като не е направено искане за оглед на същите при условията на чл. 204, ал.1  от ГПК. В случая не се касае до обсъждане на доказателствено средство, което не е било събрано в процеса, тъй като те са коментирани само дотолкова, доколкото свидетелите преразказват какво са възприели от видеозаписа, т.е касае са за преразказ на техни лични възприятия. Неоснователно е и оплакването за наличие на противоречия в показанията на И. и П., тъй като същите еднозначно и безпротиворечиво преразказват събитията от посочените в процесните заповеди дни. От техните показания а, както и от тези на свидетелката  К. се установява, че К. и Ч. нямат ключове за склада и стоката се взема, след като бъде предадена и отписана от отговорника на склада - свидетеля И.. В този смисъл решението на районния съд не почива на предположения и вероятности, а въз основа на задълбочен анализ на свидетелските показания по делото, които от своя страна нито са негодни, нито са недопустими. Въззивният съд намира, че ответното дружество е ангажирало достатъчно доказателства, въз основа на които, може да се направи обоснован извод, че К. е извършшил твърдяното в процесната заровед, нарушение. От друга съдът не е длъжен да изследва как точно К. е проникнал в склада, доколкото в случая не е необходимо установяване на конкретен фактически състав, съставляващ престъпление по смисъла на НК. Районния съд правилно е установил, че няма допуснати от работодателя нарушения на чл.193, 194 и 195 от КТр. От друга страна с оглед безспорната доказаност на извършеното дисциплинарно нарушение, въззивният съд намира, че наложеното дисциплинарно наказание напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение. В конкретния случай се касае за проникване не по установения ред в склад на работодателя, през светлата част на деня, след което са били изнесени материали от работниците К. и Ч., а в последствие транспортирани на неизвестно място. Правилно работодателят при определяне на дисциплинарното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при което е било извършено, както и поведението на работника.

          Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че правилно районният съд е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТр, за признаване на уволнението за незаконно, извършено със Заповеди № 3/16.10.2012 г. и № 53/16.10.2012 г.  и отмяната му, за възстановяване на предишната работа, като неоснователни. Предвид неоснователността на главния иск и с оглед на събраните по делото доказателства, неоснователен се явява и другата акцесорна претенция на ищеца, поради което решението на районния съд е правилно и в тази му част.

                   С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между крайните правни изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са били направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 250 лв платено адвокатско възнаграждение.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                     Р      Е     Ш     И  :

          

 ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 96 от 12.02.2013 г., постановено по гр.д. № 5940 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.         

         ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********, с адрес:***, да заплати на „Кати” ЕООД, ЕИК 119624192 със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Д. Ч.” № *, направените разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.

                  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

        Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

                                                                           

                                                                            

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                     2.