Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 24.04.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                     мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 192 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е за отмяна на  неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 ал. 1  от ГПК.

Молителят твърди, че постановеното против него неприсъствено решение № 1211/09.01.2013г. по гр.д. № 4645/12 г. на СлРС следва да бъде отменено, тъй като са налице предпоставките по чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Заявява, че е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за с.з. Книжата били изпращани по електронен път  на е-мейл адрес на дружеството – ответник в първоинстанционното производство, от е-мейл адрес на СлРС - rs-sliven@cablemail.bg, но изпратените такива на 08.10.12г. /исковата молба/ и на 13.11.12г. /определение за насрочване на о.с.з./, не били получени от молителя. Твърди, че от 27.06.12г. не е получавал от електронния адрес на СлРС rs-sliven@cablemail.bg  никаква поща и след получаване на призовка за доброволно изпълнение във връзка с разноските по делото, неприсъственото решение по което иска да бъде отменено, се свързал със системния администратор на СлРС и всички книжа, включително посочените по-горе, му били повторно изпратени от друг е-мейл адрес  - rs_sliven@abv.bg . С оглед тези обстоятелства молителят счита, че исковата молаб и призовката за с.з. не са му били надлежно връчени, съгласно изискванията на ГПК, тъй като не е достатъчно електронното съобщение да напусне изходящия електронен адрес, според разпоредбата на чл. 42 ал. 4 от ГПК  то трябва да е постъпило в пощата на получателя. В случая този процес бил приключил успешно едва на 12.02.13г., при повторното изпращане на документите. Потвърждение за получаване той не е изпращал, поради неполучаване на съобщенията, освен това заявява, че не е давал съгласие по това дело да бъде уведомяван по електронен път.

Поради изложеното молителят иска от въззивната инстанция да отмени неприсъственото решение, постановено против него и върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса получавани ли са потвърдителни електронни съобщения на адрес rs-sliven@cablemail.bg с подател pravna@tbicredit.bg или друг е-мейл адрес на дружеството-ответник в периода след 27.06.12г.

Няма направена претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 306 ал. 2 от ГПК насрещната по молбата страна е подала писмен отговор, с който моли да се остави без уважение подадената молба, тъй като на ответника е била надлежно връчена исковата молба и той е бил.редовно призован за с.з. В специалния закон по отношение на ЗЕДЕП – ГПК, не се изисква изпращане на потвърждение за получено електронно съобщение, съгласно чл. 42 ал. 4 от ГПК съобщението се смята за връчено с постъпването му в информационната система. Противопоставя се на допускане на поисканата съдебно-техническа експертиза, тъй като поставеният въпрос е ирелевантен към правния спор, понеже от това дали е изпратено потвърждение или не , не може да се направи извод дали страната е била редовно призована.

Няма направени доказателствени искания. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 02.04.2013г. съдът е отказал събиране на нови доказателствени средства, поискани от молителя в настоящото производство.

В с.з., молителят, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, за него се явява процесуален представител по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа молбата и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави и възражение за намаляне на разноските на насрещната страна поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. насрещната страна, редовно призована, не се явява лично, изпраща  процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва молбата и моли тя да не бъде уважавана. Претендира разноски, представя списък. Посочва, че договореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като представлява трикратният размер по пар. 2 от Наредба №1/2004г. на минималното възнаграждение по чл. 9 от същата наредба.

Въззивният съд намира молбата за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 306 от ГПК, същата е подадена в срок, чрез постановилия атакувания акт съд, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес да иска отмяна на неприсъственото решене.

Разгледана по същество, молбата е и основателна, и следва да бъде уважена.

Настоящият състав намира, че е налице първата хипотеза, с която законът свързва отмяната на неприсъствено решение – тази по чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Налице е ненадлежно връчване на препис от исковата молба и приложенията, както и ненадлежно връчване на призовката за съдебното заседание на ответника.

Искът е предявен от Р.К. против „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, гр. София, като ищецът е посочил електронен адрес за получаване на съобщения и призовки както за себе си, така и за ответника.

В хода на производството, до постановяване на решението, обаче, ищецът е бил уведомяван и призоваван с призовки и съобщения, връчвани му на хартиен носител.

До ответника са били изпратени на 08.10.12г. и 13.11.12г. съобщения по делото на посочения от ищеца електронен адрес, с искане от страна на РС за потвърждаване на получаването. Такова потвърждаване не е приложено за никое от двете изпратени съобщения. Липсват и приложени по делото съобщения за недоставяне на тези две съобщения.

Съгласно т. 18 от „Правила за изпращане на съобщения и призовки чрез електронен пощенски адрес по реда на чл. 42 ал. 4 и сл. от ГПК в районен съд – Сливен”, страните /включително „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, гр. София/, които до момента вече са заявили изрично желание съобщенията и призовките по делата да им бъдат изпращани по електронен път, следва да попълнят декларация за съгласие и заявление, че са уведомени за тези правила, като копия от същите бъде приложено по висящите дела, по които са страни.

По гр.д. № 4645/12г. на СлРС, приключило с атакуваното неприсъствено решение, няма приложени копия от съгласието и заявлението на ответника.

Всичко това мотивира настоящия състав да приеме, че на ответника не са връчени надлежно исковата молба и призовката за насроченото от съда открито съдебно заседание.

Действително, с разпоредбата на чл. 42 ал. 4 от ГПК законодателят е въвел процесуална възможност за връчване на съобщения и на посочен от страната електронен адрес, и е указал, че те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.

За да се счете, че е завършен фактическия състав на връчването на електронен адрес, съдът следва да приеме наличие на „постъпване в посочената информационна система”. Тъй като ГПК е процесуален закон, за неговите цели е достатъчно да укаже общия способ на връчване, прецизирането и детайлизирането му е извършено чрез специалния закон ЗЕДЕП. Не може да се сподели виждането на насрещната по молбата страна, че вторият е неприложим, тъй като ГПК бил специален закон по отношение на ЗЕДЕП, поради което нормите му имали предимство. Връчването на електронен адрес е само един от способите за връчване и той, в своята цялост, най-вече – като краен резултат, следва да отговаря на духа на ГПК и да постига целта, към която е насочено това процесуално действие. Както се посочи вече, ЗЕДЕП нито противоречи, нито замества регламентацията на ГПК във връзка с призоваването и връчването – където са предвидени няколко алтернативни и равнозначни способа и този по електронен път е само един от тях. Тъй като ГПК си служи със специфични понятия, които са еквивалентни с тези в закона, специално предназначен да урежда правоотношения с такъв предмет, то съдържанието им, при липса на изрично дефиниране в процесуалния закон, следва да се извлича от нормите на ЗЕДЕП.

Така, за да се приеме, че е изпълнено предписанието по чл. 42 ал. 4 от ГПК и съобщенията до страната са връчени, те следва да са постъпили в съответната информационна система. За да се направи пък извод за постъпването им, следва да се отчете както момента на изпращане, така и момента на получаване на електронното съобщение, тъй като двата са функционално свързани – съобщението не може да се получи, ако не е изпратено, но също така не може да се счете за връчено, ако не е получено.

Поради това разпоредбата на чл. 10 от ЗЕДЕП – ал. 1, указва, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ал. 2 - че ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.  

В случая, съгласно т. 9 от посочените „Правила за изпращане на съобщения и призовки чрез електронен пощенски адрес по реда на чл. 42 ал. 4 и сл. от ГПК в районен съд – Сливен”, „в рамките на деня се следи дали писмото няма да бъде върнато от “mailer daemon” като недоставено до получателя”. Съгласно т. 10 от тях „при връщане на съобщение, че писмото е получено, писмото се разпечатва и се прилага към делото”.  Тоест – за целите на ГПК е прието, че съдът е длъжен да се увери или в това, че съобщението не е доставено, или, че е получено.

