Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 01.04.2014 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в

публичното заседание на шести март ……………………..

през две хиляди и четиринадесета година

                                                            Председател: С.Б.

при секретаря………И. К.……………….…………и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от ………съдията Б.………..гр.дело № 167

 по описа за 2013 год. , за да се произнесе, съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

          Производството по настоящата дело е обединено по исковите молби, по които първоначално са били образувани гр.д.№ 167/13 по описа на СлОС и гр.д.№ 168/13 по описа  на СлОС.

Ищецът „Ю. Б.” АД твърди в исковата си молба, че има вземане към ответниците Н.Г.И., Е. В. И. и В. С. М. произтичащо от Запис на заповед издаден на 05.02.2008 г. в полза на „Ю.Б.” АД от ТД „Н. **” ООД и авалиран от физическите лица посочени като ответници в настоящото производство. С този Запис на заповед „Н. **” ООД безусловно се е задължил да заплати при предявяването му сумата 945 000 лв. в полза на ищеца, ведно с годишна лихва в размер на 9,648 процентни пункта върху тази сума, считано от датата на издаване на Записа на заповед – 05.02.2008 г. Твърди, че Записа на заповед е авалиран при условията при които е издаден от ответниците. Сумата по Записа на заповед била платима на предявяване в срок до 05.03.2009 г. Твърди, че Записа на заповед е предявен с нотариална покана от 21.09.2011 г. на нотариус М. Г. рег. № 622 на издателя „Н. **” ООД и на Е. И. като авалист;  с нотариална покана от 26.09.2011 г. по описа на нотариус Е. Ш. рег. № 128 е предявена на авалиста Н. Г. И. и с нотариална покана от 04.03.2009 г. на нотариус Д. Г. рег. № 403 Записа на заповед е предявен на ответницата В. М. Твърди, че е на лице неизпълнение на задълженията по Записа на заповед от длъжника и авалистите. Твърди, че образувал заповедно производство пред СлРС по ч.гр.д. № 6325 от 2011 г. против Н. Г.И., Е. В. И. и В. М., като по същото била издадена Заповед за незабавно изпълнение за сумата 58 674,90 лв. представляваща част от задължението по описания Запис на заповед, ведно със законната лихва за забава върху нея считано от 24.10.2011г. до окончателното й изплащане и направените разноски. Твърди също така, че счита, че длъжникът Н. Г. не е направила в срок възражение срещу издадената Заповед, но въпреки това СлРС му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което за него е налице  правен интерес от предявяване на същия иск.  Твърди също така, че за събиране на част от вземането на същия Запис на заповед било образувано производство по ч.гр.д. № 776 от 2012 г. по описа на СлРС, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение за сумата 58 674,90 лв. срещу тримата авалисти - ответници в настоящото производство. Излага същите съображения за връчването на Заповедта и непредявяване на възражение в срок от тях.

Ответниците са депозирали в срок отговори, в които оспорват изцяло основателността на предявените искове, като всички ответници твърдят, че издаването на Записа на заповед има обезпечителна функция по отношение на каузална сделка представляваща Договор за банков кредит от 05.02.2008г. по силата на който ищецът е предоставил на ответника „Н.**” ООД кредит в размер на 945 000 лв. Твърдят, че освен Записа на заповед, Договора за кредит е обезпечен и с ипотеки на имоти притежавани от търговското дружество и с особен залог по реда на закона за особените залози върху черни и цветни метали на стойност 200 000 лева без ДДС, поради което кредиторът следва да се удовлетвори от тези предоставени обезпечения, а не да пристъпва към събиране на сумата по Запис на заповед.

Ответницата Н. И. е направила възражение и че Записа на заповед не й е предявен редовно, поради което за нея не е възникнало задължение в качеството й на авалист.

Ответниците Е. И. и В. М. са направили възражение, че за тях не е спазена процедурата по връчване на Заповедите  за незабавно изпълнение, поради което те са били лишени от възможността да направят възражения в срок.

          Ищецът, в с.з., чрез своя представител по пълномощие, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

          Ответникът Н. Г., чрез своя представител по пълномощие оспорва предявения иск изцяло и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Ответниците Е.В.И. и В. С.М., чрез назначения от съда особен представител, оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Търговско дружество ТД „Н. **“ ООД е издало на 05.02.2008г. в гр. С. З. запис на заповед по силата на който се е задължило неотменяемо и безусловно да заплати при предявяване на записа на заповед на „Ю. и Е. Д.Б.“ АД или на нейната заповед сумата 945 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 9,648 % върху тази сума, считано от датата на издаване на записа на заповед. Определено е, че записа на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 05.03.2009 г. и е платил без разноски и протест при „Юробанк и Еф Джи България“ АД, гр. Стара Загора. Записът на заповед е подписан за издателя от управителя Е. В. И.. Записът на заповед е авалиран при същите условия, при които е издаден от лицата Е.В. И., В. Ст. М. и Н. Г. И., за което същите са положили саморъчно подпис под записа на заповед. Подписите на издателя и авалистите не са оспорени в настоящото производство.

          Ищецът „Юробанк и Еф Джи България“ АД е подал пред Сливенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 6325/2013г. на СлРС срещу лицата Н. Г. И. и Е. В. И., в качеството им на авалисти по записа на заповед за сумата 58 674.90 лв., представляваща част от дължимата и просрочена главница по записа на заповед и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в Сливенски районен съд – 24.10.2011г. Искането е уважено като е постановено издаването на запис на заповед за посочената сума и изпълнителен лист.     

          Ищецът „Юробанк и Еф Джи България“ АД е подал пред Сливенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 776/2012г. на СлРС срещу лицата Н. Г. И., Е. В. И. и В.Ст. М., в качеството им на авалисти по записа на заповед за сумата 58 674.90 лв., представляваща част от дължимата и просрочена главница по записа на заповед и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в Сливенски районен съд – 21.02.2012г. Искането е уважено като е постановено издаването на запис на заповед за посочената сума и изпълнителен лист.     

          Въз основа на издадените заповеди за изпълнение са били образувани изпълнителни дела № 821/2011г. и № 880/2012г. по описа на ЧСИ М. М. с район на действие Сливенски окръжен съд срещу длъжника Н. Г. И., Е.В.И. и В. С. М. По посочените изпълнителни дела ЧСИ М. М. е предприела връчване на заповедта за изпълнение на постоянния и настоящ адрес на ответницата Н. Г. И., а именно: гр. С., жк „Д. бл.** ет.* ап.*. На посочения адрес връчителят на длъжност „деловодител“ при ЧСИ М. М., не е намерил длъжницата, поради което е залепил уведомление на 31.01.2012г. по изп. дело № 821/11г. и на 15.05.2012г. по изп. дело № 880/12г. В указания срок длъжницата не се е явила да получи заповедта за незабавно изпълнение.

          Посочените изпълнителни дела са преобразувани в изпълнително дело № 879/2012г. и № 880/2012г. по описа на ЧСИ П. Г. с район на действие Сливенския окръжен съд. По двете изпълнителни дела ЧСИ П. Г. е предприел ново връчване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника Н.Г. и я връчил същата лично на лицето на 14.02.2013г. в сградата на Сливенския районен съд. В указания срок Н. И. е подала възражение по ч.гр.д. № 6325/2011г. по описа на СлРС и по ч.гр.д. № 776/2012г. по описа на СлРС. По двете дела Сливенският районен съд е разпоредил да се изпрати съобщение до кредитора „Юро Банк и Еф Джи България“ АД, че следва в месечен срок да предяви установителен иск за установяване на вземанията си. В изпълнение на указанията на Сливенския районен съд, ищецът е предявил две искови молби по искове с правно основание чл. 422 от ГПК, по които са били образувани гр.д. № 167/2013г. по описа на СлОС и гр.д. № 168/2013г. на СлОС, производствата по които са обединени в едно общо производство, което продължава под № 167/2013г. на СлОС.

          Процесният запис на заповед от 05.02.2008г. е редовно предявен на длъжника Н. И., чрез изпращането на нотариална покана, регистрационен № 10010, том 3 № 38/26.09.2011г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128 на НК на 13.10.2011г. нотариалната покана е връчена на длъжника Н. И. по реда на чл.47 от ГПК. Нотариус Е. Ш. е посетила постоянния и настоящ адрес от тази ответница – гр. Сливен, кв. „Д.“, бл.** вх.* ет.* ап.*, три пъти и тъй като не е открила адресата на посочения адрес, е залепила уведомление на входната врата на посочения апартамент, както и е поставила такова уведомление в пощенската кутия. В съобщението е посочено, че лицето следва да се яви в двуседмичен срок, в кантората на нотариуса, за да получи нотариалната покана. За извършените действия нотариусът е съставил разписка от 28.09.2011г., в която е удостоверил извършеното от него. Тъй като в указания срок Н.И. не се е явила да получи нотариалната покана, нотариусът е съставил констативен протокол по чл. 593 от ГПК от 13.10.2011г., в който е констатирал, че поканата се счита за редовно връчена на 12.10.2011г. при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

          Ответницата Н. И. е оспорила констатациите относно надлежното връчване на нотариалната покана, с която й е предявен записа на заповед. За установяване на твърденията си, е поискала и съдът е допуснал до разпит свидетелите Д. Д. и Хр. Б., с които да установи, че не е било залепяно уведомление и то не е било поставено в пощенската й кутия. Допуснатите гласни доказателства не следва да бъдат ценени, тъй като същите съдът е допуснал при грешка, тъй като се касае за оборване на доказателствената сила на официалните документи, издадени от нотариуса в кръга на неговата дейност и за които оспорването с гласни доказателства е недопустимо( чл. 164 ал.1 т.2 от ГПК). По посочените съображения следва да бъде прието за установено факта, че нотариалната покана е връчена на ответницата Н. Ив. от нотариус Е. Ш. като за това лицето е било уведомено, чрез залепване на уведомление и в дадения срок не се е явило за да получи нотариалната покана.

Процесният запис на заповед е предявен и на авалиста В. С. М. на 27.02.2009г. при отказ на лицето да получи същата. Нотариалната покана е връчена и на авалиста Ев. В. И. и на издателя на записа на заповед „Н. **“ ООД на 10.10.2011г. от нотариус М. Г. с район на действие Районен съд – София като също е било залепено уведомление при условията на чл. 47 от ГПК.

          Авалистите В.С.М. и Е.В. И. не са подали в срок възражение срещу издадените заповеди за незабавно изпълнение.

          Записът на заповед от 05.02.2008г. е издаден като обезпечение по договор за банков кредит № 08-0001/05.02.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и ТД „Н. **“ ООД за сумата от общо 945 000 лв. и за срок от 12 месеца. Видно от представеното заключение на вещото лице Р.Ч., неоспорено от страните, цялата отпусната сума по договора за кредит е усвоена. Срещу длъжника „Н. **“ ООД е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г. и е образувано изпълнително дело № 726/2009г. при ЧСИ К. А. с район на действие – Старозагорския окръжен съд, по което изпълнително дело са предприети принудителни действия срещу наличното имущество на длъжника и е събрана сумата в размер на общо 980 721,55 лв., от които доброволно заплатена сумата 261810,43 лв. и постъпили суми от публична продан 718911,12 лв. Непогасеният размер на задължението към 20.11.2011г. е 583911,46 лв., от които главница 327492,41 лв., лихви 242258,48 лв. и разноски 14160,57 лв. Видно от представеното удостоверение от ЧСИ К. А., длъжникът „Н. **“ ООД не разполага с други имущества срещу които да бъде насочена публична продан.

          Ищецът е сменил фирменото си наименование от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на „Юробанк България“ АД.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната - експертиза.          

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

Предявеният иск по отношение на ответниците Е. В. И. и В. С. М. е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. За допустимостта на иска с правно основание чл. 422 от ГПК е необходимо да е налице правен интерес, както и съответната процесуална предпоставка, а именно – посочените ответници да са възразили в срок срещу издадените срещу тях заповеди за незабавно изпълнение. От събраните доказателства се установи, че тези ответници не са подали в срок възражение срещу заповедите за незабавно изпълнение и по отношение на тях не са налице предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Тези ответници, както и ответницата Н. Г. И. имат качеството на авалисти по записа на заповед от 05.02.2008г. Тяхната отговорност е солидарна с длъжника по записа на зопавед, доколкото кредиторът може да насочи срещу всеки от тях или общо срещу тях претенцията си, но в настоящото производство те нямат качеството на необходими другари, тъй като фактите по отношение на тях не е задължително да бъдат еднакви и всеки от тях отговаря на собствено основание.

Ищецът е предявил иска си и срещу ответниците Е.В.И. и В. С. М. и до приключване на устните състезания не го е оттеглил, въпреки че твърди, че той е недопустим, поради което съдът следва да прекрати производството по този иск като недопустимо. Направените разноски по исковете срещу тези ответници следва да останат за сметка на ищеца.

По отношение на ответницата Н. Г. И. предявените искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

В исковата молба ищецът е навел възражение, че неправилно Сливенският районен съд му е указал да предяви настоящите искове, тъй като срокът за възражение на ответницата Н. И. е изтекъл към момента, в който са й били съобщени заповедите за незабавно изпълнение, връчени й чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК. Съдът намира в конкретния случай, че след като ЧСИ П. Г. е приел, че следва повторно да бъдат връчени заповедите и призовка за доброволно изпълнение на този длъжник и е връчил същите на длъжника, срокът за възражение на ответницата И. е бил възстановен със съответното действие. Тъй като е налице подадено възражение, за ищеца е налице и правен интерес от предявяване на иска.

Ответницата е авалист по процесния запис на заповед, който е редовен от външна страна и притежава всички реквизити на записа на заповед.

Авалът е формален едностранен договор, по силата на който едно лице  поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Авалът е самостоятелно задължение. Съгласно чл. 485 от ТЗ, приложим по силата на чл. 537 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Според чл. 513 от ТЗ, отговорността на издателя и авалистите е солидарна. Разпоредбата на чл. 513, ал. 2 ТЗ дава възможност приносителят на ценната книга по свой избор да насочи иска си само към някои от задължените по записа на заповед лица.

В конкретния случай, неотносимо към основателността на иска е каузалното правоотношение. Авала, по аргумент от разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ е самостоятелно правоотношение, което няма акцесорен характер ( за разлика от поръчителството) нито спрямо издадения запис на заповед, нито спрямо каузалното правоотношение, във връзка с което той е издаден. По тези съображения възраженията, които авалиста може да противопостави на кредитора във връзка с каузалното правоотношение, могат да се основават само на твърдение за недобросъвестно упражняване на права. В тази връзка е постановеното на основание чл. 290 от ГПК Решение № 17 от 21.04.2011г. по д. № 213/2010г. на ВКС.

Процесният запис на заповед е платим на предявяване, като срока за предявяване за плащане е до 05.03.2009 г. Записът на заповед е предявен, чрез нотариална покана, изпратена до авалиста Н. И. на 13.10.2011г.

Тъй като записа на заповед от 05.02.2008 г. е „без протест“ , то е  допустимо да бъде предявен с нотариална покана, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК. Съгласно приетото в същото ТР, предявяването е необходимо в случаите, когато падежът е зависимост от предявяването.  Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.

Съгласно чл. 487, ал. 1, изр. 3 ТЗ няма пречка издателят да определи по-къс или по-дълъг срок за предявяване на плащането по записа. В случая срокът за предявяване на записа е изтекъл на 05.03.2009 г. Това, обаче не погасява правата на ищеца да търси принудително изпълнение на задължението по записа на заповед.

Спорно обстоятелство между страните по делото е дали записът на заповед е редовно предявен с нотариалната покана на ответницата Н. И. Съдът намира, че от представените доказателства и удостоверяванията, извършени от нотариуса, следва да бъде направен извода, че записът на заповед е редовно предявен с нотариална покана, рег. № 10010,   № 38 от 26.09.2011г. на нотариус Е. Ш., рег. № 128 на Нотариалната камара на 13.10.2011г. Връчването на нотариалната покана е станало чрез залепване на уведомление от нотариуса по реда на чл. 47 от ГПК на настоящия и постоянен адрес на ответницата, която не се е явила в двуседмичен срок да получи нотариалната покана. Срокът е изтекъл на 12.10.2011г., а констативния протокол за неявяването и невръчването на поканата е съставен на 13.10.2011г., поради което неоснователно се явява възражението на ответницата, че срокът не е спазен.

С оглед посоченото по-горе, ответницата, в качеството й на авалист, не може да прави възражения отнасящи се до каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, тъй като авала е самостоятелно задължение. Поради изложеното са неотносими възраженията на ответницата за размера на непогасената част от задълженията по договора за кредит и наличието на други обезпечения по договора за кредит.

С оглед изложените съображения, следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата Н. Г. И., че същата, в качеството й на авалист, дължи сумата 58 674,90 лв., представляваща част от задължение по запис на заповед от 05.02.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 24.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата  и съответните разноски по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 6325/2011г. на СлРС и сумата 58 674,90 лв., представляваща част от задължение по запис на заповед от 05.02.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата и разноски въз основа на заповед за парично задължение по ч.гр.д. № 776/2012г. на СлРС.

При този изход на производството ответницата Н. И. дължи на ищеца направените разноски във връзка с предявения срещу нея иск в размер на 5501,12 лв. съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ръководен от изложените съображения

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори – А. Х. и П. Д. заедно, съдебен адрес за призоваване : град С., район С., ул. „К. Ш.“ № *, чрез адв. К., иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Н.Г. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № *, офис № *, чрез адв. С., дължи на "ЮРО БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД  сумата 58 674.90 лв. /петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 2 417,60 лв.разноски, като авалист по запис на заповед от 05.02.2009г. , за които е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 6325/2011 на Районен съд – Сливен и  сумата 58 674.90 лв. /петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, ведно със законната лихва за забава, считано от 21.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 2 417,60лв. разноски, като авалист по запис на заповед от 05.02.2009г. , за които е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 776/2012 на Районен съд – Сливен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 167/2013г. на Сливенския окръжен съд по иска на на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Е.В. И., ЕГН ********* от гр. С., ЖК „З. п.“ *** – *-** и В. С. М., ЕГН ********** от гр. Ст. З., ул. „Г. И.П.“ № **, ет.* ап.*, и двамата чрез назначения особен представител – адв. Ст. Б. от АК Сливен с правно основание чл. 422 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА Н. Г.И., ЕГН **********   да заплати на "ЮРО БАНК  БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК*********, направените разноски в размер на 5 501,12 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: