Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  21.05.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на петнадесети май,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     Мл.с.К. КОНДОВА

 

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 161 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.К. в качеството й на процесуален представител „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Х. К.” № *  против решение № 1113/31.01.2013 г. по гр.д. № 1590/2012 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е признато по отношение на „МЕБЕЛИ ИВЕН” ЕООД, че не дължи на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД сумата от 4 116,53 лв. представляваща икономическа вреда произтичаща от последващата реализация на лизинговия автомобил на вторичния пазар.  Искът е отхвърлен като като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба се твърди, че тази част на решението е неправилна поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява се, че въззивникът не е съгласен с извода на съда, че лизингодателят не е положил всички усилия за реализацията на автомобила на цена покриваща остатъка от задълженията от лизинговия договор, поради което е настъпила икономическа вреда в размер на 4 116,50 лв. Посочено е, че неправилно съдът е кредитирал в съдебното решение изготвената авто-техническа експертиза, като е приел, че същата не е оспорена от въззивника и че тя е доказала факта, че ищцовото дружество не е положило необходимите усилия за реализиране на автомобила на цена, близка до минимално възможната такава. Посочено е, че още при депозиране на искането за назначаване на съдебна авто-техническа експертиза въззивникът е възразил, че не е възможно да бъде извършена такава, тъй като тя се извършва в един по-късен момент в хода на производството по делото, а автомобилът е бил върнат на по-ранен момент и практически вещото лице не би могъл да извърши оглед и оценка на автомобила така, както той е бил върнат. Освен това, страната сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че въззивната страна търпи допълнителни загуби от факта, че съхранява върнатите автомобили в трето лице и плаща разходи за обслужването им, за наем на площите, на които да се съхраняват и т.н., което го принуждавало да предприеме действие за по-бързото реализиране на вторичния пазар на автомобила, за да не бъде същия допълнително оскъпяван.

С оглед изложеното се сочи, че обжалваното решение в тази част е неправилно и незаконосъобразно и не е съобразено с разпоредбите на чл. 19 т. 4г от Общите условия, съгласно които при неизпълнение на договор за лизингополучателя, лизингодателя може да предприеме последващо разпореждане на имущество, като всички разходи са за сметка на лизингополучателя. Претендират се деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д.И., в качеството му на пълномощник на въззиваемата страна – „МЕБЕЛИ ИВЕН” ЕООД, в която въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната е посочила, че съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице представено пред първа инстанция, което е напълно компетентно. Според това заключение били дадени три стойности на автомобила - максимална и минимална, като и трите стойности надвишавали значително реализираната от ищеца цена на вторичния пазар. Страната сочи, че ищецът с поведението си е демонстрирал категорична незаинтересованост от постигане на максимална цена при реализация на автомобила, тъй като при продажбата остатъка би бил търсен от лизингополучателя и с това свое незаинтересовано поведение е причинил продажба на автомобила на по-ниска цена и не било правилно да се твърди, че този остатък би бил потърсен от лизингополучателя, тъй като неговото поведение не e било причина за продажбата на автомобила на по-ниска цена. Моли, да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се представлява. В писменото становище процесуалния му представител заявява, че  поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв.И., който поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.02.2013 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 20.02.2013 г. видно от обратна разписка.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата  4 116,53 лв.Ищецът е твърдял, че с тази сума е увреден неправомерно, тъй като при повторната реализация на лизинговия автомобил се е наложило да го продаде на по-ниска цена от остатъчната и по този начин е понесъл щети в цитирания по-горе размер от 4 116,53 лв. Съдът намира, че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство не е доказал този свой иск. Действително налице са писмени данни, които са неоспорени от страните, че лизинговия автомобил е бил продаден от лизингодателя на вторичния пазар на цена по-ниска от остатъчната лизингова стойност. Не може обаче автоматично да се приеме, че с тази разлика в цената лизингополучателят и нанесъл неправомерно щета на лизингодателя. Лизингополучателят е върнал своевременно лизинговата вещ на лизингодателя и е понесъл санкциите предвидени в договорните им отношения за неплащане на всички лизингови вноски. От момента, в който лизингополучателя е върнал автомобила на практика той се е лишил от възможност да упражнява фактическа власт върху него и да се разпорежда по какъвто и да е начин с него. Няма законова или договорна разпоредба, която да предвижда, че лизингополучателя ще намери купувач на автомобила за стойността, която е останала да бъде изплатена от първоначалната лизингова цена. Лизингодателят е страната, която е следвало да прояви активност в защита на своите интереси и да направи всичко необходимо, за да продаде лизинговия автомобил на вторичния пазар, така, че да покрие остатъка от вземането си. Той е следвало да извърши тези действия с грижата на добър стопанин, а не да разчита, че дори да продаде автомобила на една минимална стойност, значително по-ниска от средната за страната, пак ще събере вземането си като осъди лизингополучателя за него. Видно от извършената по делото автотехническа оценителна експертиза, процесният автомобил е бил продаден на стойност значително по-ниска от минималната стойност, която такъв вид автомобили се продават на вторичния пазар. Вещото лице е посочило, че лизингодателят не е спазил обичайната процедура за оценка и изнасяне на продан на автомобила на търг. По този начин, с тези свои действия лизингодателят сам е увредил себе си и не е допустимо да се търси отговорност от лизингополучателя, който по никакъв начин не е можел да предотврати това недобронамерено и недобросъвестно поведение на лизингодателя.

По отношение направеното възражение на въззивника за това, че своевременно е възразил срещу приемането на извършената автотехническа-оценителна експертиза, съдът намира, че същото е неоснователно. Видно от съдебния протокол от проведеното заседание на 09.11.2012 г., въззивната страна не е оспорила заключението на експертизата, а едва след приключване на съдебното заседание е представила писмена молба в деловодството на РС – Сливен, с което е оспорила заключението на вещото лице. Същата не следва да бъде разглеждана, поради неоспорването на експертизата в срок, който е приключил с приключването на съдебното заседание в 11.00ч. на 09.11.2012г.

Следва да се отбележи, че по какъв начин лизингодателят организира съхранението и продажбата на върнатите автомобили на вторичния пазар е обстоятелство, което не касае настоящото дело. Твърденията на страната не са конкретизирани по отношение на процесния автомобил.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че неговите правни изводи изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждането на деловодни разноски за настоящата инстанция са  в размер на 800.00 лв. адвокатско възнаграждение. С тази сума въззивника следва да бъде задължен към въззиваемия.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/31.01.2013 г.  по гр.д. № 1590/2012 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        

ОСЪЖДАЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Х. К.” № *  представлявано от И. Е. П.да заплати на „МЕБЕЛИ ИВЕН” ЕООД гр.С., ул.”Ж. в.” № *, управлявано от Д.Я.Г. деловодни разноски в размер на 800 лв. за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.