Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 99

 

гр. Сливен, 11.04.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 154    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против  решение №  662/07.01.2013г. по гр.д. № 7371/2011г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на задълженията на ответника с извършени от него плащания, предявеният в условията на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК от „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”С. К.” № *, установителен иск, че С.И.С. *** му дължи сумите, за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 5275/2011г. на СлРС Заповед за изпълнение № 3874 от 24.08.2012г. Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Неправилно РС е приел, че ответникът не дължи сумата от 205,22 лева, представляваща остатък от неплатено задължение. От представените по делото доказателства по безспорен начин е установено задължението и неговия остатъка. Съдът обаче е дискретидирал заключението. Поради това се иска да бъде отменено решението и да се постанови друго, с което да се признае, че ответникът  дължи остатъка в размер на посочената по-горе сума. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се заявява, че тя е неоснователна. Правилно в хода на съдебното производство е установено, че задълженията претендирани от ищцовото дружество са погасени изцяло, чрез плащане, поради което се иска потвърждаване на решението.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявения иск.

В с.з. за въззиваемият се явява лично и оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че възражението на ответника за погасяване чрез плащане е основателно. Плащането е било направено с няколко вноски, чрез които той е покрил всички задължения. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта, че все още се дължи сумата от 205,22 лева, тъй като експертът е включил и вземане на дружеството за месеци, които то не е претендирало. Така е достигнал до извода, че чрез плащанията си ответникът е погасил задълженията. Безспорно е, че експертизата е включила и месеците за периода м.септември 2009г. до 31.01.2011г., които обаче не са били претендирани, а за тях отразената в таблицата на експерта сума е общо от 488,72 лева. РС законосъобразно е приспаднал тази сума от общия размер на задълженията за останалите месеци и по този начин е достигнал до извода за недължимост на претендираните суми. Възражението във въззивната жалба, че съдът е игнорирал изцяло експертизата са неоснователни, тъй като в правомощията на съда е да даде вяра или не на заключението на вещото лице и когато в определени части не приема това заключение да изложи убедителни мотиви. Именно това е сторил и РС, като е обосновал съобразно доказателствата защо не кредитира заключението в една негова част. Като е сторил това съдът не е допуснал нарушение на закона, нито пък необоснованост на своя акт.

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №662/07.01.2013т. по гр.д. № 7371/2011г. на РС – Сливен.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: