Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 12.06.2013 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                     МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 179 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на С.С.С., ЕГН ********** *** *-* против решение № 818/19.02.2013 г. по гр.д. № 105/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което въззивникът С. е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 3206,39 лв., представляваща заплатено от въззиваемото дружество застрахователно обезщетение за щети нанесени на лек автомобил „БМВ 318 И” с регистрационен номер СА 34 92 РК, настъпили на 14.08.2011 г. в с.Камен Община Сливен в резултат на ПТП, причинени от С. при управление на лек автомобил марка „Рено лагуна” с регистрационен номер СН 71 11 НС, след  което С. се укрил от проверка за употреба за алкохол.  С първоинстанционното решение е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от 12.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението  и деловодни разноски в размер на 504,80 лв.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства. Основно се твърди, че съдът не е съобразил решението си с представеното по делото писмено доказателство, а именно решение № 147/23.03.2012 г. по НОХД № 1660/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отменено наказателното постановление в частта, с която е наложено наказание по чл. 123 ал.1 т.3 буква В предложение  1 от ЗДП, посочено е изрично, че в решението съдът е приел, че причината за напусне ПТП е необходимостта С. да потърси незабавно медицинска помощ за получените увреждания, които са поставили в опасност здравето и живота му. Въззивникът сочи, че действително има вина за допуснатото ПТП, не отрича това, но е напуснал мястото на ПТП единствено с оглед необходимостта от незабавна медицинска помощ и съдът е следвало да съобрази своя акт с влязло в сила решене на Сливенския районен съд. Моли се да се постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявения от въззиваемата страна иск. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

         В законния срок няма постъпил отговор на въззивната жалба.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Попова, която поддържа въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, тъй като не е налице нито една от хипотезите които дават основание за предявяване и уважаване на регресен иск по чл. 274 от КЗ. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище процесуалния й представител адв. Д. моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Пред пъвоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 274, ал.1 от Кодекса на застраховането във вр. чл. 96 ЗЗД. От съдържанието на исковата молба и изложените в нея твърдения е видно, че ищецът основава своята претенция на неправомерно поведение от страна на ответника изразяващо се в това, че след като е причинил ПТП се е отклонил от задължението си да остане на мястото на произшествието и да му бъде направена проба за съдържание на алкохол във връзка, с което му бил и съставен и акт за административно нарушение серия Б № 897554 от 14.08.2011 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.1 т.1 КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон или под въздействието на наркотично вещество или някакъв аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. По отношение на хипотезата, в която застрахователят има право на регресен иск, ако застрахованият виновно се е отклонил от проверката за алкохол, има трайна, задължителна съдебна практика на ВКС /реш. № 113/11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г. на ВКС/, съгласно която за уважаването на този иск не е достатъчно водачът да се е отклонил от проверка за алкохол като е напуснал местопроизшествието, а е необходимо застрахователят да докаже, че това негово поведение се дължи на наличието на вина. Съгласно посоченото по-горе решение само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274 ал.1 т.1 предл. последно от КЗ за регресна отговорност на застрахования. Единствено от факта, че водачът е напуснал местопроизшествието не може да се направи извод, че същият виновно се е отклонил от проверката за алкохол. В настоящия случай не са събирани доказателства в смисъл, че ответникът виновно е отказал да бъде подложен на проверка за алкохол. Страната е основавала своите претенции, на неоспорван от ответника факт, че той е напуснал местопроизшествието.

Макар че пред първоинстанционния съд не са събирани доказателства, от които може да се установи причината за напускане на ПТП от ответника, пред него е било представено Решение № 147/23.03.2012 г., с което е било отменено НП съставено във връзка с настъпилото ПТП на С.С.С., в частта с която му е наложено административно наказание по чл.175 ал.1 т. 5 от ЗДвП изразяваща се в неправомерно поведение на водача, а именно напускане на ПТП. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази своето решение и с цитираното по-горе решение на Сливенския районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК задължителна за гражданския съд е присъдата постановено от наказателен съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По аналогия този текст следва да се приложи и по отношение на решенията на наказателния съд свързани с установяването на извършеното административно - наказателно нарушение, противоправността на това деяние и виновността на дееца. В този смисъл Сливенският районен съд е следвало да вземе предвид решението на наказателния съд относно това, че С. невиновно е напуснал местопроизшествието, а е сторил това, за да получи медицинска помощ, от която е смятал, че се нуждае.

Била е предявена и претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 3 206,39 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба- 12.10.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Тъй като претенцията за лихви е акцесорна по своя характер, то същата следва да бъде отхвърлена предвид неуважаването на главния иск. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде уважена и първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода да процеса, следва да бъдат разпределени извършените от страните разноски. Тъй като предявените искове се отхвърлят, то на ответника – въззивник в настоящото производство, следва да се присъдят разноските извършени пред двете инстанции. Съдът установи, че пред първоинстанционният съд ответникът не е доказал разноски по делото. Пред въззивната инстанция са доказани разноски в размер на 564,12 лв., от които 64,12 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 818/19.02.2013 г. по гр.д. № 105/2012 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. С., пл. „П.” №* против С.С.С. ЕГН ********** *** *-* иск с правно основание чл. 274 ал.1 т. 1 от КЗ, за заплащане на сумата от 3 206,39 лв. представляваща заплатено от дружеството застрахователно обезщетение за щети нанесени на лек автомобил „BMW 318i” с рег. № СА 34 92 РК настъпили на 14.08.2011 г. в с. Камен общ. Сливен, в резултат на ПТП причинено от С.С. при управление на лек автомобил марка „Рено Лагуна” с рег. № СН 71 11 НС, за което е съставен протокол за ПТП № 13 12 779 от 14.08.2011 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

        

         ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. С., пл. „П.” №* против С.С.С. ЕГН ********** *** *-* иск за присъждане на законна лихва върху главницата от 3 206,39 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 12.10.2012 г. до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр. С., пл. „П.” №* да заплати на С.С.С. ЕГН ********** *** *-* деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 564,12 ( петстотин шестдесет и четири лева 12 ст. ) лв., от които 64,12 ( шестдесет и четири лева и 12 ст.) лв. държавна такса и 500.00 (петстотин ) лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.