Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 90

 

гр. Сливен, 08.04.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  трети  април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 149    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1012/28.01.2013 г. по гр.д. № 3415/2012 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от С.Г.Д., ЕГН **********, в качеството му на директор на Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – селище Качулка, с. Бяла, общ. Сливен, против Кмета на Община Сливен иск за отмяна на дисциплинарно наказание, предупреждение за уволнение, наложено със заповед № РД-15-970/11.07.2012 г. на Кмета на Община Сливен като недоказан и е осъден ищеца да заплати на общината направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, както и да заплати държавна такса.

 

Във въззивната жалба, подадена от ищеца се твърди, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е незаконосъобразно. Съдът не е изяснил релевантните факти. Неточно е бил възприет предмета на спора, като са били въведени обстоятелства, които нямат отношение към наложеното наказание. Сочат се несъответствия в мотивите на решението, които вероятно имали характер на технически грешки, но взети в съвкупност сочат на неточни изяснени обстоятелства. Сочи се, че ищецът е изпълнил препоръките по т. 3, 4 и 6, посочени в заповедта, а в непълен обем са изпълнени и препоръките по т. 1, 2 и 5. Прави се преглед на препоръките, посочени в заповедта и се сочи, че не е налице бездействие на директора по отношение на предприемането на действия за отстраняване на тези слабости. Неправилно е също приетото, че докладът е бил връчен на директора на 23.05.2012 г. докато това е станало на 25.05.2012 г., а на 06.06.2012 г. е била извършена втора проверка за резултатите от изпълнението на препоръките. Касае се за период от седем работни дни, през които е трябвало директорът да вземе отношение по 65 препоръки. Освен това директорът не е запознат с втория доклад. Освен това в хода на производството е била назначена финансова инспекция и е бил изготвен доклад, който обаче е станал известен на ищеца след приключване на производството пред първата инстанция. Иска се допускане на събиране на писмени доказателства, като се даде възможност на ищеца да представи доклада на АДФИ.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в която се твърди, че тя е неоснователна. Действително в обжалваното решение е допусната техническа грешка, но това не го опорочава, тъй като съдът е изследвал детайлно всяко едно от нарушенията от страна на директора и е обосновал своите изводи на базата на подробен анализ на доказателствата. Прави се разбор на събраните в хода на производството доказателства и на неизпълнението на препоръките. Сочи се, че предписанията и препоръките имат задължителен характер, тъй като неизпълнението им би довело до безконтролност. Прави се възражение срещу искането за представяне на доклада на АДФИ, тъй като проверката на общинската администрация предхожда по време инспекцията на АДФИ и поради засиления контрол през този период са били предприети действия за подобряване на финансовата дисциплина в дома. Възразява се срещу твърдението, че даденият срок за отстраняване на слабости е бил кратък, тъй като в случая се касае за задължение на ръководителя на социалното заведение, които са му вменени с длъжностната характеристика. Системното извършване на едни и същи нарушения и не предприемането на своевременни мерки за отстраняване на нередностите, водят до извода, че директорът не е изпълнявал задълженията си. При определяне на наложеното наказание е взета предвид ръководната длъжност, която ищецът изпълнява и обстоятелството, че в качеството си на ръководител не е упражнява ефективен контрол в социалното заведение. Дисциплинарното наказание е наложено при спазване на изискванията на КТ. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение. В отговора не са направени доказателствени искания.

 

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява.  За него се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба на основанията посочени в нея.

За въззиваемата страна – Община Сливен, се явява процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, че въззивната жалба е напълно неоснователна. Не са налице нарушения на процесуалния и материалния закон районния съд правилно се е съобразил с безспорно установената по делото фактическа обстановка, поради което се иска потвърждаване на решението и се претендират разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне на иска.

        В теорията еднозначно е прието, че наказанията „забележка” и „предупреждение за уволнение” по своята същност са на границата между правната санкция и моралния укор, поради което често са характеризирани като морални наказания. Наказанието „предупреждение за уволнение” е с по-висока степен на морален укор  и налагането му несъмнено има и съответното правно значение, тъй като в един последващ момент би могло да има значение за преценката относно поведението на служителя. 

        В конкретния случай на въззивника – ищец е било наложено дисциплинарното наказание за подробно описани констатации, свързани с изпълнението на неговите задължения като директор на ДВУИ – Селище „Качулка”. Работодателят е достигнал до извода, че са налице нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа. Ищецът е оспорил констатациите в посочената заповед и е поддържал, че те не представляват нарушения, тъй като не са били допуснати или пък са били отстранени. Основава се и на доклад за извършена финансова инспекция, от който обаче е видно, че констатациите, съдържащи се в заповедта са верни към момента на издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. В този случай следва да се държи сметка и за обстоятелството, че въззивникът е осъществявал ръководна длъжност и следователно изискванията към изпълняването на неговите трудови задължения се характеризират с по-висока степен на взискателност. Несъмнено е, че описаните в заповедта констатации представляват нарушения на задълженията на ищеца в качеството му на директор и касаят управлението и функционирането на социално заведение към което обществото проявява по-висока чувствителност. Следователно, като е допуснал извършването на такива нарушения, ищецът е дал повод на работодателя да извърши проверка  и да санкционира неизпълнението на трудовите задължения. Не е вярно твърдението в жалбата, че районният съд не е изяснил релевантните факти. Напротив, съдът е установил всички обстоятелства свързани с визираните в заповедта нарушения. Вярно е, че са налице технически неточности в решението на районния съд, които обаче не влияят на възможността да бъде възприета неговата еднозначна воля при постановяването на съдебния акт. Неправилно е поддържаното и в жалбата, че дисциплинарната отговорност на ищеца би се ангажирала само след като той не е изпълнил препоръки дадени от работодателя. Изпълнението на трудовите задължения е непрекъснат процес, като във всеки един момент директорът на съответното социално заведение следва да изпълнява своите трудови задължения по начин, който да гарантира нормалното извършване на дейностите и да не остава съмнение относно степента на загриженост на обществото към безспорно нуждаещите се от специализирани грижи възрастни. Констатациите относно допуснатите нарушения само биха установили тяхното съществуване към определения момент, а липсата на констатации, установени от работодателя,  не означава, че не са били допускани такива нарушения. В случая е установено по несъмнен начин, че са били допускани сериозни нарушения свързани с отчетническата дейност, законосъобразното и целесъобразно разходване на бюджетни средства. Несъмнено е, че е налице занижен контрол върху работата на съответните служители в институцията. Поради това, правилно, законосъобразно и обосновано работодателят е счел, че следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на директора и издавайки съответната заповед той не е издал един незаконосъобразен акт

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски за юрисконсулстко възнаграждение. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. От действащата норма, в сравнение с тази по отменения ГПК, отпаднаха държавните учреждения и общините . В чл.64 ал.5 от ГПК /отм/ беше разписано, че когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.  Новата редакция на закона е повлияна от обстоятелството, че юрисконсултите получават трудово възнаграждение за процесуалното си представителство и, за разлика от тези при юридическите лица и едноличните търговци, на тях не следва да им се признава разхода за такова възнаграждение. Поради това и в случая не следва да бъдат присъждани претендираните разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1012/28.01.2013 г. по гр.д. № 3415/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: