Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 02.04. 2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав: 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                 

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

         мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА 

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова  гр. д.  N 169 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава тридесет и девета ГПК.

Образувано е по жалба на С.В.Н. *** качеството й на длъжник по изпълнително дело № 26/2012г. на РС-Котел. Обжалват се действия на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/, с район на действие – Районен съд гр.Котел, изразяващи се в налагане на запор върху вземане на длъжника на обезщетение по чл.53 КСО – за отглеждане на малко дете.

В жалбата си, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие длъжника Н. твърди, че размера на получаваното от нея обезщетение по чл.53 КСО е определен  от закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ДОО/ и е 240,00 лв. Като е насочил изпълнението върху това вземане ДСИ  всъщност насочил изпълнението върху вземане, което  жалбоподателката счита за несеквестеруемо. 

Към жалбата са представени удостоверение № 3/12.03.2012г. от ЕТ” ТОНИ-ПАМ-П.Д.” гр.Сливен, от което е видно, че към момента жалбоподателката ползва отпуск за отглеждане на малко дете до две години, удостоверение за раждане № 111143/10.05.2011г., издадено от Община Сливен на Й.П.П., удостоверение  № 19-00004520/19.12.2012г. от РУ”СО”- Сливен при НОИ  РБ за полученото от жалбоподателката обезщетение за бременност и раждане и получаваното обезщетение за отглеждане  на малко дете.

С оглед изложеното жалбоподателката моли съда за отмени действията на ДСИ, като отмени запора,  наложен  върху вземането на обезщетение за гледане на малко дете.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело С.П.К. ***, в качеството му на законен представител на малолетното дете С.С.К., с което счита жалбата за неоснователна. Твърди, че поддържа изцяло възражение, подадено пред СлОС във връзка с предходна жалба на длъжницата, като прилага копие от същото. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските в производството за платен адвокатски хонорар.

Представени са мотиви  по чл. 436, ал. 3  ГПК от съдебния изпълнител, в които е изложил обстоятелствата, при които е предприето обжалваното изпълнително действие.

Съдът намира жалбата за редовна, подадена в законоустановения срок. Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на книжа и е представено  копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване, като длъжник в изпълнението, който заявява несеквестеруемост на имуществото / обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО/ върху, което е насочено принудителното изпълнение, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на събраните в него материали, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя С.П.К. от 14.06.2012г. въз основа на изпълнителен лист издаден на 10.02.2012г. по гр.д. № 361/2011г. на РС Котел, с който е осъдена жалбоподателката Н. да заплати на взискателя С.П., като законен представител на малолетното дете С.С.К. сума в размер на 720 лв., представляваща издръжка за минало време за периода 09.08.2010г. – 09.08.2011г., както и месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 19.01.2012г. до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й.

Установява се от представените удостоверения, издадени от ЕТ „Тони- Пам – П.Д.” гр.Сливен и от РУ”СО”- Сливен при НОИ  РБ, че жалбоподателката към момента ползва отпуск за отглеждане на малко дете и получава обезщетение от ДОО за това в размер на 240,00 лв. месечно.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на ДОО по реда на част първа, глава четвърта КСО нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Същите се изплащат за това, че за лицето е възникнал определен осигурителен риск  /временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или лицето е останало без работа/. Обезщетенията изплащани от фондовете на ДОО се изплащат за обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнява трудова дейност, а не защото упражнява такава.

Разпоредбата на чл.114а КСО, ДВ бр.100/2010г., в сила от 01.01.2011г. повелява, че върху паричните обезщетения, изплащани по КСО не могат да се налагат запори по реда на  ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен за задължения към ДОО и за задължения за издръжка. 

В конкретната правна хипотеза задължението на жалбоподателката е именно за издръжка на малолетното й дете С.С.К., а изложеното по-горе обуславя крайния правен извод, че  запора наложен върху получаваното от нея обезщетение за отглеждане на малко дете – в случая Й.П.П. е допустим и това обезщетение не представлява несеквестеруем доход по смисъла на чл.446 ГПК.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от настоящото производство отговорността за разноски следва да се възложи върху жалбоподателката. По делото е представен от процесуалния представител на взискателя договор за правна защита и съдействие № 64/12.03.2013г., от който е видно, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв. за изготвяне на два броя възражения. В настоящото производство е разгледано възражението от 18.03.2013г., по което следва да бъде уважен заплатения хонорар в размер на 150,00лв.

Ръководен от гореизложеното и  на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът.

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна  жалбата на С.В.Н. *** качеството й на длъжник по изпълнително дело № 26/2012г. на РС-Котел против действия на държавен съдебен изпълнител  с район на действие – Районен съд гр.Котел, изразяващи се в налагане на запор върху вземане на обезщетение по чл.53 КСО – за отглеждане на малко дете.

ОСЪЖДА  С.В.Н.,*** и съдебен адрес гр.Сливен, ул.”Добри Чинтулов” № 6, чрез адв. Г.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К., ЕГН: ********** ***, в качеството му на законен представител на малолетния С.С.К. ***, пл.”В.” № *, чрез адв. И.В. АК-гр.Бургас, сума в размер на 150,00 лв. / сто и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски в производството за платен адвокатски хонорар.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                     2.