РЕШЕНИЕ №                                 

гр. Сливен, 29.11.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

в присъствието на секретаря  М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 172 по описа на съда за 2013г, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен и иск по чл. 45 от ЗЗД с цена 100000лв.

Производството е образувано по подадената от Д.Х. И. искова молба, с която предявява против М.С.С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вред в размер на 100000лв.

Обстоятелствата, на които основава правото си да получи обезщетение от ответника в този размер са следните:

Със споразумение от 07.02.2013г. по НОХД № 1480/2012г. на РС – Сливен ответникът М. С. е признат за виновен в това, че през периода м. май 2003г. – м. юни 2011г. в гр. Сливен набирал и транспортирал от гр. Сливен до гр. Малага, Кралство Испания отделно лице – ищцата Д. Хр. Г., като я превел през границата на Република България с целта по 159а, ал. 1 от НК, а именно да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, което деяние е извършено при условията на продължавано престъпление с квалификация по чл. 159б, ал. 1 във вр. чл. 159а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 10000лв. в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

През целия период е търпяла неимоверни болки и страдания. Многократно й е нанасян побой от ответника, била е заплашвана и унижавана. И до сега при спомена за този период от живота си се разстройва силно и се натъжава, че ее пропиляла едни от най- важните години в живота си, в които е била третирана като робиня. Често сънува кошмари, събужда се стресирана, изпада постоянно в нервни кризи. Физически се чувства изтощена и емоционално изчерпана, неспособна на положителни чувства, заради осемте години на страдания и психически тормоз, които не биха могли да бъдат възмездени.

Твърди, че описаните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на ответника, представляващо престъпление.

Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на извършеното от ответника престъпление, за което е осъден съгласно одобреното споразумение по НОХД № 1480/2012г. на РС – Сливен, в размер на 100000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 30.05.2003г. до окончателното изплащане. Претендира деловодни разноски

Ответникът е редовно призован при условията на чл. 47, ал. 1 – ал. 5 на ГПК, поради което и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК съдът назначи особен представител – адв. Л. Д. *** на НБПП.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК назначенията особен представител – адв. Л. Д. е подала отговор на исковата молба, в която посочва, че предявеният иск е основателен с оглед влязлата в сила присъда, като по отношение на размера становище може да изрази след събиране на всички доказателства по делото.

В с.з. за ищцата се явява пълномощник – адв. Мл. Д. ***, който макар да не поддържа предявения иск в частта относно твърдението за настъпили неимуществени вреди в следствие на физическо насилие, поддържа предявения иск в пълния му размер, който се явявал незначителен с оглед събраните гласни доказателства, установяващи причинения на ищцата непрекъснат психически тормоз и издевателства, влошаването на здравословното й състояние.

Особения представител на ответника – адв. Л. Д., поддържа искане за уважаване на предявения иск само с оглед установените по делото душевни страдания, при което и изхождайки от принципа за справедливост, съдът да определи паричен еквивалент съобразно конкретно установените психически травми, продължителността и интензитета, като следва да бъдат отчетени и отношенията, които са съществували между страните. Изтъква, че с оглед сравнително краткия период от време от създаването на конкретния текст от наказателния закон, до момента липсва задължителна практика на ВКС, на която да се позове във връзка с размера, но счита, че в случая, същия е завишен.

От анализа на събраните по делото доказателства в изпълнение на доказателствената тежест указана в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 07.02.2013г. по НОХД № 1480/2012г. по описа на РС - Сливен е одобрено споразумение, с което ответникът М.С.С. се е признал за виновен в това, че през периода м. май 2003г. – м. юни 2011г. в гр. Сливен набирал и транспортирал от гр. Сливен до гр. Малага, Кралство Испания отделно лице – ищцата Д. Хр. Г., като я превел през границата на Република България с целта по 159а, ал. 1 от НК, а именно да бъде използвана за развратни действия независимо от съгласието й, което деяние е извършено при условията на продължавано престъпление с квалификация по чл. 159б, ал. 1 във вр. чл. 159а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 10000лв. в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.

От показанията на свидетелката Ст. Г., подкрепящи се от обстоятелствата – изложени в обвинителния акт, въз основа на който ответникът М.С. се е признал за виновен, се установява, че през пролетта на 2003г. ищцата, току що навършила пълнолетие, е работила като сервитьорка в заведение – посещавано от ответника. С оглед създадената интимна връзка ответникът склонил и убедил ищцата с обещания за живот на съпружески начала и по- добро заплащане, да замине с него за гр. Малага, Испания, което било сторено през м. юли 2003г. В гр. Малага двамата заживели в дома на арабски гражданин, при когото ответникът се водил на работа. Непосредствено след пристигането имна ищцата било разяснено, че ще работи като проститутка. Бидейки сама в чуждата страна, без собствени парични средства, без възможност да разчита на когото и да било друг освен на ответника, ищцата била принудена да приеме тази работа. Първоначално – в продължение на 3 години, е работила на улицата в гр. Малага, а в последствие се преместили в околностите на гр. Малага и е била „уредена“ от отв. М. С. като неин сводник, да работи в клуб и е била принудена да извършва сексуални услуги всеки ден от 17ч. до 05 часа на следващия ден.

Принудата във връзка с характера и естеството на работата на ищцата като проститутка е оказвана по отношение на времетраенето и по отношение на лицата спрямо които да извършва сексуални услуги, без възможност за отказ или избор на клиент по собствена преценка, съобразно личните си предпочитания и от моментното си физическо и психическо здраве и разположение. Единствено при разболяване и по време на престой за лечение в болницата за ищцата е било възможно да не работи. Принудата е била осъществявана чрез непрестанни заплахи за побой, като ищцата е знаела за пребито от него преди това друго момиче; чрез заплахи за злепоставянето й посредством нейни порнографски снимки пред родителите; посредством лишаването и от елементарни средства; чрез задържането на личните й документи и фактическо ограничаване на свободата за придвижване вкл. за елементарна ежедневна разходка.

Това състояние е продължило осем години, през които ищцата се е завръщала в страната контролирано от ответника – общо 5 пъти, поставена по описания по-горе начин в състояние на зависимост от него, а след това принуждавана отново да се завръща в гр. Малага, Испания, където да проституира. Контактите й с родителите й на територията на България, вкл. по телефона са били осъществяване изключително и само в присъствието на ответника, поради което за ищцата е било невъзможно да потърси помощ за преустановяване на осъществения по отношение на нея трафик с цел разврат на територията на Испания.

Получените средства от проституирането ответникът внасял изцяло по банкова сметка ***. Била е изработена система от прозвънявания, чрез които е ищцата се отчитала за всеки „клиент“, поради което е било невъзможно, да задържи парични средства, без да се постави в опасност от осъществяване на заканите и заплахите. Последният е задържал за себе си парите включително от продажбата на подарени на ищцата скъпоценности.

В следствие на така осъществената принуда е влошено психическото състояние и е била разбита нервната система на ищцата. В това състояние за нея е било невъзможно да работи – предвид естеството на работата, което наложило да приема успокояващи лекарства. Такива са й били предписани и предоставяни вкл. безплатно от лекари, работещи за местна организация в гр. Малага. В следствие на действието на приетите успокоителни за ищцата е било възможно да поддържа необходимото емоционално състояние, за да може да извършва сексуални услуги, но след преминаване на действието им, у нея са оставали отрицателните и мъчителни преживявания в следствие на осъществената принуда.

Описания по-горе тормоз е бил претърпян от ищцата в периода на осъществения спрямо нея трафик – от м. май 2003г. – м. юни 2011г. с цел разврат на територията и в околностите на гр. Малага, Испания.

След завръщането си в България ищцата е продължила и продължава понастоящем да приема лекарства заради влошеното си психическо състояние. Не й е възможно да се отърси от спомена за мъчителните преживявания и оказания психически тормоз, като страданията и отрицателни емоционални състояние в следствие на преживяното в периода на осъществения трафик продължават и по настоящем.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 от ЗЗД е основателен до размера от 30000лв.

Предмет на делото е претенцията на ищцата спрямо ответника за обезщетение в размер на 100000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея страдания от осъществявания от ответника спрямо нея в периода м. май 2003г. – м. юни 2011г. трафик с цел да бъде използвана за разврат, за което същият е признат съгласно споразумение, съдържащо се и одобрено с определение по протокол от 07.02.2013г. по НОХД № 1480/2012г. на РС - Сливен за виновен в извършването на престъпление по чл. 159б, ал. 1, предложение 1 и 2 във вр. с чл. 159а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

В частта относно установените от съда фактически обстоятелства, касаещи противоправното поведение на ответника, споразумението съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има значението на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК обвързва съда по предявения иск за ангажиране на неговата деликтна отговорност по въпросите относно това дали е извършено от него, неговата противоправност и виновността на извършителя. Съставомерността на деянието, с което противоправно спрямо ищцата Д.Х. е осъществен трафик, обвързва съда и по въпроса за липсата на принос от страна на пострадалия с виновно поведение, което да е допринесло за вредоносния резултат. В тази насока няма и възражение от назначения на ответника особен представител.

Спорните и подлежащи на главно и пълно доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на посочените в исковата молба неимущестевни вреди, а с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД - техния вид, степен, характер и интензитет.

Както се изтъква в Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, „Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за имуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.“

Посочените в исковата молба неимуществени вреди – страдания, стрес, унижения, физическо и емоционално изтощение, лишаването в духовен и емоционален план от обичайните положителни преживявания за младата възраст, в която се е намирала ищцата в течение на периода от 8 години на осъществяване спрямо нея на трафик с цел да бъде използвана от ответника за обогатяването му чрез разврат и тежките за нейната душевност и психика последици от това, които търпи и понастоящем се установиха несъмнено по делото.

Не се събраха по делото данни за претърпяване на физически болки и страдания в следствие на осъществяван от ответника побой, но установените травми в душевен и емоционален план са съизмерими с причиняването на трайно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищцата.

Съблюдавайки принципи за недопускане на неоснователно обогатяване посредством обезщетяването за претърпените неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият размер за причинените на ищцата страдания, съизмерими с трайно разстройство на здравето, което не е опасно за нейния живот, е 30 000лв. Извън преценката на съда е лишаването на ищцата от възможност да получи и реализира за себе си имуществени облаги в периода май 2003г. – юни 2011г.

При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази продължителния период – 8 години, в рамките на който спрямо ищцата е осъществено набиране и е била транспортирана на 5 пъти в чужбина – гр. Малага, Испания, с цел разврат. През целия този период ищцата е била поставена в състояние на зависимост чрез привеждането й през граница и установяването й в чужбина – в държава, на която тя не е гражданка, където е ограничена възможността й да получи от местните държави органи съдействие и защита на нейните законни права и интереси. Установи се, че по време на този престой противно на волята й е била лишена от възможност за свободно придвижване както чрез прякото ограничаване в пространствено отношение, така и чрез задържане на легитимиращите я документи. През целия престой практически е била лишена от свободен контакт с близки и роднини, като осъществяването му и изразяването й при такъв контакт е било контролирано от ответника. Именно посредством и в следствие на това ограничаване е било възможно осъществяването спрямо нея и противно на свободната й воля, унижаващи достойнството й действия на разврат, в следствие на които е преживяла значителен стрес и мъчителни емоционални състояния. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че макар и в периода на осъществяване от ответника на престъпната дейност спрямо нея да е била формално пълнолетна, деянието е извършено именно с оглед на значително младата й възраст и характерното за тази възраст физическо и естетическо състояние. Съставът на престъплението, за което ответникът е признат за виновен изключва нейното съгласие или несъгласие като квалифициращ елемент, но при определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът намира, че следва да бъде съобразена типичната и характерна за възрастта й – между 18 г. и 26 г., липса на житейски опит. Такъв ищцата е следвало да натрупа именно в този период като последица от решенията за начина й на живот и избора на поведение в резултата на свободната й воля, която наред с половата неприкосновеност и неприкосновеността на здравето и половия морал са характерен и непосредствен е обект на посегателство на престъплението – извършено от ответника и конкретно на това, за което е признат за виновен съгласно споразумението – одобрено по протокол от 07.02.2013г. по НОХД № 1480/2013г. на РС – Сливен.

Над размера от 30000лв., съдът намира, че предявения иск е завишен, тъй като страданията не са застрашавали живота и няма данни да са причинени в непреодолима степен.

Не намира опора в закона възражението на особения представител на ответника отнсно началния момент, от който следва да се начисли законната лихва за забава от момента на влизане в сила на споразумението. Началният момент, от който се дължи и обезщетение за забава при това, без да е необходимо отправянето на покана до деликвента, е момента на увреждането, определен и с обстоятелствената част на обвинението – м. май 2003г. или както е конкретизирано в исковата молба – 30.05.2003г.

Съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса по делото – 1200лв. съобразно уважения размер на предявения иск, с който съдът намира, че следва да се съобрази и при определяне на полагаемото се възнаграждение на назначения на ответника особен представител – 1050лв.

Претенцията на ищцата по чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи за заплатено от нея възнаграждение за адвокат съгласно представения договор за правна помощ – 1500лв.

Води от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., кв. „Д.“ бл. *, вх. *, ап. *, представляван поделото от назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Л. Д. *** при НБПП да заплати на Д.Х.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. М., общ. Б., ул. „Л.М. № * и съдебен адресат: пълномощника адв. М.Д. *** с адрес на адвокатска кантора: гл. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, офис * обезщетение за причинените й неимуществени вреди в периода май 2003 г. – юни 2011 г. в следствие на извършеното от него престъпление по чл. 159б, ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, за което е признат за виновен по споразумение – одобрено с протокол по НОХД № 1480/2012г. на РС – Сливен, а именно в размер на 30000лв. (тридесет хиляди лева), заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението, считано от 30.05.2003г. до окончателното изплащане   , като

ОТХВЪРЛЯ, предявения иск над размера от 30000лв. до пълния размер от 100000лв. и за законната лихва върху същата разлика, като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., кв. „Д.“ бл. *, вх. *, ап. *, представляван поделото от назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Л. Д. *** при НБПП да заплати на Д.Х.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. М., общ. Б., ул. „Л.М. № * и съдебен адресат: пълномощника адв. М.Д. *** с адрес на адвокатска кантора: гл. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, офис * заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева)

 

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., кв. „Д.“ бл. *, вх. *, ап. *, представляван поделото от назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Л. Д. *** при НБПП да заплати дължимата по делото д.т. в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева), както и в полза на бюджета по сметка на ОС – Сливен изплатеното на назначения му представител адвокатско възнаграждение за тази инстанция  в размер от 1050лв. (хиляда и петдесет лева), както и 5 лв. за изпълнителен лист.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО и ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Л. *** възнаграждение в размер на 1050лв. (хиляда и петдесет лева) за осъщественото от нея на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 83, ал.3 от ГПК от предвидените от бюджета на съда средства

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: