Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  17.05.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 156 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. П., в качеството му на процесуален представител на „РИМИ” ООД, гр. С., ул. „Н. Б.” № * с управител К.Д.М.  против Решение № 918/31.01.2013 г. по гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявения от въззивника „Рими” ООД против въззиваемата страна „Планета” ООД иск за предаване на владение от 42,7 кв.м. от имот № 67338.602.84, собственост на въззивното дружество. Искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение е отхвърлен и предявения от въззивника против въззиваемата страна иск за заплащане на 3600 лева, обезщетение за ползване на част от имота, собственост на въззивника, в размер на 42,7 кв.м. за периода от 01.10.08г. до 28.10.11г., датата на депозиране на исковата молба. Въззивното дружество е било осъдено да заплати на въззиваемата страна и деловодни разноски в общ размер на 1150 лева. Сочи се, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и че страната била доказала всички необходими предпоставки за уважаване на предявения иск. На първо място тя била доказала, че е собственик на ПИ с идентификатор № 67338.602.804 по кадастралната карта на Сливен. От извършените съдебно-технически експертизи се било доказало, че въззиваемата страна владее част от имота, собственост на въззивника и че от представените по делото доказателства не се било установило правно основание, на което въззиваемата страна да владее тази част от имота, собственост на въззивника. С оглед на това страната претендира, че следва да бъде уважен предявения от нея установителен иск по чл.108 от ЗС, както и предявения иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на месечен наем за неправомерно ползваната част от имота. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Страната претендира да бъдат присъдени и деловодни разноски.

В срока на депозиране на отговора на въззивната жалба не е постъпил такъв.

         В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

         В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв.Б., която оспорва въззивната жалба и моли съдът да приеме, че тя не е основателна, като потвърди решението на Сливенския районен съд.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 04.02.2013 г., а въззивната жалба е била депозирана в законно определения двуседмичен срок на 19.02.2013 г.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно от извършените съдебно-технически експертизи пред първоинстанционния съд се е установило, че по плана за регулация и кадастралната карта на двата процесни имота няма разлика в имотните граници , но на практика в кадастралната карта не е отразено коректно западната част на стопанската постройка попадаща по КК в имот 67338.602.85 и представляваща сграда 67338.602.85.1, както и не е нанесена коректно сграда с идентификатор 67338.602.85.2. В депозираното заключение от 15.06.2012 г.  тройната съдебно-техническа експертиза много точно и конкретно е изследвала въпросите за границите на всички имоти, които се ползват от страните, тяхното местоположение и отразяването им в кадастралната карта. Вещите лица са констатирали множество некоректни отразявания в кадастралната карта и по регулация, несъответстващи на фактическото положение. Вещите лица са посочили две площи заключаващи се между точките 1,8,7,2 защриховано в зелено и между  точки  1, 2, 10, 9 защриховано в зелено, които макар в кадастралната карта да са отразени като части от постройки с идентификационни номера 67338.602.85.1 и 67338.602.85.2, всъщност представляват незастроен терен. От заключението е видно, че ответникът – въззиваем в настоящото производство, владее застроеното пространство между точки 11, 12, 4, 5, 6, 3 с площ 39,71 кв.м, което спрямо кадастралната граница на имотите представлява част от сграда с идентификатор 67338.602.84.1 и е собственост на ищеца – въззивник в настоящото производство. Категорични е и изводът на вещите лица, че пространството между точки 3, 4, 12, 11 и 3, 4, 5, 6 представляват части от сгради, които се намират в имот 67338.602.84, собственост на ищеца, но се владеят от ответника. В отговор по т.1 от заключението вещите лица са посочили, че макар площите на имота на ответника и местоположението на неговите граници да съответстват на съдържанието на Кадастралния регистър на терена по измервания владее по-голяма територия, с изместена източна граница, заключена в контури между точките 5, 6, 3, 11, 12 и 4 за сметка на ищеца, като от сградата с идентификатор 67338.602.85.1 владее в повече 31,34 кв. м от имота на ищеца, а в сграда с идентификатор 67338.602.85.2 владее в повече 8,37 кв. м от имота на ищеца. В т. 5 от заключението си вещите лица са направили и своя извод, че съществува разлика между трасираната кадастрална граница между двата имота и границата на тяхното ползване към настоящия момент, която разлика в скицата към експертизата е защриховата н червено..

Съдът не може да не съобрази тези заключения на вещите лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма никакви съмнения. В този смисъл - на това заключение, следва да се приеме и допълнителното им становище изразено в съдебно заседание от 29.06.2012 г. от вещото лице Валентин Симеонов, който е посочил, че по плана за регулация и кадастралната карта, няма разлика в имотните граници. То съответства на останалите техни заключения, но не противоречи на констатираното, че на практика имотът се владее по начин различен, от този който е отразен в плана по регулация и от кадастралната карта на града и че ответникът – въззиваем в настоящото производство, владее за сметка на ищеца – въззивник, в повече 39,71 кв. м.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи предявения от въззивника иск по чл. 108 от ЗС. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че въззивникът е собственик на недвижим имот XIX в кв. 17 по ПУП на гр. Сливен с площ на терена 2 000кв.м заедно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 584 кв. м., който имот е идентичен с имот 67338.602.85. Част от този имот е и площта защрихована в червено в ситуация приложение № 3 от експертното заключение депозирано на 15.06.2012 г. пред СлРС заключаващи се между точките 11, 3, 6, 5, 4 и 12 с обща площ от 39,71 кв. м. От друга страна, се установи безспорно, че ответникът по иска – въззиваем в настоящото производство, владее в повече от собствения си недвижим имот 39,71 кв. м заключаващи се между точките 11, 3, 6, 5, 4 и 12. Не се установи правно основание на което въззиваемият да владее описаните по-горе 39,71 кв. м. По този начин са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск за признаване правото на собственост, а именно доказано е правно основание за собственост на ищеца над спорните земи, установено е владението им от ответника и е установено, че той ги владее без правно основание. Ето защо следва да бъде уважен предявеният от ищеца „ РИМИ „ ООД спрямо ответника „ ПЛАНЕТА „ ООД иск по чл. 108 от ЗС за 39.71 кв.м. и осъждането на „ПЛАНЕТА „ ООД да предаде владението си над тях на „РУМИ „ ООД. За разликата до 42.7 кв.м. предявения иск по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като недоказан.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 108 от ЗС, следва да бъде уважен и предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Същият следва да се уважи за сумата от 2971,10 лв. представляваща дължимото обезщетение за ползване без правно основание на 39,71 кв. м за периода от 01.10.2008 г. до 28.10.2011г. В останалата част до 3 600 лв. предявеният иск следва да се отхвърли, като недоказан.

С оглед частичното уважаване на исковата претенция, следва да бъдат присъдени и деловодните разноски на страните. За двете инстанции на ищеца следва да бъдат уважени деловодни разноски в общ размер на 1608,35 лв., а на ответника деловодни разноски в размер на 57,50 лв. След приспадане на дължимата сума на ответника в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1550,85 лв. Въззиваемата страна „Планета” ООД следва да бъде осъдена да заплати на въззивника „Рими” ООД деловодни разноски зад вете инстанции в общ размер от 1550,85 лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 918/31.01.2013 г. по гр.д. № 6450/2011 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ПЛАНЕТА” ООД с ЕИК 1190343302 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р.” № *, представлявано от К.Д.К. и „РИМИ” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н. Б.” № * представлявано от К.Д.М., че „РИМИ” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н. Б.” № * представлявано от К.Д.М. е собственик на 39.71 кв.м. заключаващ се между точките 11, 3, 6, 5, 4 и 12 съгласно приложение № 3 към експертно заключение депозирано на 15.06.2012 г. пред Сливенския районен съд, като част от поземлен имот № 67338.602.85.

В останалата част до 42.7 кв.м. отхвърля иска като недоказан.

 

 

         ОСЪЖДА  „ПЛАНЕТА” ООД с ЕИК 1190343302 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р.” № *, представлявано от К.Д.К.  да предаде на „РИМИ” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н. Б.” № * представлявано от К.Д.М. владението на 39,71 кв. м от поземлен имот № 67338.602.85 заключаващи се между точките 11, 3, 6, 5, 4 и 12 съгласно приложение № 3 към експертно заключение депозирано на 15.06.2012 г. пред Сливенския районен съд , като част от поземлен имот № 67338.602.85.

 

 

         ОСЪЖДА  „ПЛАНЕТА” ООД с ЕИК 1190343302 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р.” № *, представлявано от К.Д.К. да заплати на „РИМИ” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н. Б.” № * представлявано от К.Д.М. сумата от 2971,10 /две хиляди деветстотин седемдесет и един лева и десет стотинки/ лв. представляваща дължимото обезщетение за ползване без правно основание на 39,71 кв. м от поземлен имот № 67338.602.85 за периода от 01.10.2008 г. до 28.10.2011г.

В останалата част до 3 600.00 лв. отхвърля иска като недоказан.

 

 

         ОСЪЖДА  „ПЛАНЕТА” ООД с ЕИК 1190343302 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р.” № *, представлявано от К.Д.К. да заплати на „РИМИ” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н. Б.” № * представлявано от К.Д.М. сумата от 1550,85 /хиляда петстотит и петдесет лева и осемдесет и пет стотинки/ лв. деловодни разноски за двете инстанции.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.