Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 08.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на ОСМИ МАЙ през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                           мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 139 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 298/09.01.2013г. по гр.д. № 1192/12г. на НзРС, с което е признато за установено между страните, че вземането на „Мобилтел” ЕАД, гр. София срещу В.М.Г. за сумата 685, 31 лв. главница, ведно със законовата лихва от 02.08.2012г. и разноски в размер на 65 лв. по ч.гр.д. № 819/20112г. на НзРС съществува, и са присъдени разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че РС неправилно е възложил върху него тежестта на доказване на отрицателните факти, че не е извършвал разговори и не е изпращал кратки текстови съобщения. Заявява, че съдът не се е произнесъл изобщо по направеното оспорване на размера на месечната такса, безкритично е приел представените от ищеца доказателства, които въззивникът е оспорил още с отговора си, както и не е коментирал неизпълнението на задължението на ищеца да го уведоми при достигане на кредитен лимит от 50 лв. Също така въззивникът счита, че необосновано РС е направил извод, че с направените частични плащания ответникат е признал изцяло задълженията си. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи на РС.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължи сумата 685, 31 лв. главница, заедно с обезщетение за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.08.2012г. и 65 лв.разноски по заповедното производство. Главното задължение е формирано от сумите по 5 броя фактури – изцяло или частично неизплатени, представляващи стойност на услуги по договор за предоставяне на GSM услуги Г1543027 от 31.10.2009г.

Ответникът е оспорил истинността на съдържението на тези фактури, които представляват частни свидетелстващи документи, неносещи неговия подпис, поради което тежестта на доказаването лежи върху представилата ги страна – ищеца в първоинстанционното производство. Тъй като те, освен това, са съставени от последния и удостоверяват изгодни за него факти, той е следвало да ангажира други доказателствени средства – с равна или по-голяма доказателствена сила, за да установи по ясен, несъмнен и категоричен начин положителните факти, от чието наличие желае да черпи изгодните за себе си правни последици.

Ответникът не оспорва отрицателния факт, че не е изплатил в пълен размер фактурираните суми, той възразява срещу дължимостта им, като твърди, че те не съответстват на договорните задължения между него и ищеца.

Действително, при съпоставка на представения договор Г1543027 от 31.10.2009г. и приложението към него, с отразените във фактурите компоненти на задължението, е налице разминаване в стойността на основната месечна такса, която според договора следва да е за план „Комфорт 100”, но е начислена в неколкократно завишен размер. Така се поражда и съмнение относно това, дали стойността на отчетените като доставени услуги /по подробните справки към всяка фактура/ е изчислена съобразно условията на конкретния договор, както и, дали действително тези услуги са били предоставени на този телефонен номер, който е отразен на тях.

Поради това и с оглед направеното оспорване, ищецът е следвало да ангажира други доказателства, включително и експертно заключение, тъй като съдът не разполага със специални знания, за да извлече необходимата информация от някои носители, които да установят какви точно услуги са предоставяни за исковия период на телефонния номер на ответника, дали съответстват на отразените във фактурите и приложенията и дали стойността им, включително месечната такса, е начислена в съответствие с договорените условия по сключения между страните договор Г1543027 от 31.10.2009г.

Тъй като това не е сторено, доказателствената сила на представените частни документи е разколебана и те не могат да бъдат противопоставени на ответника.

Поради това установителният иск се явява недоказан, а оттам – и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е стигнал до обратните правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло, включително по отношение на разноските и вместо него въззивният съд постанови, с което отхвърли иск по чл. 422 от ГПК.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на въззиваемата страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати на въззивника такива в размер общо на 125 лв. – 100 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и  25 лв. за д.т. във въззивното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение 298/09.01.2013г. по гр.д. № 1192/12г. на НзРС,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., район “И.”, ул. “К.” № * ЕИК 131468980  против В.М.Г. ЕГН ********** *** установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните, че последният дължи на първото дружество сумата 685, 31 лв., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК  № 822/06.08.2012г. по ч.гр.д. № 819/12г. на НзРС за изпълнение на парично задължение, представляващи главница по сключен писмен договор Г1543027 от 31.10.2009г. за предоставяне на GSM услуги, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.08.2012г., до окончателното изплащане и сумата 65,00 л в., представляващи разноски по заповедното производство, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „Мобилтел” ЕАД, гр. София, да заплати  на В.М.Г., направените разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 125, 00 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: