Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 212

гр. Сливен, 23.09.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ 

   ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                                                                                      

при  секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 185 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317  ГПК, вр.чл.144 СК.

 

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от  ответника в първоинстанционното производство К.П.З. ***, с която атакува Решение № 959/07.01.2013г., постановено по гр.д. № 3592/2012г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се произнесъл по предявен иск с правно основание чл.144  СК. Съдът уважил  частично предявения иск за издръжка на пълнолетно лице, но продължаващо обучението си в средно учебно заведение, редовна форма на обучение -в размер на 140 лв. месечно, считано от 07.08.2012г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното изплащане до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването й,  като искът до пълния предявен размер от 200 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С решението въззивникът е осъден да заплати на ищцата и разноски в размер на 105 лв., съобразно уважената част от исковата претенция, както и държавна такса в размер на 201,60 лв. върху присъдената издръжка по сметка на СлРС.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал ответника в първоинстанционното производство К.З. , който с депозираната въззивна жалба обжалва решението, като неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът необосновано приел, че въззивника не е заплащал издръжка, поради което му е възложил всички такси върху присъдената издръжка от 140 лв. В случая ставало въпрос за изменение размера на издръжката от 100 лв./определен със съдебно решение № 937/2011г. на СлРС / на 140 лв. Доколкото се касаело за изменение размера на присъдена издръжка, то следвало съда да изчисли държавната такса и разноски именно на тази база. В решението съдът приел, че дохода на въззивника е този по представеното удостоверение от РЗОК- Варна. Съдът не приел и ценил представените годишна данъчна декларация и оборотна ведомост, тъй като не били подписани. Допуснато било грубо смешение между понятията приход на търговеца и доход на физическото лице. Сумите, изплатени от РЗОК- Варна представлявали приход към предприятието на едноличния търговец, но не били доход на физическото лице. От тези суми следвало да се приспаднат разходите за заплати на наетия персонал, консумативи и др., а сумата, представляваща възнаграждение на физическото лице би могла да се узнае единствено от годишната данъчна декларация и оборотна ведомост. Последните били представени пред НАП и заверени с електронен подпис, поради което и липсвало в тях физическо подписване. Вместо да укаже на страната, че не сочи доказателства, съдът не ценил и изключил от доказателствата представените документи. Съдът не разгледал изобщо и възражението за липсата на представени доходи  и на другия родител на ищцата. Твърди се, че майката на ищцата също получавала доходи от РЗОК, имала собствено имущество и нямала низходящи, за които да полага грижи.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна  не е постъпил писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Предявен е иск за заплащане на месечна издръжка на пълнолетен, продължаващ средното си образование редовна форма на обучение – иск с правна квалификация чл.144 СК.

От представеното удостоверение за раждане на въззиваемата В.З. / л.4 от делото/ се установява, че същата е  дъщеря на въззивника  К.З.. С решение № 512/21.06.2011г., постановено по гр.д. № 973/2011г. на СлРС  определената  издръжка на В.З. преди същата да навърши пълнолетие е била изменена, като е увеличена от 70 лв. на 100 лв., считано от 23.02.2011г.

Към момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство – въззиваемата З.  е навършила пълнолетие. Към него момент същата продължила средното си образование, като ученичка в ХІІ  клас през учебната 2012/2013г. в ГПЗЕ „Захарий Стоянов” – гр.Сливен – обстоятелство установено от удостоверение  № РД-03-1734/06.08.2012г. В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Тонев – дядо на въззиваемата по майчина линия. От тези показания се установява, че последната посещавала частни уроци  по български език, френски език и математика, тъй като и предстояли кандидат студентски изпити след завършване на средното образование. Разходите за закупуване на дрехи и обувки нараснали, а освен това предстоял и бал. Бащата на въззиваемата я видял за последно около пред десет години, а през последните пет години не се бил обаждал дори по телефона. Непосредствените грижи за въззиваемата полагала нейната майка.

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, като незаинтересовани, тъй като са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и съответстват на представените от страна на въззивницата писмени доказателства.

Установява се от представените удостоверения – извадки от търговски регистър / л.19 и 20/, че родителите на ищцата / въззивница в настоящото производство/ упражняват лекарска професия като еднолични търговци, съответно майката М.Т. като ЕТ” Д-р М.Т.- амбулатория за първична медицинска помощ” гр.Сливен и бащата – въззивник К.З. като ЕТ” Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Д-р К.З.”***. Въззивникът З., видно от удостоверения за раждане № 25972 от 18.05.2004г. / л.47/ и № 7-239 - дубликат от 05.01.2009г. има и две непълнолетни деца – Й.К. З. – роден на ***г. и Ц. К.З. – родена на ***г. от брака му с Б.И.Д. / арг. от удостоверение за сключен граждански брак от 07.11.2002г., издадено от Община Варна/.

По отношение доходите на въззивника от страна на въззиваемата е  представен писмен документ № 11-00-53/1 от 16.10.2012г., издаден от РЗОК Варна, от който е видно, че по банков път РЗОК Варна е извършила преводи към ЕТ”АИППМП д-р К.З.”, представлявано от въззивника К.З. в размер на 34 738,70 лв. за периода от  01.10.2011г. до 30.09.2012г. по договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 03-0417/09.02.2011г. и № 03-0417/10.02.2012г.

В хода на въззивната фаза на процеса са представени, респ. приети като писмени доказателства и 2 бр. данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2011 и 2012г. на въззивника К.З.. От тях се установява, че доходът му за 2011г. е в размер на 8973,10 лв. или 747,76 лв. месечно, а за  2012г. -  4963,66 лв. или 413,64 лв. на месец.

При тези обстоятелства съдът намира, че реалния доход на въззивника е този, деклариран от него в годишните си данъчни декларации, тъй като справката от РЗОК Варна отразява парични преводи към едноличния търговец, който обаче като такъв освен печалба реализира и разходи, респ. загуба. Освен това задължението за издръжка принадлежи на физическото лице – родител, а не на представлявания от него едноличен търговец. В конкретния казус релевантен е дохода, деклариран от въззивника за 2011г. като относим към спора, доколкото пълнолетието е навършено през месец август 2012г., съответно относим е доходът една година назад, а към тази дата годишната данъчна декларация за 2012г. не е била все още подадена.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Според чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Искът за издръжка на пълнолетен учащ се по своята същност е осъдителен иск, с който се защитава правото на навършилия пълнолетие правен субект да получава месечна издръжка от своите родители, ако същите не предоставят доброволно такава или тази, която предоставят е недостатъчна и не покрива изцяло нуждите на пълнолетния.

Предпоставките за предявяване на иска са свързани с наличие на няколко основни факта, а именно: ищецът да не може да се самоиздържа от доходите и използването на имуществото си, да продължава обучението си в средно или висше учебно заведение при определени условия, родителите му да имат възможност да осигуряват издръжка без особени затруднения за тях. Размерът на издръжката се определя от съда, с оглед нуждите на ищеца от издръжка и възможностите на ответника за предоставяне на необходимите средства, като се имат предвид и всички горепосочени условия, отнасящи се до основателността на исковата претенция.

При този вид производства ищецът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по отношение основанието на иска, че се намира в съответната родствена връзка с ответника / роднина по права линия от първа степен на основание кръвно родство или осиновяване/, а по отношение  размера на иска – размера на своите нужди от издръжка, т.е. да установи необходимите средства за храна, облекло, лекарства и др. На следващо място е необходимо ищеца да докаже и възможностите на ответника да предоставя издръжка, т.е. да установи доходите му от труд или от използване на имущество.

Следва да се отбележи, че при този вид искове не е налице пълна безусловност на задължението за издръжка и в тежест на ищеца е да установи по безсъмнен и категоричен начин, обстоятелството, че даването на исканата издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя, от когото се претендира. Това означава, че родителят / ответник по иска/ трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете / в този см. Р. № 199/17.05.2011г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

В конкретния казус се доказа родствената връзка между въззиваемата и ответника – въззивник в настоящото производство. Установи се и нуждата от издръжка, доколкото същата няма доходи и имущество от което да се издържа и предвид нейната възраст, нарасналите потребности от храна, лекарства, хигиенни и козметични принадлежности, необходимостта от повишени финансови средства за посещаване на подготвителни уроци и  предстоящ към него момент / подаването на исковата молба/ абитуриентски бал.

Установи се обаче по делото, че въззивника З. има алиментни задължения, при това безусловни към още две непълнолетни деца. При това положение и с оглед установения по-горе доход, съдът намира, че размера на издръжката, която не би му създала особени затруднения е в размер на 100 лв. месечно.

С оглед изложените съображения съдът следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска по чл.144 СК над размера от 100 лв. до присъдения размер от 140 лв., както и в частта за разноските, като те се разпределят съобразно уважената и отхвърлената част от исковата претенция.

Тук е мястото да се отговори на възражението на въззивника, че производството не касае поредно изменение на присъдена издръжка, както смята той, а оттам и неправилното според него разпределяне на разноски за държавна такса. В случаите, когато е била присъдена издръжка преди пълнолетието, действието на решението не продължава автоматично. С навършване на пълнолетие издръжката се погасява по силата на закона. За да се присъди издръжка на основание чл.144 СК, т .е. на пълнолетен учащ, необходимо е последния да предяви нов иск и да се издаде ново решение / в този см. ПП ВС № 5/1970 г./. Това е така не само защото използването на предоставеното право зависи от волята на пълнолетния учащ, но и защото са различни предпоставките за присъждане на подобен вид издръжка.

С оглед изхода на съдебния спор, следва да бъдат разпределени и разноските, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Въззиваемата е направила разноски в размер на 350 лв., от които 150 лв. платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 22346/07.08.2012г. /в първоинстанционното производство/ и 200 лв. – адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 32672/12.09.2013г. / във въззивното производство. Въззивникът е направил

деловодни разноски в размер на 100,80 лв. платена държавна такса за депозиране на въззивна жалба. В първоинстанционното производство е бил представляван от пълномощник, но не е представил доказателства за платен адвокатски хонорар.

Предвид уважената част от иска в размер на 100 лв. и отхвърлената част в същия размер, въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски в размер на 175 лв., съобразно уважената част от иска, а въззиваемата следва да заплати на въззивника разноски  в размер на 50,40 лв., съобразно отхвърлената част.

Въззивникът З. следва да бъде осъден да внесе и държавна такса върху присъдения размер на издръжката. В конкретния случай цената на иска се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.6, доколкото се претендира издръжка до завършване на средно образование. При това положение цената на иска е в размер на 4 800 лв. /  от навършване на пълнолетие месец август 2012г. до завършване на средно образование, но не по-късно от 20 годишна възраст/ или за две години по претендираните 200 лв., а дължимата държавна такса следва да е върху присъдената издръжка, т.е 4% върху 2 400 лв. или в размер на 96 лв.

Мотивиран от горното, Сливенски окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 959/07.01.2013г. по гр.д. №3592/2012г. на СлРС, в ЧАСТТА,  с която, на основание чл.144 СК е осъден К.П.З.,***, кв.”К.Г.”, бл.*, вх.*, ап.* да заплаща на дъщеря си В.К.З., ЕГН: ********** *** *-*, пълнолетна, но продължаваща обучението си във средно учебно заведение, редовна форма на обучение месечна издръжка над размера от 100 лв. до присъдения размер от 140 лв., както и в ЧАСТТА за разноските.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К.П.З.,***, кв.”К.Г.”, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на В.К.З., ЕГН: ********** *** *-*, сума в размер на 175,00 лв./ сто седемдесет и пет лева/, разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК В.К.З., ЕГН: ********** *** *-* да заплати на К.П.З.,***, кв.”К.Г.”, бл.*, вх.*, ап.*, сума в размер на 50,40 лв./ петдесет лева и 0,40 ст./, разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.2 ГПК К.П.З.,***, кв.”К.Г.”, бл.*, вх.*, ап.* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Сливен сума в размер на 96,00 лв. / деветдесет и шест лева/, държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата  обжалвана част.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: