Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 103

 

гр. Сливен, 18 .04.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на   седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА 

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 173    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №.38/15.02.2013 г. по гр. д. № 2868/2012 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от дирекция „Социално подпомагане” – Сливен с БУЛСТАТ 12101505662271 с адрес на управление гр. Сливен, ул. „Попска” №11 против Н.К.Н. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумите, за които срещу нея въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2104/2011 г. на СлРС е издадена заповед №  1541/08.04.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, а именно сумата от 901,25 лв., представляваща недобросъвестно получена месечна помощ  по чл. 9 от ППЗСП законна лихва от датата на подаване на заявлението и разноски по делото в размер на 25 лв.,като неоснователни. Със същото решение дирекция „Социално подпомагане” –Сливен е осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 100 лв.

Във въззивната жалба подадена от ищеца се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Твърди се, че изводите на съда са направени след игнориране на доказателствената сила на събраните по делото доказателства, от които е видно, че ответницата не е получавала помощ в лично качество. Прави се анализ на  писмените доказателства по делото и се достига до извода, че районният съд не е обсъдил обстоятелството, че ответницата съжителства на семейни начала с друго лице. В тази връзка се прави анализ и на нормативната уредба и се извежда изводът, че съдът погрешно я тълкувал. Не е отчетен фактът, че според доказателствата по делото, ответницата и съжителстващото с нея лице са променили условията, при които на нея е била предоставена месечна социална помощ. Твърди се, че към момента на постановяване на съдебния акт съдията-докладчик не е имал правомощие за изпълнение на служебни задължения. Поради това се прави възражение относно валидността на постановеното решение. Прави се и второ искане, с което да бъде отменено изцяло решението и да бъде постановено друго.

В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната  жалба, с който се изпълва изцяло нейната основателност. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието в кумулативна даденост на трите предпоставки, посочени в §1 т. 2 от Закона за социалното подпомагане. Прави се разбор на нормативната уредба и в частност на чл. 10 ал. 6 от ППЗСП и се достига до извода, че съгласно тази разпоредба се изисква отчуждител на имот да е лицето, на което е отпусната социалната помощ. Така ответницата не е нарушавала задълженията си съгласно попълнената молба-декларация. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

 В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  въззивника, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба на основанията, посочени в нея..

В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

        Постановеното решение не е нищожно, тъй като не е постановено от незаконен състав, нито извън правораздавателната власт на съда, подписано е от съдията, съставено е в писмена форма, ясна е волята на съда и не постановява нещо, което е неизпълнимо. Решението не е и недопустимо, тъй като отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество. В случая няма доказателства относно твърдяното в жалбата, че районният съдия не е имал правото да постанови този съдебен акт. Ноторно известно е на съда, че постановилият акта районен съдия е съдия в Сливенския районен съд видно от протокола от съдебно заседание от 16.01.2013 г. Този районен съдия е приключил и устните състезания и е обявил на коя дата ще постанови решението си. Няма данни, че през  периода от 16.01. до 15.02.2013 г. районният съдия  е бил освободен от заеманата длъжност. Поради това оплакванията в тази част на жалбата са изцяло неоснователни.

        В случая ответницата е оспорила претенциите, че не дължи сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение. Правилно и законосъобразно районният съд е достигнал до извода, че следва да тълкува законовите разпоредби заложени в ЗСП и ППЗСП по-специално в § 1 т. 1 от ЗСП, където е дефинирано понятието ”съжителстващи лица”.Достигнал е до извода, че месечната социална помощ се отпуска п персонално на ответницата. В никоя от заповедите, с която е отпускана тази помощ, не е посочено че тя се отпуска и за подпомагане на съжителството с ответницата лице. Поради това законосъобразно и обосновано съдът е достигнал до извода, че ответницата е подпомагана в лично качество. В конкретния случай е налице отчуждаване на идеални части от имот от страна на съжителстващото с ответницата лице. Така в случая съдът се съобразил с разпоредбата на чл. 10 ал. 6 от Правилника за прилагане на закона, където изрично е посочено, че месечна помощ се отпуска ако лицата или семействата не са прехвърляли жилище, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. В случая страна по сделката следва да бъде лицето, на което е била отпусната помощта в лично качество или неговото семейство, в което лицето отново участва. За конкретния казус обаче е установено, че прехвърлянето е от трето лице, за което се твърди, че живее съвместно с ответницата. Не е установено обаче това лице да живее с нея, за да може да се направи извод, че са семейство. Поради това правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в случая не се установяват и доказват предвидените от закона предпоставки, за да може да се приеме, че месечните помощи за процесния период са недобросъвестно получени от ответницата, а щом е така, то за ищеца липсва основание да претендира връщането им за процесния период.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №.38/15.02.2013 г. по гр. д. № 2868/2012 г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „Социално подпомагане” – Сливен с БУЛСТАТ 12101505662271 с адрес на управление гр. Сливен, ул. „Попска” №11 да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща направени разноски пред тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: