Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 137

 

гр.Сливен,  28.05.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 175 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д. в качеството му на процесуален представител на А.П.П. ЕГн ********** *** против реяшение № 20/01.02.2013 г. по гр. д. № 1186/2012 г. на Новозагорски районен съд.

Във въззивната жалба се сочи, че решението на НЗРС е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочено е, че изготвената съдебно-счетоводна експертиза по делото е непълна и немотивирана, като същата била показала единствено движението на парични суми по картовата сметка, без да е представила и да се е позовала на нито един  първичен счетоводен документ за извършени плащания, а е било посочено единствено извършването на три тегления в брой. Страната сочи, че след като не е представено основание за плащане по картата, то исковата претенция следва да бъде прието, че е неоснователна и недоказана. Искано е да се допусне повторна съдебно-счетоводна експертиза. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок  е  депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Г., с който същата е оспорена като неоснователна. По отношение направеното искане за допускане на нова експертиза е посочено, че  същото е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 266 ал. 1 от ГПК и настъпилата преклузия. На второ място страната е посочила, че взаимоотношенията между страните се базират на основание сключен между тях договор за издаване на кредитна карта „ГЛОБУЛ ОББ МАСТЕРКАРТ” и по отношение на този договор са приложими ОУ на „ОББ” АД  за ползване кредитни карти. Съгласно чл. 16 т. 7 от същите  картодържателят бивал уведомяван за начислените му задължения и в срок от 15 дни той можел да ги оспори. В конкретния случай макар, че бил уведомен за дължимите суми, не е  настъпило такова оспорване. Моли се обжалваното решение да бъде  потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител – адв. Д., в писмено становище до съда моли да бъде уважена въззивната жалба на основанията изложени в нея както да бъдат присъдени деловодни разноски.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв. Г., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да не бъде уважавана, а обжалваното решение да бъде потвърдено.  Нито с отговора на въззивната жалба , нито в с.з. въззивната страна не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 05.02.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.02.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Няма спор, че между страните са били налице договорни правоотношения, произтичащи от подписан между тях договор за издаване на кредитна карта „Globul” ОББ MasterCard, по силата на който картодържателят е разполагал с кредитен лимит в размер на 500 лв. Първоначалният договор е бил сключен на 17.01.2000 г., а с допълнително споразумение от 23.08.2006 г. страните са се договорили кредитният лимит да е в размер на 1000 лв. Съгласно т.7 от договора картодържателят е бил длъжен ежемесечно да погасява задълженията си към банката в 14-дневен срок от датата на извлечението /датата на падежа/. В същата разпоредба страните се били договорили, че обстоятелството, че картодържателят не е получил извлечение не го освобождава от задължение за заплащане на дължимите във връзка с ползването на картата суми.

Въззиваемата страна е следвало да докаже своята искова претенция по отношение на това, че претендираните суми за главница, договорна лихва , наказателна лихва за просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2012 г., както и разноските по издаване на изпълнителен лист са изискуеми и дължими. По делото е била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е категорично. Съгласно същото въззивникът П. е извършил плащане по кредитната карта в размер на  1944.34 лв., а е извършил погасяване в размер на 902.14 лв.  Съдът няма никакви съмнения относно компетентността на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, поради което изцяло кредитира заключението му. От анализа на същото е видно, че в периода от 04.02.2005г. до 23.12.2006 г.  картодържателят П. е заплащал множество покупки с картата, която е държал, три пъти е теглил в брой парични средства и са му били начислявани дължими такси по обслужване на кредита.

В отговор на исковата молба въззивникът П. е направил две основни възражения, а именно, че претендираните от ищеца суми не са установени по основание и размер и на второ място, че същите са погасени по давност. Като взема предвид представеното пред първоинстанционния съд експертно заключение и останалите писмени доказателства, съдът намира, че исковите претенции са доказани по основание и размер. Съдът намира, че е неоснователно направеното пред въззивната инстанция възражение за това, че експертизата е непълна. Същата не е била оспорена в законния срок пред първоинстанционния съд, като по този начин страната е загубила възможност да я опровергава. От друга страна неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. Вещото лице е посочило, че последното извършено плащане от ответника с банковата карта е на 28.07.2007 г. , а последното му погасяване е на 16.01.2007 г. Съгласно правилото на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД общата погасителна петгодишна давност е изтекла на 28.07.2012 г. Пред районен съд  Сливен е било  депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 24.04.2012 г. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано преди изтичане на общата 5-годишна давност, не може да се приеме, че задължението е погасено.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

         Тъй като въззиваемата страна не е претендирала разноски за въззивна инстанция, макар да се  потвърждава първоинстанционното решение, такива не следва да бъдат присъдени. .

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/01.02.2013 г.по гр.д.№ 1186/2012г. по описа на Новозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.