Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       № 100

гр. Сливен, 12.04.2013г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 157 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл.32, т.3 ГПК, с която се атакува  изцяло като неправилно и необосновано Решение № 71/06.02.2013г. по гр.д.№ 4806/2012г. по описа на РС-Сливен.

С цитираното решение състав на СлРС е уважил изцяло предявеният от ищцата Н.Д.Й. *** отрицателен  установителен иск срещу ЕВН „България Електроснабдяване-Пловдив” ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 411,99 лв., като ½ от сумата 823,99 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия 2571,5 квтч или ½ от общо начислените 5143 квтч за периода 09.11.2011г.- 17.01.2012г. за обект, находящ се в  гр.С., ж.к.”С. З.” *-*.

С решението дружеството ответник е осъдено да заплати на ищцата и деловодни разноски в размер на 451,00 лв.

С въззивната жалба се атакува изцяло постановеното решение, като се счита за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът приел, че липсва законово основание за едностранно коригиране сметките на потребителите от страна на доставчика на ел.енергия.  По повод  установената практика от ВКС РБ, на която се позовавали съставите на Окръжен съд Сливен се сочи, че тази практика изгубила своето значение, тъй като не отчитала последвалото нормативно изменение – от 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, която норма допускала едностранна  корекция в сметката на потребителя. Макар процесното отношение да се развило преди влизането на това изменение, то самия характер на разпоредбата не въвеждал нова уредба на обществените отношения, а попълвал с изрична законодателна воля възприетото и преди разрешение, чието уреждане било пропуснато, като същевременно изравнявало третирането на сходни отношения. Необходимостта от такова уреждане се наложило именно с оглед защитата на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението. Затова новата редакция на ЗЕ следвало да се счита за приложима към  настоящия казус, тъй като тя само пояснявала по-рано установената законодателна воля. Нормата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ препращала към чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, който уреждал законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството  ел.енергия, които в своя чл.45 предписвали при установяване на грешка над 1,5 пъти от допустимата по спецификата на  средството за търговско измерване /СТИ/, отчетеното количество ел.енергия да се определя по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. В конкретния случай за такъв договор следвало да се приемат ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, одобрени с решения на ДКЕВР от 10.05.2008г.

Въззивникът счита, че принципното прилагане на корекционна процедура за изчисляване на реалното потребление в съответствие с чл.28, ал.1 ОУ ЕВН ЕС, вр.чл.54, ал.2, т.1 ОУ ЕВН ЕР не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. С оглед посочените нормативни изменения, корекцията на сметка за ел.енергия със задна дата принципно не е лишена от основание.

Сочи се и Решение № 4/15.03.2007г. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 10/2006г.,с което в аналогичен смисъл, макар и за топлоснабдителните предприятия е решен въпроса относно осигуряване на събираемостта на вземанията им. Твърди се, че разпоредбата на чл.54 ОУ ЕВН ЕР не е санкционна по характер, а с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена  ел.енергия, за която се дължи заплащане на определена цена. Въззивното дружество счита, че анализът на правните норми, цитирани във въззивната жалба води до заключението, че при неизпълнение на едно договорно задължение вината се предполага до доказване на противното, т.е. факта на неизпълнение при наличие на останалите елементи от фактическия състав е достатъчен да се формира извод за пораждане на отговорност, а неизпълнилата задължението си страна носи тежестта да докаже, че причината за това не може да й се вмени във вина.

В жалбата се развиват подробни съображения, относно основанието за извършване на едностранна корекция в сметката на абоната- потребител на ел.енергия, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и този на индивида, законодателят  определил превес да вземе обществения интерес. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано, вкл.и от изготвената експертиза по делото, наличие на  нерегламентирана външна намеса върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и, че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна, съгл.нормата на чл.78, ал.5 ГПК, като се иска неговото намаляване до размер на 300,00 лв. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба  не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по въззивната жалба страна  не е постъпил писмен отговор.

В същия срок няма депозирана насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба  и с отговора  страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

         В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон или пълномощие.

Въззиваемата,  редовно призована не се явява и не се представлява. С писмено становище, депозирано от  пълномощника й, съгл.чл.32, т.1 ГПК се изразява становище, досежно неоснователност на въззивната жалба, като се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие, респ. пълномощно от 08.04.2013г.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Правният интерес от водене на подобен вид иск е продиктуван от нормата на чл.31, ал.1 ОУ ЕВН ЕС и чл.59, ал.1 ОУ ЕВН ЕР, а именно съществуващата възможност за електроснабдителното, респ. електроразпределителното предприятие да преустанови снабдяването с ел.енергия в случай, че клиента забави плащане на дължимите суми.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл. 54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да  основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия възивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Действително от 17.07.2012г. в ЗЕ се предвиди в разпоредбата на чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ / обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Алинея втора от горната разпоредба предвижда, че правилата се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а”, сочи, че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.

Нормата на чл.45, ал.1 от Правила за измерване на количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ  посочва, че когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия или това са ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР.

Анализът на нормативната уредба дотук показва, че измененията и допълненията в ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./отново не установяват основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия. Законът само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Казано с други думи основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ и Правилата за измерване на количеството ел.енергия,  а в ОУ ЕВН ЕС – чл.28 и ОУ ЕВН ЕР – чл.54, а както се изложи по-горе с Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ  тези клаузи в общите условия на договорите на енергийните предприятия са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите на ел.енергия. Освен това горепосочената задължителна съдебна практика е постановена след приемането на  Правилата за измерване на количеството ел.енергия от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г.

Ето защо въззивния съд не приема, въведените с въззивната жалба възражения и аргументи на въззивното търговско дружество, че тази съдебна практика не е съобразена с последните изменения в ЗЕ.

Конкретно по казуса, настоящият съдебен състав напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд за недължимост на сумата, представляваща допълнително и едностранно начислена от ответното дружество за консумирана, но неплатена ел.енергия.

Видно от представеното от ищцата писмо № 428/21.04.2012г., издадено от ЕВН ЕР- КЕЦ-Сливен, клиента е уведомен, че сметката е коригирана едностранно на основание чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР. Тази норма касае корекция при констатирано по реда на ОУ ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху СТИ, което въздействие не е доказано в процеса от страна на ответното дружество. Въззивникът счита, че е безспорно доказано такова въздействие въз основа на съдебно техническа експертиза, която обаче не е извършвана в хода на първоинстанционното произовдство. Представените констативен протокол от извършената на място проверка на СТИ на ищцата № 5046/07.01.2012г., както и протокол за извършена метрологична експертиза на ищцовото СТИ № АУ-05-22/060 от 03.04.2012г. действително отразяват  констатирана грешка при измерването на уреда, съответно нерегламентиран достъп до външността на електромера, но не установяват това да е последица от поведението на ищцата- въззиваема, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството й на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемата е обвързана от действалите през процесния период Общи условия. Те обаче не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригира потребителската сметка, щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорни задължения.

Щом като не е установено неправомерното външно въздействие върху работата на измервателния уред да се дължи на виновно поведение на въззиваемия или друго лице, със знанието на потребителя-въззиваем, то липсва основание  за извършване на едностранна корекция на количеството и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия.

Ето защо настоящия съдебен състав приема, че въззиваемата не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 411.99 лв., предмет на предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.

 

 

 

По отношение на присъдените в първата инстанция разноски в размер на 451,50 лв. / посочени словом, а цифром изписано само 451 лв./ в полза на ищцата, от които 50,00 лв. платена държавна такса, 1,50 – вероятно за банков превод и 400,00 лв.адвокатско възнаграждение,  съдът намира за основателно  направеното възражение за прекомерност на последното. Съгласно нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата минималното адвокатско възнаграждение в конкретния случай следва да бъде намалено в размер на трикратния такъв от минимално предвидените в цитираната по-горе наредба или в размер на 300,00 лв., каквото и искане е отправено от страна на въззивника. Този размер на адвокатско възнаграждение  съответства най-обективно на фактическата и правна сложност на делото, с оглед упражнената от процесуалния представител на ищцата адвокатска защита и съдействие. Доколкото районният съд е присъдил разноски в размер на 451,50 лв., то в тази част решението следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение, с което в полза на ищцата / въззиваема/ се присъдят разноски в размер на 350,00 лв., от които 50,00 лв.държавна такса и 300,00 лв. /редуциран/ адвокатски хонорар или решението да се отмени в частта, с която са присъдени разноски над 350,00 лв. до 451,50 лв. Платената сума от 1,50 лв. – касае банкова операция, а не деловодни разноски по делото, с оглед на което не следва да се присъжда.

С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивното дружество, което следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата за въззивната съдебна инстанция в размер на 400,00 лв./четиристотин  лева  /, платен адвокатски хонорар. Посоченото възнаграждение за един адвокат следва да се присъди, така, както е договорено, респ. платено, съгласно представения с писменото становище договор за правна защита и съдействие  от 08.04.2013г., поради липса на възражение за прекомерността му и поради невъзможност за съда да се произнася служебно по този въпрос.

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 71/06.02.2013г. по гр.д. № 4806/2012г. по описа на Сливенски районен съд в ЧАСТТА, с която на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Н.Д.Й., ЕГН: ********** и съдебен адрес *** чрез адв.К. *** в качеството й на законен наследник на Д.С.Н., починал на 12.11.2003г. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД със седалище гр.Пловдив и адрес на управление на дейността гр.П., ул.”Х. Д.” № *, сумата 411,99 лв./ четиристотин и единадесет лева и 0,99 ст./, представляваща ½ от 823,99 лв.- разликата между платена и реално ползвана ел.енергия, начислена за периода 09.11.2011г.- 17.01.2012г. за обект в гр.Сливен, ж.к.” С.З.”, *-*-*

ОТМЕНЯ Решение № 71/06.02.2013г. по гр.д. № 4806/2012г. по описа на Сливенски районен съд в ЧАСТТА, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК, “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 Е ОСЪДЕНО да заплати на Н.Д.Й., ЕГН: ********** и съдебен адрес *** чрез адв.К. ***, деловодни разноски над сумата от 350,00 лв. / триста и петдесет лева /до 451,50 лв./ четиристотин  петдесет и един лева и 0,50 ст./.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Х. Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Й., ЕГН: ********** и съдебен адрес *** чрез адв.К. *** сума в размер на 400 лв. / четиристотин лева/,  деловодни разноски сторени във въззивното производство.

 

Решението е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.