РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 30.05.2006г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

МЛ.С. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 151 по описа на съда за 2013г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалбата на адв.Е.М., подадена от него в качеството му на пълномощник на „Сакарела” ООД срещу решение № 874/29.01.2013г. по гр.д.№ 162/2012г. на РС – Сливен, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове против въззиваемия Х.В.Д. за установяване със сила на присъдено нещо вземания на въззивника в размер на 23 000 лева, произтичащи от договор за заем, обективиран в договор за ипотека Акт № 69/25.06.2009г. том 2 дело № 2145/2009г. партида № 10996 при Служба по вписванията – Сливен, мораторна лихва за периода от 01.07.2010г. до 27.10.2011г. и законната лихва върху главницата от 23 000 лева, считано от 28.02.2011г., на която дата е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение.

В жалбата есе поддържат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необосновано на решението и постановяването му при нарушение на процесуалните правила.

Поддържа се, че в решението съдът е извършил неправилна оценка на събрани в нарушение на процесуалните правила писмени и гласни доказателства. Изтъква че ценените от първоинстанционния съд 12 броя писмени бележки, не съдържат автора на волеизявлението и от техния текст не може да се изведе, че са относими към правоотношенията между страните. Относно нарушението на процесуалните правила посочва, че доказателствата са събрани при настъпване на условията на процесуална преклузия. Такава съдът сам е констатирал в съдебното заседание, в което доказателствата са събрани, но въпреки това ги е събрал и ценил. Като нововъзникнало обстоятелство е ценило това, че ответникът не е водил счетоводство, което счита че не отговаря на извода на съда. Не би могло да е новооткрито за ответника обстоятелството, че не е водил редовно счетоводство. Липсва определение във връзка с оспорването на тези доказателства по направеното възражение, че са неистински и/или неверни, като в решението ги приема за допустими, относими и годни доказателства.

На следващо място изтъква, че ответникът е признал наличието на договор за заем, но е оспорил неизпълнението от своя страна, позовавайки се на договори № І-5-10 от 01.04.2010г. и № І-55-09 от 01.04.2009г., които са свързани с друго правоотношение между страните, във връзка с които са и представените от ответника РКО. Същите РКО установяват плащания именно по тези договори, за които ответникът не е издал ПКО и коеот обстоятелство неправилно е ценено от съда в полза на ответника, при положение, че от РКО е видно, че сумите са получени от него.   На следващо място съдът неправилно е приел, че от 01.01.2010г. ищецът – въззивник е спрял изкупуването на суровина – мляко, респективно, че всички следващи количества след тази дата следва да се считат като плащане по договор за заем, обективиран в ипотечния договор.

В жалбата въззивникът излага анализ на данните, които следват от представените договори и служебни бележки към тях. Съдът „неизвестно как” направил извод за извършено прихващане на задълженията по договора за заем. Твърди че всички доказателства, представени от ответника, се отнася до правоотношенията им, свързани с изкупуването на суровината в рамките на предоставената млечна квота, които са извън договора за заем.

В нарушение на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК съдът допуснал свидетели под предлог, че с техните показания ще се установява авторството и истинността на 12 броя писмени бележки представени от ответника след настъпването на процесуална преклузия. Твърди се и са направени разсъждения относно неправилно извършена преценка на първоинстанционния съд на свидетелските показания, въз основа на които съдът е приел, че обстоятелствата, довели до отхвърлянето на предявените искове. Отново се изтъква, че всички доказателства, представени от ответника, уреждат други търговски отношения, а не тези по договор за заем.

Посочва че неправилно съдът е преценил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като отразяванията по представените от ответника РКО е следвало да приеме разход, направен от ищеца, а не приход във връзка с договора за заем. 

Изтъква се, че решението е необосновано, като мотивите на съда да приеме предявените искове са неясни относно релевантните обстоятелства и относно фактите, които приема за доказани. Позовава се на противоречия в мотивите, при които не става ясно какви точно факти съдът е приел за доказани.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени решението изцяло и вместо това да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание във връзка с поставените от въззивния съд въпроси за отделяне на спорното от безспорното в процеса адв.Е.М., като представител на въззивника посочва, че отношенията във връзка с договора за заем, обективиран в ипотечния договор са свързани с изкупуването на мляко извън предоставената на ответника млечна квота. Твърди че и двата договора са действали успоредно. Посочва че в договор за заем се има предвид млякото, което ответникът ще произведе над разрешената млечна квота, което е обективно възможно, а при липса на надвишаване на млечната квота за съответния месец и задължение по заема за съответния месец възниква и задължението за възстановяване на заетите парични средства. В заключение поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените от „САКАРЕЛА” ООД искове да бъдат уважени.

От името на въззиваемия в с.з. се явява пълномощник адв.Д., който поддържа, че двата договора са обусловени един от друг. Водещи са договорите за доставка на мляко, като договорът за заем е сключен и цели авансово предоставяне на парични средства на ответника с цел производството на мляко, което подлежи на изкупуване по представените от него договори за доставка на мляко, като при недостиг на мляко в рамките на установения лимит от 5000 литра възниква задължението за връщане на предоставените авансово от ищеца парични средства. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на установения от разпоредбата на чл.259 ал.1 от ГПК двуседмичен срок от надлежна страна в процеса при наличието на правен интерес.

Въз основа на разпределената, включително от въззивния съд, доказателствена тежест на страните, поради допуснати от първоинстанционния съд в тази насока нарушения на процесуалните правила и с оглед на събраните доказателства, които въззивната инстанция намира за допустими и относими се установява от фактическа страна следното:

ТД „Сакарела” ООД, съгласно вписания в ТР предмет на дейност и установените по делото данни, развива търговска дейност по изкупуване на мляко от ответникът Х.В.Д. е производител на мляко.

Между страните са установени от отношения за изкупуване от въззивника на произведено то въззиваемия мляко като за 2009 и 2010г. са сключени съответно договор № І-55-09 от 01.04.2009г., а за 2010г. – договор № І-5-10 от 01.04.2010г. – с идентично съдържание, съгласно които за срока на действие на договорите въззиваемият се е задължил да продава на въззивника „цялото количество произведено сурово краве мляко” – чл. 2.1 на договорите.

Въззивникът от своя страна, в чл. 3.2 от двата договора, е поел задължение да изкупува „цялото предоставено от продавача количество сурово мляко”, но до размера на индивидуалната млечна квота, отговарящо на показателите от т.2.1”.

Поради липсата на изрично уговорен в договорите срок на тяхното действие съдът приема, че срокът на действие се разпростира за периодите и за времето, в които на въззиваемия е предоставена млечна квота за продажба на мляко.

Освен тези договори на 25.06.2009г., т.е. след сключването на договора за изкупуване на мляко от 01.04.2009г., страните са сключили и друг – процесния, договор именуван от тях договор за „заем”. Същият договор така, както е възпроизведен в нотариален акт № 6 т.ІV рег.№ 6699 дело № 547/2009г. на Нотариус Елена Шидерова за договорна ипотека, въззивникът е поел задължение да предостави на въззиваемия в заем сума в размер на 23 000 лева с възнаградителна лихва в размер на 1,8 % на месец, като от своя страна въззиваемият, за така предоставената сума, е поел задължение ежемесечно да доставя на въззивника 5 000 литра сурово мляко, при цена на доставката от 0,40 лв. за литър, като е допустимо вместо това въззиваемият да извърши погашение чрез плащането на сумата от по 2 000 лева месечно, като изборът на престациите е предоставен на „заемателя” – въззиваемия. В случай че въззиваемият бъде лишен от животни за него ад хок възниква единствено задължение за връщане месечно на сумата от 2000 лева до окончателното изплащане. Посочено е, че всяка забава на въззиваемия като длъжник цялото вземане се превръща в предсрочно изискуемо, като въззивникът има правото да се удовлетвори от предоставеното обезпечение.

В случая като обезпечение в посочения нот.акт в полза на въззивника е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ стопански двор, в землището на с.Тополчане общ.Сливен с площ от 3105 кв.м. и съставляващ имот № 065221 по КВС на с.Тополчане, общ.Сливен.

За срока на действие на договорите от представените в препис от въззиваемия РКО, оригиналът на които е представен от въззивника, се установява че за м.юли 2009г. въззивникът е изплатил на въззиваемия сумата 2428.80 лева, като цена за 6072 литра мляко; за м.август 2009г. въззивникът е изплатил на въззиваемия сумата от 2485,60 лв., като цена за 6214 литра краве мляко; за м.септември 2009г. въззивникът е изплатил на въззиваемия 2349,48 лв., като цена за 5594 литра мляко; за м.октомври 2009г. въззивникът е изплатил на въззиваемия сумата 2118,90 лв., като цена за 5045 литра мляко; за м.ноември 2009г. въззивникът е изплати на въззиваемия сумата 1807,34 лв., като цена за 4218 литра мляко; за м.април 2010г. въззивникът е изплатил на въззивамия сумата от 3470,70 лв., като цена за 7545 литра мляко; за м.май 2010г. - изплатил сумата 4807,00 лв., като цена за 10450 литра мляко; за м.юни 2010г. – изплатил сумата от 3636,76 лв. за 7906 литра мляко и за м.юли 2010г. е изплатил сумата от 3093,04 лв. за 6724 литра мляко или общо съгласно РКО за периода от юни 2009г. до м.юли 2010г. въззивникът е изплатил на въззиваемия сумата от 26197,62 лева за 59 768 литра мляко.

Въззивникът е отправил уведомление до въззиваемия за това, че към 01.01.2010г. е изчерпана неговата млечна квота от 44 774 кг, която квота по подразбиране се отнася за 2009г. Съгласно други две служебни бележки за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. въззивникът е получил от въззиваемия 55739 литра краве мляко, а за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. – 43731 литра краве мляко или общо за двете години обхващащи и периода на действие на договора именуван от страните договор за заем и обективиран в нотариалния акт за сключване на ипотечния договор въззиваемият е предал на въззивника общо 99470 литра мляко.

От представените служебни бележки не става ясно дали посочените в тях количества мляко се отнасят за предоставената на въззиваемия млечна квота. При всички случаи, както по РКО, така и според тези служебни бележки не могат да се изведат данни въззиваемият да е произвел повече от приблизително 50 000 литра мляко годишно.

Представените от въззиваемия в препис РКО в част от тях не се съдържа негов подпис за получаване на суми, като такъв подпис се съдържа в оригинала на РКО, представени от въззивника.

От заключението на вещото лице Мария Станчева се установява, че „договорът за заем” от 25.06.2009г. е осчетоводен от въззивника на същата дата, както по сметка „Дебит” 411/1 така и по сметка Кредит 501 „Каса”. Пак от заключението на вещото лице следва, че въззивникът е осчетоводил този договор като „заем”, т.е. като вземане, а не като разход. Респективно за сумата от 23 000 лева и изплащането й на въззиваемия липсва издаден РКО. Въззивникът отделно е осчетоводил като разход изплатените по описаните РКО суми като за 2009г. въззивникът е осчетоводил общо (с издадените на въззиваемия) РКО на стойност 15238,64 лв., а за 2010г. е осчетоводил общо разходни документи за 20580,48 лв. или общо за двете години 35819.12 лева.

По посочените съображения сумата от 23000 лева не участва във формирането на финансовия резултат на въззивника в данъчните декларации, подадени до ТД на НАП.

Заедно с уговорената възнаградителна лихва вземането на въззивника по т.нар. „договор за заем” е в размер на 26142,68 лева.

Представените и ценени от първоинстанционния съд 12бр. малки бележки носят подпис на автор, но такъв не е посочен в тяхното съдържание . Съпоставката на количествата мляко, отразени в тях и цена от 0,40 лв. съвпада с тази на стойностите отразени в представените РКО, но поради липсата на необходимо съдържание, а така също и поради представянето им след провеждане на първото с.з. при липсата на предпоставките на чл.147 от ГПК същите не могат да бъдат ценени като доказателствено средство в процеса.

Депозирането на заключение по назначената ССЕ преценена от първоинстанционния съд като „новонастъпило обстоятелство” не може да има и няма значението на такова обстоятелство. Самата експертиза представлява доказателствено средство, а не нов факт, като обсъдените в нея документи и счетоводни записвания следва да се приеме, че са били известни на въззиваемия, тъй като касаят представените от самия него РКО и сключения „договор за заем”.

Поради недопустимост и неотносимост на посочените бележки недопустими и неотносими са всички събрани в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства във връзка с тяхното оспорване като неистински и неверни.

Освен настъпила преклузия по отношение на писмените доказателства, кредитирането им е изключено и поради следните съображения: Не е допустимо с допълнително доказателствени средства – гласни доказателства и почеркови експертизи, да бъде замествано съдържанието на документа касателно неговия автор, когато такъв не е посочен. Поради липсата на посочен автор е невъзможна преценката за валидността на волеизявлението в издадения документ, респективно да се приеме, че авторът на подписа е автор и на волеизявлението. Съответно е невъзможно и извършването на преценка за неговата истинност. Доколкото в текста на съставения без автор документ липсва и изрично препращане към други безспорни документи – изходящи от страните, не може да бъде поставян и въпроса за верността и относимостта им към правоотношенията– предмет на предявените по настоящото дело права и възражения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предявеният иск - за установяване вземане на въззивника за сумата от 23000лв., мораторна лихва в размер на 3142.68лв. и законната лихва върху главницата от 23000лв. за периода от 28.10.2011г. до окончателното изплащане на сумите е недоказан и неоснователен.

Правилното разрешаване на спора между страните е обусловено от правилното определяне на предмета на договора, а с оглед и на спора по неговото тълкуване във връзка с успоредното съществуване и на други договорни отношения между тях – и от тълкуването на волеизявленията в процесния договор.

Между страните няма спор, че на 01.07.2009г. са сключили договор, по силата на който въззивникът е следвало да предаде на въззиваемия сумата от 23000лв., от което за последния възниква месечно задължение в рамките на една година – до 01.07.2010г. да предава по 5 хил.л мляко или общо 60000л. мляко с цена 0.40лв./л. мляко, като в полза на въззиваемия е уговорено и правото вместо предаване на посочените количества мляко – да връща месечно сумата от 2000лв. или общо за периода 24000лв., като страните са уговорили и възнаградителна лихва в размер на 1.8%.

Посоченият договор по естеството си е такъв за изкупуване на мляко, която дейност е регламентирана в специалния Закон за прилагане на Общите организации на пазари на земеделски продукти на ЕС – чл. 48 – чл. 55 вкл. В посочените разпоредби, свързани с организация на вътрешния пазар на мляко в страната като членка на ЕС, като способ за регулиране на производството и пазара на мляко в съответствие с Регламент (ЕО) № 1788/2003г. е възприет способ за контрол чрез въвеждането на „млечна квота” при превишението на която, чл. 54 от ЗПООПЗП предвижда задължение за „бюджетна вноска”, която представлява публично вземане по смисъла на чл.162, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

С оглед на това и въз основа на установените данни по делото съдът намира, че отношенията между страните във връзка с процесния договор, от своя страна са във връзка с договор № І-55-09 от 01.04.2009г и № І-5-10 от 01.04.2010г. сключени също за изкупуването на мляко. В посочените договори, съдът намира, че липсва еквивалентност на насрещните задължения, т.к. докато за въззиваемия по чл. 2.1 е възникнало задължение да продаде на въззивника „цялото количество произведено мляко” – определено само с качествени показатели, за въззиваемия е възникнало задължение да изкупи мляко отогварящо на показателите по чл. 2.1, но само до размера на индивидуалната млечна квота.

С изключение на уведомителното писмо – отправено от въззивника до въззиваемия, относно изчерпването на предоставената годишна квота от 44774кг., по делото страните не са представили никакви доказателства по отношение на определената за срока на действие на процесния договор от 01.07.2009г. – 01.07.2010г. индивидуална млечна квота.

В процесния договор, въз основа на който е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6435/2011г. на РС – Сливен, липсва каквото и да е уточнение, че се отнася за количествата мляко, които въззиваемият би произвел и съответно предал на въззивника при превишаване на определената млечна квота. Посоченото обстоятелство следва да се разглежда на фона на договор № І-55-09 от 01.04.2009г., тъй като  на първо място последния предхожда сключването на процесния договор. На следващо място чл. 2.1 и от двата договора включва задължение на въззиваемия да предаде на въззивника „цялото количество произведено мляко”, но при липсата на еквивалентност на задължението на въззивника в чл. 2.1.

При наличието на вече възникнало за въззиваемия по договора от № І-55-09 от 01.04.2009г  задължение да продаде на въззивника „цялото количество произведено сурово мляко”, а не само в рамките на установената млечна квота, липсва основание страните да сключват допълнителен договор, от който за въззиваемия да възниква същото задължение.

При вече възникнало задължение за продаване на „цялото количество прозведено мляко”, уговорката в процесния договор има основание само с за допълването на задълженията за въззиваемия да изкупи и респективно да заплати и количествата мляко - произведени над установената млечна квота по договори № І-55-09 от 01.04.2009г. и № І-5-10 от 01.04.2010г., т.е. с оглед еквивалентността на задълженията на страните по тези договори.

Следователно с процесния договор страните са преуредили отношенията си във връзка с изкупуването на мляко, като е уговорено предварително заплащане на продажната цена и включване както на количествата в рамките на млечната квота, така и количествата, произведени над тази квота, за изкупуването, на които възниква задължение по чл. 54 от ЗПООПЗП за заплащане на вноска към бюджета, представляваща публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Тезата на въззивника, че процесният договор предвижда право на въззиваемия като длъжник за предаване на 5 хил. л. мляко месечно само и извън установената и включваща се в периода 01.07.2009г. – 01.07.2010г. млечна квота, респективно че няма връзка между задълженията на въззиваемия по този договор и сключените договори № І-55-09 от 01.04.2009г. и № І-5-10 от 01.04.2010г. не се доказва с представените по делото доказателства.

По делото няма никакви данни, нито че с оглед на производствения капацитет на притежаваните от въззиваемия животни обективно е възможно производството за процесния период от 1 г. на повече от 100000л. мляко (равняващо се на приблизителната млечна квота от 45000л. мляко и уговорените в процесния договор 60000л. мляко), нито че въззивникът е изплатил успоредно с изплащането на сумите по представените от въззиваемия  9бр. РКО за сумата от 26197,62 лева и сумата от 23000лв., т.е. да е зиплатена сумата от общо 49197.62лв.

Съгласно издадените от въззивника служебни бележки за 2009г. и 2010г. – за двете години въззиваемия е предал общо 99470 литра, при което реално не би могло да се очаква подобно количество само за една година.

На следващо място, както в.л. се е обосновало, посочената сума от 23000лв. не е включена във финансовия резултат на въззивника, т.к. липсва осчетоводяването на такъв разход. Общия размер на направените от въззивника разходи както за 2009г. така и за 2010г. е 35819.12 лева, Липсват данни въззивникът да е изплатил на въззиваемия сумата от 23000лв. над размера от 26197.62 лева, на каквато стойност приблизително възлиза и задълженито по процесния договор – 26142.68 лева.

Сам по себе си факта сключването на договор за заем и на осчетоводяването на вземане по такъв договор не поражда задължение за връщането му.

Законът не предвижда особена писмена форма за сключването на договор за заем, като фактическият състав на разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД изисква постигането на съгласие между заемодателя да предостави, а заемателя да върне предоставената вещ или пари в определен срок или при поискване, което съгласие следва да е съпроводено от предаване на вещите или паричните средства.

При липсата на установена от закона особена форма, действието  на договорът като реален (възникването на права и задължения), е обусловено от изпълнението на задължението на заемодателя да предаде на заемателя уговорената сума. Респективно и съобразно принципа на текущо начисляване и принципа съпоставимост между приходи и разходи по чл. 4, ал. 1, т. 4 във вр.с т. 1 от ЗСч, въззивникът – независимо от изпълнението или неизпълнението на задължението за връщане на сумата от 23000лв., следваше да е начислил тази сума като разход, което не е сторено. Липсват и други документи извън издадените и представени по делото 9 бр. РКО за изплащане на суми от въззивника на въззиваемия. Следователно не може да се обоснове фактически извод, че сумата от 23000лв. е изплатена извън цената на предаденото от въззиваемия количество мляко от 59 768 литра и респективно за последния не е възникнало задължения нито да я връща, нито да предава допълнителни количества мляко.

При тези данни от анализа на осчетоводените от въззивника разходи направеното от въззиваемия в отговора на исковата молба признание за получаването на сумата от 23000лв. следва да се цени само с оглед на застъпената от него защитна теза.

Предвид гореизложеното предявените от въззивника искове не са доказани и съответно следва да се отхвърлят като неоснователни, а с оглед съвпадението на този извод като краен резултат, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция е основателна претенцията на въззиваемия за разноски, каквито е направил в размер на 1000лв. за доплатено адвокатско възнаграждение, като тази на въззивника следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 874/29.01.2013г. по гр.д.№ 162/2012г. на РС – Сливен

 

ОСЪЖДА „САКАРЕЛА” ООД, ЕИК 128542659, със седалище и адрес на управление: гр. Я., п.к. 8600, ул. „П.” № * и съдебен адресат: адв. Е.М. *** с адрес на кантора: гр. С., ул. „Д-р К. С.” № *, да заплати на Х.В.Д., ЕГН **********,***, ел. „В. Левски” № 11 сумата 1000лв., представляваща заплатени деловодни разноски пред настоящата инстанция като отхвърля насрещната претенция на „САКАРЕЛА” ООД, ЕИК 128542659 за заплащане на разноски изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                                                

 

 

       

        2.