Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 94

гр. Сливен, 12.04.2013 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:   

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:  ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                   мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

                                              

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Кондова  въззивно гражданско дело № 133 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Община Котел, депозирана от процесуален представител по пълномощие, насочена против Решение № 109/13.12.2012г., постановено по гр.д. № 95/2012г. на РС-гр.Котел.

С обжалваното решение КРС  уважил  предявеният от ищците Х. /А./ Х.Х. и З.А.Х. ***, установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, като признал за установено по отношение на ответната Община Котел, че ищците са собственици на поземлен имот, находящ се в с.Ябланово, м.”Ески юрт”, обособен понастоящем като имот с площ 1047кв.м., обхващащ част от УПИ №№ 87031.502.2183, 87031.502.2184, 87031.502.2185 и 87031.502.1069 по ПУП на с.Ябланово, приет 2008г. С решението ответната община е осъдена да заплати на ищците сума в размер на  1 145,50 лв., деловодни разноски.

Недоволен от постановеното решение останал ответника Община Котел, като твърди, че това решение е недопустимо. На първо място исковата молба била нередовна, тъй като не ставало ясно какъв имот се претендира. Едва от изготвената експертиза по делото се разбирало, че процесния имот попадал в други съществуващи имоти, които са обособени като кадастрални единици.. Това налагало извод, че се претендирали реално обособени части от четири имота или предявените искове били четири броя в условията на кумулативно съединяване. От експертизата ставало ясно, че част от претендирания имот попадал в имота на лицето Д.Б., поради което следвало искът да бъде насочен и към това лице. Следвало и да се представи данъчна оценка на всеки от имотите, въз основа на която да се определи и цената на исковете, съответно да се внесе

 

 

дължимата държавна такса. В исковата молба се твърдяло, че ищците били собственици по реституция, въпреки, че земята не им била възстановявана, както бил приел и районния съд и едновременно с това се сочело, че са собственици по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Петитумът на исковата молба бил абсурден, доколкото се искало възстановяване на собственост, а реституцията по съдебен ред приключила преди няколко години, а и пасивно легитимирани страна по тези дела  били други. КРС постановил недопустимо решение, тъй като се претендирал имот от 600 кв.м., а с решението се признавал имот от 1047 кв.м..Самият имот бил описан в решението като ограден с ограда от бодлива тел, прикрепена на дървени колове, мрежа и синор.

Освен това въззивникът твърди, че в случай, че се приеме решението за допустимо, същото било неправилно- неотговарящо на действителното фактическо и правно положение между страните по него. Изложените правни изводи били много противоречиви и единственото, което се разбирало от тях било, че ищците владеели имота от около седемдесет години, поради което го придобили по давност. Този способ за придобиване право на собственост срещу Общината обаче бил неприложим, поради установените в закона мораториуми върху изтичането на давностни срокове.

По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  е постъпил писмен отговор. С него въззиваемите намират жалбата за неоснователна. Установило се в процеса, че ищците владеели процесния имот от момента на придобиване на владението и собствеността върху него през 1945г. в границите, описани в исковата молба и до този момент продължавали да го владеят. От тогава имота не е бил отчуждаван или присъединяван към земите на ТКЗС и не е земеделска земя по смисъла на ЗСППЗЗ, както и че ищците никога не са губили владението върху този имот. Изготвената СТЕ установила, че имота не е отразен в кадастралната карта на с.Ябланово най-вероятно поради непълно или грешно заснемане на имотите, които са нанесени върху нея. Разликата в първоначално заявената площ и установената от СТЕ се дължала на липсата на специални знания у въззиваемите. Въззиваемите считат, че няма предявени четири иска, а един и то срещу един ответник в лицето на Община Котел. Факта, че имота на въззиваемите попадал в други имоти, за които общ.Котел претендира собственост с нищо не променяла фактическата обстановка, тъй като не било възможно ищците да знаели това, което установило вещото лице с експертизата.

Предвид изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира разноски за тази инстанция.

В законоустановения срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

 

 

 

Страните, както с въззивната жалба, така и с отговора не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание за въззивната Община Котел не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, депозирано от  пълномощник на въззивната страна се поддържа въззивната жалба и се иска обезсилване на атакуваното решение или отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск.

Въззиваемите, редовно призовани – лично се явява пореден № 2, а за двамата въззиваеми се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Въззивният съд намира  въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт, чрез постановилия го съд.

  С оглед извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението /доколкото се обжалва изцяло/ е валидно, но недопустимо, като постановено по недопустим  иск. Съображенията за това са следните:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.

В конкретната правна хипотеза в исковата молба ищците са изложили факти и обстоятелства, сочещи на иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. Изложените твърдения са в насока, че са собственици на процесния недвижим имот на основание реституция, евентуално са го придобили по давност, като петитумът на исковата молба е да бъде възстановено правото на собственост върху този имот.

По делото е установено, че с Решение № 20025/05.03.1992г. на Поземлена комисия гр.Котел, последната възстановила правото на собственост в съществуващи / възстановими/ стари реални граници на ищеца А. Х.Х. върху процесния недвижим имот, а именно ливада с площ 0,800 дка, пета категория , находящ се в землището на с.Ябланово, общ.Котел, в м.”Ески юрт” при граници/съседи: изток – И.И.Ч., запад- Х.Х.О., север- К.К., юг- М. Х. Н..

По –късно с Решение на основание чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ и протокол № 55025/29.10.1997г. /л.77 от делото/ Поземлената комисия / ПК/ постановила отказ да признае правото на възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот, поради неспазване изискванията на

 

 

 

чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ, тъй като не били представени скица и удостоверение за имота от ТСУ гр.Котел.

От изготвената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че процесния позмелен имот не е бил нанесен в кадастралния и регулационен план на селото от 1967г. – първия план за с.Ябланово, общ.Котел / скица № 1/. Не бил нанесан и в кадастралния план от 1992г. – имота бил извън обходния полигон и не е заснет, същия попадал в земеделските земи на селото. По всички действали от 1950г. до 1992г. планове и карти на с.Ябланово процесния имот попадал към земеделските земи – селско стопански фонд на с.Ябланово.

Вещото лице е посочило в заключението си, че процесния имот бил включен в регулацията на с.Ябланово с ПУП от 2008г. / скица № 2/. Този имот бил нанесен на кадастралната карта на с.Ябланово, одобрена със заповед № РД-18-8/28.03.2007г. и се припокривал с имоти с идентификатор: 87031.502.2183 /скица л.34 от делото/; 87031.502.2184  /л.35/; 87031.502.2185 /скица- л.36/; 87031.502.1069 / л.32/, които четири имоти били записани на името на Община Котел. За три от всичките четири имоти са съставени актове за общинска собственост, а за процесния имот с идентификатор  87031.502.1069 - няма съставен такъв акт. Тези имоти в плана за възстановяване собствеността на земеделските земи били записани като неидентифицирани, които до 10 години не бъдат потърсени се актуват за общински имоти.

При установеното от фактическа страна, предявеният установителен иск за собственост се явява недопустим.

На първо място недопустимо е да бъде търсено по общия исков ред възстановяване на правото на собственост на недвижим имот, който подлежи на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Отказът на ПК –гр.Котел да възстанови собствеността в съществуващи / възстановими/ стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, поради неспазване на изискванията за представяне на скица и удостоверение от ТСУ Котел не е бил обжалван по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ или не са представени доказателства в тази насока. Дори и да се приеме, че имота е възстановен в стари /съществуващи или възстановими/ реални граници или изобщо не следва да бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, то с оглед актуалния му статут, доколкото е включен в регулацията на селото с ПУП от 2008г. и части от територията му попадат в имоти – общинска собственост, искът по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим преди да бъде успешно проведен иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, предвид възникналия спор за материално право с Община Котел. Решението по този спор ще установи какви са били правата на страните към момента на одобряване на ПУП от 2008г., когато е включен в регулацията на населеното място процесния недвижим имот / преди това земеделска земя – ливада/.

 

 

 

Установителният иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК дава защита на правото към настоящия момент. Този иск се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Следователно необходимо е първо да се проведе успешно специалния иск по чл.53, ал.2 ЗКИР  и да е завършена административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния план, чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на парцелите в съответствие с имотните граници. В противен случай предявения иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК е недопустим, както и постановеното по такъв иск решение / в този см. Решение № 1022/17.03.2010г. І ГО ВКС; Решение № 401/17.05.2010г І ГО ВКС; Решение № 81/08.03.2011г. І ГО ВКС; Решение № 194/14.07.2011г. І ГО ВКС, последните три постановени по реда на чл.290 ГПК и задължителна практика, бидейки актове на казуално тълкуване/.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост процедира по реда на чл.270, ал.3  ГПК. Тъй като недопустимостта на постановеното първоинстанционно решение в случая се изразява в разглеждане на недопустим иск, то въззивния съд следва да обезсили постановеното порочно съдебно решение и да прекрати производството по делото.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.4 ГПК, въззиваемите следва да заплатят деловодни разноски сторени от въззивника, както за въззивното производство, така и за първоинстанционното в размер на 960,00 лв.. Тези разноски се установяват с представените по делото договори за правна защита и съдействие, респ. пълномощни – единият от 08.04.2013г. за въззивната фаза на процеса, по който е платена сума в размер на 480,00 лв. по фактура № 415/08.04.2013г., а другия от 10.02.2012г. за първоинстанционното съдебно производство, по който е платена сума в размер на 480,00 лв. по фактура № 182/10.02.2012г.

 

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, пр.1 ГПК, съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО Решение № 109/13.12.2012г., постановено по гр.д. № 95/2012г. на районен съд гр.Котел.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, Х.Х.Х., ЕГН: ********** и З.А.Х. ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г. И.” № *, офис № *,  чрез адв. Г.

 

 

М. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА КОТЕЛ, гр.Котел, пл.”Възраждане” № 1, сума в размер на 960,00 лв./ деветстотин и шестдесет лева/, деловодни разноски, от които 480,00 лв. / четиристотин и осемдесет лева/, сторени в първоинстанционното производство и 480,00 лв. / четиристотин и осемдесет лева/, сторени във въззивното съдебно производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

                                                 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 

    1.

    2.