Така е видно, че по делото на СлРС са приложени единствено копия от изпратените от СлРС до е-мейл адреса на ответника съобщения на двете посочени дати, като от тези документи, най-напред, не може да се направи извод за конкретното съдържание на тези съобщения. По никакъв начин не може безкритично да се приеме, че първото съдържа исковата молба и приложенията, а второто – призоваване за о.с.з

Освен това, макар и в двете да е поискано потвърждаване на получаването, по делото няма приложени нито такива потвърждения, нито съобщения за „недоставено на получателя” – тоест – отново не може да се направи еднозначно заключение, че тези съобщения  „са постъпили в информационната система на ответника”.

След като в Правилника се предвижда или установяване недоставянето на съобщението, което води до прилагане на т. 11 – изпращане на съобщенията и книжата „по друг начин”, или разпечатване и прилагане на писмо, потвърждаващо получаването на съобщението, и тези действия напълно съответстват на предвиденото в ГПК, а по делото липсват такива документи, които да удостоверят осъществяването на някоя от двете хипотези, районният съд в действителност не е имал надлежни процесуални основания да счете както, че на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията, така и че той е бил редовно призован за о.с.з.

Следва да се отбележи, че е излишно да се проверява дали в действителност са постъпили в информационната систама на СлРС съобщения от ответника за потвърждаване получаването на двете съобщения от страна на съда до него, или не. Обективно в делото няма доказателства за това, нито, че съдията-докладчик е разполагал с такава информация, следователно към момента, когато той е извършвал преценката за редовност на връчванията, той не е имал данни, обективирани в приемлива и допустима от ГПК форма, че е налице редовно връчване и призоваване на страната.

При липсата и на приложено към делото копие от съгласие на ответника за връчване на съобщения по електронен път, настоящата инстанция може да направи извод, че той е бил лишен от възможността да участва в делото, щом няма надлежно удостоверено връчване на исковата молба и призовката до него нито на електронен адрес, нито по някой от другите, предвидени в ГПК, способи.

Като е приел обратното, СлРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело и до по-нататъшните незаконосъобразни действия на съда във връзка с провеждане на производството, приключването му и постановяването на неприсъственото решение срещу ответника-молител.

В този смисъл следва да се отбележи, че по аналогични причини въззивният съд счита, че молбата за отмяна, подадена на 27.02.13г. чрез СлРС не е просрочена – връчването на съобщението и преписа от решението са извършени пак по реда на чл. 42 ал. 4 от ГПК – чрез прилагане на съобщение от 11.01.13г. за изпращане на съобщение до е-мейл адреса на ответника, без да е конкретизирано съдържанието на съобщението и без приложено върнато потвърждение за получаването му, въпреки изричното искане за това. Следователно и това връчване е ненадлежно и от неговата дата не може да започне тече преклузивният срок по чл. 240 ал. 1 от ГПК.

Ето защо, след като настоящият състав счита, че неявяването на ответника в съдебното заседание не е резултат на негов съзнателен избор, а е обусловено от обективна пречка да извърши такъв избор, която се изразява в ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и  призовката за първото с.з., и това е довело до лишаването му от възможност за участие и защита в процеса, то постановеното неприсъствено решение следва да бъде отменено изцяло.

Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като процесуалните действия започнат от момента на изпращане на препис от исковата молба и приложенията на ответника.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на насрещната по молбата страна и тя следва да понесе своите както са направени, а тъй като молителят не е претендирал разноски за тази инстанция, такива не следва да му се присъждат. Поради недължимост на разноските на ответната страна няма да бъде обсъждана основателността на възражението на молителя за прекомерност на същите.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 240 от ГПК вр. чл. 304 и сл. от ГПК, съдът         

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

                       

ОТМЕНЯ изцяло неприсъствено първоинстанционно решение № 1211/09.01.2013г. по гр.д. № 4645/12 г. на СлРС поради ЛИШАВАНЕ НА ОТВЕТНИКА ОТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УЧАСТИЕ, в следствие на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и призовката за съдебно заседание на същия.

ВРЪЩА делото на СлРС за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията в мотивите.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: