Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 105

гр. Сливен, 22.04.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ 

   ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                                                                                      

при  секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 183 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317  ГПК, вр.чл.144 СК.

       Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от  ответника в първоинстанционното производство А.Х.С. ***, с която атакува изцяло Решение № 136/21.02.2013г., постановено по гр.д. № 5740/2012г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявен  иск с правно основание чл.144 СК, за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ, продължаващ средното си образование редовна форма на обучение. Съдът уважил иска частично, а именно в размер на 170,00 лв., считано от 23.11.2012г. до завършване на  средното образование на ищцата, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане, като иска до пълния му предявен размер от 250 лв. отхвърлил като неоснователен. С решението ответника С. е осъден да заплати на ищцата сума в размер на 136 лв.- деловодни разноски, представляващи платен адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковата претенция, както и да заплати по сметка на СлРС сума в размер на 54.40 лв. – държавна такса.

Недоволен от постановения резултат останал ответника А.С., който с депозираната въззивна жалба обжалва решението в неговите осъдителни части като неправилно и необосновано. Според въззивника, съда необосновано и в противовес със събраните по делото доказателства приел, че  работи в Гърция с  дневно възнаграждение между 35-50 евро и получава доход по-голям от този, за който е представена служебна бележка, както и че е изпращан в чужбина като договарящ и доходите на майката на ищцата били крайно недостатъчни и трудно покривали разходите за домакинството. Съдът неправилно кредитирал единствено  показанията на свидетеля Й., елиминирайки тези на свидетеля Д.. Според въззивника полагането на труд, заплащането на възнаграждения, техния точен размер, периода за който се дължат и др. не се доказвали със свидетели, а с надлежни писмени доказателства. Освен това показанията на свидетеля Й. не биха могли да се отнесат към периода, за който се претендира издържката – от месец ноември 2012г. до настоящия момент и занапред. Анализирайки дадените показания от св.Й. и записаното в съдебния протокол от проведеното открито съдебно заседание в производството пред районния съд, въззивника счита, че този свидетел не е установил категорично къде го е видял – дали в Гърция или в РБългария. Периодът за който свидетеля Й. твърдял, че  видял въззивника в Гърция, а именно пролетта на 2012г. също бил неотносим към спора, тъй като това не доказвало, че към края на 2012г., съответно през 2013г. въззивника работи пак в Гърция и има доходи, различни от тези, които установил по делото. От показанията на св.Й. се установявало единствено, че майката на ищцата работи в чужбина, което се твърдяло и от самата ищца. Издръжката следвало да се разпредели между двамата родители, а съда натоварил единствено въззивника и то извън предела на възможностите му. Неправилно било прието, че са получавани командировъчни средства като доход, тъй като по делото липсвали каквито и да са доказателства в тази насока, а и освен това по принцип такива средства не представлявали доход или възнаграждение, тъй като се заплащали за покриване  нуждите на командированото лице за дневни, пътни и нощувки. Съдът се позовал и на справка от служба АИФ на МВР, който документ не бил събран по реда на ГПК, доколкото липсвало изявление на съда за приемането му. Твърди се че тази справка била поискана  с отделна писмена молба след изтичане на преклузивния срок за представянето на доказателства от страна на ищеца, поради което следвало справката да бъде изключена от доказателствата по делото, а не да аргументира изводите на съда. Въззивникът коментира тази справка и по същество, като твърди, че тя не съдържала данни за процесния период, а и отразявала странни факти. Така например било отразено, че въззивника влязъл на територията на страната ни на 15.04.2011г. в 7.21ч. и веднага в 8.52 ч . излязъл обратно, както и че на 30.04.2011г. излязъл от страната и не се е завръщал обратно, но на 29.06.2012г. пак излязъл от страната. Освен това тази справка не установявала, че пътуванията на въззивника до Гърция са били с цел работа, респ.получени доходи от работа, а доказвали неговите твърдения, както и показанията на свидетеля Д., че тези пътувания са били осъществени в резултат на разпореждания на работодателя му „Пет груп” ООД гр.Гълъбово.

В заключение въззивникът посочва, че би представлявало за него особено затруднение да плаща издръжка за малкото си дете в размер на 150 лв. и за ищцата в размер на 170 лв. при положение, че получавания от него доход е в размер на 310 лв. месечно. От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното от СлРС решение в неговите осъдителни части и постановяване на ново, с което се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна  е постъпил писмен отговор.

Въззиваемата намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че показанията на свидетеля Д. противоречат с установените задгранични пътувания на въззивника, доколкото последния не би могъл да полага труд пет дни в седмицата по осем часа дневно и същевременно многократно да напуска страната. Въззивникът не доказал твърденията си, че посещавал   Гърция по повод на служебни командировки. Иска се потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Предявен е иск за заплащане на месечна издръжка на пълнолетен, продължаващ средното си образовани редовна форма на обучение – иск с правна квалификация чл.144 СК.

Видно от представеното удостоверение за раждане на въззиваемата М.С. / л.3 от делото/, същата е  дъщеря на въззивника  А.С.. От приложеното гражданско дело № 3728/2008г. на СлРС се установява, че родителите на въззиваемата, като страни по посоченото производство са сключили съдебна спогодба, въз основа на която бащата на М.С. се задължил да изплаща месечна издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка като законен представител в размер на 90,00 лв. С Решение  № 1129/26.11.2008г. по същото гражданско дело, въззивникът бил осъден да заплаща на сина си А. А. С. месечна издръжка в размер на 150,00 лв.

Към момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство – ищцата М.А.С. / 23.11.2012г./ е навършила пълнолетие. Същата продължава средното си образование, като ученичка в ХІІ „б” клас през учебната 2012/2013г. в ГПЗЕ „Захарий Стоянов” – гр.Сливен, което образование предстои да завърши през месец юни 2013г. – обстоятелство установено от служебна бележка  № РД-03-572/15.11.2012г.  Въззиваемата посещава частни уроци – курсове по български език и литература / БЕЛ/ и по математика в „Образователни технологии” офис гр.Сливен. Тези курсове посещава с оглед подготовката й по предстоящите зрелостни изпити / матури/, както и с оглед кандидатстване във ВУЗ. Уроците с предмет български език и литература са с продължителност до месец май 2013г. и са с месечна цена от 50,00лв., а тези по математика до месец юли 2013г. и  с цена 100,00 лв. на месец / арг. от служебна бележка, издадена от „Образователни технологии” – офис гр.Сливен на 15.11.2012г. От представените квитанции / л.66, 67 и 68/ е видно, че тези уроци са заплатени от М.С., като месец ноември 2012г. е била заплатена сумата от 220 лв., включваща месечните такси за двата вида уроци и закупен учебник по БЕЛ, през месец декември 2012г. са заплатени 300 лв., като е отбелязано БЕЛ-100 лв. и математика – 200 лв. / вероятно такси за два месеца/ и през месец януари 2013г. била заплатена сума в размер на 150 лв. – такса за всеки от двата предмета.

По делото са представени от страна на въззивника / ответник/ А.Х.С. удостоверение с изх.№ 245/06.12.2012г., издадено от работодателя му ПЕТГРУП – ГЪЛЪБОВО ЕООД – гр.Хасково, от което се установява, че са му изплатени трудови възнаграждения за 2012г., възлизащи на 321 лв. месечно. Въззивникът  декларирал и притежаваното от него имущество, а именно апартамент – гарсониера в гр.Стара Загора и ½ ид. част от дворно място в с.Ръжена, общ.Казанлък.

От приетата от въззивния съд / поради пропуск на първоинстанционния съд/ справка за задграничните пътувания на въззивника, издадена от ОД на МВР-гр.Сливен, се установява че същия за периода 01.01.2002г.- 28-12.2012г. многократно е напускал пределите на страната.

За установяване доходите на въззивника са допуснати гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Й. и Д.. От  показанията на свидетеля Й. се установява, че въззивника А.Х.С. работел от много години в Република Гърция в строителството, като фаянсаджия /поставял плочки/ и възнаграждението  му на ден  /надник/ възлизал между 30 и 50 евро. От показанията на този свидетел се установява, че и майката на въззиваемата работела сезонно в Гърция.

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като те отразяват  негови непосредствени, лични възприятия от обективната действителност. Свидетелят Й. лично е виждал въззивника да работи в чужбина като посочил, че за последно го е видял през  пролетта на 2012г. Тези показания не само, че са вътрешно непререкаеми, логични и последователни, но и кореспондират със събраната от въззивния съд справка, отразяваща задграничните пътувания на въззивника.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като те се компрометират в съпоставка с останалия доказателствен материал. Така например свидетелят е дал показанията си в открито съдебно заседание на 08.02.2013г., като посочил, че въззивника започнал работа в „ПЕТГРУП-ГЪЛЪБОВО” ЕООД гр.Хасково преди година и половина и полага труд на осемчасов работен ден пет дни в седмицата. Показанията на този свидетел сочат, че въззивника С. започнал работа през месец август 2011г. / преди година и половина от датата на о.с.з./, докато от справката за задгранични пътувания на въззивника се установява, че същия е напуснал пределите на страната още през месец юни 2011г. и се е завърнал в страната едва на 03.05.2012г. Следователно няма начин въззивникът С. да полага непосредствен труд с времетраене, каквото е посочил свидетеля Д., още повече, че в справката са отразени и последващи задгранични пътувания -след месец май 2012г. Това обстоятелство автоматично компрометира и представената  служебна бележка  от работодателя „ПЕТГРУП-ГЪЛЪБОВО” ЕООД гр.Хасково за получавания от въззивника доход като резултат от положен труд. Този писмен документ представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, т.е. отразява, че изявлението направено в документа е подписано от лицето, от което изхожда и че изявлението направено в този документ е направено именно от подписалото го лице / лица, за разлика от официалния документ, каквато е представената справка за задграничните пътувания на въззивника, обвързваща съда с материална доказателствена сила. Ето защо съдът намира, че издаденото от работодателя на въззивника удостоверение установява неговия осигурителен доход, а не този получаван от положен труд.

При тези обстоятелства съдът намира, че реалния доход на въззивника е около 1000 лв. месечно. По делото не е спорно, че другия родител – майката на въззиваемата също работи в Гърция и тъй като не е представен размер на получаваните доходи,  съдът приема, че са  1000 лв. месечно.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Според чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Искът за издръжка на пълнолетен учащ се по своята същност е осъдителен иск, с който се защитава правото на навършилия пълнолетие правен субект да получава месечна издръжка от своите родители, ако същите не предоставят доброволно такава или тази, която предоставят е недостатъчна и не покрива изцяло нуждите на пълнолетния.

Предпоставките за предявяване на иска са свързани с наличие на няколко основни факта, а именно: ищецът да не може да се самоиздържа от доходите и използването на имуществото си, да продължава обучението си в средно или висше учебно заведение при определени условия, родителите му да имат възможност да осигуряват издръжка без особени затруднения за тях. Размерът на издръжката се определя от съда, с оглед нуждите на ищеца от издръжка и възможностите на ответника за предоставяне на необходимите средства, като се имат предвид и всички горепосочени условия, отнасящи се до основателността на исковата претенция.

При този вид производства ищецът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по отношение основанието на иска, че се намира в съответната родствена връзка с ответника / роднина по права линия от първа степен на основание кръвно родство или осиновяване/, а по отношение  размера на иска – размера на своите нужди от издръжка, т.е. да установи необходимите средства за храна, облекло, лекарства и др. На следващо място е необходимо ищеца да докаже и възможностите на ответника да предоставя издръжка, т.е. да установи доходите му от труд или от използване на имущество.

Следва да се отбележи, че при този вид искове не е налице пълна безусловност на задължението за издръжка и в тежест на ищеца е да установи по безсъмнен и категоричен начин, обстоятелството, че даването на исканата издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя, от когото се претендира. Това означава, че родителят / ответник по иска/ трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете / в този см. Р. № 199/17.05.2011г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В конкретния казус въззиваемата установи всички предпоставки за уважаване на иска, макар и не в пълен размер. Доказа се родствената връзка между нея и ответника – въззивник в настоящото производство. Установи се и нуждата на въззиваемата от издръжка, доколкото същата няма доходи и имущество от което да се издържа.

Съдът като отчете възрастта на въззиваемата М.А.  С., нуждата от подходящо облекло за момиче на тази възраст / 18- 19г./, храна, лекарства, хигиенни и козметични принадлежности, необходимостта от повишени финансови средства за посещаване на подготвителни уроци и  предстоящо завършване – абитуриентски бал, ежедневните транспортни разходи,  намира, че за нормалното съществуване на въззиваемата е необходима издръжка в размер на 300,00 лв. месечно. Част от тези средства, а именно в размер на 170,00 лв. следва да се поемат от въззивника / баща на въззиваемата/, а останалите 130,00 лв. от нейната майка, като се отчита, че въззиваемата живее в едно домакинство с нея и се отчете непосредствения й принос за полагане на грижите. Съдът като отчита и задължението за издръжка, което има въззивника към другото си дете в размер на 150,00 лв., намира, че присъдената сума за издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря не би му създавала особени затруднения. Установения по-горе доход, както и имуществото, с което разполага, а именно ½ ид .част от дворно място в с.Ръжена, общ. Казанлък   в достатъчна степен  покриват собствения му стандарт на живот.

Изложените в жалбата оплаквания съдът намира за голословни и несъстоятелни.

На първо място установяването на доходите и материалните възможности на страните по делата за издръжка не е ограничено относно вида на доказателствените средства, предвидени в ГПК / в този см. Р.№919/09.12.2009г. по гр.д. № 70/2009г., ІV г.о. ВКС РБ- постановено по реда на чл.290 ГПК/.

Не се приема и оплакването за наличие на особено затруднение за въззивника в случай на уважаване на исковата претенция. До навършването на пълнолетие на дъщеря си – въззиваемата М.А.С., въззивникът е заплащал издръжка за двете си деца в размер на 240,00 лв. месечно. В случай, че се допусне за реален представения с удостоверението доход, то въззивникът не би могъл да оцелее физически с остатък от 81,00 лв. месечно, а още повече със средства в този размер да си позволи да пътува толкова често в чужбина, както установява приетата справка.

По изложените фактически и правни съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на съдебния спор, на въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски за тази фаза на производството, но тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока, съдът не следва да държи изричен диспозитив.

Мотивиран от горното, Сливенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 136/21.02.2013г., постановено по гр.д. № 5740/2012г. на Сливенски районен съд.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.