Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   138

 

гр.Сливен,  28.05.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 184 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.П.И. *** против решение № 1241/27.12.2012 г. по гр.д. № 2705/2012 г.на Сливенския районен съд, с което е бил осъден да заплати на З.Г.В. ЕГН  ********** *** *-* сумата от 3400 лв. като подлежаща на връщане на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД като получена без основание. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати законна лихва върху главницата, считано от 15.06.2012 г. до окончателното изплащане, както разноски по делото в размер на 636 лв.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и противоречи на закона. Страната твърди, че неправилно първоинстанционният съд изцяло се е позовал на показанията на свидетелите посочени от ищеца и неоснователно не е взел предвид показанията на свид. И., както й не обсъдил писмените доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство №1031/2007 г. на РУП – Сливен. Посочено е, че съществуват противоречия в исковата молба, както и в показанията на свидетелите В., Н. и Д., дадени в с.з. по настоящото гражданско дело и тези дадени по време на досъдебното производство. Страната твърди, че неоснователно съдът не се е съобразил с установеното на ДП, а именно:  че  въззивникът И. е получил претендираната сума на 29.06.2007 г. , поради което с оглед датата на депозиране на исковата молба, исковата претенция се явява погасена, поради изтичане на 5-годишна погасителна давност. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.  Претендират се  деловодни разноски.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.М., с който жалбата е оспорена като неоснователна Посочено е, че съдът е обсъдил всички доказателства, които са приложени по делото,  включително и досъдебното производство и че от всички с намиращи се в него документи не може да се установи,  че ответникът по иска – въззивник по настоящото производство, е получил  процесната сума на 29.06.2007 г.,  а напротив от свидетелските показания било видно, че същата е получена на 31.05.2007 г., поради което исковата молба е прекратила изтичането на давностния  по искането срок. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, представлява се от адв. Бъчварова, която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Моли да се приеме, че искът е бил предявен след като е бил изтекъл петгодишният погасителен давностен срок, поради което следва да бъде отхвърлен.

Въззиваемият в с.з. не се явява, представлява се от адв.М., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, твърди, че процесната сума е била дадена на 29.06.2007 г. и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  02.01.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 16.01.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

По делото е бил предявен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 3400 лв., получена от въззивника И. без правно основание. По така предявения иск ищецът е следвало да докаже единствено обстоятелството, че е дал претендираната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже,че е получил процесната сума на някакво основание, а не както се твърди от ищеца, че я е получил без основание. На практика по делото ответникът прави признание за това, че е получил процесната сума и единственото му възражение е, че е изтекла петгодишна погасителна давност от датата, на която е предадена съответно получената от него сума. Неговите твърдения са били, че сумата е била получена в края на м. май 2007 г.

Въпреки, че въззивникът твърди, че е получил процесната сума в края на м. май 2007 г., това негово твърдение не е подкрепено от никакви доказателства по делото. Единствено неговата съпруга в качеството си на свидетел в с.з. проведено на 10.12.2012 г. пред районен съд Сливен е посочила, че  съпругът й е получил процесната сума между 10 и 15.06.2007г. Тази дата освен, че е посочено от лице, което е заинтересовано от изхода на делото /съпруга на ответника/, не кореспондира с останалия доказателствен материал по него. Трябва да се има предвид , че съгласно разпоредбата на  чл.300 от ГПК гражданският съд следва да се съобрази със задължителната сила на присъдата на наказателния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че законодателят изрично е посочил какво точно събрания материал по досъдебното производство следва да бъде задължително за гражданския съд и какво той следва да вземе предвид. Всичко останало извън горепосоченото не е задължително за гражданския съд, в.т.ч. той не е задължен да се съобрази със свидетелските показания, които са дадени пред досъдебния орган, а следва  да обсъди и анализира показанията на свидетелите, които са дадени лично и непосредствено пред него  съгласно изискванията и принципите за непосредственост и лично възприятие на разпитаното лице. Въпреки това при разглеждане на доказателствения материал събран в досъдебно производство № 1013/2007г. на РПУ  - Сливен се установи, че в нито едни от свидетелските показания не е посочено, че процесната сума е била предадена на 31.05.2007 г. каквото е твърдението на ответника. Въпреки , че във въззивната си жалба въззивникът И. е посочил, че съдът не е анализирал доказателствения материал, съдържащ се в ДП № 1031/2007 г. на РПУ – Сливен и че в него изрично било установено, че процесната сума е получена на 31.05.2007 г., страната не е установила тези свои претенции с конкретни посочвания на свидетелски показания или други писмени данни, които да подкрепят тезата и.

Събраните гласни доказателства пред районен съд – Сливен недвусмислено установяват, че процесната сума е била  предадена на въззивника на 29.06.2007 г. и с оглед датата на  завеждане на исковата молба  - 15.06.2012 г. следва да се приеме, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД 5-годишен давностен срок.  Ето защо исковата молба се явява основателна и доказана за сумата от 3400 лв. като неоснователно получена от въззивника И..

С оглед уважаването на главния иск за сумата от 3400 лв. следва да бъде уважен и акцесорния иск за присъждане на законна лихва, считано от завеждане на исковата молба – 15.06.2012г. до окончателното й изплащане.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение  следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът А.П.И. следва да бъде осъден да заплати на З.Г.В. сумата от 200лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1241/27.12.2012 г. по гр. д. № 2705/2012 г. на Сливенския районен съд,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА А.П.И. *** да заплати на З.Г.В. ЕГН  ********** *** *-* сумата от 200.00 /двеста/ лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.