Р Е Ш Е Н И Е №

гр.С., 21.03.2013 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

         мл.с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от младши съдия Кр.Кондова въззивно гражданско дело №*21 по описа за 2013година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство С.С. ***, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие адв.П.Н. ***. Атакува се изцяло Решение №*07 от 31.01.2013г., постановено по гр. дело № 43/2013г. описа на РС – Сливен, с което е уважена молбата на Г.  И.С. *** за признаване на установено, че съпругът й С.К.С. осъществил на 25.12.2012г., 02.01.2013г. и на 06.01.2013г. спрямо нея акт на домашно насилие.

С решението съдът взел мерки за защита от домашното насилие, като определил ответника С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си молителката Г.И., забранил да я приближава на по-малко от 10м. разстояние за срок от 18 месеца,  да приближава жилището й, находящо се в с.К., общ.С., ул.С.К.” №* и дома на родителите й С. и И.Б. в с.К., общ.С., ул.”П.Х.” № * на по малко от 50м разстояние за срок от 18 месеца, както и да приближава местоработата й – Виенска сладкарница гр.С., находяща се в гр.С., ул.” Х.Д.” № * и „Сикрет Гардън” в индустриална зона на гр.С., собственост на „Ара фуудс” на по-малко от 50м. разстояние за срок от 18 месеца. Наложена е глоба на ответника по молбата С. в размер на 400 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, както и същия е осъден да заплати разноски по делото – държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на РС-Сливен и сума в размер на 180,00 лв.- представляваща адвокатски хонорар, платен от молителката С..

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор /възражение/.

Недоволен от  постановеното решение останал ответника в производството пред СлРС и настоящ жалбоподател С.С.. С депозираната чрез пълномощника си адв.П.Н.-*** въззивна жалба, обжалва изцяло постановеното решение, като го намира за неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочат допуснати процесуални нарушения от страна на съда, тъй като бил даден ход на делото при наличие на подадена молба от ответника за отлагане на същото ведно с болничен лист, поради невъзможност да се яви лично в открито съдебно заседание. Прави се обстоен анализ на Наредбата за медицинската експертиза, в частност разпоредбата на чл.18, ал.2, съдържаща изискване  за отбелязване в болничния лист невъзможност на лицето за явяване в съдебно заседание, в резултат на който анализ се извежда заключение, че тази разпоредба касаела предимно наказателните дела, а и предвид незнанието на тази разпоредба от страна на въззивника, то следвало на делото ход да не бъде даден. На следващо място се твърди, че в съдебния акт на първоинстанционния съд по същество липсвали мотиви, тъй като същите били изключително кратки и не съдържали данни за осъществено от страна на ответника/ въззивник  домашно насилие. Така например не ставало ясно какви точно действия са извършени от въззивника, които да могат да се квалифицират като акт на домашно насилие. Не бил посочен начинът на отправяне на заплахите срещу молителката, нито съдържанието на думите или действията, чрез които са отправени тези заплахи. Съдът приел наличие на акт на домашно насилие, което се потвърждавало от подадената от молителката декларация по чл.9 от ЗЗДН и от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства без в тази насока да е внесена каквато и да е конкретика и яснота. Твърди се, че съдът следвало да отчете обстоятелството, че между страните имало висящо гражданско дело с предмет брачни искове по чл.49 СК, внесени от въззивника, да се запознае със съдържанието на тези искове, задълбочено да прецени дали в конкретния случай не се касае за използване на процесуална или извън процесуална техника за неутрализиране на предявените искове от въззивника срещу молителката. Не ставало ясно и защо съдът приел, че наложените мерки за защита следвало да бъдат в срок от 18 месеца, т.е в максималния предвиден законов срок, както и по каква причина наложил глоба в размер на 400 лв. при определен минимален размер от 200 лв. Съдът не мотивирал решението си за определените в този срок и размер мерки, не посочил защо счита, че в конкретния случай те са най-подходящи, а по този начин ограничавайки максимално въззивника, съдът ограничил и правото му на лични контакти с малолетния си син. По този начин съдът по същество лишил въззивника от родителски права изцяло за периода на наложените мерки. При оценка на доказателствения материал, съдът следвало да отчете, че разпитаните по делото свидетели не били очевидци на каквото и да било насилие осъществено от въззивника над молителката С.. Удостоверените обстоятелства в представеното удостоверение от съдебен лекар, съдът следвало да  прецени като положи активност да разпита родителите на въззивника, за които и молителката твърдяла, че са присъствали на инцидента на 06.01.2013г. Твърдението от молителката наранявания не били заявени, нито констатирани от отделение по спешна помощ от някои от лечебните заведения в гр.С.. Протоколът за предупреждение по чл.63 ЗМВР също не касаел възприятия на свидетели очевидци на осъществен акт на физически или психически тормоз от въззивника над молителката. Твърди се още, че съда следвало да изследва, респ.отговори на въпроса как след съвместен 12 годишен брачен живот, изведнъж въззивника и то след образувано по негова молба дело за развод е осъществил три отделни акта на насилие.

С оглед изложените съображения от въззивния съд се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се остави без уважение молбата на Г.С.. Претендират се разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор /възражение/.

Молителката, въззиваема в настоящото производство намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, опровергаващи всяко от оплакванията, релевира във въззивната жалба. Твърди, че в конкретната хипотеза не ставало въпрос за изолиран случай на домашно насилие, а за поредица от действия на психически и физически тормоз, довел до основателен страх у въззиваемата. Налице било сериозно посегателство върху здравето на въззиваемата чрез нанесения й побой на 06.01.2013г., а дори след предупреждението на въззивника от органите на полицията, същия продължил да безпокои ищцата на работното й място.

От въззивната съдебна инстанция се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Сливен.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори в производството, а и се установява от представените удостоверения за сключен граждански брак и за раждане на Р. С., че страните се намират в съпружески отношения от 05.06.1999г., както и че от брака имат родено дете, малолетно към настоящия момент.

Молителката представила към молбата си декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, която съгласно чл.13, ал.2,т.3 представлява доказателствено средство в производството. В нея молителката и настояща въззиваема Г.  С. декларирала, че на 25.12.2012г., 02.01.2013г. и 06.01.2013г., съпругът й въззивника С.С. извършил спрямо нея  домашно насилие. То се изразявало в следното: на първата посочена от молителката дата 25.12.2012г. в семейното им жилище – съпругът й отправил обиди и заплахи за живота й, като й се заканил с убийство; на 02.01.2013г. – заплахи отправени по телефона, а по-късно в жилището на родителите на въззивника, а на 06.01.2013г. – освен отправени заплахи за саморазправа и убийство, съпругът й нанесъл побой, следствие на който получила леки телесни повреди.

В края на 2012г. отношенията между страните /двамата съпрузи/  се влошили. Причина за това било обстоятелството, че молителката С. работела във Виенска сладкарница гр.С. на длъжност „сервитьор”, както и в комплекс „Сикрет гардън”, находящ се в индустриалната зона на  града на длъжност „салонен управител” и в по-голямата част от денонощието била на работа. Съпругът й започнал да я ревнува и да се държи агресивно към нея.

На 01.01.2013г. срещу 02.01.2013г. въззиваемата С. останала да нощува в дома на сестра си св.В.. На 02.01.2013г. вечерта тя разговаряла по телефона със съпруга си, като мобилния телефон бил пуснат на високоговорител. По време на разговора въззивникът държал сметка на съпругата си защо се намира в дома на сестра си, като се заканил, че ако не се прибере веднага може да й се случи нещо. Тогава св.  В. уведомила брат им св.Б. за проблемите, които имала сестра им Г.. На същия ден вечерта въззиваемата  заедно с брат си   отишли в с.Жельо войвода, където се намирал въззивника С.С. да разговарят по повод проблемите, които има семейството. Тогава въззивникът се заканил, че ще откъсне главата на жена си, дори и само заради това, че брат й се застъпвал за нея.

На 06.01.2013г. молителката излязла сутринта около 08,00 часа от семейното жилище. Същия ден около 17,00 часа съпругът й  започнал да й звъни по мобилния телефон. След като не се свързал с нея отишъл на място до местоработата й, а именно Виенска сладкарница, където колегите на въззиваемата му съобщили, че същия ден последната имала почивен ден. Тогава той отишъл до комплекс „Сикрет гардън” да провери дали не е там на работа. Към 18,00 ч. съпругата му след поредното позвъняване от негова страна  вдигнала мобилния си телефон и му обяснила, че шофира автомобила си и се намира в района на жп гара в града. Той й казал да спре веднага на място и да го изчака там където се намира в момента. Като пристигнал на мястото / автобусна спирка, находяща се пред жп гара в гр.С./ двамата съпрузи се скарали, тъй като С. искал обяснение от съпругата си къде е била, с кого и т.н. След като тя му казала, че е била на м.”Карандила”, той се ядосал, влязъл вътре в автомобила на предна дясна седалка и издърпал ключовете от таблото. Уплашена от крясъците и заплахите му въззиваемата се обадила по телефона на своя брат св.Б. и го уведомила за случващото се с нея. През това време на мястото пристигнали родителите на въззивника С., които той уведомил по телефона и помолил да дойдат. С. приключила телефонния разговор с брат си и съпруга й взел и мобилния й телефон. След като пристигнали на място св.Б., двамата съпрузи излезли извън автомобила. Въззивникът С. казал на съпругата си да си събира багажа и да си отива в с.К. или където си иска. Последната предложила да си събере багажа с автомобила, след което да му го върне. Въззивникът категорично забранил тя да ползва автомобила, а С. отвърнала, че ще си събере багажа в автомобила, след което влязла отново вътре на шофьорското място. Свидетелите Б. в това време се намирали извън колата откъм шофьорското място, а въззивникът след като съпругата му влязла вътре в автомобила също влязъл в него на предната дясна седалка. Тогава започнал да й нанася юмручни удари по главата и тялото от дясната страна. Свидетелите Б. се опитвали да го спрат пресягайки през снаха си, а тя ги молела да се отръпнат за да може да се измъкне от автомобила и ударите на мъжа си. След като С. успяла да излезе от автомобила, съпругът й също излязъл като отново тръгнал към нея заплашително, но родителите му успели да го задържат. С. извадила от багажника на колата си три торби с багаж и влязла в автомобила на Б.. След това въззивникът С. потеглил с колата на съпругата си, а  св.Б. заедно със снаха им в техния автомобил го последвали. Стигнали домът на двамата съпрузи в кв.”Б.”. С.С. паркирал автомобилът пред жилищния им блок и се качил в автомобила на родителите си. Всички заедно се върнали на жп гара, откъдето въззивникът взел своя автомобил и се прибрал в дома си в кв.”Б.”, а св.Б. отвели снаха си в техния дом на ул.”Ц.О.”.

Междувременно св.Б. уведомил за случващото се със сестра му полицията по телефона. Оперативният дежурен в РУ”Полиция”-Сливен изпратил полицейски служители до дома на С.С. ***. Там полицаите разбрали, че съпругата се намира в дома на свекърва си, където и отишли. Полицаите отвели въззиваемата в полицейското управление, където бил извикан екип на спешна помощ, извършил преглед на състоянието й. След това полицейските служители съдействали на С., като я придружили до семейното жилище за да си вземе лични вещи. От там се върнали в дома на свекърва й за да вземе и другия си багаж, но никой не им отворил. Така въззиваемата С. се установила временно в дома на нейната сестра в с.К., общ.С., в което село бил и домът на родителите й. По – късно след известно време взела и детето при себе си.

В деня на инцидента – 06.01.2013г. в 21,30 часа, полицейски служител съставил протокол за предупреждение на С.С., с който последния бил предупреден да не се саморазправя, да не отправя закани за убийство и да не нанася физически и психически тормоз на съпругата си.

От представеното съдебномедицинско  удостоверение №*6/2013г. издадено от специалист по съдебна медицина и обща и клинична патология, се установява, че въззиваемата била прегледана, респ. освидетелствана  на следващия инцидента ден -  07.01.2013г. В резултат на прегледа е установено наличие на болезнена подутина в тилната област на главата, болки в областта на дясната половина на гърба, кръвонасядане и охлузване на кожата в дясната поясна област с болки, засилващи се при функционална активност. Въззиваемата по време на прегледа била адекватна, контактна, но психически стресирана и емоционално лабилна.

От приложената към делото служебна справка за движение на гр.д. №*75/2013г. по описа на СлРС се установява, че в деловодството на РС Сливен на 18.01.2013г. въззивникът С. депозирал искова молба за развод поради разстройство на брака – чл.49 СК.

По делото в производството пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели братът и сестрата на въззиваемата С. – свидетелите В. и Б.. От показанията на тези свидетели се установяват заплахите, отправяни от въззивника С. към тяхната сестра и негова съпруга на 02.01.2013г., както и отчасти случилото се на 06.01.2013г. Действително тези двама свидетели не са били очевидци на инцидента и не биха могли лично да възприемат обидите, заплахите и нанесения побой над сестра си на 06.01.2013г., но същите са били уведомени за тези събития, както лично от сестра си, така и от полицейските служители.

Показанията, дадени в качеството на свидетели от двамата полицейски служители – св.З. и Д., посетили дома на родителите на въззивника, както и домът на страните в настоящия спор на 06.01.2013г., установяват случилото се след инцидента между двамата съпрузи в района на жп гара в града. От тях е видно, че въззиваемата С. се придвижвала леко приведена, придържайки се в дясната страна на тялото в областта на кръста. Установява се още, че именно с тяхно съдействие въззиваемата събрала личните си вещи от дома, както и обстоятелството, че  в полицейското управление бил извикан екип на спешна медицинска помощ, който  извършил преглед на състоянието й.

Фактическата обстановка се допълва и разкрива детайлно и от показанията на св.Б., доколкото от техните показания става ясно естеството на проблемите между двамата съпрузи.

На първо място съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите З., Д., В. и Б.,  тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Макар св.Б. и В. да са роднини на въззиваемата в настоящия спор, то съдът ги цени изцяло като незаинтересовани, тъй като те в максимална степен се покриват с тези на първите двама свидетели / полицейски служители/ и отчасти с тези на св.Б., касаещи съществуващите от известно време проблеми в съпружеските отношения на страните. Показанията на тази група свидетели се покрива и от обясненията, дадени от страна на въззиваемата Г.С., поради което съдът ги кредитира и  цени изцяло.

Съдът не кредитира показанията на св.Д. и Р. Б. в частите, в които същите заявяват, че не са видели сина си да нанася побой над снаха си. Съдът не дава вяра на показанията им в тази част, тъй като намира, че те изцяло противоречат на събраните други гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства, в частност съдебномедицинското удостоверение, отразило нанесените на снаха им  телесни увреждания. В тази част показанията на двамата свидетели имат за цел да не компрометират укоримото поведение на сина им, поради което съдът ги намира  за необективни и заинтересовани от изхода на делото.

Изложеното по отношение на тази част от свидетелските показания на св.Б. се подкрепя и от проведената очна ставка между въззиваемата С. и св.Д. Б.. Действително същото съдебно следствено действие не успя да премахне съществуващите противоречия в показанията на св.Б. и обясненията на въззиваемата, но съдът дава вяра на последните, доколкото страната ясно и категорично отговаряше на поставените въпроси, докато свидетеля отговаряше уклончиво и по-обяснително. По време на очната ставка св.Б. посочи, че все пак въззивника С. е влизал вътре в автомобила на С., когато й взел мобилния телефон, докато в свидетелските си показания посочва, че С. се намирал извън колата от дясната й страна на тротоара.

В хода на въззивното производство са събрани писмени доказателства, а именно заверени за вярност материали, съдържащи се в прокурорски преписки с №№ *33/2013г. и 188//2013г. по описа на Районна прокуратура гр.С.. Първата преписка била образувана по повод подадена жалба от въззивника С., съдържаща твърдения, че съпругата му не полагала грижи за малолетния му син, тъй като работела понякога и по 18 часа на ден и почти не се прибирала в къщата, където в момента пребивавала – дома на сестра й в с.К.. В собственоръчно дадените обяснения в хода на проверката, същия обяснил, че желае съпругата му да си гледа детето и да си бъде в къщи вечер, а не да ходи по сватби до 3,00 ч. сутрин, визирайки местоработата й в комплекс „Сикрет гардън”. Втората посочена по-горе преписка била образувана по повод заявление на въззиваемата С., депозирано до Началник на РУ”Полиция”-Сливен, касателно конфликта между съпрузите, разиграл се на 06.01.2013г., в което заявление твърдяла, че спрямо нея съпругът й извършил акт на психически и физически тормоз.

Двете прокурорски преписки, извършени по реда на ЗСВ са приключили с отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършени престъпления от общ характер.

 

 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск е чл.8 ЗЗДН.

Подаден е от легитимирано лице, визирано в нормата на закона и в законоустановения преклузивен срок. Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразно процесуално  процедиране от страна на СлРС са неоснователни. Въззивникът в настоящото производство С.С. получил на 15.01.2013г. лично в канцеларията на СлРС книжата по делото, ведно с призовка за насроченото открито съдебно заседание, като ясно му е указана възможността да представи доказателствата си най-късно в насроченото на 31.01.2013г. заседание. В този смисъл на първо място той е разполагал с възможност да представи доказателствата, с които разполага и да посочи, тези, които желае да бъдат събрани. На следващо място е имал възможност да упълномощи процесуален представител, който да го представлява по делото. Вярно е, че в случая представения болничен лист удостоверява заболяване, което може да се счита като внезапно възникнала пречка, единствено за личното му явяване в съдебно заседание, което не е задължително. Освен това не е било представено медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт – арг. от чл.18, ал.2 Наредба за медицинската експертиза. Освен това исканите от въззивника доказателства и доказателствени средства са допуснати и събрани в хода на процеса пред въззивната съдебна инстанция.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.

Предмет на изследване в конкретния случай е има ли основание да се приеме, че спрямо молителката Г.С. са били извършени действия от страна на нейния съпруг – въззивникът С.С., които биха могли да се окачествят като домашно малтретиране.

Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове.

Поведението, демонстрирано от ответника- въззивник, изразяващо се в отправени закани и заплахи срещу личността на съпругата му на 02.01.2013г. и прераснало във физическа саморазправа на 06.01.2013г., безспорно се оценява като налагане на психически, емоционален и физически тормоз над молителката по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

Съпрузите, съгласно законодателството на РБ имат равни права и задължения в брака. Отношенията между тях се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Тези лични отношения обаче не могат да се установяват принудително, нито със санкция от страна на държавата, нито едностранно от единия съпруг над другия. Това са отношения, основани на взаимни чувства между съпрузите и тяхното изпълнение един към друг не зависи от волята на друго физическо лице или на държавен, респ. съдебен орган.

В конкретния казус сме изправени пред ситуация, в която личните отношения на обич, уважение и разбирателство между двамата съпрузи Стоянови са изчерпани от своето съдържание. Въззивникът обаче, воден от  личните си възприятия за брака, предприел редица действия срещу съпругата си, които могат да се квалифицират като емоционално и психическо насилие спрямо нейната личност. Така например според неговите възгледи, както и тези на неговите родители, които именно той е въвлякъл в личните съпружески отношения, съпругата му Г. не следвало да работи толкова много, а да си стои в къщи и да полага грижи за малолетното им дете, родено от брака.  Нещо повече в резултат на влошените им отношения, агресивното му поведение е ескалирало до физическо насилие над съпругата му на  06.01.2013г.

Не се установява на 25.12.2012г. въззивникът да е отправил закани и обиди спрямо личността, живота или здравето на съпругата си, но съдът приема това въз основа на депозираната декларация от молителката по чл.9, ал.3, която е достатъчна за да бъде издадена заповед за защита. Освен това следва да се отчете обстоятелството, че при подобни форми на насилие, каквото е домашното рядко присъстват свидетели очевидци.

За наличие на акт на домашно насилие, изразяващо се, както в психически, емоционален, така и във физически тормоз, извършен на 02.01.2013г и 06.01.2013г. от въззивника върху съпругата му може да се съди  от цялостното му поведение, насочено към осъществяване на непрекъснат контрол върху личната свобода на Г.С.. От показанията на неговите родители – св.Б. се установи, че въззивника непрекъснато звънял по телефона да издирва жена си, проверявал я дори на място във „Виенска сладкарница” и к-с „Сикрет гардън” -   дали е на работа или не го лъже, недоволствал от факта, че съпругата му работела много часове и често отсъствала от дома. Нещо повече такъв контрол върху Г.С. упражнявала и неговата майка, която също извършвала на няколко пъти проверки на снаха си, разговаряйки с нейния работодател и колеги, като държала сметка за дългите часове през които полагала труд нейната снаха.

Съпрузите имат равни права и задължения в брака, като всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор  и упражняване на професия – чл.13 и чл.16 СК.

 

Действията извършени от въззивника С., изразяващи се в заплахи спрямо живота и здравето на съпругата му на 02.01.2013г., както и нанесения побой над нея на 06.01.2013г., отнемането на ключовете от автомобила, както и мобилния телефон, който е нейна  лична собственост са насочени към унижаване на достойнството й, насаждане чувство за вина и малоценност, чувство на безизходица и зависимост.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че това поведение на въззивника С.С. е израз на психическо и емоционално насилие над личността над молителката С., ескалирало във физическа саморазправа с нея на 06.01.2013г., принудително ограничаване на личната й свобода и лични права.

Неоснователни с възраженията, изложени както във въззивната жалба, така и в депозираната  от пълномощника на въззивната страна писмена защита, че съдът следва да вземе под внимание образуваното бракоразводно дело. Предмета на последното производство, както и обстоятелствата подлежащи на доказване внего са различни от тези на настоящото. В конкретния правен казус съдът не се интересува по чия вина е настъпило дълбоко и непоправимо разстройства на брака, както и въобще настъпило ли е такова състояние, а единствено извършен ли е акт на домашно насилие, естествено като се проследява цялостното поведение на страните в производството. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че дори и да не се спори за наличие на извънбрачни връзки, което в настоящия казус изобщо не е доказано, пък и не е предмет на доказване, то такова поведение пак не би могло да бъде извинително за налагане на какъвто и да е вид тормоз.

Твърденията на въззивника, че с определените от съда мерки за защита бил лишен от право на лични контакти с малолетния му син, което на практика довело до лишаването му от родителски права са голословни и лишени от всякаква логика. Ограничаването или  лишаването от родителски права става по съдебен ред при наличие на изрично предвидени в закона предпоставки, което не е налице в случая, а и в настоящото съдебно производство съдът не би могъл да постанови привременни мерки, по отношение на малолетното дете, тъй като такива следва да се искат, респ. постановят от съда, разглеждащ брачните  и съединените с тях искове.

Настоящият съдебен състав намира постановените от СлРС съд мерки за защита за напълно адекватни, както по вид така и по времетраене. Нанесените обиди, закани и побой над въззиваемата С. по своята същност представляват престъпления от частен характер, поради което степента на обществената им опасност въпреки, че не е голяма, не е и изключена.

Мерките за защита имат за цел в определен от съда срок да предотвратят непосредствен контакт между извършителя и пострадалото лице, а не защитавайки личните права на един субект да ограничат тези на друг. Мерките са  временни и се налагат за да санкционират поведението на извършилия конкретен вид насилие спрямо личната сфера на друго лице и да го възпрат за в бъдеще от подобен вид поведение. Продължителността на  срока на постановените мерки за защита са напълно съобразени с факта, че  страните са в бракоразводен процес. Настоящият съдебен състав  намира, че определения максимален срок от осемнадесет месеца ще допринесе не само бракоразводното производсво да протече и приключи безпроблемно, както и че този срок е достатъчен за превенция към евентуални насилствени прояви от страна на въззивника.  По същата логика и определения размер на наложената глоба от 400, 00 лв.  или в рамките към средния размер от предвидения в закона се явява съобразен и съответстващ на извършеното от въззивника С. и ще  окаже в достатъчна степен възпиращо въздействие върху него от бъдещи прояви на насилие.

На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът –въззивник в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 15.00 лв.-  държавна такса за въззивно обжалване  по сметка на ОС-Сливен, както и разноски на въззиваемата за въззивната фаза на процеса  в размер на 120,00 лв. -платен адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно   Решение №*07 от 31.01.2013г., постановено по гр. дело № 43/2013г. описа на РС – Сливен.

ОСЪЖДА С.К.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.С., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 120,00 лв. / сто и двадесет лева/, деловодни разноски за въззивното производство, представляващи платен адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:       

1.

                                                                                              2.