Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 89

 

гр. Сливен,  08.04.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  трети  април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 138    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 750/21.01.2013 г. по гр.д. № 6181/2011 г. на СлРС, с което на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконосъобразно уволнението на Е.П.К., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № РД-08-10/24.08.2011 г. на Директора на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” – Сливен, УЛ.Г.Д. * и е отменена заповедта. Със същото решение на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е възстановена Е.П.К. на заеманата до уволнението длъжност .- учител в НХГ „Д. Добрович” – Сливен. На основание на чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ е осъдена НХГ „Д. Добрович” – Сливен да заплати на Е.П.К. сумата от 467,54 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа, вследствие на уволнението й, а искът до пълния му претендиран размер от 4 032 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съобразно постановеното решение страните са осъдени да заплатят разноски съответни на уважената и отхвърлената част от исковете.

 

Против това решение са постъпили две въззивни жалби - от ответната гимназия и от ищцата.

Първата въззивна жалба е подадена от процесуалния представител на ответната гимназия и с нея се обжалва решението в частта, с която са уважени обективно съединените искове. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че поради спецификата на специалното образование, което получават учениците в гимназията, нормативно изискване към преподавателите по специалните предмети художник – приложник и художник по изящни изкуства, съобразно списъка на професиите за професионално образование и обучение от 2003 г. и съгласно чл. 3 ал.4 т. 1 от Инструкция № 2 на МОН, длъжността „учител” по изкуствата се заема от лице с висше образование по специалности от професионалното направление, съответстващо на списъка на професиите за професионално образование и допълнителна професионална квалификация учител. Специалността „художествена тъкан и текстил”, която ищцата притежава попада в направлението приложни изкуства, което е отделно от направлението изящни изкуства. Поради това тя трябва да притежава такава специалност. Изготвените длъжностни характеристики от директора на гимназията са съобразени с нормативните изисквания по направленията на списъка от 2003 г. Съдът е възстановил ищцата на длъжността учител, без да уточнява специалните предмети, по които тя следва да преподава, въпреки, че това е бил основният спор относно липсата на съответната специалност на ищцата да преподава живопис. На второ място се твърди, че решението е неправилно и в частта за присъденото обезщетение. Ищцата не е представила годни доказателства, че от датата на уволнението до  приключване на устните състезания пред първата инстанция е останала без работа. Съдът е приел, че единствения период който е доказан, е периода в който ищцата е била в болнични. Неправилно обаче, именно за този период е присъдено б(обезщетение, тъй като за него тя е получила такова и то би било същото , каквото би получила и ако не е била уволнена. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Прави се разбор на Инструкция № 2/29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и се извежда извода, че ищцата притежава необходимото образование и професионална квалификация, съответстваща на професиите, изучавани в художествената гимназия. На второ място се сочи, че работодателят планира и разпределя преподавателската работа на педагогическите кадри в училището и до момента на уволнението той не е поставял допълнителни или нови изисквания относно нейната професионална квалификация. Съдът е изяснил детайли в спецификата на преподавателската дейност в гимназията. Той няма задължения да посочва по какви специални предмети ще преподава ищцата след възстановяването й на работа. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение и се правят доказателствени искания да бъде приложена служебна бележка изх. № Р-1386/27.02.2013 г. на Агенция по заетостта, Бюро по труда гр. София – Сердика. Прави се искане да бъде дадена възможност на ищцата да приложи академична справка от НХА „Николай Павлович”.

 

Постъпила е и втора въззивна жалба - от ищцата, с което е обжалвано решението в частта, с който е отхвърлен като недоказан исках за разликата над размера от 467,54 лв. до пълния претендиран размер. Твърди се, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че от трудовата й книжка е видно, че тя е останала без работа за период по-дълъг от шест месеца, а и по делото е приложена декларация, от която е видно, че не е била в трудовоправни отношения с трети лица, както и заявление от НХГ, че  е във временна нетрудоспособност, поради заболяване. Именно поради продължителното заболяване тя не е могла да започне работа и съдът е следвало да приеме, че оставането й без работа е в сочения в исковата молба период. Сочи се, че това обстоятелство следва да бъде изследвано с назначаване на експертиза, която да установи размера на платеното обезщетение за временна нетрудоспособност, поради болест и разликата до размера на претендирания иск за шестмесечен период. Прави се искане да бъде постановено решение, с което да се отмени частично решението на РС, с което е отхвърлен като недоказан искът до пълния претендиран размер, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на гимназията направени разноски съобразно на отхвърлената част  от иска. Прави се доказателствено искане за назначаване на съдебна експертиза, като са посочени задачите.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

 

В съдебно заседание за въззивника се явява процесуален представител по закон, както и представител по пълномощие. Изразяват становище, че жалбата е основателна по съображенията изложени в нея. Районният съд не се е съобразил с обстоятелството, че ищцата е била назначена като учител по специалност „текстил и художествена тъка”. В последствие поради намаляване обема на часовете започнала да преподава други дисциплини поради което и в заповедта за прекратяване на трудовия договор е записана друга специалност. В случая не следва да се преценява обстоятелството дали ищцата притежава специалност, която й позволява да преподава в художествено училище, а е важно дали тя може да преподава в това училище и дали има възможност за това по нейната специалност. Твърди се още, че ищцата не е представила доказателства относно обстоятелството, че е останала без работа.

В съдебно заседание въззиваемата се явява лично и с процесуални представители по пълномощие, които оспорват основателността на подадената въззивна жалба. Сочи се, че по първоначално сключения от ищцата трудов договор тя е назначена като учител и правилно съдът я възстановява на тази длъжност, освен това тя притежава и необходимата квалификация. На отделно основание се поддържа и подадената от тази страна жалба относно неприсъждането в пълен размер на претендираното обезщетение, като се заявява, че по делото са събрани доказателства от които е видно, че действително ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

      

        Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска.

       

 

        Не се спори между страните, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание на чл. 328 ал. 1 т. 3 и т. 6 от КТ, а именно поради намаляване обема на работата и поради липса на професионална квалификация за изпълняваната работа – преподавател по живопис и рисуване при НХГ „Димитър Добрович” – Сливен. Още пред първата инстанция ответната страна е направила изявление, че по принцип не поддържа заповедта, в частта с която е прекратено трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа. В този смисъл правилно и законосъобразно районният съд не е изследвал подробно обстоятелствата относно законосъобразността на заповедта в тази част. В случая не е бил извършен и подбор и само по тази причина на това основание заповедта се явява незаконосъобразна в тази й част. Поради това правилно е съображението, че следва да бъдат обсъдени материално-правните предпоставки за издаване на заповедта по второто основание, а именно липсата на професионална квалификация на ищцата да изпълнява трудовите си задължения. В тази насока следва да бъде посочено, че основанието по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, в последните години , с оглед и на новите социални реалности, става все по-често, то е свързано с повишените изисквания за висока образованост и професионални знания при изпълнението на възложената работа. Липсата на необходимото образование като основание за уволнение е налице, когато е извършена промяна след сключване на трудовия договор и работникът или служителят не отговаря на новото изискване. Тя може да се изрази в промяна както на вида на образованието по специалност, така и на промяната в степента на образоването. Промяната на вида на образованието по специалност е промяна в изискването за точно определен вид образование. Когато образованието се определя от работодателя, той може в последствие, докато трае трудовото правоотношение да променя изискването за образование от една степен в друга, обикновено по-висока. Преценката за определянето и последващата промяна в степента и вида на необходимото образование, когато не са установени в закон или в подзаконов нормативен акт, по принцип се прави от работодателя при възникване на трудовото правоотношение и се променя в последствие по негова преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Все пак преценката не е абсолютна и генерализирането й по целесъобразност би довело до възможност за недобросъвестните работодатели да злоупотребяват с правомощията си да променят изискванията за необходимото образование и да прекратяват трудовия договор.  Поради това, когато се установи, че тези изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата ли със съответната длъжност и е налице несъответствие между логично относимите изисквания и въведените нови изисквания, прилагането на т.6 се явява незаконно.

   Конкретния случай, макар и да не покрива в цялост хипотезата на изложеното, се доближава до тези обстоятелства и това е така, защото е безспорно, че с първоначалният си трудов договор от 01.04.1990 г. ищцата е била назначена на длъжността учител със специалност „художествена тъкан, текстил” и от представените и пред тази инстанция доказателства е видно, че тя е завършила пълният пет годишен курс на  бившия Висш институт по изобразителни изкуства „Николай Павлович” по специалността „текстил, облекло и принадлежности на облеклото”. Безспорно е, че първоначално, след назначаването си, ищцата е преподавала основно и почти изцяло по специалността „художествена тъкан”. В последствие тя, за да допълва необходимия си брой часове за норматива, е започнала да преподава рисуване, живопис и други. Безспорно е също, че в гимназията работят преподаватели които са със специалност „живопис”. При тези безспорни фактически обстоятелства районният съд е достигнал до извода, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като до връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е поставял под съмнение и не е оспорвал професионалната й подготовка. Приел е, че ищцата притежава необходимата професионална квалификация, тъй като има висше художествено образование и е завършила посочения по-горе институт като преди прекратяване на трудовия договор е преподавала по различни предмети. По този начин районният съд е приел, че след като е налице завършено висше образование, следователно е налице и необходимата професионална квалификация. Не се е съобразил обаче със спецификата на преподаването в това учебно заведение. Изрично в разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” или „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност е посочено, че длъжността „учител” по учебен предмет от професионалната подготовка, както и по учебни предмети по изкуствата в училищата по изкуства се заема от лица, които са придобили висше образование на образователно-квалификационна степен магистър, бакалавър или специалист по специалности от професионално направление съответстващо на професиите от списъка на професиите за професионално образование и обучение изучавани в училището и допълнителна професионална квалификация учител. От списъка на професиите за професионално образование и обучение е видно, че там се прави разграничение за различните специалности, свързани с професията „художник”. Подобно е разрешението и в Правилника за прилатане на Закона за народната просвета – чл.124а. За заемане на длъжностите по чл. 124, ал. 1 и 2 е необходимо завършено висше образование и придобита професионална квалификация "учител", а за длъжностите "старши учител", "главен учител" и "учител-методик", съответно "старши възпитател", "главен възпитател" и "възпитател-методик" - и придобит професионален опит.  Длъжностите по чл. 124, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заемат от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", а длъжностите по чл. 124, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2, т. 4 и 5 - от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър".  Учителските и възпитателските длъжности по учебни предмети или модули от професионалната подготовка, както и по учебни предмети или модули по изкуствата в училищата по изкуствата и в профилираните паралелки по изкуства могат да се заемат и от лица с диплома за завършена степен на висшето образование по съответната специалност.

   Така, за да се преподава по определена специалност или предмет в художественото училище е необходимо не само да се притежава диплома за завършено образование в художествената академия, но е необходимо и това образование да е свързано със специалност „живопис” или друга близка до изобразителното изкуство, но не и такава като „текстил, облекло и принадлежности на облеклото”. Когато в нормативен акт е предвидено придобиването на професионалната квалификация по определена специалност да става след завършена съответна образователна степен, то такава специалност не може да бъде придобита без такава степен, а чрез трудов стаж или квалификационни курсове, затова придобиването на такава квалификация се удостоверява с документ за завършено образование (диплома, свидетелство по отменения ЗНП). Правната регулация се определя въз основа на преценка на обществения интерес, което определя най-често императивния й характер, въведени са държавни образователни изисквания.

        Така, след като е достигнал до този необоснован извод, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в обжалваната от работодателя част и вместо него да бъде постановено ново решение с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.

        Съобразно изхода на процеса на ответната страна следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски в размер на сумата  от 480 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 750/21.01.2013 г. по гр.д. № 6181/2011 г. на СлРС в частта, с която на основание на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е признато за незаконосъобразно уволнението на Е.П.К., ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № РД-08-10/24.08.2011 г. на Директора на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” – Сливен, УЛ.Г.Д. * и е отменена заповедта, както и в частта, с която на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е възстановена Е.П.К. на заеманата до уволнението длъжност .- учител в НХГ „Д. Добрович” – Сливен и в частта, с която на основание на чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, вр. чл. 225 от КТ е осъдена НХГ „Д. Добрович” – Сливен да заплати на Е.П.К. сумата от 467,54 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа, вследствие на уволнението, както и в частта за разноските като вместо това ПОСТАНОВЯВА

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.К., ЕГН ********** *** против НХГ „Д. Добрович” – Сливен , ул. „Г. Данчев” №7, представлявана от директора П. К. искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване за незаконно уволнението на Е.П.К., отмяна на Заповед № РД-08-10/24.08.2011 г. на Директора на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” – Сливен, УЛ.Г.Д. *, с която на основание на чл. 328 ал.1 т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с нея, като незаконосъобразна и за възстановяване на Е.П.К. на заеманата преди уволнението длъжност  „преподавател по живопис и рисуване” като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

        

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.П.К., ЕГН ********** *** против НХГ „Д. Добрович” – Сливен , ул. „Г. Данчев” №7, представлявана от директора П. К. иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане на сумата от 467,54 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението като НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 750/21.01.2013 г. по гр.д. № 6181/2011 г. на СлРС  в останалата част.

 

         ОСЪЖДА Е.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на НХГ „Д. Добрович” – Сливен , ул. „Г. Данчев” №7, представлявана от директора П. К. сумата от 480/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

          

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

                   ЧЛЕНОВЕ: