Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 104

гр. Сливен, 18 .04.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на   седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА 

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 180    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №. 608/08.02.2013 г. по гр. д. № 3138/2011 г. на СлРС, с което е признато за установено на основание на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, че Д.А.Ч. ЕГН ********** *** *-*-* дължи на „Топлофикация- Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С.,БУЛ.С.К. *-*-* част от сумите, за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д.№  1806/2011 г. на СлРС заповед за изпълнение № 1244/29.03.2011 г. като тези суми конкретно са посочени, а предявеният иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над тях. Със същото решение страните са осъдени да си заплатят направените по делото разноски съответно съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се твърди,че решението  в частта, с която съдът е приел за установено, че той дължи посочените суми , е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът неоснователно е приел за безспорно, че ответникът е потребител на топлинна енергия като собственик на жилище, което се намира в сграда етажна собственост. В случая обаче по безспорен начин е установено, че ответникът е премахнал сградната инсталация в своя имот, като това е станало със съгласието на всички собственици и не е нарушено топлоподаването в останалите имоти. Липсват каквито и да е доказателства дружеството да се е противопоставило на извършената промяна, а след като в имота няма сградна инсталация, не се дължи и заплащане на отдадена от нея топлоенергия. Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се развиват съображения за нейната неоснователност.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от пълномощник, с което се поддържа подадената жалба на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемото дружество не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се оспорва основателността на подадената жалба и се излагат съображения в подкрепа на изводите на районния съд.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е анализирал  законовата уредба и е посочил, че съгласно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –етажна собственост, присъединени към абонатна станция или  към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Посочено е също, че съгласно ал.5 потребителите в сграда- етажна собственост нямат право да прекратяват подаването  на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, а съгласно ал. 6 тези , които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. При тази безспорна  нормативна уредба напълно обосновано и законосъобразно съдът е достигнал до извода, че ответникът е потребител на топлинна енергия  дори и след като отоплителните тела или дори сградната инсталация в жилището му да са фактически премахнати.  Поради това съдът се е съобразил със заключението на назначената по делото експертиза и е приел, че той дължи сумите, които изрично е посочил, като до пълния размер ги е приел за недължими поради изтекла погасителна давност.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 100 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №. 608/08.02.2013 г. по гр. д. № 3138/2011 г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА Д.А.Ч. ЕГН ********** *** *-*-* да заплати на „Топлофикация- Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С.,БУЛ.С.К. *-*-* сумата от 100 /сто/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: